КГБ = Клуб на Готините Баби - 215

Любими фрази в администрацията:
- Не зависи от нас, господине!
- Системата не позволява!
- Елате утре!
- Вие не бяхте ли тука вчера?
- Колежката е в отпуска!
- И други хора чакат, не сте само вие!
- Вижте дали не е в кафето!
- Това не е наша работа!
- Момент, че сме с нова система.
- Значи, вземете си документ от КАТ и го донесете.
- Не ги определяме ние тези работи!
- Знам, че звучи абсурдно, но това е положението!
- Живеем в България, господине!
- Обадиха се по телефона и затова са преди вас!
- Еми нямаме, свършиха, купете си от книжарницата.
- Ксероксът е две спирки надолу.
- Оплачете се на когото искате!
- Пак ли сте вие?
- Седнете ще ви извикаме!
- Не ви ли дадоха номерче?
- Съжалявам, но няма какво да направя.
- Не, не се шегувам.
- Носите ли си копие?
- Не, този ксерокс е само за вътрешна употерба.
- Разпечатайте го и се върнете.
- Така ни е наредено!
- Пийте едно кафе и елате пак.
- И на нас ни е писнало от много неща!
- Не знам, вижте на втория етаж.
- Аз не идвам у вас да ви чукам на вратата, нали?
- Еми, вие трябва да си носите химикалка!
- То така всеки ако почне....
- За пръв път виждам такова нещо.
- Сега се връщам!
- И аз искам много неща, ама...
- Ми щом искате пуснете жалба, ама ви казвам, че няма смисъл.
- Компютърът нещо заби... Ванчеее!

1100 г. – Хенри I е коронован за крал на Англия в Уестминстърското абатство.
1716 г. – 40-хилядна австрийска армия, начело с принц Евгений Савойски, разгромява 150-хилядната турска войска на паша Дарнад Али в битката при Петервардайн.
1772 г. – Русия, Прусия и Австрия подписват в Санкт Петербург договор, с който си поделят всички полски територии.
1860 г. – Кралят на Швеция Карл XV е коронован и за крал на Норвегия, като приема името Карл IV.
1882 г. – В Япония е въведено военно положение.
1884 г. – На остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата.
1890 г. – Англия признава остров Мадагаскар за владение на Франция.
1900 г. – В Одеса е извършен масов погром над евреите.
1912 г. – В Япония са въведени първите таксита.
1914 г. – В Кливланд (Охайо, САЩ) са въведени първите светофари.
1923 г. – На заседание на ЦК на БКП, под натиска на Коминтерна, се взема решение за вдигане на Септемврийското въстание.
1924 г. – В Турция се обнародва закон, с който се забранява многоженството.
1938 г. – Подписан е протокол за френски външен заем за Царство България в размер на 375 млн. франка.
1940 г. – Втората световна война: Латвия е анексирана от СССР и става Латвийска съветска социалистическа република.
1946 г. – На прохода Хаинбоаз започват работа 2000 младежи от първата национална младежка строителна бригада Георги Димитров, което е начало на бригадирското движение в Народна република България.
1947 г. – Започва режисиран съдебен процес срещу водача на обединената опозиция Никола Петков, обвинен от комунистите в шпионаж.
1949 г. – При земетресение в Еквадор са разрушени 50 града и загиват над 6000 души.
1958 г. – Плиска, Преслав и Мадара са обявени за историко-архитектурни резервати с национално значение.
1960 г. – Буркина Фасо (тогава Горна Волта) получава независимост от Франция.
1962 г. – Нелсън Мандела е арестуван от властите в ЮАР и остава задържан до 1990 година.
1965 г. – Започва войната между Индия и Пакистан в спор за щата Кашмир.
1967 г. – Излиза първият албум на английската група Пинк Флойд – The Piper at the Gates of Down.
1969 г. – Програма Маринър: Маринър 7 се доближава максимално до повърхността на Марс (3524 км).
1973 г. – СССР изстрелва космическия парат Марс 6, който достига Марс през март 1974 г.
1976 г. – Създаден е Национален аграрно-промишлен комплекс (НАПС) с подразделения по окръзи (ОАПС) и общини (АПК), с което управлението на земеделието в Народна република България става от кооперативно държавно.
1980 г. – Белгия е разделена на три провинции по езиков признак.
1981 г. – Роналд Рейгън уволнява от работа 11 359 стачкуващи контрольори на полети в САЩ, които пренебрегват неговата заповед да се върнат на работа.
2010 г. – Случва се Миньорската авария в Копиано, при която 33 чилийски миньори са затрупани на 700 m под земята.

