Аз пък го разбирам автора. И мен не ми е ок моите родители или свекърите да са 2 пъти месечно в нас по седмица. Това е ужасно неудобно. Съобразяване как си облечен, кога да ползваш WC и баня, не можеш да се метнеш на дивана да се излежаваш. Всеки е добре дошъл на гости, айде ден-два..... НО по 7 дни, 2 пъти в месеца, еми не е ок. Освен ако нямаме къща за гости или отделен етаж поне.
- Публикувана: 15 юни 2023, 15:11 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2023, 23:12 ч.
Проблем с връзка <заради> тъщата
Колкото повече чета, толкова по-клоня на страната на автора.
Бабата може да помага само в началото, няма лошо. Но май вече майката трябва да е способна сама да си гледа детето, не ходи на работа предполагам.
Струва ми се, че има много недоизказани неща от твоя страна и недомлъвки. Не си обяснил хубаво какво те притеснява на жена си, защото очевидно тя си мисли, че въобще не искаш да комуникираш с бабата.
Или прекрасно разбира какво имаш предвид, но иска бабата да идва, може пък жена ти да не й се занимава да гледа бебето, не на всяка майка й се удава, или да й се струва сложно.
Както някой каза вземи покани майка си за две седмици, дори говори с нея и тя да пренарежда нещата и да се меси, да видим жена ти как ще реагира.
Бабата може да помага само в началото, няма лошо. Но май вече майката трябва да е способна сама да си гледа детето, не ходи на работа предполагам.
Струва ми се, че има много недоизказани неща от твоя страна и недомлъвки. Не си обяснил хубаво какво те притеснява на жена си, защото очевидно тя си мисли, че въобще не искаш да комуникираш с бабата.
Или прекрасно разбира какво имаш предвид, но иска бабата да идва, може пък жена ти да не й се занимава да гледа бебето, не на всяка майка й се удава, или да й се струва сложно.
Както някой каза вземи покани майка си за две седмици, дори говори с нея и тя да пренарежда нещата и да се меси, да видим жена ти как ще реагира.
Щом собствеността на жилището е от значение за пребиваването на гостите в него,то тъщата рязко трябва да се ориентира,към другата си дъщеря и дареното и.По тази логика няма очи да преспива при тези под наем,а да не притеснява тази,която е улеснила с готово жилище.Може съпругата на автора да е пренебрегваното дете,което се старае да спечели одобрение от майката в тази ситуация.А тъщата просто чака да се сдобри с фаворитизираната дъщеря.
Напълно съм съгласна ,аз също родих на 23 в момента съм на 24 и си гледам напълно сама детето ,а никак не беше лесно в началото като изобщо не бях гледала дете до тогава ,също имах и след родилна депресия,но се справих сама с мм,живеем в чужбина и няма никой при нас ,свекървата дойде за 4 дни да види бебето и си замина . Жената на автора е родила преди 2 месеца и би трябвало вече да знае как стават нещата с гледането на дете ,депресия ако е имала също е изчезнала отдавна такаче освен от лиготия не виждам защо иначе ще се сърди за маминка ,че чак и раздяла иска
Млада, в смисъл току-що станала майка, ясно, без значение възрастта.
Аз родих на 23 и нямах нужда никой да ми помага за каквото и да е. Особено пък баби...
Аз родих на 23 и нямах нужда никой да ми помага за каквото и да е. Особено пък баби...
струва ми се, че не си наясно депресиите по колко време траят при различните хора и до какво водят, ама нали е лиготия ...
Здравейте, обръщам се към вас с молба за съвет, тъй като започвам да се съмнявам в това що за човек съм, "правилен" ли е мирогледът ми и т.н.
С приятелката ми живеем на семейни начала от почти 2 години (2-3 месеца след като се "сгаджихме") и преди 2 месеца ни се роди дете. Имали сме търкания (както всяка двойка, предполагам), но след раждането на детето всичко отиде "на кино"...
