Не иска да имаме общо дете?

Е, явно не се чувстват добре заедно, или поне тя.
Аз бих се разделила с мъж, който не иска деца от мен. Дори сега в залеза на фертилнаната ми възраст, знам че, ако се случи ММ ще е радостен.
Дори да бяхме останали без деца, поради болест или нещо друго. Като знам че иска деца от мен, някак чувството е друго.
Може би точно това иска авторката. Не сега, не утре, не на всяка цена, но да знае, че той желае същото. Че пак така я иска, както преди.
[/quote]

Може би вашият коментар се доближава най-много до истината. Не съм казала на момента, не съм казала, че ми е някаква прищявка, която аз съм си наумила и като "кон с капаци" искам да стане без да се замисля. Напълно са ми ясни финансовите фактори. Не разбирам защо много от коментиращите пишат леко с неприязъм и ярост. Сякаш това, което искам, е мега абсурдното нещо, как мога въобще да искам дете от мъжа, когото обичам, аз луда ли съм или не знам на кой свят се намирам??? Ужасна жена, да иска да създаде живот с човека, който се обичат и уважават. Сериозно ли???
На тези, които бяха коментирали да му показа коментара, в който казвам, че брекетите или трОтинетката не са най-важнте неща - да казвала съм му ясно, че прищявките и скъпите неща се купуват, ако иамме възможност. Разбира се, ако ортодонтското лечение е необходимо и наложително, ще се направи.

По скоро нищехме защо той евентуално не иска дете. Аз лично не съм искала дете, от всеки мъж, когото съм обичала. Но това съм си аз.

Съвсем нормално е да искате дете от мъжа когото обичате. Това, че той не е готов на този етап не означава, че не ви обича или желае.
Нима един мъж, който ви приема с детето ви от друг мъж, обича ви, уважава ви, грижи се за вас и детето ви без да поставя условия за собствено дете от вас не е мъж, който заслужава обич и доверие от ваша страна!?
Знаете ли колко рядко се срещат мъже, които ще приемат и обичат жена с дете без да натискат за собствено такова?
Нима тази любов не е достойна за уважение, не е любов без условности и претенции..... или пък дори без задължението да родите от него?
Помислете и за другата гледна точка, намери ли сте сродна душа, с която ви е хубаво, чувствате се добре, детето ви има семейство, ще расте в стабилна среда. Две годишна връзка не е чак толкова дълга, за да се поставя ребром въпроса за още едно дете, може би мъжът ви иска първо да се обвърже емоционално с вашето дете, да не се почувства то изместено от появата на ново общо бебе. Дори и в "нормално" семейство се появява ревност при децата с появата на още едно бебе в семейството и то не защото родителите не се грижат еднакво за всичките си деца, а защото малкото човече изисква повече внимание и грижи в началото.
Може би след година две нещата сами ще си дойдат на мястото, нещата ще се наредят, мъжа ви ще е свикнал с новото положение и ще е създадена вече една рутина в отношенията с всички деца, с вас и с бившите съпрузи. Ще се почувства по-сигурен и спокоен и тогава ще дойде момента за общо дете, когато и двамата сте напълно готови за него.
Вие сте още млада, много жени на тази възраст не са родили нито веднъж, а после имат по две и повече деца.
Та вие сте още младоженци в първите 3 години от любовта, насладете им се спокойно, не се тормозете излишно, укрепете връзката си и детето ще дойде.

Този коментар се доближава най-много до ВАШАТА истина, но не и до истината на партньора ви! Не бъдете такъв егоист и се поставяйте и на мястото на човека отсреща! Детето не е като скъпа почивка - много да я искаш и мъжът да ти я плати, за да засвидетелства любовта си. Това е живот! 200 коментиращи тук разбрахме, че вие искате още едно дете. Нито един не каза, че това е лошо. А вие защо не разбирате, че човекът до вас не иска? Това също не е лошо или грешно.

Да, технически може да се добави още един черпак в супата, да се сложат две двуетажни легла в 10 квадрата детска стая, да се повишат доходите в домакинството, за да има пари за брекети, но денонощието не може да се разтегли повече от 24 часа.

Ами хубаво, щом за вас това е най-важното нещо на тоя свят и цел в живота ви, а пустият мъж до вас не ви подкрепя и толкова ви тежи, че чак тема пускате, сменете го! Ние няма как да ви го обработим да си промени желанието, нито пък ще ви дадем съвет как вие да издействате бебето.

Затова сме на тоя хал - голям перфекционизъм, голямо нещо. Ако не е перфектно, по-добре да не го правим. Няма деца, няма проблем. Те и децата не се раждат перфектни, нито еднакви - едно е по-умно, друго по-красиво, трето по-добро.
Намирам за доста отровна тази практика да им се дава всичко и всичко по равно. Това им създава грешна представа за живота, който нито е толкова щедър, нито толкова справедлив.

Отглеждаме все по-малко деца, но все по-презадоволени егоисти и лентяи с голямо самочувствие без покритие, които смятат, че родителите са им длъжни, държавата им е длъжна, светът им е длъжен. Много по-лесно е в днешно време да ги отрупаме с материални неща, за да притъпим липсата на морални такива и на-вече липсата на сплотено семейство.