„Щастие – знаеш ли, много е просто:
Когато на брат си отидеш на гости.
Когато направиш сладки с канела.
Когато си кажеш “днеска бях смела”.
Когато дадеш си последното залче.
Когато докосне те бебешко палче.
Когато си болен и дават ти чай.
Когато Балканът е сякаш без край.
Когато сънуваш, че баба е жива.
Когато ти кажат, че си красива.
Когато играеш си с есенна шума.
Когато преглътнеш си грубата дума.
Когато четеш със приказки книга.
Когато навън зазвучи чучулига.
Когато дариш, без да чакаш замяна.
Когато дъщеря си видиш засмяна.
Когато видиш стар приятел.
Когато събудиш в детето мечтател.
Когато спреш да се чудиш “къде е”
и просто оставиш го в теб да живее!“

— Яна Младенова

***

                                   ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
                                      съвременен прочит
Червената шапчица, прегледа за пореден път чантата си. Всичко беше налице- телефон, зарядно, хартиени кърпички, комплект за гримиране...
Багажът за баба и беше приготвен отдавна, но като погледна тежкия сак, настроението и се развали. И без това не искаше да ходи. Приятелките и щяха да се мотаят цял ден, а тя да прекара половината в път, а другата в скука. Дано поне бяха прекарали нет до старата къщурка на другия край на гората. Нямаше голяма надежда, но след кратко колебание, добави и нетбука към багажа. Погледна се в огледалото, среса отново блестящите си коси и нахлупи кокетно, новата малка червена шапчица. След се натовари с багажа и с въздишка пое по пътеката.
След десет минути път, Червената шапчица започна да мисли за връщане. Новите червени ботушки а стягаха и бяха целите в кал. Вече не носеше тежката чанта, а я влачеше след себе си.
Спря за миг и се огледа отчаяно. Нямаше кой да и помогне, а слънцето, на което се радваше сутринта, сега приличаше на палач.
В този миг от храстите изскочи един стар вълк. Беше толкова слаб, че приличаше на сянка.
-Стой, Червена шапчице! Какво правиш в моята гора?- опита се да изръмжи Вълкът. – Сега ще те изям.
- Не става!- засмя се Червената шапчица. – Първо гората не е твоя. Второ, тръгнала съм при баба ми, а това с изяждането, става само в приказките. В училище ни учеха, че вълците са страхливи и не ядат хора.
-Остарявам.... Щях да забравя бабата.- помисли си Вълкът, а на глас каза- Хубаво ви учат в училище, Червена шапчице. Ние вълците сме много добри, винаги сме готови да услужим и помогнем. Ще избързам напред да зарадвам баба ти.
-Стой! Освен, че сте услужливи, сте и глупави. Ти ще си припкаш напред, а аз с този багаж може и да не стигна до баба. Я по-добре да те яхна и ще отидем двамата.
Вълкът упорито се противопостави, но накрая беше натоварен с багажа и клатушкайки се пое по пътеката. Червената шапчица, се смили над него и реши да се придвижи сама. Освободена от товара, настроението и си подобри и дори набра букет от горски цветя, с които закичи Вълкът.
-Остарявам.- мислеше си Вълкът.- Не си спомням това да го имаше в приказката. Помня само, че мама казваше, че всички приказки имат добър край.
В този миг, мислите му бяха прекъснати от жесток удар. Бяха стигнали до къщата на баба. Ударът беше от нейният бастун.
-Къде се губиш бе, калпазанино! От кога съм се обадила, че ми трябва човек за прекопаване на градината. Хващай лопатата и започвай. До довечера трябва да си свършил, че утре ще садя цветята.
След това бабата, сложи още един чифт очила, видя внучката си и двете забравиха за Вълка.
-Стой да те погледна. Пораснала си, моето момиче и си станала истинска дама. Я ела баба да те прегърне.
-Ама чакай, бабо! Ще ми измачкаш дрехите. Я кажи първо, вкараха ли ти нет.
-Уха!- потри ръце бабата.- Вкараха най-после. Не мога да си представя, как съм живяла досега без него. Ами това си е благинка. Всичко си имам подръка. Само кликваш с мишката и ако искаш новините, ако искаш времето, ако искаш филмче, ако искаш и да напазаруваш може. Я ела да ти покажа, какви цветя си поръчах за градината.
Докато баба и внучка, оживено коментираха пред монитора, една сянка падна върху тях. Вълкът беше проврял глава през прозореца и ги наблюдаваше с гладен поглед.
-Помощ! Вълк!- ужасено извика бабата и стовари бастунът си върху главата му.
Вълкът се строполи изнемощял на земята, а лопатата останала без опора, се завъртя и му нанесе поредният жесток удар.
-Остарявам...- мислеше си Вълкът.-Чак сега се сетих, какво точно казваше мама. Приказките винаги имат щастлив край, но не и за вълците.
-Ама той е само кожа и кости!- възкликна бабата, подавайки се през прозореца.- Ех, какви вълци имаше навремето, моето момиче! Трябва да ти разкажа някой ден.
-Ех, какви баби имаше навремето...- мислеше си и Вълкът. –И какви внучки...

.