Аз съм от Варна, мъжът ми е от София, това да не са Владивосток и Буенос Айрес, че човек да не може да има впечатления за семейството, приятелите, средата на другия.
- Публикувана: 8 авг. 2023, 21:58 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2023, 10:16 ч.
Важен ли ви е джинсът при избор на партньор?
Аз живея във Великобритания и бащата на детето ми е англичанин. Винаги може да си направиш изводи какво семейство е- има социални мрежи, баби, дядовци. Той е безотговорна шматка, но родителите му, баби и дядовци, са изключително интелигентни хора.
Излизала съм с мъж печелещ 6 цифрена сума, израснал в предградия и социално жилище, майка и баща - единия кокаиново зависим, 4 деца. Благодаря всеки ден, че се разделихме.
Излизала съм с мъж печелещ 6 цифрена сума, израснал в предградия и социално жилище, майка и баща - единия кокаиново зависим, 4 деца. Благодаря всеки ден, че се разделихме.
Скрит текст:
София и Варна не са на Марс и Луната. Все преди да кажеш Да, ще сте с виждали с роднините поне няколко пъти. И от милото си понаучил това онова за тях. Разбира се, ако ти е важно. Пък ако си супер над нещата, каквото дойде, важно е да сме живи и здрави. Застраховка никаква в живота няма. Обаче малко практичност от време на време, не е излишна. Разбира се, че винаги ще има някакви супер изключения, които са се оказали успешни независимо от обстоятелствата. Но няма нужда всеки път да мижим, стискаме палци и да се надяваме на тях.
По-скоро проблемът е като научиш за семейството му някакви неща, които не ти пасват на мирогледа, според примерите дадени тук - разведени, нисък социален статус, лошо медицинско досие, наличие в разширения род на зависимости и криминални прояви и т. н. дали ще се разделиш с него на тази основа. Приемаме, че сте се събрали по обичайния начин, по любов, тоест самият той има нужните качества, за да предизвика въпросните чувства.
Човек е продукт и на семейството, и на средата си, не е остров насред океана или самотна планета, която се рее из космоса без взаимодействие с когото и да е.
Скрит текст:
София и Варна не са на Марс и Луната. Все преди да кажеш Да, ще сте с виждали с роднините поне няколко пъти. И от милото си понаучил това онова за тях. Разбира се, ако ти е важно. Пък ако си супер над нещата, каквото дойде, важно е да сме живи и здрави. Застраховка никаква в живота няма. Обаче малко практичност от време на време, не е излишна. Разбира се, че винаги ще има някакви супер изключения, които са се оказали успешни независимо от обстоятелствата. Но няма нужда всеки път да мижим, стискаме палци и да се надяваме на тях.
По-скоро проблемът е като научиш за семейството му някакви неща, които не ти пасват на мирогледа, според примерите дадени тук - разведени, нисък социален статус, лошо медицинско досие, наличие в разширения род на зависимости и криминални прояви и т. н. дали ще се разделиш с него на тази основа. Приемаме, че сте се събрали по обичайния начин, по любов, тоест самият той има нужните качества, за да предизвика въпросните чувства.
Скрит текст: Е, стигнахме нови висини... Сега пък е съвсем невъзможно, според някои, от калпав родител/-и да се пръкне качествен индивид. Ами, съжалявам, но категорично не мога да се съглася. Примери – колкото щеш.
Къде си тръгнала даже да се обаждаш? 
Да не си посмяла да омотаваш някой "Мамин златен", с потекло и ранг, носител на брилянтни гени, че мама ще трябва рязко да се намеси. Така, де, няма да остави "детенцето" да пада под нивото си и да я излага с избора си.
Шансовете да срещна перфектен, красив, умен, образован, работлив, добър мъж, който е син на алкохолик или насилник, клонят към нула, така че няма смисъл да го мисля този вариант.
