Здравейте! От близо 3 години ходя на психотерапевт. Работили сме върху самонараняване и мисли за самоубийство. Уж бяхме отработили нещата, но отново отключих същия проблем. Реших да пробвам с нов психотерапевт, защото имам чувството, че старият се изчерпа. Има ли хора сред вас, които са се измъкнали от този ад и как? Млада жена съм, без мъж и деца и искам да живея пълноценен живот. Възможно ли е да си жизнерадостен човек след преживяно такова нещо? Благодаря предварително.
- Публикувана: 26 май 2023, 20:20 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2023, 10:54 ч.
Има ли възстановяване
А защо не искате живота си? Разбира се, че може да живеете жизнерадостно и пълноценно, просто открийте какво лично вас ви прави щастлива, на този етап, постигнете го и му се наслаждавайте. И ако ви тъпчат с антипсихотици, се опитайте да се справите без тях, че съсипват сериозно органите.
Аз съм така от 20 години с периоди на отпускане и влошаване. Имам доста дълги периоди на добруване, после пак регрес. Много зависи от колко време сте в това състояние, колкото по-дълго, толкова по-дълго. Някои проблеми нямат окончателно решение, а се бориш с тях цял живот. Приела съм си състоянието. Пробвайте антидепресанти и не се влияйте по възможност от писанията срещу тях по форуми. Пълно е с многознайковци... Не е лесно да се живее по този начин.
Здравейте. Аз имам много голям опит с тревожните разстройства,фобии,депресии. Не съм психолог,не взимам пари,но имам не по-малък опит от професионалист. Можете да ми пишете на Лс. Да разкажете,аз ще разкажа също. Ще преценя и кажа кое е най-доброто решение за вас според мен.
Здравейте! От близо 3 години ходя на психотерапевт. Работили сме върху самонараняване и мисли за самоубийство. Уж бяхме отработили нещата, но отново отключих същия проблем. Реших да пробвам с нов психотерапевт, защото имам чувството, че старият се изчерпа. Има ли хора сред вас, които са се измъкнали от този ад и как? Млада жена съм, без мъж и деца и искам да живея пълноценен живот. Възможно ли е да си жизнерадостен човек след преживяно такова нещо? Благодаря предварително.
[/quote]
Здравейте! От близо 3 години ходя на психотерапевт. Работили сме върху самонараняване и мисли за самоубийство. Уж бяхме отработили нещата, но отново отключих същия проблем. Реших да пробвам с нов психотерапевт, защото имам чувството, че старият се изчерпа. Има ли хора сред вас, които са се измъкнали от този ад и как? Млада жена съм, без мъж и деца и искам да живея пълноценен живот. Възможно ли е да си жизнерадостен човек след преживяно такова нещо? Благодаря предварително.
[/quote]
Един съвет, каквото и да става - не четете нищо в интернет за състоянието Ви. Прекарвах часове четейки мнения на хора с моята "диагноза" и не ми се отразяваше добре.
При мен всичко се отключи след емоционален срив на работа, от там започна ходенето на мъките. НО има живот и след депресията и тези мисли, на мен ми отне 8 години за да се стабилизирам.
Добрият психотерапевт е всичко, ако един вид терапия не Ви действа - опитайте друга, не се плашете и от стигмата над определени медикаменти.
При мен всичко се отключи след емоционален срив на работа, от там започна ходенето на мъките. НО има живот и след депресията и тези мисли, на мен ми отне 8 години за да се стабилизирам.
Добрият психотерапевт е всичко, ако един вид терапия не Ви действа - опитайте друга, не се плашете и от стигмата над определени медикаменти.
А защо не искате живота си? Разбира се, че може да живеете жизнерадостно и пълноценно, просто открийте какво лично вас ви прави щастлива, на този етап, постигнете го и му се наслаждавайте. И ако ви тъпчат с антипсихотици, се опитайте да се справите без тях, че съсипват сериозно органите.
Авторке, ако все още не сте посетила психиатър и не ви е назначено адекватно лечение побързайте. Работата с психолог е по-скоро патерица за собственото ви израстване.
Мисля, че констелации биха осветлили проблема, освен това не е лошо да се направят изследвания и да се види за някакви дефицити, които евентуално водят до такива мисли, защото всичко се случва и на биохимично ниво. Не мога да препоръчам нищо конкретно, но виждам, че много хора се обръщат за хормонални проблеми към Детокс център и правят подробони изследвания.
