Нищо специално не сме правили, нито е имало разправии.
- Публикувана: 23 юни 2023, 19:51 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2023, 09:11 ч.
Бедността избор ли е?
Нищо специално не сме правили, нито е имало разправии.
MamaRu в потрес съм. Аз на 13 години нямах достъп до пари, които изрично не са ми дадени от родителите ми. Как така ще харчи безразборно или има досег до общите пари, че нещо не ми е ясно.
За това детето едва ли има вина, че има достъп до пари, които явно не трябва да пипа.
За това детето едва ли има вина, че има достъп до пари, които явно не трябва да пипа.
Трудът е труд и ако не е заплатен. Какво е да ходиш на училище и да пишеш домашни, да учиш уроци? Да си организираш времето и подготовката?
Припечелените пари на възраст 16-17-18 са позитивни дотолкова, доколкото насърчават чувството за самостоятелност. Изкореняването на мързела няма общо с това, да не говорим, че не виждам как ще се изкорени за 2 лета работа по 2 месеца.
И в тази връзка: ако мързелът е причината, а не здравословно състояние или ограничени интелектуални възможности за полагане на труд - тогава бедността определено е избор. Такива грам не мога да ги съжалявам. Все пак не говорим за племената в Африка, а за държава в ЕС.
Припечелените пари на възраст 16-17-18 са позитивни дотолкова, доколкото насърчават чувството за самостоятелност. Изкореняването на мързела няма общо с това, да не говорим, че не виждам как ще се изкорени за 2 лета работа по 2 месеца.
И в тази връзка: ако мързелът е причината, а не здравословно състояние или ограничени интелектуални възможности за полагане на труд - тогава бедността определено е избор. Такива грам не мога да ги съжалявам. Все пак не говорим за племената в Африка, а за държава в ЕС.
Ами самостоятелността какво е? Тя, или по-точно липсата й, и мързелът са доста тясно свързани. И дори и само две лета работа в тази точно възраст никак не са недостатъчни. Съдя по себе си. Работих точно последните две години от училище лятото и знам на какво ме научи това. Най-малкото ми беше кеф да си взема лично изработените пари, да си ги сложа в джоба, да разполагам с тях както пожелая, да не искам от нашите всеки ден по 2 лева, да им олекне и на тях малко, защото точно тогава бяха трудни години. Не сме били бедни, не сме гладували, но постоянно съм си правила сметката дали докато съм на кафе да си поръчам един сок от кутия или един фреш, който обожавах. Е, тези въпросните лета си отпих фрешчета на макс. Разбрах също, че самата работа не е нещо страшно и непосилно. Така че как да не учи и възпитава това? Напротив.
Тоест, по темата - не оправдаваме бедност в следствие на мързел. Аз не я и оправдавам в следствие на несъответстващи на реалността представи, безпредметно мрънкане, пасивност. Това изисква малко воля да се помръдне човек, за да си промени ситуацията. Е, винаги има доза късмет, но никой не говори за богаташи и милионери, а за средна класа някаква. Това е нещо съвсем постижимо.
Къде са тези толкова богати родители, чието дете цял живот ще живее от рента и наем? Лично не познавам такива 