💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 "Двама непознати" и "Ако обичаш силно" /Тема 21/

Общо взето е описано всичко, което си мисля. За мен четвъртък някак не е ден, в който да ми е приповдигнато, че има епизод. Не е както преди, няма как да е, но дори не се й доближава до емоцията от това, че ще гледам Керем. Всичко е сглобено сякаш наистина от много сериали, липсва ми оригиналност. Наслаждавам се само на сцените с малката.
Напъвам се наистина. Малко като задължение го чувствам един вид.

Stoyanova.A, да не останеш сега с един коментар? Много обичам като дойде някой и хвали сериала, Ханде и Керем, но хич не обичам ако е еднократно.

Единственото интересни са ми сцените с Берит и  децата, както и  мъжът на Лейла. Останалото ми е пълнеж. 😎 Особено пък отбора на мошениците. Четири епизода минаха, а  за семейството на Лейла не са споменали ...

Забавна Ханде
   

   

   

Backstage      -       Cериал



Уплашиха детето ...

Странно ми е, че Керем се е съгласил да играе в сериал, в който няма какво да играе...
за баланс си пускам Почукай на вратата ми по BTV...дори камерата го "вижда" по друг начин...
Може би като се заобичат по-силно ще бъде поне по-интересно и романтично...

Алберт Бейтекин  е невероятен актьор.
Наистина искам да му дадат повече екранно време, ще внесе динамика в зациклилия сюжет и сериалът ще стане доста по-интересен.

Stoyanova.A , добре дошла в темата

Дилеми, за мен не отклоняваш нищо с преговора на SCK. Два поста на седмица нищо не са. Както си прецениш.

Иска ми се да обсъждаме повече новия сериал, но честно казано то няма какво толкова да се обсъжда...
Първи и втори епизод ми харесаха, имаше няколко много силни разговора между Атеш и Лейля във втори епизод. Трети епизод обаче беше скука, даже целувката не спаси положението. Четвърти епизод е по-зле и от трети. Почти нямаше разговори, които ми се струваха важни, за да ви преведа. Час и половина Атеш се оплаква от главоболие и търси обезболяващи, на всички се оплака, че нищо не помни, само Лейля не разбра. Говорят си с недомлъвки, тя нищо не му казва в прав текст, после се сърди като дете. Радвам се , че Атеш си спомни поне целувката, така хубаво се скараха поне с причина! Както казах и за предната серия, Атеш има най-голяма нужда от психолог, не децата. Направо изтръпна от страх, когато усети, че се привързва към децата...
Лейля съблазнителката никаква я няма, преиграва яко, не знам как е успяла да измами толкова хора преди това. И Атеш не я хареса, иска си предишната Лейля.
Имаше няколко сцени в този епизод, които бяха напълно излишни и други, които бяха излишно дълги. Например сцената, в която Мерием убеждава Лейля да носи токчета в гората беше много съществена. 😆
Бяха заложили повече на комедия в този епизод, няма лошо, посмях се на някои места, но не и на сцените с младоженеца , голяма пародия е. (извинявай Тина 😆)

Няма да имам възможност да гледам следващите 3 серии, ще наваксам после, ако не са изтрили преводите. 😆

Гугутка, съмнявам се, че когато се заобичат ще стане по - интересно, поне за мен. Винаги ми е интересно как точно главните герои ще започнат връзката си, какво ще се случи докато си признаят чувствата, първите трепети, след това ми става скучно...

Мики,
Момичета, моля за подкрепа, защото пак съм многословна!

На 28.07.2021 е излъчен 46 епизод Почукай На Вратата Ми Sen Çal Kapımı
Хаштаг е #evlenbenimle  Омъжи се за мен.




 




ще ти кажа какво ще се случи в бъдеще...

 
Серкан: Добре ли си?
Еда: Много се уплаших, че ще стане нещо.
Серкан: И аз.


 
Еда: Добре, че беше с нас. Наистина. Когато това ми се случи преди, ми беше много трудно. Чувствах се много самотна.
Серкан:  Но вече не си сама. Има ме мен. Вече с подобни неща ще се справяме заедно. А и това още нищо не. Ще има пуберитетна възраст.
Еда: Ако избяга от къщи, ще се настрадаме още.