Един от основните проблеми е този с тъщата. От друг град е и приятелката ми имаше нужда тя да дойде да ѝ помага след раждането за някоя и друга седмица (лекар е), да ѝ предаде опит, съвети и дори професионално мнение, което на мен ми се видя като мини ужас (егоистично от моя страна), тъй като не се чувствам комфортно в съжителство със странични хора. Ужасът ми се затвърди тотално с нейното пребиваване. Оставяйки настрана чисто техническата част на нещата (да не мога да си се "развявам", дето се вика, спокойно вкъщи, да не можем да правим секс заради нея и т.н.) се оказа, че характерите ни се сблъскват тотално, макар че не сме имали пререкания. Тя е човек, който е отгледала децата си сама от ранното им юношество, била е на ръководна позиция в работата си и изглежда доста авторитетен/авторитарен тип. Действа с размах, не се съобразява особено, не показва много емоции и като цяло в нея виждам и усещам някаква силна мъжка енергия.
Идвайки вкъщи, сякаш дойде претендент за глава на семейството, който ми "оспорва" тази роля (във връзката с приятелката ми аз съм в "доминиращата" позиция) и това ме вбесява. Тя се държи сякаш не е на гости, а у тях си - дотам, че дори веднъж установи, че нямаме подходящи чаши за вино и си купи от ИКЕА комплект, за да си пие и си ги сложи в шкафа, като премести/махна други чаши, тъй като нямаше място... Има маниера обикновено да не моли за нещо, а всичко, което излиза от устата ѝ, звучи като заповед и тотално незачитане на другия ("ела тук изкарай количката", "стой тук с детето да вляза в този магазин", "трябваше да минем по друг маршрут" и подобни).
Преживях го някакси този период, но дойде следващият месец, в който пак дойде на гости за 2 седмици покрай рождения ден на приятелката ми. Уловката е, че тя работи за по седмица всеки месец в нашия град и затова идва, но вече 2 пъти остава вкъщи през това време. Има къде да пребивава в този период (не самостоятелно), но там нещата не са на 100% сигурни (много сложна история) и явно затова предпочита при нас.
Многократно сме се карали с приятелката ми, защото тя вижда напрежението и не ѝ е приятно. Стигна се дотам, че аз "провалих" рождения ѝ ден, тъй като е трябвало да преглътна поредната неуместна вметка от страна на тъщата без да показвам никакви емоции, защото като ме е видяла "намусен", цялото настроение за празника се е изпарило...
Виждайки накъде вървят нещата, колкото и егоистично да звучи, ѝ казах, че никак не ми е приятно да съжителстваме за по седмица-две всеки месец с майка ѝ и ще е добре да ѝ каже как стоят нещата и ако може - да си подсигури другото място за пребиваване, докато е в града, пък детето може да го вижда колкото си пожелае (това никога не е ставало на въпрос от моя страна). В началото тя нямаше никакви сили/желание да ѝ каже такова нещо, а тъщата не пита дали може да дойде и кога - директно си допуска, че няма никакъв проблем и си казва "идвам еди-кога-си", а на приятелката ми просто сърце не ѝ дава да ѝ обясни ситуацията, за да не я нарани.
Започвам да се чудя аз ли не съм наред нещо? Все си мисля, че дори тъщата да беше най-добрият човек на света и да се разбирахме прекрасно - гостуването за някой и друг ден е ОК, но принципно не виждам ежемесечно съжителство с чужд човек в тази стресова среда (новородено, майка, скапана психически и физически и т.н.) като нещо позитивно. Приятелката ми ме обвинява, че съм егоист (сигурно е така) и не мисля за това от какво тя има нужда, а само гледам себе си (= не искам майка ѝ да идва всеки месец, защото не ме кефи това съжителство).
В крайна сметка събра кураж и говори с нея, като жената е казала, че ще се съобрази и няма да подновява договора си за работа тук (тя си работи в родния град през основното време) след като ѝ изтекат 6-те месеца, защото не може да "рискува" с другото жилище в нашия град (там не е 100% сигурно, че ще може да пребивава всеки път, защото нещата са динамични, но както казах - сложна история). След което приятелката ми ме попита при това положение за какъв период и колко често ще може майка ѝ да идва да си вижда внучката (сякаш аз съм я лишил някога от това или пък аз диктувам правилата) и аз отговорих, че по всяко време може да я вижда за колкото си иска, но нека да спи на другото място (по възможност, разбира се). Това преля чашата, явно, и се оказа, че аз "не съм човек" (предполагам, с право).
