От София в по-малък град?

Е, то много софиянци напоследък си работят дори директно от вкъщи. 🙃
Аз визирам тези, които не го правят, а вместо това пътуваг по час-два всеки ден до работа и обратно.

Е, не. Няма такива, в сърцето на шоплука няма и как.

Занесла си си малкия град у Софията, затова си дала ухо.
Аз 10 години живея на село, само продавачките в магазина пред нас познавам.

Аз пък живях почти 16 години в София и дори не си познавах съседите в блока, пък за клюки и такива неща съвсем не идваше ред.
Но и тук, където живея почти 2 години вече още не си познавам съседите,с изключение на едни-нямам интерес да завързвам контакти с тях,ММ също.Свекърът малко ни се дразни,че все едно сме паднали от небето,нямаме почти никакви приятели,но на нас така ни е добре...
А,и в Плевен живях 22 години -ами изобщо не съм познавала много хора (защото се лансира мнение,че в подобен град всеки познава всеки),пък сега в редките случаи, когато ходя там не срещам абсолютно никой познат...

За мен пък е в добрия тон да познаваш съседите, поне най- близките, по име и да се поздравявате. Това не означава влизане в клюкарски истории.

+1
Да поздравиш някого от съседите, да му пуснеш картичка за Коледа или да му донесеш магнитче от пътуване съвсем няма общо с клюки.

Съседът е първият, който може да се притече на помощ принужда, просто, защото е най-близо  - след тежко боледуване на баща ми, вече възрастен, аз съвсем млада още и неориентирана, протича батерията в кухнята откъм стената и звънва съседът отдолу с още един, директно оправиха проблема. А сме били.само на "Добър ден".  Години наред съседка имаше ключ от нас да полива цветята или за всеки случай, когато ни няма. Случило се беше да протече, отварят мъжът й с още един съсед и спират теча.
Анонимен можеш да си повече или по-малко навсякъде. До човек си е дали ще е обект на клюки или слушател на такива.

Извън "до човека", в големия град се познават (и се клюкарят, но и си помагат) там, където живеят от много години едни и същи хора. Израснала съм в квартал, където всички си знаеха почти и кътните зъби не само в същата сграда, а и през няколко (леля ти Х, живее над У, как не се сещаш; Х, ти ли си, я ела да те питаме нещо за вашите). Майка ми - също, там пък са били от поколения. Днес на мястото на нейния квартал има магазини и строящ се блок, в моя апартаментите започнаха да си сменят собствениците чрез продажба, което в годините назад почти не беше ставало - преди десетина години в родния ми блок, строен като ЖСК през 1960 г., се нанесоха първите "пришълци" и, честно казано, не ги харесвам много, без да са ми направили нещо, някак безцеремонни ми се виждат.
До време ли е, до квартал ли е, освен до човек... май и двете. Днес хората, всички, сменят често местоживеене, преди не беше така, по тая причина съм сигурна, че са се познавали по кварталите и в столицата, дето уж не е скучно клюкарско село като нас, останалите.

До квартал, до големина на сградата също. В огромните брокове май се познават само съседите на етажа, в малките кооперации - всички.

Не ми досада, когато участници в дискусията критикуват мненията на другите. Но това го има във всяка тема и като жител на голям град, съм изработила и умението да не обръщам внимание.

Който си го влекат клюките и интригите, и на Луната да се пренесе да живее, ще си намери начин да се включи. Просто в големия град имаш опция и да го избегнеш. Съседката не е братовчедка на бащата, сестра на директорката в детската градина, снаха на зъболекарката и може да не си предавате поздрави, ако това не ви интересува. Ако ви интересува, и за кой номер гащи носи ще си намерите време - това и в София, и в Пазарджик, и в Париж...

FrauDanna, учтиво се поздравяваме, но до там. Дори и в магазин, в който влизам за пръв и последен път и нямам намерение да купувам нищо,  поздравявам продавачката.
Малко странно е да се качиш в метрото и да поздравиш всички, независимо дали вагонът е препълнен или има десетина човека.

Хората, които живеят в малки селца и се познават и поздравяват на всяка среща, разменят по няколко думи, от учтивост ли го правите или наистина се интересувате и искате да поприказвате с всеки срещнат?

Не понасям, когато отивам някъде за пръв път (да кажем на гости) и долу на звънците влизащи и излизащи ме питат: вий при кого? На кой етаж? Аааа, ами те не заминаха ли за морето вече?
Как да й кажа, че жената с децата заминаха, но съпругът не е и аз по такъв повод...