Ходенето на уроци е като състезание между родителите кой е по' по' най. Децата имат нужда от покрив, храна, игри и другари в игрите. Имат нужда от чист въздух и безгрижие. Имат нужда от любов, подкрепа и родители, които намират времето да ги изслушат.

Не разбирам защо на жена, която иска деца се казва да си геда живота и да не си го причинява. Тя го иска, това, че друг не го разбира и й дава съвети от своята камбанария не й помага по никакъв начин. За съжаление тя обръща прекалено голямо внимание на въпросните коментари и се обяснява като ученичка вместо да седне и да поговори с мъжа, от когото иска дете.

В здравословното състояние на двамата има ли промяна през тези години? Проявата на здравословен проблем си е фактор, който не е за подминаване. Дори и малък, това би отключило у него притеснение за бъдещето на децата които имате и възможността да се грижите за тях.

Това на мъжа ли е казвано, с този тон? Излиза, че той не може да прецени дали еднократен разход от 50-100 лв. за тротинетка е прищявка или не? Някак не ми се струва да сте на една вълна.

Може би вашият коментар се доближава най-много до истината. Не съм казала на момента, не съм казала, че ми е някаква прищявка, която аз съм си наумила и като "кон с капаци" искам да стане без да се замисля. Напълно са ми ясни финансовите фактори. Не разбирам защо много от коментиращите пишат леко с неприязъм и ярост. Сякаш това, което искам, е мега абсурдното нещо, как мога въобще да искам дете от мъжа, когото обичам, аз луда ли съм или не знам на кой свят се намирам??? Ужасна жена, да иска да създаде живот с човека, който се обичат и уважават. Сериозно ли???
На тези, които бяха коментирали да му показа коментара, в който казвам, че брекетите или трОтинетката не са най-важнте неща - да казвала съм му ясно, че прищявките и скъпите неща се купуват, ако иамме възможност. Разбира се, ако ортодонтското лечение е необходимо и наложително, ще се направи.
[/quote]
Има ли нещо, което те кара да се чувстваш несигурна в тази връзка и да искаш да я валидираш с дете? Така ми звучиш май.

Аз не съм съгласна, че трябва да учим децата, че животът е стиснат и несправедлив, а не обратното.
Да се настроят за лошо и мизерия от детството, пък после никой не може да ги убеди, че могат да постигнат нещо.
Виждала съм го това. Тъжно е.

За мен безгрижието идва от финансите, защото много е гадно да нямаш пари да купиш дрехи на детето си, да го пратиш на лагер или екскурзия, да няма пари за много неща!
Когато семейството няма възможност да си плати сметките, да си напълни хладилника, да купи зимни дрехи и обувки на децата си, за какво безгрижие говорим?
Получава се едно озлобяване срещу тези, които имат!

На мен почва да ми изглежда, че това дете е самоцел на авторката, може би мъжът е усетил същото. Естествено, че е нормално ти да искаш, но е също толкова нормално той да не иска, дори у него да е прищявка или съвкупност от причини, такова непрекъснато натякване и изтъкване на едно нещо просто отблъсква.

Нека е чудесно жената да е неперфекционистка, но ако мъжът до нея Е, то никакви тактики и разговори няма да му променят нагласата и има два варианта. Или си намира друг неперфекционист като нея, или прави голям компромис с живота си. Сама да си прецени.

С какъв акъл го написахте това? Те имат три. ТРИ!

Това пък къде го прочете, ама точно така написано? Извинявай, но неприязън и ярост срещнах само в твоите мнения.
Пуснала си тема, в която задаваш въпроси. И хората отговарят – всеки според опита и вижданията си.
Няма нужда да агресираш срещу тези, които не ти допадат и се разминават с твоите. Всички ти казват едно и също, макар и изразено по различен начин – говори с твоя човек и решавайте въпроса заедно. Ние тук няма как да ти помогнем. Няма нужда да се настървяваш и зареждаш с негативни емоции, които после да излееш върху приятеля си. А това едва ли ще се отрази благоприятно върху решението му.
Со кротце и со благо... Кютекът – в краен случай.

Мъжете също имат думата  при правене на деца.

Авторке, по добре говори направо с мъжа си какво е желанието му. От първия ти пост излиза, че ти не можеш да се успокоиш и постоянно подхвърляш въпроси за бъдещ пол и дори име, а мъжът е уклончив и прибягва до фрази като "Не му е сега времето" и Искам да съм сигурен. Всички знаем, че това по скоро значи Не искам, но човекът не смее да ти каже, понеже си си навила здраво на пръста
Не е нужно да убеждаваш нас как лесно се гледат деца, понеже няма ние да ги гледаме. Казваш още и че сега мъжът ти има по-големи разходи. Най-вероятно с порастването на децата те ще се увеличават, а от твоите постове лъха на едно убеждение, че тия деца трябва да имат само най-жизненонеобходимото  и нищо излишно. Но повечето хора обичат да си поглезят децата и може той да не е съгласен с твоите концепции. По какъв повод се наложи да му кажеш, че прищявките и скъпите неща се купуват само, ако имате възможност. За твоето дете ли се отнасяше, или за неговите?

Обмисли хубаво какво всъщност искаш и дали точно този мъж е склонен да ти го даде. Не мисли, че едно общо дете ще бетонира отношенията ви, ако не е силно желание и от двама ви може и да ги влоши.