Това доведе до желание за раздяла от нейна страна, защото е тотално разочарована от мен - не мисля за нея, не ѝ показвам с нищо, че я обичам и ценя и т.н. Има ли шанс/смисъл за спасение на тази връзка, за пребиване с камъни ли съм, сбъркан ли ми е начинът на мислене или нещо друго?
Благодаря!
С приятелката ми живеем на семейни начала от почти 2 години (2-3 месеца след като се "сгаджихме") и преди 2 месеца ни се роди дете. Имали сме търкания (както всяка двойка, предполагам), но след раждането на детето всичко отиде "на кино"...
Един от основните проблеми е този с тъщата. От друг град е и приятелката ми имаше нужда тя да дойде да ѝ помага след раждането за някоя и друга седмица (лекар е), да ѝ предаде опит, съвети и дори професионално мнение, което на мен ми се видя като мини ужас (егоистично от моя страна), тъй като не се чувствам комфортно в съжителство със странични хора. Ужасът ми се затвърди тотално с нейното пребиваване. Оставяйки настрана чисто техническата част на нещата (да не мога да си се "развявам", дето се вика, спокойно вкъщи, да не можем да правим секс заради нея и т.н.) се оказа, че характерите ни се сблъскват тотално, макар че не сме имали пререкания. Тя е човек, който е отгледала децата си сама от ранното им юношество, била е на ръководна позиция в работата си и изглежда доста авторитетен/авторитарен тип. Действа с размах, не се съобразява особено, не показва много емоции и като цяло в нея виждам и усещам някаква силна мъжка енергия.
Идвайки вкъщи, сякаш дойде претендент за глава на семейството, който ми "оспорва" тази роля (във връзката с приятелката ми аз съм в "доминиращата" позиция) и това ме вбесява. Тя се държи сякаш не е на гости, а у тях си - дотам, че дори веднъж установи, че нямаме подходящи чаши за вино и си купи от ИКЕА комплект, за да си пие и си ги сложи в шкафа, като премести/махна други чаши, тъй като нямаше място... Има маниера обикновено да не моли за нещо, а всичко, което излиза от устата ѝ, звучи като заповед и тотално незачитане на другия ("ела тук изкарай количката", "стой тук с детето да вляза в този магазин", "трябваше да минем по друг маршрут" и подобни).
Преживях го някакси този период, но дойде следващият месец, в който пак дойде на гости за 2 седмици покрай рождения ден на приятелката ми. Уловката е, че тя работи за по седмица всеки месец в нашия град и затова идва, но вече 2 пъти остава вкъщи през това време. Има къде да пребивава в този период (не самостоятелно), но там нещата не са на 100% сигурни (много сложна история) и явно затова предпочита при нас.
Многократно сме се карали с приятелката ми, защото тя вижда напрежението и не ѝ е приятно. Стигна се дотам, че аз "провалих" рождения ѝ ден, тъй като е трябвало да преглътна поредната неуместна вметка от страна на тъщата без да показвам никакви емоции, защото като ме е видяла "намусен", цялото настроение за празника се е изпарило...
Виждайки накъде вървят нещата, колкото и егоистично да звучи, ѝ казах, че никак не ми е приятно да съжителстваме за по седмица-две всеки месец с майка ѝ и ще е добре да ѝ каже как стоят нещата и ако може - да си подсигури другото място за пребиваване, докато е в града, пък детето може да го вижда колкото си пожелае (това никога не е ставало на въпрос от моя страна). В началото тя нямаше никакви сили/желание да ѝ каже такова нещо, а тъщата не пита дали може да дойде и кога - директно си допуска, че няма никакъв проблем и си казва "идвам еди-кога-си", а на приятелката ми просто сърце не ѝ дава да ѝ обясни ситуацията, за да не я нарани.