 
Серкан:  Знаеш ли за какво си мечтая понякога?
Еда: За какво?
Серкан: Интересно, когато Кираз стане на 24 години, това може да стане само на тази възраст...Понякога младите хора тайно от родителите посещават различни места. Например барове. Тя ще дойде при нас и ще поиска разрешение. Ще й разрешим, но и ние ще отидем в този бар.


 
Еда: Не може ли да отиде преди 25 години?
Серкан: Добре, може да го направи и на 18, но ми се струва, че дъщеря ни ще може да отиде там едва на 25 години. Както и да е. И ние отиваме в бара. Ще танцуваме в ълъла, тя ще се чувства неловко, но...Ще бъдем с нея.
Еда: Правиш планове за бъдещето? Но ще ти кажа какво ще се случи в бъдеще. Като двама цивилизовани души, ще се грижим за дъщеря ни. Това е всичко.  


 
Серкан: Добре, извинявай. Няма повече да мечтая. Ще запазя мечтите в себе си. Благодаря.


 
Еда: Ще кажа нещо. Нека се споразумеем с теб. Ще решаваме всичко заедно. Наистина. Нека вземаме решенията заедно. Ще говорим за всичко. Нека го направим така.
Серкан:  Нека го направим. Разбира се, няма да мечтаем. Но нека направим това.
Еда: Това е различно.


 
Серкан:  Да, това е бягаща пътека. Поставете я точно в градината.
Еда: Серкан, какво е това бюро?
Серкан:  А масата поставете в този ъгъл.
Еда: Какво правиш?


 
Серкан:  Ще работя тук 15 дена, нуждая се от моите нещо. В противен случай няма да мога да работя.
Еда: Има около 8-9 куфара, Серкан. Освен това, току-що обеща. Сега ме поставящ пред свършен факт. Опитваш се да се остановиш тук, но това е моят дом.
Серкан:  Това е твоят дом, но ти напомням, че за 15 дни това е нашият дом.
Еда: Ще си платиш за това, Серкан Болат.


 



Свършено е с теб, Серкан Болат. Свършено е с теб.


 
Еда: Мело, добре дошла.
Мело: Дада, добре заварила.
Еда: Наистина много ми липсва да говоря с теб, когато няма никой наоколо.
Мело: И на мен. Кака Айфер ме изпрати тук като шпионин. Настина. Как върви с училището на Кираз? Ти как си? Каква е обстановката?
Еда: Разбирам за себе си. След като Серкан дойде, полудях. Но на нея какво й е? Какво става с нея?


 
Мело: Малко изпада в паника от това положение. Серкан ще те напусне ли пак? Ще си тръгне ли, без да каже нищо?
Еда: И аз понякога си мисля. Ще ме изостави ли отново? Няма да остави Кираз. Но мен...


 
Мело: Според мен трябва да дадеш малко шанс на зет ми. Помисли само. Заради теб отиде на пазар да купи плодове и зеленчуци. Ако за хората това е малко стъпка, за зет ми е огромна крачка. Къде е той?


 
Еда: Пие кафе с г-жа Дениз.
Мело: Не му отива. Не става. Защо? Къде са?
Еда: Не знам. А и колко е часът стана? Трябваше вече да се дойде, но не е . Може дори да отидат на почивка. Не я ли знаеш Дениз? Вероятно вече е скочила на Серкан.


 
Мело: Каква почивка? От къде ти хрумват тези странни неща? А и освен това...Ще ги намеря. Ще ги намеря аз. О-о-о! Аз съм Мело, момичето ми. А и това момиче, където и да отиде отбелязва местоположението си.


 
Еда: Мело, ще ги намериш. Но това не ме интересува. Изобщо не се интересувам. Сигурно е оклюмал и си мисли, какво друго може да направи.
Мело: Ах, намерих.


 
Еда: Какво? Какво?
Мело: Имам малка новина за теб. Изглежда са преминали от кафе на аспержи.
Еда: Свършено е с теб, Серкан Болат. Свършено е с теб.


