Милано и северна Италия - тема 16

Фарът на Портофино:




Поглед към Замъка Браун:

Поглед от пътеката към замъка:




Преди касата:


Гледки от замъка:

Нашето пътешествие из Италия започна с Гориция. За трети път минаваме оттам, но понеже е малко и приятно градче, решихме пак да се отбием. Този път не беше в списъка ни, но гугъл реши да минем оттам на път за Удине. Качихме се с колата директно до замъка. Спряхме отпред, имаше малък паркинг. Обаче забелязах голям трафик от коли, които влизаха директно в замъка. Видях едни италиански младежи да излизат с пикап и ги попитах, дали може да се паркива вътре. Казаха ми, че не може. Обаче аз нали съм инат, реших да вляза и да се убедя сама. Ами не само, че можеше, ами имаше голям паркинг на сянка, точно под замъка. Малко се ядосах...прави ми впечатление, че в Гориция не са много любезни с туристите. Интересно, че само там съм забелязала всеки път, като попитам нещо да ми отговарят троснато, да излъжат или просто да подминат. Не ми се е случвало никъде другаде в Италия. Може такъв да ми е късмета, но усещането ми е, че са малко дръпнати в Гориция.
Както и да е, разходихме се из замъка сред оглушителния звук на цикадите, между другото, ако някой ходи да знае, че има обедна почивка, около 2 часа. За малко да я хванем. Инфо: https://www.turismofvg.it/castelli/castello-di-gorizia
Оттам продължихме по третокласните пътища през Корно ди Розацо и една любима винарна – Бутуси (https://www.butussi.it/) към Чивидале дел Фриули. В Корно ди Розацо препоръчвам: Panificio & Gubane “Dal Panky”. Чудесна Губана и всякви прясно изпечени печива. Ако искате да похапнете, пак там е Osteria della Ribolla, която е собственост на друга много добра винарна Collavini (мисля, че съм виждала техни вина в България).
Следобед успяхме да стигнем до Чивидале. Точно влязохме в града и започна да се излива. Нали два дни по-рано мрънках, че жегата е ужасна в Загреб и Реджи каза, че се очакват дъждове. Е, позна...ама не само дъжд, ами каква градушка ни валя. Успяхме да паркираме до някаква сграда с навес и излязохме от колата, докато отмине градушката. Оказа се, че сме точно пред музея на Втората световна война (Museo della Grande Guerra), разположен в сградата на стара гара. Музеят беше затворен лятото, обаче. Точно до него има голям безплатен паркинг, където се преместихме, след като изпече и тръгнахме към центъра на разходка. Предимството след такъв дъжд е, че центъра беше празен, но пък задуха беше убийствен. Много красиво градче, една от забележителностите е Дяволският мост.

След лежерната разходка и кафе се отправихме към Удине. Още един град, в който отивам за първи път, но със сигурност няма да е последен.
Изобщо цялата Фриули Венеция Джулия ме очарова много, като регион. Досега винаги сме минавали транзит, което отчитам, като голяма грешка. Наистина ми остана в сърцето. Дори следващия път мисля да се отдам изцяло на почивка с дегустации на вино и релакс. Има разкошни агритуризми в района, много лозя и прекрасни вина.
Няколко часа след разходката из Удине се отправихме към мястото за спане, една къща за гости (агритуризмо) в Талмасонс.
Препоръчвам го с две ръце. Прекрасни домакини, обстановка, място и стаи. По принцип го избрах между три други, защото само тук имаше ресторант на място. Реших, че ще ни по-удобно след цял ден обиколки да не обикаляме повече и да хапнем на място, за да може мм да пие. Еми...оказа се, че лятото ресторантът не работи. Това ме кефи в италианците, лятото почиват, независимо дали имат бизнес или работят на държавна работа.
Решихме да импровизирахме и прекочихме до местния супермаркет. Напазарувахме от щанда с мезета, взехме едно хубаво локално вино и си направихме романтична вечеря в двора на къщата. По едно време дойде една кола, излязоха няколко дядовци, идваха за ресторанта и останаха разочаровани, че не работи. Единия дядо ни видя и каза на другите: „Ей там при младежите има вино и мезета, да седнем при тях?“ Едва го издърпаха обратно в колата.
Останахме още една вечер там и през деня разгледахме вила Манин (https://www.villamanin.it/) в Пасариано. Много красива вила с история. Наполеон Бонапард е живял известно време там. Самата вила е много добре поддържана и има голяма градина.