А защо не искате живота си? Разбира се, че може да живеете жизнерадостно и пълноценно, просто открийте какво лично вас ви прави щастлива, на този етап, постигнете го и му се наслаждавайте. И ако ви тъпчат с антипсихотици, се опитайте да се справите без тях, че съсипват сериозно органите.
Авторке, ако все още не сте посетила психиатър и не ви е назначено адекватно лечение побързайте. Работата с психолог е по-скоро патерица за собственото ви израстване.
Абсолютно не сте виждали на какво приличат хората, пиещи хапченцата, изписани от психиатър. На нищо не приличат, не само че с нищо не променят нещата медикаментите, ами хората стават и плондери за броени месеци от тях, така че си създават и сериозни физически проблеми. Никой лекар не е магьосник, никое хапче не е магическо, всичко реално зависи от мисленето и усилията на дадения човек. Истинският психиатър ще зададе същия въпрос. Жалко, ако си мислите, че има вълшебни хапченца. Няма такива.
Не съм чувала за депресия да се дава антипсихотик. Дава се антидепресант. И да те светна Руми, от него се отслабва. Но явно ти си много напред с материала, щом на човек с мисли за самоубийство му даваш съвети да си намери нещо, което го прави щастлив. Интересно как депресивен ще се чувства щастлив. Ако не беше толкова опасно да се дават подобни съвети, щеше да ми е смешно.
Аз, ако не бях потърсила помощ от психиатър, отдавна нямаше да ме има...
Аз, ако не бях потърсила помощ от психиатър, отдавна нямаше да ме има...
А защо не искате живота си? Разбира се, че може да живеете жизнерадостно и пълноценно, просто открийте какво лично вас ви прави щастлива, на този етап, постигнете го и му се наслаждавайте. И ако ви тъпчат с антипсихотици, се опитайте да се справите без тях, че съсипват сериозно органите.
Авторке, ако все още не сте посетила психиатър и не ви е назначено адекватно лечение побързайте. Работата с психолог е по-скоро патерица за собственото ви израстване.
Абсолютно не сте виждали на какво приличат хората, пиещи хапченцата, изписани от психиатър. На нищо не приличат, не само че с нищо не променят нещата медикаментите, ами хората стават и плондери за броени месеци от тях, така че си създават и сериозни физически проблеми. Никой лекар не е магьосник, никое хапче не е магическо, всичко реално зависи от мисленето и усилията на дадения човек. Истинският психиатър ще зададе същия въпрос. Жалко, ако си мислите, че има вълшебни хапченца. Няма такива.
Защо въобще се включвате в темата, като давате вредни съвети.
Понякога става дума за биохимични процеси, които с хапчетата се подпомагат.
Целта е човек да се стабилизира и да премине кризата. Никой не е казал, че лекарството е завинаги, да има и такива случаи но и много други , в които лечението продължава няколко месеца и се стабилизира.
Те психотиците се прибаваят към антидепресанта ако имаш и други екстри като ПА и тревожност. И аз пия и качих килограми, но се чувствам добре и не ми пука. А да наричаш болен човек плондир говори само за този, който го казва....
И да, депресията е биохимичен процес, който няма нищо общо с това ти какво си мислиш. Липсва серотонин и други невротрансмитери. Един депресивен не може да бъде щастлив, каквото и колкото да си мисли. На него просто му липсва серотонин. Може да няма никакви проблеми в живота и пак да се самоубие. При тежка депресия човек дори не може да стане от леглото, нито да функционира нормално. Та килограмите са му последният проблем.
И да, депресията е биохимичен процес, който няма нищо общо с това ти какво си мислиш. Липсва серотонин и други невротрансмитери. Един депресивен не може да бъде щастлив, каквото и колкото да си мисли. На него просто му липсва серотонин. Може да няма никакви проблеми в живота и пак да се самоубие. При тежка депресия човек дори не може да стане от леглото, нито да функционира нормално. Та килограмите са му последният проблем.
Някои напълняват, други отслабват от тези лекарства, но те действат предимно на възприятията от емоционална гледна точка, както и дават умствена и физическа енергия (пила съм за кратко преди време).