Не исках да пиша повече, ама ме изкушавате...
Точно. Тази семейна обвързаност на всеки трети в градчето или селото е направо ужас. Всеки е някакъв на някого. Съседката ми е сестра на жената на внука на пекаря. Съответно когато пихме кафе за първи път у нас (наивността и отвореността ми към такива покани вече я няма за щастие) се изтресох ,,ей в тая пекарна няма ли да вземат да научат какво значи пълнозърнест хляб, а колко са нелюбезни не ми се говори" 😄😄😄 по-късно разбрах, че не е било ,,уместно" да си казвам мнението както съм свикнала.
Другата ми съседка е дъщеря на местен дърводелец и праща баща си на събранието на собствениците да говори вместо нея, защото има авторитет и да не могат да я критикуват как си оставя сутиените в асансьора, боклука в асансьора и не знам си къде.
Тази последната когато ни види започва монолог какво й се е случило в последно време и какво има да прави. Колкото и да съм се опитвала да бъда нелюбезна и дистанцирана, както очаквах немците всъщност да се държат, от селянията няма спасение. Това лицемерие на всяка цена, колкото да няма как да я изкритикуваш после или да се оплачеш с право от нещо, ме убива. Не, благодаря, нямам никаква нужда от такова формално оставяне на картички, кошнички, шоколадчета, подаръчета и разказчета, само и само да се ,,търпим каквито сме", защото сме в малкия град/село. в по-големия град в непосредствена близост до нас (около 100 хиляди) също има такива шуробаджанащини. Аз съм тоя на оня на оная. И когато се каже нещо за някого от веригата, веднага се разбира. Дори да не искаш. Не можеш дори да си затвориш ушите за такива глупости, освен ако наистина не искаш да си живееш сам в двора и да гледаш кози.

Идеалното съществуване за мен изглежда така: излизаш от вкъщи, поздравяваш, най-много ,,Весела Коледа!, Приятен ден!". Може и да пиеш кафе с някого от блока, да, защо не, ако хората си допаднат. Но да не трябва да стъпваш на пръсти и да внимаваш какво казваш за нещо толкова битово като един хляб, само защото потенциално всички са роднини. когато излезнеш от вкъщи да потъваш в тълпата и който от къде е и накъде е. Без поздравявания, разпити, разкази. Това, ако го направя тук, ще ми се обидят всички, а и това не го искам. Излизам и се почват поздравявания, small talk и т.н. Липсата на анонимност и независимост е ужасна.

И каква е гаранцията, че ако направите такъв коментар за хляба пред някоя съседка, която Ви е симпатична, няма да се окаже точно в големия град, роднина на собственика на хлебарницата

Оф-ф-ф-ф-ф... Стана досадно. Разбрахме колко си космополитна, независима и анонимна. Остани си анонимна и така ще е най-добре. Остави другите да си гледат кокошките, да си пият кафето и да клюкарстват както намерят за необходимо.                   

В големия град няма само 2-3-5 хлебарници, а много, много много повече. И маса народ. Можеш да си избереш в коя хлебарница да ходиш без да правиш компромис с времето си или с вкусовете си, можеш и след като съседката се обиди да си продължиш живота и ще е минало и заминало. Е, и сега може, но предпочитам да има още едни 500000 жители, на фона на които да не ми прави впечатление тази случка . В малкия град има една обидчивост на тия кланове-вериги и се помни. тоя на оня на оная. В София или др голям град масата променя хората до там, че пекарите са в конкурентна среда, клиентите по-арогантни и директни в критиката си и това всига и нивото на услугите между другото, а също така и да се изкажеш на никого няма да му пука чак толкова. Поне от опита ми. Аз познавам и двете страни-и тези на малкия град, на средно големия и на големия. Че и на селото. За жалост. Трябваше да си остана в големия, тогава за принципа сигурно щях да защитя мама Ру. Бях наивна едно време, че това са само измислици, но не са. Клишетата произлизат от дълбоко изживяна истина.

Наистина анонимността в големия град е един як плюс, който и за мен е нещо много хубаво. Сега за София - имам роднини там, като студенти обикалях и по Студентския на гости, и на други места по други поводи. Живях там някъде ок. 6 години ( смъртта на близък всъщност беше причината да напусна града ).
Минуси - при една от квартирите/ и съответно една от работите, която беше на другия край на София докато стигна направо побеснявах, и то трябваше да минавам през центъра всеки път.
Иначе местата в близост до Витоша са суперски, обиколих цялата тъй наречена ,,яка" и ми беше много приятно да живея и работя там. Само че беше временно и приключи. А там цените са ми непосилни, ако искам да бъда в този район. Така че има градове и градове.
Един като Копенхаген примерно, въпреки че е печелил приза за най-добър за живеене, има си и разни райони като гета ( със мигранти и др. ), но има и много хубави квартали (даже те са си като отделни градчета в агломерацията) със големи паркове, езера, горички, градинки и т.н. Разпрострян е на много километри ( грубо казано 50 на 60 по спомени ) и има за всеки вкус.
Проблема на нашата столица примерно, е точно че не е планирана нито за толкова хора, нито за такова движение. Отделно че много неща са съсредоточени в нея.

Аз си поздравявам съседите,но само тези до нас,и другите, които са от тяхната друга страна.Живеем в къща и някак си не си представям да вървя из цялата улица и да поздравявам всички наред.А и ММ имаше леки търкания с един съсед за едно парко място (защото колата ни е със софийски номер и прави впечатление),разбраха се ,но все забелязвам една групичка около онова място всеки път да ме гледат като минавам с бебето някак си накриво.Да не говорим,че заради съседка през две къщи трябваше да си подарим кучето на приятели, защото ѝ вдигало шум(но никога в часовете за почивка,и дори не дойде да говори с нас с ММ,ами направо вдигнала скандал на свекъра,т.к.той се води собственик на имота).Та затова хич не искам и да си познавам съседите.
А точно големите разстояния в София са една от причините поради която ММ отказва да купим там жилище.Сега работи на 5 минути от служебния си апартамент, който дели с още 2 китайци,преди живеехме почти на същото място,но се чува ,че ще им местят офисът и служебните жилища,а ако купел нещо трябвало да пътува,а той не иска...