В момента чета ... 85

  • 53 096
  • 747
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 26 093
Скрит текст:
Не ми беше попадало заглавието преди този коментар, но сюжетът звучи "много мой". Аз също благодаря, че споделихте. При първа възможност ще си купя книгата.

Продължавам с "Тайните убежища". Интересна и увлекателна е. Предполагам, че ще ме изненада приятно. Или поне се надявам.

“Тайните убежища“ ме изненада определено, и то няколко пъти, когато я четох. Миналата година четох друга книга на Жером Лубри, която за съжаление не са превели тук, “Сестрите от Планината на мъртвите” (така бих превела заглавието на планината Монмор, има защо името да се преведе), тя има някакво сходство като идеята с тази зад вече спомената книга, обаче пак ме изненада, и то много. Според мен е и по-добре написана, който може да я прочете на френски- препоръчвам (“Les soeurs de Montmorts”).

Изненада ме неприятно мен. Grinning

# 121
  • Мнения: 1 511
След тези коментари ми е още по- интересно какво ще се случи. Simple Smile

# 122
  • Мнения: 11 784
Това е била книгата с най-неочаквания за мен финал. А после, въпреки че авторът вече ми беше познат и си представях, какво може да очаквам, пак ме изненада с “Les soeurs de Montmorts”. Но тя остави много по-различно усещане от прочита, няма да казвам какво точно, че може все пак някой да я чете и нея, но ми харесва в крайна сметка даже повече.
За ХП поредицата, без да имам още впечатления от последната книга, определено най-много ми хареса “Хари Потър и Нечистокръвния Принц” (главната буква е нарочно променена в този пост, който е чел книгата - ще се сети защо). Тази книга ще взема и в оригинал.
След поредицата имам намерение все пак да прочета (или поне да я прехвърля) “Култ” на Лекберг-Фексеус, но мисля в превод на френски да чета.

Последна редакция: вт, 20 юни 2023, 10:01 от fenyx

# 123
  • Мнения: 6 430
"Култ" ще излиза скоро на български, и аз я чакам с голямо нетърпение, но искам да я чета на шведски, а цената на електронната книга е двойна на обичайната... Явно ще почакам още.

# 124
  • Мнения: 42 122
За ХП -
Скрит текст:
четох за първи път първата книга на 17 години, никога не съм мразила Снейп, не знам защо. Просто неговите изпълнения (мусене и заяждане) не ме впечатляват особено. В училище не понасях друг тип учители (има едни такива мазни, а гледат да те закопаят без повод), този едва ли би ме притеснил много. Не съм ок с химията, затова едва ли бих се справила и с отварите, та не бих очаквала много висока оценка...
Освен това, от време на време ми беше смешен (в буквалния смисъл - без да влагам нищо лошо), а накрая на книгата спаси живота на Хари, което самият Хари не регистрира по никакъв начин. Винаги (от малка, още откогато ми четяха приказки) съм се чудила защо някои персонажи (обикновено от добрите) си мислят, че им се полага някой да ги спасява и не дължат благодарност.

# 125
  • Мнения: 11 784
Pppqqq,
Скрит текст:
Снейп винаги ми е бил интересен, съгласна съм с теб.
Харесвам още и Лупин и Тонкс. За Дъмбълдор и Макгонъгол е ясно.
Трогателна беше и историята на Фльор и Бил след битката.

Последна редакция: вт, 20 юни 2023, 11:04 от fenyx

# 126
  • Мнения: 4 834
Още книжни клюки:

# 127
  • Мнения: 4 649
"Забравените в неделя " Валери Перен
Книга,  която ме остави със смесени впечатления. Като цяло ми хареса но имах чувството, че чета друга авторка с много по-бедно въображение и стил и всичко това се оказа, че си има обяснение а то е информацията, която ми е обягнала, книгата "Забравените в неделя" е първата книга на Перен. Доста е надградила с "Вода за цветята " . Една от историите ми беше ала  "Тайната на Димана " и нищо ново с  което да ме заинтригува а другата история е свързана с ВСВ и честно казано малко ме измори . Ако някой не е чел нищо от Перен препоръчвам да започне със "Забравените в неделя" за да се наслади от израстването на авторката. С най-голямо удоволствие ще чакам да преведат новата й книга.

# 128
  • Мнения: 1 563

Сууууупер! 🥰❤️

"Забравените в неделя" ще чета през отпуската, дано не ме разочарова.

Сега следвам модата - започнах "Времеубежище", в началото съм и нищо не мога да кажа, освен, че е странна...

# 129
  • Мнения: 2 628
Аз чета "Естествен роман" и бих казала,че е повече като дневник на автора,едни и същи негови възприятия изпъкват отново ,все едно прекопирани от разказите му,от интервютата и всичко,което съм чула от него.Пак се връща в епохата през комунизма,пак се опитва да опише неговите светоусещания и разбирания за света и да избяга в неговото си убежище,да се откъсне от реалността,да живее само с най-доброто,което е успял да отмъкне от спомените си....хем тъжно,хем забавно на моменти ,но много лично.Чета го последователно по издаване на книги,"Времеубежище" ще е за финал.