Ако обичате хубави стекове, тази остерия в Талмасонс е чудесна: Osteria Ristorante La da La Grise.
На следващия ден продължихме с опознаването на Фриули и отпътувахме към Конеляно, като по път минахме през Валвазоне и Сачиле. Порденоне го пропуснахме, не ми се стори интересен. Конеляно обаче много ми хареса, както и градчетата по път. Малко съм пристрастена към Конеляно, защото там е работилницата на любимия ми сладкар Леонардо Ди Карло, но и самото градче е много приятно за разходка. От центъра има пътека до замъка на Конеляно, а околностите му са много красиви.
След Конеляно минахме по път през Сузегана да разгледаме една винарна (https://www.cantine-collalto.it/) със замък (https://www.castellosansalvatore.it/) и да си напазаруваме още вино.
Вечерта пристигнахме в Тревизо, където нощувахме и се разходихме. Там вече съм ходила, но е от градовете, които никога не ми омръзват.
На следващия ден тръгнахме към Карминяно дел Брента. Там щяхме да се разходим до няколко градчета в област Венето, които не бяхме посещавали. Имахме среща с едни приятели, които бяха тръгнали преди нас, да прекараме времето в района заедно и да се приберем към България заедно. Това място го избрах единствено заради самия хотел – нов, с отличен ресторант и пастичерия. Само суперлативи прочетох за него. Ами, беше най-голямото ми разочарование. Един ден преди настаняването ми писаха, че няма да може да паркираме до хотела, защото следващия ден щяло да има пазар и улицата е затворена. Обещаха, че ще ни съдействат за пармирането, защото на мм му е важно това. Т.е като ходим с колата, винаги избирах хотели с паркинг на място. Стигнахме, поискаха веднага да платим. Никой преди това от хотелите и къщите за гости не поиска от нас да платим, като се настаняваме. Спряхме отпред, платихме и помолихме да ни съдействат както се уговорихме. Казаха, че имали друга работа и не могат, но да сме обиколили района все ще намерим място. Да, обаче не ни казаха, че точно тогава има и някакъв фестивал в града и беше пренаселено с хора и коли. Моят мъж обиколи с колата целия център няколко пъти и не успя да намери място. Много се изнервих, защото не очаквах такова отношение. Накрая в страничната уличка се освободи място, точно до хотела и той паркира. Влязохме вътре и една кифла се развика, че и там не можело да спираме. Е тогава вече не издържах и казах на един от младежите, че искам да си ходим, да ни върнат парите. Той се изхили и каза, че не можело да ни ги върнат. Скарахме се и изведнъж се появи един по-старши. Попита къде е колата, видя я и каза, че е добре там.
Няма извинявайте, няма нищо. Бях потресена. Никога не ми се беше случвало такова отношение от персонал, нагло и арогантно. Бях резервирала маса за вечерта в ресторанта им, но мм отказа да ядем там и се присъединихме към фестивала на бира и фрито мисто.
Следващите дни се разхождахме до Читадела, направихме си разходка по крепостните стени. Много ми хареса. Самия център е малък, но приятен за разходка, е не много при 38С.



Ходихме до Басано дел Грапа. Чуден! Много ми хареса, не ми се тръгваше оттам. Маростика, Кастелфранко Венето. Оттам до Фанзоло и вила Емо (https://www.villaemo.org/). Още една чудесна вила, за любителите на история.
Не пропуснах да видя любимата Виченца и Падуа. Оттам на обратно, по път минахме през Портогруаро. Много красиво градче. Не съжалявам, че се отбихме. Оттам през Палманова (нищо особено, освен интересната форма отгоре) до Бутрио, където бяхме отседнали в поредната къща за гости с винарна. Agriturismo Tra Le Vigne. Разкошно място за релакс. Вечерта зайчета се разхождаха в задната градина, а пред погледа ни само лозя, докъдето ни видят очите.
На 1 км има замък, който също работи като хотел. Само комарите бяха ужасни, но те навсякъде ни преследваха.
Оттам на следващия ден се отправихме към любимия ми Копер и северната част  на Истрия, където останахме два дни и спахме на едно вълшебно място, в Буйе.

Да допълня за паркингите, навсякъде където бяхме, по обед между 12 и 14.30-15, паркирането в центалните зони беше безплатно. Ако някой се интересува от подробности и места за паркиране, да пише.