 
Мело: Не, нека не мислим така. Може би...Знам ли...Може би е работна вечеря, която върви добре.
Еда: Каква работна вечеря, Мело. Държат се за ръка. Това пък защо?


 
Мело: Ами не искам да ти напомням, но ти направо в лицето на Серкан...Многократко казваше:“Не те искам в живота си, Серкан Болат. Махай се. Не те искам. Махай се!“.


 
Еда: Но аз му казах много точно. Казах, че никой не може да бъде в живота му. Че никоя жена няма да се грижи за моята Кираз. Казах, никоя жена. Казах. А тези снимки са вбесяващи. Не можеш да ги скъсаш от нерви.
Мело: Сега имаш пристъп на ревност и не можеш да се избавиш от него.
Еда: Нямам пристъп на ревност. Говоря като майка на Кираз.


 

 



Изглежда, че съществувам за това.


 
Серкан: Еда. Еда, може ли да почакаш?
Еда: Ти ще се намираш 15 дена в къщи. Стой, аз ще напусна.
Серкан: Правиш глупости, Еда. Ще спреш ли? Еда, ще спреш ли?
Еда: Какво? Какво?


 
Серкан: Какво „какво“? Г-жа Дениз ни предостави много важен проект. Пристанищен проект. Него празнувахме.
Еда: А, него сте празнували? И то сами? Ръка за ръка, очи в очи. Поне не ме лъжи.


 
Серкан: Не сме били сами, имаше още един човек с нас.
Еда: Нямаше никакъв човек. Сигурно говориш за сервитьора.
Серкан: Не. Говоря за човек, Еда.
Еда: Нямаше.


 
Серкан: Наистина си невероятна. Нямало ли го е? Как ти се струва?
Еда: Тази жена е луда. Направо го е изрязала.


 
Серкан: Добре ли си?
Еда: Много се изплаших.
Серкан: Добре ли си?


 
Еда: Ти току-що ми спаси живота ли?
Серкан: Да. Изглежда, че съществувам за това.


 
Еда: Телефонът звъни. Със сигурност се обажда г-жа Дениз, отговори.
Серкан: Нека си звъни.
 

 
Еда: Можеш да пуснеш.
Серкан: Извинявай.Искаш ли да се прибираш в къщи?


 

 




Какво да направя?


 
Кемал: Добре ли си, Айдан? Не си болна, нали? Изглеждаш малко бледа.
Айдан: Не, откъде ти хрумна. Добре съм. Сейфи ми донесе един крем. Прави хората напълно бели.
Кемал: Много добър крем. Извинете, трябва да отговоря. Извинете.


 
Сейфи: Г-жо Айдан, недейте. Наистина от притеснение ще получите херния след няколко дена.


 
Айдан: Какво да направя, Сейфи? На Кемал ли да кажа или на Серкан? Какво по-напред да направя? Да отида при Кемал и да кажа:“Имаш прекрасен син“?


 
Или да кажа на Серкан:“Прав си да мразиш баща си, защото Алптекин не е твой баща“? Какво да направя?


 
Сейфи: Винаги съм се чудил...Защо г-н Серкан не прилича на г-н Алптекин. Оказва се, че прилича на друг човек.

 

Айдан: Приличат си, нали?
Сейфи: Г-жо Айдан, недейте така. Същите очи, същите вежди...Същото изражение на лицето, същата алергия.


 
Айдан: Това студено изражение ще се промени и тук ще стане много горещо.
Сейфи: Дай Боже всичко да е наред.


 



Това ние ли сме?


 
Еда: Какво нарисува? Дай да погледна. Изглежда много красиво.
Серкан: Това ние ли сме?


 
Кираз: Ти, аз, мама и нашият дом.


 
Серкан: Там има още някой.
Еда: Има още някого там?
Кираз: Братчето ми.


 


Серкан: Брат? От къде се появи този брат?
Еда: Не може да е брат. Трябва да е играчката й.
Серкан: Братче, братче...


 
Кираз: Татко, ще ми подарите ли братче?
Еда: Братче...Няма нужда от братче. Братчетата не се появяват така.


 
Кираз: Вече искам брат.


 
Серкан: Иска. Иска. Тоест, права си да искаш, дъще. Но в нашия дом...