Всеки сам си решава дали да "участва" в Живота с допинг или не. Но познавам хора, които взимат такива, но постоянно говорят за воля, за успехи, които изобщо не отдават на тях...
Всеки сам си решава дали да "участва" в Живота с допинг или не. Но познавам хора, които взимат такива, но постоянно говорят за воля, за успехи, които изобщо не отдават на тях...
Някои напълняват, други отслабват от тези лекарства, но те действат предимно на възприятията от емоционална гледна точка, както и дават умствена и физическа енергия (пила съм за кратко преди време).
Всеки сам си решава дали да "участва" в Живота с допинг или не. Но познавам хора, които взимат такива, но постоянно говорят за воля, за успехи, които изобщо не отдават на тях...
Всеки сам си решава дали да "участва" в Живота с допинг или не. Но познавам хора, които взимат такива, но постоянно говорят за воля, за успехи, които изобщо не отдават на тях...
Ако говорим за диабет и високо кръвно малцина биха били тези, които дават съвети да не се пият регулиращи хапчета (макар, че съм чувала и такива).
Не споря по въпроса с никого тук.
Излагам гледна точка.
Страдам от депресия от 12-13г възраст. Научих се да я прикривам дотолкова, че да се справям със задълженията си, битката се води "задкулисно", но енергията, която остава, е малко. Последното няма как да не личи напълно и е "двойник" на мързел, негативизъм и т. н. А и точно капацитета е потиснат също следствие на гореспоменатото.
Това е моя избор и случай.
Познавам хора, които от години са на такива хапчета. Едната също от пубертета. Хвалеше се колко уверена и т. н. е станала за разлика от тогава, понеже преподава на деца на нейни бивши съученици и как те си мислели, че ще склони да повишава оценки или извинява отсъствия и т. н., както навремето е била "услужлива".
Другата ми е колежка. Дай й само да говори за воля. Пие някакви лекарства след лошо преживяване преди години. Пие и хормон, за него е казвала, че понякога го пропуска (нарочно казва, не знам защо, вероятно да не привиква) и с това обяснява разсеяност, грешки, мързел и т. н. За другите хапчета естествено не говори, но те са много по-вредни и вероятно тях ги "пропуска" по-често. Е, тогава е като буреносен облак, мен ме слага в джоб, но иначе не спира да ми слага етикети, да ми говори за оптимизъм, воля, характер и т. н.
Това е моя избор и случай.
Познавам хора, които от години са на такива хапчета. Едната също от пубертета. Хвалеше се колко уверена и т. н. е станала за разлика от тогава, понеже преподава на деца на нейни бивши съученици и как те си мислели, че ще склони да повишава оценки или извинява отсъствия и т. н., както навремето е била "услужлива".
Другата ми е колежка. Дай й само да говори за воля. Пие някакви лекарства след лошо преживяване преди години. Пие и хормон, за него е казвала, че понякога го пропуска (нарочно казва, не знам защо, вероятно да не привиква) и с това обяснява разсеяност, грешки, мързел и т. н. За другите хапчета естествено не говори, но те са много по-вредни и вероятно тях ги "пропуска" по-често. Е, тогава е като буреносен облак, мен ме слага в джоб, но иначе не спира да ми слага етикети, да ми говори за оптимизъм, воля, характер и т. н.
Виж противоречието в думите си, Лили.
Ти си страдала, опитала си с хапчета и по своя преценка на развитието на личната ти ситуация си решила да ги спреш, за да се бориш, както сама казваш с живота без допинг.
Никой не иска това от теб, да участваш без "допинг", това е твое решение.
Както от човек, болен или с недъг, примерно без крака, някой би изисквал да е без помощни средства за придвижване. Никой няма да каже той има предимство, защото е в количка, не се уморява.
Обаче с изказването си, ти агитираш друг човек със сходен на твоя проблем да се мъчи без лекарства. Надявам се, че разбираш какво казвам.
Ти си страдала, опитала си с хапчета и по своя преценка на развитието на личната ти ситуация си решила да ги спреш, за да се бориш, както сама казваш с живота без допинг.
Никой не иска това от теб, да участваш без "допинг", това е твое решение.
Както от човек, болен или с недъг, примерно без крака, някой би изисквал да е без помощни средства за придвижване. Никой няма да каже той има предимство, защото е в количка, не се уморява.