# 130
  • Мнения: 5 462
Аз чета "Естествен роман" и бих казала,че е повече като дневник на автора,едни и същи негови възприятия изпъкват отново ,все едно прекопирани от разказите му,от интервютата и всичко,което съм чула от него.Пак се връща в епохата през комунизма,пак се опитва да опише неговите светоусещания и разбирания за света и да избяга в неговото си убежище,да се откъсне от реалността,да живее само с най-доброто,което е успял да отмъкне от спомените си....хем тъжно,хем забавно на моменти ,но много лично.Чета го последователно по издаване на книги,"Времеубежище" ще е за финал.
Абсолютно се покрива мнението ми, и двете книги които съм чела негови са в този стил, което на мен много ми допада, много "мой човек" е Simple Smile Аз пък отзад напред ги подкарах Simple Smile Сега си търся Естествен роман. Разказите му не съм чела, но и не си падам по този жанр.
Заведох Олива Денаро на плаж... Толкова много ме плени, че я прочетох както викат "на един дъх" и ми изгоря гърба...
Невероятна книга! За книгите, които най-много ми легнат на сърце, ми е най-трудно да пиша... Прекрасен роман, чието действие се развива през 60те години на миналия век, в малко сицилианско селце. Време, в което жената е длъжна да се опази чиста, да стои с наведена глава и заключена вкъщи. Време, в което всеки насилник може да бъде оправдан, защото е в сила законът за поправителния брак, при който изнасилвачът може да се ожени за изнасилената от него жена, да избегне затвора и уж да възстанови честта ѝ. Време, в което сбърканата италианска система вместо да съди насилника, обвинява жертвата - заради един поглед или едно неуместно движение, защото "жената е стомна, който я счупи  - за него си е". Жените биват омъжвани насила, най- чесно с уговорени от родителите им бракове, биват тормозени и затваряни вкъщи, без никакви права.
Въпреки закостенелите разбирания обаче, Олива е едно почти 16-годишно будно, нежно и мило момиче, чиято съдба вероятно ще повтори тази на връстничките ѝ. Освен ако тя не успее да се опълчи на тези стари и безумни норми.
Книга за смелостта, за това как жертвата сама избира да се издигне и да се пребори с консервативната среда, да се справи с шушуканията зад гърба си и да поеме по своя път, но без тежестта на срама и соченето с пръст.
Хубава книга.
Човешка.
Всяка една от нас може да е Олива Денаро, затова я препоръчвам на всички дами, струва си.
Леле, всичко това го четох наскоро за жените в Саудитска Арабия, как е възможно да се е случвало в Европа преди 50-60 г. Rolling Eyes Дано пък имат шанс и те някога да скъсат с тези догми, макар че там ще е по-трудно, си мисля. Ще я прочета и аз, харесва ми тематиката.

# 131
  • Мнения: 852
Чудя се къде да пиша, дали тук или в темата за муните… Simple Smile
От години четях “всеядно”, каквото ми попадне и задържи вниманието, прочитам и забравям, хеле пък заглавия на книги и автори съвсем не намирах за важно да помня. Откакто чета темата тук започнах да обръщам внимание на такива подробности като автор и заглавие, и то по-скоро, за да си набелязвам книги. От известно време чувам за творчеството на Бойка Асиова и съм си отбелязала наум, че някои заглавия ме интригуват. Днес взех от библиотеката “Благ мехлем” и се сетих да питам за “Яловата вдовица”, имаха я. Имах натрапчивото чувство, че корицата ми е много позната. У дома я зачетох, и…, ама разбира се, че има от къде да ми е позната тази корица, книгата вече съм я чела! Решавам, че е наложително да си водя читателски дневник, поне да си отбелязвам такива неща… Simple Smile

# 132
  • София
  • Мнения: 26 093
Аз едва от 2020 г ползвам ГР, но е  удобен и мното ми харесва.

# 133
  • Мнения: 3 166
Чудя се къде да пиша, дали тук или в темата за муните… Simple Smile
От години четях “всеядно”, каквото ми попадне и задържи вниманието, прочитам и забравям, хеле пък заглавия на книги и автори съвсем не намирах за важно да помня. Откакто чета темата тук започнах да обръщам внимание на такива подробности като автор и заглавие, и то по-скоро, за да си набелязвам книги. От известно време чувам за творчеството на Бойка Асиова и съм си отбелязала наум, че някои заглавия ме интригуват. Днес взех от библиотеката “Благ мехлем” и се сетих да питам за “Яловата вдовица”, имаха я. Имах натрапчивото чувство, че корицата ми е много позната. У дома я зачетох, и…, ама разбира се, че има от къде да ми е позната тази корица, книгата вече съм я чела! Решавам, че е наложително да си водя читателски дневник, поне да си отбелязвам такива неща… Simple Smile

Аз си водя . Имам една тетрадка в която си пиша автора и заглавието на книгата . Някой книги ги описвам , а други които не са ме грабнали не . Записвам си кога съм я започнала и кога съм я завършила и си отбелязвам оценката, която давам . След време като се посъберат си ги нанасям в ГД . Ако ме питаш защо го правя .. ами така ми казват отгоре GrinGrinLaughing

# 134
  • Мнения: 11 784
ГР го ползвам предимно като справочник (когато търся за дадена книга малко повече мнения), а от прочетени книги, (когато ми се занимава с това) си отбелязвам и записвам някои мисли, които са ми харесали.
За последната книга от ХП поредицата имам нов разделител
Скрит текст:

От тематичните шоколадови яйца.
Реших последното томче да е в изданието с илюстрации на Мери ГранПре, макар и черно-бели, разделителят и цветово ще се комбинира добре с корицата.

Общи условия

Активация на акаунт