 
Серкан: В нашата къща мама взема такива решения. Така че ако убедиш мама...не се тревожи, татко ти е винаги готов.


 
Еда: Серкан.
Серкан: Слушам.


 
Eда: Дъще, братчетата не се появяват просто така. А и не е нужно всеки да има брат или сестра.
Кираз: Но аз искам братче!


 
Еда: Това не е същото. Виж...А! Виж, дойде, твоят брат Джан. Иди го прегърни като брат.
Кираз: Джан!


 
Еда: Прегърни го като брат. Хайде, бебче.
Пъръл: Колко са сладки. Привет.
Енгин: Какво правите?
Еда: Добре сме. Елате, седнете.

Дилеми, каква приятна изненада

Миси,

Звезда. Трудно е да я стигнеш, но е невероятно да я гледаш.  


 
Еда: Тази кобила е без име, нали? Все още ли няма име?
Серкан:  Не, още не съм измислил.
Кираз: Като индианците, нали?
Еда: Така е.



Серкан:  Какво означава това?
Кираз: Мама ми разказа. Те дават имена на децата си, след като пораснат, когато вече ги познават.
Серкан:  Интересно.


 
Еда: Ще разкажеш ли на Кираз историята на коня?
Серкан:  Разбира се.Този кон, когато и да се кача, винаги ме събаря. Понякога позволява да се приближа, а понякога ме игнорира. Изглежда й намерих име.
Кираз: Какво?


 
Серкан: Звезда.
Кираз: Харесва ми.
Серкан:  Харесва ли ти? Трудно е да стигнеш до звезда.Но е невероятно да я гледаш. Добре, добре. Ела тук. Достатъчно.


 
Еда: Ало, слушам, лельо.
Айфер: Еда, дойдох, но ви няма. Къде сте? Ще си дойдете ли скоро? Наблизо ли сте?
Еда: Не, далече съм. Не съм у дома.
Айфер: При Айдан сте, нали?
Еда: Тук сме, за да обсъдим училището на Кираз.


 
Айфер: Обсъждате училището на Кираз без мен, нали така?
Еда: Лельо, не е така.
Айфер: Добре, не си прави труда. Ей сега идвам. Добре.


 
Еда: Затвори. Като шега! Тяхната упоритост е точно като шега.
Серкан:  Какво има?
Еда: Леля.


 
Айфер е вече в чифлика да участва в разговорите за училището на Кираз. Айдан е успяла да покани на среща - разговор директорката на желаното училище. Без много разговори предлага чек, малко поощрение. Директорката е възмутена и обидена, Айдан се опитва да каже, че това е дарение за подпомагане на у-щето...


 
Еда: Според теб майка ти ще се справи ли със записването на Кираз в училището?
Серкан:  Не говори така, сякаш не я познаваш. Моля те. Това е Айдан Болат.
Еда: Защо?
Серкан: Нали казват:“сговорчив човек“. Този термин е създаден за мама. Наистина, първо ще оцени директорката, после ще търси подход.
Еда: Добре, а ако се опита да я подкупи, а тя откаже?
Серкан:  Еда, мислиш ли, че майка може да го направи? Не, не.


 
След кратка суматоха идва  Сейфи с чаят и.... бухтичките на Айфер спасяват положението. Родителите на Кираз, Еда и Серкан, са поканени да вземат участие във финалния кръг на конкурса за определяне семейството / детето/, което ще има честта да заеме последното свободно място в училището.


 
Еда: Бебче, баба е тук,и леля и Джан. Но кагато поискаш ни звъни, веднага ще отговорим, разбра ли?
Серкан: Ела тук.Ела тук, ще ми липсваш много. Разбра ли?


 
Кираз: И вие на мен.
Серкан:  До скоро.


 
Айдан: Серкан, може би ще вечеряш с Кемал по-късно?
Серкан:  Не искам да слушам, да мисля и дори да си представя, ясно? Дори не успя да уредиш училището.



Единственото, което можеш да направиш, е да създаваш проблеми, мамо. Хайде, до скоро.
Айдан: До скоро.


 



Правим го за дъщеря си.  ....