Обаче с изказването си, ти агитираш друг човек със сходен на твоя проблем да се мъчи без лекарства. Надявам се, че разбираш какво казвам.
Разбирам. Не е имало развитие на личната ми ситуация (състояние), просто трябваше да се справя със задача, която не беше по силите ми, а беше жизненоважна.
Сравнението с помощни средства за придвижване не е точно. То трябва да е между двама трудноподвижни, единия с количка да казва на другия с патерици/бастуни, че е по-бавен, че по-бързо се изморява. Добавяме в картинката и това, че увреждането е невидимо. Тогава и здравите ще казват на този с патериците, че е личен избор как да върви, колко е хубаво да тича и т. н.
Не се изразявам добре по принцип, надявам се да става ясно какво искам да кажа. Не агитирам. Поста ми е до голяма степен "афектиран" от приказките за воля и характер, които се повтарят отвсякъде - и от здрави, и от такива на лекарства.
Сравнението с помощни средства за придвижване не е точно. То трябва да е между двама трудноподвижни, единия с количка да казва на другия с патерици/бастуни, че е по-бавен, че по-бързо се изморява. Добавяме в картинката и това, че увреждането е невидимо. Тогава и здравите ще казват на този с патериците, че е личен избор как да върви, колко е хубаво да тича и т. н.
Не се изразявам добре по принцип, надявам се да става ясно какво искам да кажа. Не агитирам. Поста ми е до голяма степен "афектиран" от приказките за воля и характер, които се повтарят отвсякъде - и от здрави, и от такива на лекарства.
Струва ми се, че би ти било полезно да разбереш, моята позиция, че няма значение дали дефицитът е видим или невидим за другите.
Че волята няма нищо общо с това дали си здрав или на лекарства.
И изобщо какво значение би имало за мен какво мисли Пенка за мен, ако има възможен вариант да туширам мой дефицит.
И понеже говорим за антидепресанти в ситуация на суицид, не вярвам който и да е разумен човек да каже браво, ти се справи с тази криза, жив си но играеш нечестно, защото се лекуваш.
Че волята няма нищо общо с това дали си здрав или на лекарства.
И изобщо какво значение би имало за мен какво мисли Пенка за мен, ако има възможен вариант да туширам мой дефицит.
И понеже говорим за антидепресанти в ситуация на суицид, не вярвам който и да е разумен човек да каже браво, ти се справи с тази криза, жив си но играеш нечестно, защото се лекуваш.
Относно другите, постоянната критика влияе малко или много. Вероятно при мен е и от това, че когато ме "хвана" не знаех нищо за серотонин, допамин, не съм подозирала за "вътрешна" причина. Съществуваше само обяснението (интерпретацията) от родители, приятели, познати.
И не е само това. Личното удовлетворение и самочувствието също. Самочувствието пред самия себе си имам предвид.
И не е само това. Личното удовлетворение и самочувствието също. Самочувствието пред самия себе си имам предвид.
А защо не искате живота си? Разбира се, че може да живеете жизнерадостно и пълноценно, просто открийте какво лично вас ви прави щастлива, на този етап, постигнете го и му се наслаждавайте. И ако ви тъпчат с антипсихотици, се опитайте да се справите без тях, че съсипват сериозно органите.
https://strahbg.com/ Този сайт дава полезни и практически насоки как да анализираш трезво състоянието си и какви конкретни стъпки да предприемеш,както и лична история -проба-грешка ...изключителен труд....
Успех!
Как да си помогне човек сам? Просто искам да свърши болката, а изход не виждам. Направих грешката да споделя с близки и приятели. На семейството ми му отне 3 години да ми повярва, че нещо при мен не е наред. Виждам, че на тях не мога да разчитам. Приятелите ми казаха, че това са глупости. Имам чувството, че не мога да общувам правилно с другите.
Отново ти давам същия съвет-да участваш в група по семейни констелации.Сам можеш да си помогнеш чак, когато получиш яснота.Ако досега не си чувала или се чудиш какво е, има една книга "Не всичко започва от теб", тя би могла да хвърли малко светлина.
Защо да е псевдонаука? Просто подбери професионалисти, които са се обучавали и работят по метода на Берт Хелингер, а не самозванци, които яхнаха вълната и си правят някакви техни псевдо констелации.Ако искаш пиши ми на ЛС ще ти пратя група, в която съм-публикуват много интересни неща.
