Кога е време за сватба?

И на мен ми избоде очите това предложение за отворена връзка - хич не ми се връзва с мислите и намеренията от началния пост. В цялата ситуация почвам тотално да се обърквам какво реално иска авторката, не с какво ще се съгласи, не на какво е готова, а какво иска.

Според мен го е предложила, за да види колко е сериозен той към нея, колко я харесва наистина.. Но не си дава сметка как изглежда такова предложение в неговите очи и какви изводи ще си извади за нея и за нейните намерения и ценностна система.

Авторке прави са жените, постави си условията.
Не се съгласявай на всичко все едно е последният мъж на планетата.
Млада си още, да правиш чак такива компромиси.

Аз пак ще си повторя своето. Тук изглежда, че борбата не е толкова за този мъж и тази връзка, а защото жената си е наумила, че й е време да стане семейна.

Какво семейство ще зарежа авторката? Майка и сестра? Мда. За способните хора работа има навсякъде по света.

Никога не би ми хримнало да предлагам отворена връзка, даже и на човек, в когото не съм влюбена.
Защо си го направила? С това си заявила едни съвсем други намерения към този човек от това, което казваш тук. На мен, ако някой ми предложи отворена връзка, ще види затворената врата отвън завинаги.

"Навлязох в трийсетте и ми е време да се оженя" е много, много лош брачен съветник.

За сватба е време, когато познаваш добре партньора си, знаеш защо точно той е човекът, какви са качествата му, които го правят желан житейски спътник. Когато отношенията са попреминали първоначалната хормонална истерия и въпреки това магията остава, общите проекти са в относителна хармония, не ти се налага да си насилваш душата и да се вържеш на фльонга, за да паснеш на неговия проект. Не е време за сватба, когато някой е практически непознат все още, срещите ви са епизодични и не е особено ясно кой - кой е. Със сигурност не е време за сватба, когато подхождаш от позицията "нещастен съм в текущия си живот, новият човек внася светлина". Време е за брак, когато ти сам си си господар на ключа за светлината, ти си я включваш и изключваш, нямаш нужда от патерица и външна мотивация, а просто искаш да споделиш тази светлина. Но иначе си я генерираш и сам. Иначе изборът на съпруг/партньор става малко като обява за работа, за заемане на длъжност, за запълване на квадратче. И пак ставаш нещастен в текущия си живот, и пак някой трябва да ти дава огън отвън.

Дълбоко подозрителна съм към всякакви отношения, стартирали с фанфари, пръстени и брачни дискусии в първите месеци. Има щастливи развръзки, разбира се, нищо не е "задължително" или "винаги". Има обаче доминиращи проценти на вероятност за единия или другия ход на нещата.

Много сте ми симпатична, звучите приятен и етичен човек. Стискам палци да подредите нещата по най-добрия за Вас лично начин.

Виждам, решила си, ще рискуваш. В живота, човек би съжалявал повече, ако не е опитал, отколкото, ако не се е получило.
Ако не се получи с този мъж, ще ти е опит.
Но, ако не пробваш, след време ще те гложди, какво би било.
Но....не бързай със сватбата и подписа, също и с деца.

Егати кви сте гадни в тоя форум. Разбихте плановете на авторката. Мечтите отидаха на кино.
Аз може би бях единствен оптимист и вече виджах следващите теми - "Препоръки за хубав сватбен ресторант в Дубровник и Несебър" и "Как да кръстя догодина първородния ми син и две години по-късно дъщеря ми?"

Не знам защо давате съвети на лудо влюбена жена да поставя ултиматуми и условия. Напълно безполезно, няма да го направи, защото почти никой влюбен човек в такова положение не рискува, особено пък авторката.

Сикнес, и на мен си ми много симпатична и сладка, но помисли дали е добре да разчиташ на мъж да ти донесе щастие и промяна в живота. Подозирам, че това ти състояние на неудовлетвореност преди да срещнеш този мъж, за което спомена, захранва влюбеността ти.
Звучиш плаха и инертна, а това рано или късно забожда човек на място, където не иска наистина да е. Та прави си твои планове и ги следвай, не разчитай друг да те включва в неговите, защото това не завършва добре.
В крайна сметка винаги има път назад, не е трагедия да се правят грешки. Но е ясно и че всеки избор има цена, затова прецени каква си склонна да платиш.

И ти си развяла бялото знаме, също като него. Лика прилика сте си, взимайте се.
Ама и за това ви е шубе.
Сигурно и той пише в ХърватТати форума и пита, "да се женя ли, да не се ли женя".
В Австрия и Германия децата остават мираж. Ако искате деца, идва в България. Ако искате. Не е насила. Математиката иначе не излиза.

Този въпрос като го срещна и се изприщвам.
Боже, Господи.
Хората емигрират поради 100 причини. Безработни са, безимотни са, заблудени са, баща им и майка им са били властни и тиранични.
Човек трябва да има точна преценка къде отива, какви са разходите, какви са приходите. Не да лежи на стадната кълка "ще вървя подир другите, дето емигрират". Ама не е ясно те в същото положение ли са, дали са си го подобрили с емиграцията. Има адски много емигранти, които лъжат и си измислят колко са добре. И ги е срам да се приберат. Или след 20 минали години, родени там деца, кое да местиш по-напред, деца, дето не говорят езици, чужденец съпруг, себе си ли с 20 години отгоре. И уморени си остават по последната държава, за която са им стигнали силиците. Има хора се местят по 5 пъти, и все не им уйдисва. Ама говорят друго. Говорят, че намерили "още по-добро", или "нещата се промениха". Да, бе, да. Или просто са били супер заблудени и продължават да настъпват мотиката.
Аз лично, ужасно съжалявам, че съм емигрирал и това е най-голямата грешка в живота ми.



Това надявам се да е от аутокоректа и да не е някакъв нов лаф. Иначе е забавен.

България има брутално добри възможности, особено за майстори. Аз професионално работя с такива. Работил съм с десетки майстори. Луди пари се правят.
Не е твоя работа да му уреждаш, да му обясняваш. Той не може ли да провери, да разпита, да потърси в Гугъл.
Съжалявам, но на 36 трябва да може да покани една жена и да се погрижи за нея поне за няколко месеца. Или той да отиде.
Не е равностойно дали той ще напуска работа и ще се мести или ти.
Защото твоята работа е по-добра, по-добре платена и по-уредена. Съответно губиш повече. Отделно си жена, а жените са по-уязвими, защото имат да раждат в бъдеще.

Съжалявам, но на неговите години човек трябва да е пределно наясно и притиснат от времето. За 7 месеца трябва да си е изяснил какво иска от тази връзка и трябва да предприеме максимално бързо минаване на друг етап. А именно това липсва. Няма оправдание за това.

Аз лично, ако имах голяма любов, бих напуснал и най-добрата работа. Важи и за теб и за него. Т.е. не се връзва. Нещо никак не се връзва.

Тангра, защо съжаляваш, че си емигрирал?
Опитал си, добил си опит, видял си.
Не мисля, че човек трябва да съжалява, толкова много за изборите си. Така е трябвало и НЕ трябвало да стане. А животът в нова държава и култура си е ценен опит. Дали ще успееш и ще се приспособиш, също е друг въпрос.

И аз като Вас съжалявам за същото.


Иначе вие от бой може да е моят регионален диалект хаха, ние си го използваме )
Но в интерес на истината, като го чукнах в Гугъл, нищо на български не ми излиза

Явно просто сте направили вариация на "бие отбой".