 
Еда: От толкова работа през деня не упяхме да видим стаята. Между другото, дали са ни единично легло.
Серкан:  Казах им, че ще останем заедо. Тоест, трябваше да го кажа.
Еда: И без това сме заедно. Дори да е за кратко, живеем в една къща. Добре си направил. Не е лъжа.
Серкан:  Може да има канапе или походно легло.


 
Еда: Може и да няма. Тоест, ще преживеем една нощ заради дъщеря ни.
Серкан:  Разбира се. За дъщеря ни.  Кираз наистина ми липсва.


 
Еда: И на мен ми липсва. Усещам аромата й. Знаеш ли, за пръв път се разделяме не заради работа.
Серкан:  Това също може да се счита за работа. Правим го за бъдещето на дъщеря ни. Длъжни сме.


 
Еда: Виж какво ще ти кажа. Майка ти, леля ми, знам ли...Няма я цялата тълпа хора. Ние с теб тук...сами сме. Може и да звучи странно, но ми харесва. След толкова години участваме в детска игра.


 
Серкан: Ако го погледнеш от този ъгъл, и връзката ни започна така. С годеж на игра.
Еда: А сега си играем на щастлива двойка. Вероятно още не сме пораснали.


 
Серкан:  Според мен трябва винаги да си останем деца.
Еда: Е, кой танц ще танцуваме?
Серкан: Как мислиш?


 
Еда: Страхувам се.
Серкан:  Еда.


 
Еда: Искам да бъда честна с теб. Страхувам се...Че ще сгреша. Че ти ще сгрешиш и отново ще ме нараниш. Страхувам се от всичко.


 
Серкан:  Виж. Еда. Каквото и да става...Можеш да ме наричаш бивш любим, или човек, когото си забравила...Или ако искаш, може да ме наричаш баща на дъщеря си... Но в този момент ние сме заедно. И това е най-важното. Разбрано? Не се страхувай.


 




 
Еда: Ще си лягам.
Серкан:  Разбира се.
Еда: Ти ще дойдеш после. Аз си лягам.


 

Тангото на Еда и Серкан, танцът...
 

 



…след като го кажеш, може би няма да е това, което си мислиш.


 
Айдан: Какво да направя? И на Кемал...Няма да кажа истина на Серкан. Защото не мога.
Айфер: Не може така. Виж, в такива моменти баба ми имаше една приказка. „Този, който брои колко е чесъна и оцета, не може да запретне ръкави“.


 
Айдан: Каква е тази приказка. Дори не я разбрах.
Айфер: Имам пред вид това. Да. Сега те е страх да кажеш...Но след като го кажеш, може би няма да е това, което си мислиш. Можи би ще се сближат още повече. Може ли ще бъдат още по-щастливи.


 
Айдан: Може би. Не зная. Може би. През цялото време мисля за лоши неща.
Айфер: Не, не. Тази, която мисли за лошото съм аз. Няма по-лоша от мен.
Айдан: Такава си.


 
Айфер: Е, не чак толкова. Тоест, опитвам се да кажа. Трябва да кажеш на Серкан. Дори аз ти казвам да му кажеш. Освен това той изпита нещо подобно.
Айдан: Вярно е, нали?
Айфер: Да.Не зная... той беше този, който не искаше дете. Но Серкан сега тича и търси училище за Кираз.


 
Айдан: Вярно е, станал е добър баща. Вярно е, права си.
Айфер: Точно така. Какво чакаш? Кажи по-скоро. Кажи. Нищо не си направила.
Айдан: А какво съм направила?


 
Айфер: Тоест...
Айдан: Какво съм направила? И аз скоро научих.
Айфер: Направила си нещо, но...Хайде, не чакай. Обади се.


 



...искаме извинение.


 
Еда: Как се подведохме.
Енгин: Те губят нашите деца.
Еда: Да. Нека намерят момче като Джан, който на ум умножава двуцифрени чесла.


 
Пъръл: И като Кираз, която има такава бурна фантазия...И креативност. Нека намерят такава..Как можахме да се държим така? Как може да сме толкова ядосани? Не мога да повярвам. Наистина се извинявама за всичко, което ви казахме. Вие сте най-страстната двойка, която сме виждали в живота си.