Може да изгледаш и този сериал, много е интересен, изгледах го за един ден.Също засяга тази тема.
Може да изгледаш и този сериал, много е интересен, изгледах го за един ден.Също засяга тази тема.
Защо да е псевдонаука? Просто подбери професионалисти, които са се обучавали и работят по метода на Берт Хелингер, а не самозванци, които яхнаха вълната и си правят някакви техни псевдо констелации.Ако искаш пиши ми на ЛС ще ти пратя група, в която съм-публикуват много интересни неща.
> quantum mysticism
> morphic resonance
Типичните нюейдж идеи. Моля Ви недейте! Точно псевдонаука си е. Ако сте усетили полза може да споделите. Просто искам нещо издържано или да видя хора, които са се измъкнали от дупката.
Ти си решаваш какво да правиш, но понеже втори път питаш-явно не си намерила, това, което да ти помогне.Друго, което мога да ти дам като съвет е хипнотерапия. На мен тези неща са ми помогнали, затова ги давам като съвет.Ако наистина искаш да си помогнеш-прави нещо, пробвай, защото от само себе си не става.Винаги има самосаботаж, винаги имаме скрита изгода да сме така, както сме - за това също може да прочетеш и потърсиш.Не случайно някаква информация стига до нас, Вселената изпраща помощ винаги.Проучи, почети.
Ти си решаваш какво да правиш, но понеже втори път питаш-явно не си намерила, това, което да ти помогне.Друго, което мога да ти дам като съвет е хипнотерапия. На мен тези неща са ми помогнали, затова ги давам като съвет.Ако наистина искаш да си помогнеш-прави нещо, пробвай, защото от само себе си не става.Винаги има самосаботаж, винаги имаме скрита изгода да сме така, както сме - за това също може да прочетеш и потърсиш.Не случайно някаква информация стига до нас, Вселената изпраща помощ винаги.Проучи, почети.
И аз за втори път давам съвет като професионалист - психиатър и антидепресант, плюс когнитивно поведенческа психотерапия.
За мен истината е, че търсенето на себе си и хармонията е съчетание от много неща. Да, започнат ли суицидни мисли с идеи кое как да се случи, хапчетата са желателни.
Около мен имам пример с хора, на които им падат някои задръжки, променят се някак с тези хапчета и това ме е спирало да ги започна. Не знам дали се рестартират фабрични настройки или просто не си ти с тях. Но ако задълбая в суицидните ще пренебрегна това и ще пия.
Констелациите при мен работиха, не мога да го обясня, започнаха да се случват странни неща, някакси се помирих в себе си, токсичните хора около мен сами изчезнаха, не си внушавам, бях доста скептично настроена.
За мен няма значение, психолог, констелации, църква, леене на куршум.... Или кой каквото си намери. Важното е да си откриете философията за живота, която ви вдига в трудните моменти.
Аз съм приела, че не може всичко винаги да е весело, нормално е човек да има и по-тъжни дни, с повече мисли, книги и търсене, не всички сме еднакви.
Ако са налице и външни обстоятелства, проблеми, стрес... В реда на нещата е. Правете това, което намерите за добре, другия няма как да е във вашите обувки.
Около мен имам пример с хора, на които им падат някои задръжки, променят се някак с тези хапчета и това ме е спирало да ги започна. Не знам дали се рестартират фабрични настройки или просто не си ти с тях. Но ако задълбая в суицидните ще пренебрегна това и ще пия.
Констелациите при мен работиха, не мога да го обясня, започнаха да се случват странни неща, някакси се помирих в себе си, токсичните хора около мен сами изчезнаха, не си внушавам, бях доста скептично настроена.
За мен няма значение, психолог, констелации, църква, леене на куршум.... Или кой каквото си намери. Важното е да си откриете философията за живота, която ви вдига в трудните моменти.
Аз съм приела, че не може всичко винаги да е весело, нормално е човек да има и по-тъжни дни, с повече мисли, книги и търсене, не всички сме еднакви.
Ако са налице и външни обстоятелства, проблеми, стрес... В реда на нещата е. Правете това, което намерите за добре, другия няма как да е във вашите обувки.