Аз сигурно не ставам грам за невеста, баща алкохолик, майка с МС, направо кръст и това е 😃
Да не си посмяла да омотаваш някой "Мамин златен", с потекло и ранг, носител на брилянтни гени, че мама ще трябва рязко да се намеси. Така, де, няма да остави "детенцето" да пада под нивото си и да я излага с избора си.Беше много работлив, умен и схватлив. Вършеше домакинска работа наравно с мен, посрещаше ме с вечеря на масата, измит под и изпрани дрехи. Много ми помогна с ремонта на апартамента. Държеше на думата си.
Но с тези роднини, посочени по-горе, още повече кака да нощува у нас по време на семестъра за 20 дни, детето ѝ да лекувам безплатно, да си позволява да звъни, когато си иска вкл и в 22часа, защото то кашляло (все едно му е баща??), много ми стана и да се връща при сестричката да се гушкат. Той я защитаваше - било му жал да дава пари за квартира (учеше в моя град). А аз живея в двустаен апартамент и не съм длъжна да я приемам. Още повече, когато дойдоха двамата в моя град, за да се записва в университета, ТЯ не му даваше да остане при мен... Били отишли заедно... Естествено че остана, а тя се прибра, но тази обида не я забравих. И после същата мърла само няколко месеца по-късно ме търси за услуги. Никога.
Не ми трябва партньор, патологично привързан към роднините си. Особено когато не получава нищо от тях, а трябва само да дава. Даже и чрез мен.
Баща му не беше алкохолик, а насилник. Мисля, че не ги бие, но крещи непрекъснато, обижда ги и всички живеят в страх, дишат едва-едва. Когато се разхождахме, ми правеше впечатление, че няколко пъти се скара с непознати хора - сервитьорът, че му забавил нещо, дядото в автобуса. Очевидно го е попил. С мен се държеше добре и много ме слушаше, но до кога....
Очевидно е насилник като баща си.
Но с тези роднини, посочени по-горе, още повече кака да нощува у нас по време на семестъра за 20 дни, детето ѝ да лекувам безплатно, да си позволява да звъни, когато си иска вкл и в 22часа, защото то кашляло (все едно му е баща??), много ми стана и да се връща при сестричката да се гушкат. Той я защитаваше - било му жал да дава пари за квартира (учеше в моя град). А аз живея в двустаен апартамент и не съм длъжна да я приемам. Още повече, когато дойдоха двамата в моя град, за да се записва в университета, ТЯ не му даваше да остане при мен... Били отишли заедно... Естествено че остана, а тя се прибра, но тази обида не я забравих. И после същата мърла само няколко месеца по-късно ме търси за услуги. Никога.
Не ми трябва партньор, патологично привързан към роднините си. Особено когато не получава нищо от тях, а трябва само да дава. Даже и чрез мен.
Баща му не беше алкохолик, а насилник. Мисля, че не ги бие, но крещи непрекъснато, обижда ги и всички живеят в страх, дишат едва-едва. Когато се разхождахме, ми правеше впечатление, че няколко пъти се скара с непознати хора - сервитьорът, че му забавил нещо, дядото в автобуса. Очевидно го е попил. С мен се държеше добре и много ме слушаше, но до кога....
Очевидно е насилник като баща си.
Съгласна съм, но баща му като е простак, учил до 8ми клас, тероризирайки ги всички вкъщи, каращи ги да стъпват на пръсти, едва ли след 10 години той все още щеше да ме носи на ръце както беше.
Затова споменах как се караше с непознати хора на улицата, така щеше да започне и с мен. Това е видял, на баща си прилича.
За мен конкретно изводът е, че във всичко има и огромна доза късмет.
Аз никога не съм попадала на мъже, израсли в насилие, простаци, слушащи чалга и т.н. Така че който и да съм избрала, все нямаше да има тези характеристики. Срещала съм се с пияница, но за кратко и не ми пречеше. За гадже някои неща се изтрайват.
