Защо искате деца ?

Аз се надявам, тъй като ще съм от поколението, което работи до +70, да имам време наново да си я изградя кариерата.

Не се отразява на всички, тъй като не всички са на ръководни позиции, а не е и нужно, трябва да има и персонал все пак. Аз съм била на ръководна позиция 2 години, бях на около 30 и ръководех изцяло дамски екип на средна възраст 45-50 години. Ами не беше моето, много ми беше трудно да имам авторитет пред тях, неудобно ми беше да направя забележка на някоя от колежките, повечето от които по възраст можеха да ми бъдат майки. Като се преструктурира отдела и ми предложиха друга позиция си отдъхнах с облекчение. По-късно, включително и след детето съм имала предложения да кандидатствам за ръководни позиции, но не го направих, предпочитам да се развивам хоризонтално, а не вертикално и да бъда един добър изпълнител, вместо несправящ се ръководител.                                Относно работата по 18 часа на ден, аз работя в международна фирма, в която извънредния труд е забранен. Ако остана повече от 15 минути след края на работното време, ще се отрази на турникета и ще трябва да давам обяснения пред Човешки ресурси. Хубаво, че поне имам служебен лаптоп и мога да си доработвам от вкъщи.                   И последно в България вече има възможност майката да се върне и преди първата година от майчинство и да взема и 50% от високото обезщетение за майчинство, освен заплатата си (то и преди можеше, но без тези 50%). Това е прекрасна възможност за дами, които вземат висока заплата и бързат да се върнат на работа, за тези пари от обезщетението могат и детегледачка да си вземат и да са спокойни за децата.

И аз така, не случайно сме фертилни в даден период от живота, природата си знае работата и аз някак си й се доверявам. Децата са супер стимул, да сме по-добри и пълноценни във всичко. Една жена между 20-40 има много сили и енергия не случайно. Понякога си мислим, че има много по-важни неща от децата, защото съвременния свят в прелят от възможности, но истината си остава друга…

Вие нали имате деца, каква ви е работата да коментирате решенията на други хора?

Тук опираме до различното разбиране за "кариерно израстване" и вероятно оттам и различните гледни точки. Да работиш твърде много часове и да си на разположение нон-стоп на шефа си, на мен не ми се струва най-добрата кариера, а по-скоро бих го приела като заробване. Лично за мен, добрата работа е да се търсят такива варианти, в които да се работи по-умерено, но достатъчно ефективно и с добри доходи. В общи линии перфектната кариера я разбирам да си достатъчно самостоятелен в организацията на своята работа. Корпоративните среди изобщо не ми допадат. Мои приятелки без деца повечето работят в такива големи компании и точно заради това се страхуват да имат, защото ще си изгубят позицията, защото някоя 20-годишна надъхана вероятно ще ги измести веднага. А за мен е меко казано абсурдно личният ти живот да зависи от някаква длъжност, на която д ане знаеш дали ще си утре. Хубаво е да се намери баланс без да се изпада в крайности.

Аз не напирам за кариера, не съм амбициозна в работата. Въпреки това не искам да имам дете.

Това е реалността, в която живеем.
Жената има възможности и хиляди опции какво да прави със животът си.
Включително да остане без деца, защото си е запълнила животът с други неща.
Бавно ще започнем да стигаме до прозрението, че ако искаме повече деца, бащите трябва да имат  законодателно повече отговорности и отпуски за гледане на деца. Много малко от мъжете все още разбират, че за да имат деца трябва да участват повече и да "жертват" хобита и кариера, ако искат деца.

А някои хора с дългогодишен партньор не искаме нито деца, нито кариера (ако под кариера разбираме катерене на някаква стълба, гонене на постижения и т.н.).
Не ми е "скучно" никога. В миналото - да, знам какво е скука, но съм си подредила ежедневието по оптимален за мен начин.
Хубавото е, че в днешно време всичко е въпрос на избор.

Това е моето виждане за майчинството. 7 дни в седмицата и често 24 часа в денонощието. Докато на работа си на трудов договор с определени часове и заплащане.

Зависи от детето колко трудно ще е майчинството. Моето първия месец спеше по 20 часа в денонощието, супер почивка ми беше. Толкова филми изгледах и книги изчетох, колкото не съм през целия си живот. От третия месец спеше по 9 часа на нощ, без да се буди. Вярно, имало е трудни моменти, когато е била болна, зъбките много трудно избиха, беше се научила да яде всякакви боклуци навън, та постоянно бях нащрек, когато бяхме на разходка, трудно и късно проходи и т.н. Но като сравнявах майчинството с един период в една от старите ми работи, когато бяхме на ненормирано работно време и съм стигала и до 100часа реално на седмица, със сигурност с детето ми беше по-лесно, то спеше по поне 14 часа на денонощие, а и част от будното й време с нея се занимаваше и баща й. Още от преди да навърши 2 се заиграваше с часове сама с играчки на пода и ние си правехме наши неща през това време.

Абе не знам, ама всички жени на високи постове, които познавам, имат деца.

И аз искам такова дете, ама на, падна ми се съвсем различен модел.

То хубаво може да си прекъснеш майчинството преди първата година, но колко ясли и бавачки са ок с този вариант? Аз познавам само едно момиче, което го направи и цената на частната ясла ù струваше почти толкова, колкото аз плащах във Франция. А все пак има някаква разлика в стандарта.

Я искам да си вършея на воля и едно дете е само прът в колелата.
Дори и на най - големите супермодели им се отразява малко или много раждане, какво да говоря за по-обикновени жени.

В България има и бащинство. След 6-тия месец.
И жените покрай мен, ползват тази опция.
Връщат се на работа, а бащата си взема отпуска за гледане на дете.
Говорим за случаи, в които жената взема повече или равно на мъжа възнаграждение. И мъжът участва наравно в гледането.
При положение,  че средната заплата в София е 3000 лв., двама работещи със и над средната заплата, спокойно си позволяват гледачка или частна ясла.

Не знам защо, но винаги се натъжавам като прочета как имало деца, които спяли по цял ден и майките само си почивали. Не знам с какво не съм заслужила и аз така и защо ми беше толкова трудно, но факт. Ето малкият ми син е вече на 3 и продължава да е много див. Буквално ми отказват да го гледат. Добре, че поне на училище ходи.

Фрау, става дума за брутната заплата. Което нетно излиза доста по-малко, а яслата ти иска чист чеш.