Започвам да се чудя аз ли не съм наред нещо? Все си мисля, че дори тъщата да беше най-добрият човек на света и да се разбирахме прекрасно - гостуването за някой и друг ден е ОК, но принципно не виждам ежемесечно съжителство с чужд човек в тази стресова среда (новородено, майка, скапана психически и физически и т.н.) като нещо позитивно. Приятелката ми ме обвинява, че съм егоист (сигурно е така) и не мисля за това от какво тя има нужда, а само гледам себе си (= не искам майка ѝ да идва всеки месец, защото не ме кефи това съжителство).
В крайна сметка събра кураж и говори с нея, като жената е казала, че ще се съобрази и няма да подновява договора си за работа тук (тя си работи в родния град през основното време) след като ѝ изтекат 6-те месеца, защото не може да "рискува" с другото жилище в нашия град (там не е 100% сигурно, че ще може да пребивава всеки път, защото нещата са динамични, но както казах - сложна история). След което приятелката ми ме попита при това положение за какъв период и колко често ще може майка ѝ да идва да си вижда внучката (сякаш аз съм я лишил някога от това или пък аз диктувам правилата) и аз отговорих, че по всяко време може да я вижда за колкото си иска, но нека да спи на другото място (по възможност, разбира се). Това преля чашата, явно, и се оказа, че аз "не съм човек" (предполагам, с право).
Това доведе до желание за раздяла от нейна страна, защото е тотално разочарована от мен - не мисля за нея, не ѝ показвам с нищо, че я обичам и ценя и т.н. Има ли шанс/смисъл за спасение на тази връзка, за пребиване с камъни ли съм, сбъркан ли ми е начинът на мислене или нещо друго?
Благодаря!
Аз не мога да разбера какво е това вмешателснво и месене. Ясно обясни на приятелката ти, че вие сте семейство, а майка й, може да и е майка, но вие не на сте 5 г. И какво, като майка й и лекар, другите, които не са лекари, как ли си гледат децата, какъв опит да и предава. Идва, стои няколко дни и си тръгва. Помажаш ти и се справяте двамата. Въобщя не се доказвай и обяснявай на приятелката, само ясно заяви, че си възрастен човек и подобно поведение няма да търсиш и толерираш. Каква е била на работното място, въобще няма значение и не те интересува. Вие сте възрастни, самостоятелни и семейство.
Така, според мене си си в правото, но в момента приятелката ти е в много труден период. Трябва да си до нея, но и да отстояваш границите си.
Моят план би бил:
1. Оправяш си отношенията с нея.
2. Поставяш граници пред вмешателство.
3. Оправяш отношенията с тъщата, но съобразно границите.
4. Евентуално, ако всичко е наред, мисли за пръстен.
В момента хормоните и са супер разбутани, може да е в депресия, да се мисли за грозна, изоставена, сама, осъзнава трудностите на майчинството и и е кофти от това.
Твоята работа е да и покажеш колко я обичаш, да и припомниш защо сте заедно. Още днес след работа се прибери с цветя/ любимата и торта и и кажи "минах покрай сладкарницата и се сетих за теб". Е, ако това не е вашето общуване, ти знаеш какво е вашето и как да го направиш. Но не давай да ти се качва и на главата.
След седмица, бавно и спокойно без емоции поговорете за проблема (т.2) Обясни и всичко и как се чувстваш ти от цялата работа каква те дразни и с какво пребиваване си ок. Предложи ТИ да обясниш на майка й, защото не искаш ТЯ да е виновна.
Така минаваш към 3. Обясняваш на тъщата какъв е бил проблема. Супер важно е да си в добри отношения с нея, защото иначе, волно или неволно ще ти подлива вода.
И така сред месец питаш - Няма ли да дойде майка ти да види внучето за ден? Хоп ето го добрия зет, ама не му се качваме на главата.
Моят план би бил:
1. Оправяш си отношенията с нея.
2. Поставяш граници пред вмешателство.