 
Еда: И ние искаме извинение, наистина. Вие сте най-хармоничната двойка, която сме виждали в живота си. Какво ли не ви казахме.
Енгин: Подведохме се глупаво. Освен това, те ли ще решат колко добри родители сме? В края на краищата, най-добрият подарък, който родителите могат да дадат на детето си е...Е да го обичат.


 
Серкан: Да. Струва ми се, че най-големият подарък, който бащата може да даде на детето си, това е любовта към майка му. Разбира се, знаеш, че не можех да го приживея. Но Кираз няма да расте така като мен.


 
Енгин: Боже ,защо ни разваляш разговора? Тук сме за да се забавляваме, а не да плачем. Хайде малко да се забавляваме. Да говорим за друго.
Серкан: Извинете. Слушам, мамо.


 
Айдан: Има нещо много важно, което трябва да ти кажа.
Серкан: Добре.


 
Айдан: Серкан...Ще ти кажа нещо за Кемал, но темата касае повече теб. Кемал винаги ще бъде част от живота ни. Неизбежно е.  Ало. Ало, Серкан. Чуваш ли ме?


 
Еда: Какво каза майка ти?
Серкан: Не знам. Затвори. Ако е важно, пак ще се обади. И така. За какво говорехме?
Еда: Пъръл настъпила Енгин.


 
Айдан: Затвори. Винаги така прави. Не разбрах много ли се ядоса.
Айфер: Чакай малко. Нищо ли не каза?
Айдан: Знаеш, когато се ядоса, все така се държи. Ако се държи така преди още да съм започнара, как да продължа? Как да му кажа истината?


 
Айфер: Чакай. Спри се. Нищо не можа да му обясниш. Човекът е помислил, че ще се жениш с това „Винаги ще бъде част от живота ни“ Не може така.
Айдан: А ако повече не иска да ми види, Айфер?Ако повече не ми покаже внучката ми? Ако всичко приключи?


 
Айфер: Може ли такова нещо? Възможно ли е? Не може! Почакай малко. Той току-що научи. Нека го осмисли. Да го приеме. Ти постави добро начало.
Айдан: Защо се държиш така добре с мен, Айфер? Какво ли не приживяхме с теб.


 
Айфер: И Еда преживя същото. Знам, че това е тежко бреме.


 
Ще бъда до теб.


 
Айдан: Серкан... Как да го направя, изобщо не знам.
Айфер: Ще го направиш. Хайде.


 



Трябва да видя...


 
Еда: Какво ще правим? Да ставаме ли и ние?
Серкан: Искам да те питам нещо. Ще ми подадеш ли ръката си? Кога я премахна?


 
Еда: Преди няколко месеца.
Серкан: Няколко месеца?


 
Еда: А ти?
Серкан: Веднага след нато си тръгна.


 
Еда: Премахнах я. Но я преместих на друго място. На място, което не се вижда.
Серкан: На друго място?
Еда: Нека това си остане за мен.



Серкан: Както и да е. Ще те оставя у вас. Сега Кираз е при майка ми. И ти ще си починеш малко довечера. Да вървим.
Еда: Добре.




 
Автомат: "Абонатът е временно недостъпен. Можете да оставите съобщение след звуковия сигнал":
Айдан: Серкан. Нямам смелост да ти кажа това в очите. Затова ще ти го кажа веднъж и да се свършва. Серкан, твоят баща не е Алптекин. А Кемал. Истинският ти баща е...Кемал.


 

 

 

 


Серкан: Лека нощ, Еда Йълдъз.
Еда: Лека нощ, Серкан Болат.


 

 

 

 

 



 
Серкан: Трябва да видя татуировката.


 



Още снимки :


Утре ще кача и "спомените" за 45 епизод.

Дилеми, невероятна си, оправи ми настроението  . Много ти благодаря

Ах, Дилеми, много хубави снимки ни припомни в скрития текст на Кираз. Бях ги забравила.

Струва ми се, че най-големият подарък, който бащата може да даде на детето си, това е любовта към майка му.

Зад кадър


 

   

Добро утро, прекрасни момичета!

Пожелавам ви прекрасен ден, изпълнен с много хубави емоции и слънчево настроение