За какво съжалявате?

  • 21 307
  • 182
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 22 966
Mosquita, да, знам какво се има предвид и не разсъждавам така, вече го написах. Няма нужда да се убеждаваме. Всеки изказва нещата от своята камбанария и както ги чувства. За мен е безпредметно да се регулира чуждият светоглед макар и вербално. Изчетох всички мнения, интересни ми бяха, с някои се отъждествявам, други са ми адски далечни. И така. Simple Smile

Не мисля, че съм винаги съм взимала максимално доброто решение според тогавашните ми ресурси. Ако ти си  - това е чудесно.

# 76
  • София
  • Мнения: 16 264
Не се опитвам да убеждавам, по-скоро изяснявам моето виждане. Всеки има право да разсъждава както намира за най-правилно, разбира се.

Едва ли някой някога е взимал най-правилното решение, включая себе си, но казвам, че понякога човек няма възможността да види по-правилното, а и без теста на времето, никога няма да е сигурен, че другото наистина е било по-правилно. Но разбира се, пак казвам, не се опитвам да те убедя. Ти имаш твоите размишления и твоите чувства, които са си напълно валидни за теб и твоите ситуации.

# 77
  • Мнения: 171
Съжалявам, че пренебрегвах децата си заради мъж .
Не мога да си го простя.
Това ме изгаря отвътре

Последна редакция: пн, 10 юли 2023, 16:36 от 6tastliva

# 78
  • Мнения: 25 097
Всеки има своя субективна реалност.
Не сравнявам ситуации и хора. Дори мои идентични ситуации една с друга.
За мен всичко се случва в настоящето. И тогава е момента, когато правим един или друг избор. Дали ще съжаляваме за него след време, не се знае, тъй като не можем да предвидим какво ни предстои и какво ще се случи.
Не базирам решения в настоящето на минали. Реагирам винаги според конкретния момент и ситуация.
Наскоро имах на едно интервю за работа следния въпрос: съжалявате ли за нещо? Мислите ли, че сте сгрешила с някого / нещо?
Вероятно отговорът трябваше да е друг, но аз отговорих: не се считам за безгрешна, но не съжалявам за нищо и не мисля, че съм грешала за каквото и да било.
Дори и грешките си смятам за вид избор, но не и за нещо лошо. Не вярвам също и в поуката от грешките.

# 79
  • Мнения: 7 990
Преразглеждането на минали решения, особено след изминал дълъг период от време е доста погрешно по ред причини. Първо е, че мозъкът променя спомените с течение на времето, забравят се някои детайли, други се подсилват, емоциите също се променят в спомените. Така че дадено решение може да изглежда погрешно от сегашна гледна точна, но в миналото на базата на наличната тогава информация и опит, да е било правилно.
Така е на теория, но на практика си има неща от миналото, които те човъркат и не можеш да ги разкараш колкото и да искаш. Това са точно погрешни решения, кофти постъпки към хора, които не са го заслужавали или е било непремерено и др. Обаче няма как да се поправи миналото, налага се да го приемеш и да си го простиш до колкото е възможно.

Едно нещо, което са ни учили навремето като десантчик - каквото и решение да вземеш във въздуха, в критична ситуация, когато трябва да действаш максимално бързо, когато твоят живот и на други хора зависи от действията ти- то е правилното решение. И да не мислиш, че някой долу може да те критикува, че може да ти се подиграват или да си сбъркал.

# 80
  • Мнения: 1 380
Съжалявам за избора си на висше образование. Специалността, която завърших, е престижна, но е далеч от моето светоусещане. Съответно, не работя по нея. Бих искала работа не с икономическа, а със социална насоченост, да помагам на хората, да се чувствам полезна, удовлетворена, да работя с удоволствие.
Съжалявам за ниските си критерии навремето по отношение на избор на партньор в живота.

# 81
  • Мнения: X
Когато бях в прогимназията, летата прекарвах на село. На нашата улица живееше едно момиче, което се казваше Татяна. Тя беше на близка до моята възраст. Черноока, бяла, късо подстригана. Татяна, обаче не беше съвсем като другите деца. Тя нямаше майка, а за баща  ѝ се говореха ужасни неща като това, че злоупотребява с алкохол и не е психически стабилен. Дори и ние децата често го чувахме да крещи. Татяна не ходеше на обикновено училище като всички нас. Тя ходеше на някакво специално училище, в което отиваш понеделник и се прибираш чак в петък. Тогава не разбирах какво е, но от сега предполагам, че интернат за деца с увреждания. Татяна беше мила, но определено нещо и имаше. Не разбирах какво, но някак всички го знаехме. Мисля, че е имала някакво забавяне в развитието. Понякога си играех с Татяна, но само когато другите момичета не бяха там и не гледаха. Момичетата от село  ѝ се подиграваха и  ѝ правиха номера. Съжалявам, че никога не защитих Татяна. Не си спомням да съм я обиждала, може и да се е случвало, но определено съм я изоставяла за да ида да играя с „готините“ деца. От днешна гледана точка това си е тормоз.