3. Оправяш отношенията с тъщата, но съобразно границите.
4. Евентуално, ако всичко е наред, мисли за пръстен.
В момента хормоните и са супер разбутани, може да е в депресия, да се мисли за грозна, изоставена, сама, осъзнава трудностите на майчинството и и е кофти от това.
Твоята работа е да и покажеш колко я обичаш, да и припомниш защо сте заедно. Още днес след работа се прибери с цветя/ любимата и торта и и кажи "минах покрай сладкарницата и се сетих за теб". Е, ако това не е вашето общуване, ти знаеш какво е вашето и как да го направиш. Но не давай да ти се качва и на главата.
След седмица, бавно и спокойно без емоции поговорете за проблема (т.2) Обясни и всичко и как се чувстваш ти от цялата работа каква те дразни и с какво пребиваване си ок. Предложи ТИ да обясниш на майка й, защото не искаш ТЯ да е виновна.
Така минаваш към 3. Обясняваш на тъщата какъв е бил проблема. Супер важно е да си в добри отношения с нея, защото иначе, волно или неволно ще ти подлива вода.
И така сред месец питаш - Няма ли да дойде майка ти да види внучето за ден? Хоп ето го добрия зет, ама не му се качваме на главата.
Ясно обясни на приятелката ти, че вие сте семейство...
Извинявай, но това е оксиморон. Ти с всичките си приятели ли се броиш в едно семейство?
Това, че нямат брак, не пречи да са семейство. Но в семейството хората не се наричат приятели, а с други думи.
Няма как хем да се чувстваш семеен, хем да гледаш на партньорката си като на гадже, особено когато вече имате и дете.
Откъде този страх от обвързване, не знам и не ме вълнува, но ми е странно чак толкова да си пази свободата, та да нарича „приятелка“ жената, която му е родила дете и с която живеят заедно. Ако някой счита, че „моята жена“ хапе и подкарва с остена към гражданското, какво ѝ е на думата „партньорка“?
Тук във форума, ако някоя неомъжена нарече партньора си "мъжа ми", я спукват от хапане как може да го нарича така като нямат брак.
Тук, за целите на оплюването на автора, само защото е мъж, наративът рязко се обръща и сега е срам и позор, че казва "приятелката ми"
Нормално е да сме на страната на жената по принцип в този форум, но тук достигаме уникални крайности от зор да намерим за какво да го захапем.
Тук, за целите на оплюването на автора, само защото е мъж, наративът рязко се обръща и сега е срам и позор, че казва "приятелката ми"
Нормално е да сме на страната на жената по принцип в този форум, но тук достигаме уникални крайности от зор да намерим за какво да го захапем.
Съвсем логично е майката да помага на дъщеря си за бебето, особено в началото. Но купуването и разместването на чаши е доста далече от това. В моята къща ползвам каквито чаши аз харесвам и те стоят където аз искам. Всяко друго действие завършва с хубав скандал.
Авторът да покани майка си на гости и тя да хване да преподреди гримовете и кремовете на жена му, а може и да поизхвърли някои, понеже според нея не са качествени. Да видим тогава жена му как ще реагира.
Авторът да покани майка си на гости и тя да хване да преподреди гримовете и кремовете на жена му, а може и да поизхвърли някои, понеже според нея не са качествени. Да видим тогава жена му как ще реагира.
Струва ми се, че авторът е неконфликтна личност, много премисля и се страхува да не развали нещата, поради което мълчи много по-дълго, отколкото е добре. За съжаление, това е проблем в някои ситуации. Понякога за да се разтури седянката, трябва да се влезе рязко. Той трябва да подкрепя жена си, но не по начин, който я кара да мисли, че може да му се качва на главата.
Авторе, важни въпроси. Преди да заживеете с жена ти, тя с кого е живяла? Имала ли е друга сериозна връзка със съжителство? Или е живяла с майка си?
Авторе, важни въпроси. Преди да заживеете с жена ти, тя с кого е живяла? Имала ли е друга сериозна връзка със съжителство? Или е живяла с майка си?