Аз никога не съм попадала на мъже, израсли в насилие, простаци, слушащи чалга и т.н. Така че който и да съм избрала, все нямаше да има тези характеристики. Срещала съм се с пияница, но за кратко и не ми пречеше. За гадже някои неща се изтрайват.
Споделяла съм тук за първото ми гадже, батко ми беше.
Ми, окей си беше човека, ама семейството му ич. Доста късно дете, сестра по-голяма с 20 години, майка пенсионерка, дето нямаше отношение по неговото отглеждане, израстване, образование - беше повтарял две години някой клас. Баща пенсионер и алкохолик /кротък/, три години не успяха да ми запомнят името.
Нашите бал му правиха, пращаха в казарма, помагаха каквото могат от човечност.
Обаче! Обичала съм го, не да не съм, но вътрешно ме чоплеше че не искам да съм с тоя човек во веки и няма да бъда. Като взех да пораствам и разни дребни на пръв поглед неща взеха да ме дразнят. Дребни, привнесени от родителите му. Маниера, манталитета, изказа.......викам ааа, не, още повече, че и на 18 искаше булка да ме прави.
10 години по-късно, попадам тук на жена му, която качва снимка на трима им за някакъв конкурс.
Викам си, ха така, я Горджъс да си видиш живота
Всичко каквото съм очаквала - жената пишеше основно в свекървенската. Живот заедно, силно вмешателство, кредити, проблеми с мъжа, работа няма, пари няма, свекър на легло и бай бабо да не те стига.
Явно не е издържала и последното й мнение е за бракоразводен адвокат.
Ми, окей си беше човека, ама семейството му ич. Доста късно дете, сестра по-голяма с 20 години, майка пенсионерка, дето нямаше отношение по неговото отглеждане, израстване, образование - беше повтарял две години някой клас. Баща пенсионер и алкохолик /кротък/, три години не успяха да ми запомнят името.
Нашите бал му правиха, пращаха в казарма, помагаха каквото могат от човечност.
Обаче! Обичала съм го, не да не съм, но вътрешно ме чоплеше че не искам да съм с тоя човек во веки и няма да бъда. Като взех да пораствам и разни дребни на пръв поглед неща взеха да ме дразнят. Дребни, привнесени от родителите му. Маниера, манталитета, изказа.......викам ааа, не, още повече, че и на 18 искаше булка да ме прави.
10 години по-късно, попадам тук на жена му, която качва снимка на трима им за някакъв конкурс.
Викам си, ха така, я Горджъс да си видиш живота
Всичко каквото съм очаквала - жената пишеше основно в свекървенската. Живот заедно, силно вмешателство, кредити, проблеми с мъжа, работа няма, пари няма, свекър на легло и бай бабо да не те стига.
Явно не е издържала и последното й мнение е за бракоразводен адвокат.
Аз пък не успявам да си представя как някое момиче, гадже на мой син, може да има родители, които да ми искат да й платя таксата... това как е възможно да се случи, в какъв контекст, разговор...?
И аз не си представях преди да ми се случи, та бай бабо да не те среща мечка. То не беше директно. По това време синът ни още учеше и си заработваше по малко пари. За тях обаче неговите доходи бяха недостижимо големи и се започна. Родителите на Х са в затруднение да й платят семестриалната такса и тя ме помоли да й помогна....после ще ми ги върне. Добре, плати ги. След месец, Х има нужда от супер компютър за учението си и ме помоли да й го купя на изплащане, а майка й ще ми дава парите всеки месец. Лаптопът струваше 4К. После им изгоря печката и нямаше на какво да си готвят, а бащата имаше нужда от велосипед за 2К, за да ходи на работа. Синът ни естествено с ограничените си финанси нямаше как да покрие такива разходи в такъв кратък период и сподели, че те питали дали ние можем да помогнем. Казахме не и тогава връзката им приключи бързо за неше щастие.