Ако можех да върна времето бих я защитила, въпреки мнението на популярните деца. Никой не заслужава да се отнасят с него гадно заради гените си или семейството си.

Надявам се да успея поне да науча детето си на това. Да не става жертва, но и да не е в група с насилниците.

Последна редакция: вт, 11 юли 2023, 09:44 от Анонимен

# 82
  • Мнения: 6 138
Съжалявам, че не се омъжих и родих преди 15 години.
Съжалявам, че не случих на мъж за тази цел.
Съжалявам, че имам изключително лоши взаимоотношения с родителите ми, които не мога да променя.
Много ми се искаше живота ми да се беше стекъл по друг начин.

# 83
  • Мнения: 2 033
Съжалявам, че мисля прекалено много нещата 🙄

# 84
  • Мнения: 807
Съжалявам, че съм рязка с близките, от желание да стават добре нещата все критикувам, все "много зная".
Съжалявам, че все се доказвам някому.
Ако имам друг живот, който да съобразя с опита от тоя, ще го давам по-полека, повече ще се вслушвам във вътрешното си усещане, вместо да бързам, повече ще обръщам внимение на хората, повече ще се старая да обичам.

# 85
  • София
  • Мнения: 1 811
Миналото са нашите избори, правилни или не, това го разбираме след време, от позицията на времето и натрупания опит и мъдрост.
Да, правила съм грешки, имала съм грешни избори, но тогава са ми се стрували перфектни.  Плащала съм си за грешните избори, но съм се стремяла да не повтарям грешките които съм правила.
На този етап от живота си, не съжалявам за нищо, приемам че всяка грешка е опит, и се опитвам да гледам в бъдещето с позитивна нагласа и  надежда, че грешните ми избори, ще бъдат по-малко.

# 86
  • Мнения: 7 451
Не съжалявам за нещо, което съм направила. Всичко е имало смисъл, дори грешките.
Съжалявам само за нещата, които не направих, пропусках, отлагах, докато отмина моментът за тях.

# 87
  • Мнения: 108
Съжалявам, че в преследване на професионално развитие и финансови облаги, не отделих достатъчно време, на тези, които го заслужаваха, а вече е късно. “You can earn money, but you can’t buy time.”

# 88
  • София
  • Мнения: 22 966
Ако имам друг живот, който да съобразя с опита от тоя, ще го давам по-полека, повече ще се вслушвам във вътрешното си усещане, вместо да бързам, повече ще обръщам внимение на хората, повече ще се старая да обичам.
Никога не е късно и в този Simple Smile

# 89
  • Мнения: 4 815
Когато бях в прогимназията, летата прекарвах на село. На нашата улица живееше едно момиче, което се казваше Татяна. Тя беше на близка до моята възраст. Черноока, бяла, късо подстригана. Татяна, обаче не беше съвсем като другите деца. Тя нямаше майка, а за баща  ѝ се говореха ужасни неща като това, че злоупотребява с алкохол и не е психически стабилен. Дори и ние децата често го чувахме да крещи. Татяна не ходеше на обикновено училище като всички нас. Тя ходеше на някакво специално училище, в което отиваш понеделник и се прибираш чак в петък. Тогава не разбирах какво е, но от сега предполагам, че интернат за деца с увреждания. Татяна беше мила, но определено нещо и имаше. Не разбирах какво, но някак всички го знаехме. Мисля, че е имала някакво забавяне в развитието. Понякога си играех с Татяна, но само когато другите момичета не бяха там и не гледаха. Момичетата от село  ѝ се подиграваха и  ѝ правиха номера. Съжалявам, че никога не защитих Татяна. Не си спомням да съм я обиждала, може и да се е случвало, но определено съм я изоставяла за да ида да играя с „готините“ деца. От днешна гледана точка това си е тормоз.

Ако можех да върна времето бих я защитила, въпреки мнението на популярните деца. Никой не заслужава да се отнасят с него гадно заради гените си или семейството си.

Надявам се да успея поне да науча детето си на това. Да не става жертва, но и да не е в група с насилниците.
Покрай един проект трябваше да работим с текстове на Васил Цонев ("Баща ми, бояджията"). Прекрасна книжка, цветна, забавна - цирк. И сред разказите, един кошмарен, сходен на вашия разказ за момче със забавено развитие. Другите момчета го натопили, после го бил някакъв пазач и от това оглушало. А после никой не искал да играе с него. Накрая авторът казваше нещо от сорта на "Добре че замина някъде с родителите си и се отървахме".

Аз просто отказах да работя с тия текстове и се спряхме на друг автор. Някак си сърце не ми даде да преглътна такова отношение, нищо че останалата част е прекрасна.

Общи условия

Активация на акаунт