Важен ли ви е джинсът при избор на партньор?

Ми важен е, защото ще има не само по-малко битки във връзката, но и много сходни виждания, както и посоката е по-вероятно да е една.

Тъй като оказва влияние във формиране на личността, смятам, че всяка от нас е отхвърлила потенциален партньор от неподходяща среда и семейство, дори да не го съзнава. Дали ще е заради съперничеството му, грубото и неуважително поведение или друго, то е все модел, възприет от семейната среда. Съответно, ако не е приемливо (видяно у дома) за жената, това поведение ще бъде за нея deal breaker.

Когато имаш намерение за сериозно и дълготрайно обвързване, хубаво е да видиш първо какви са отношенията между членовете на семейството на партньора и дали за теб са приемливи. Има голяма вероятност той да пренесе същия модел в семейството, което създавате двамата, ето защо е важно.

За мен лично е много важно, особено когато става въпрос за семейство и отглеждане на деца. Родителите на партньора са баба и дядо на моите деца, братята и сестрите му са лели и чичовци, децата им - братовчеди. Това се предполага са да им най-близките хора - за добро и зло, за общуване и подкрепа. Имала съм прекрасни връзки с бабите и дядовците си, имам добри отношения с роднини и братовчеди. Не общуваме на ежедневна база да се чуваме непрекъснато, защото всеки си има живот, а някои сме и в различни държави, но ако някой само загатне за проблем, ставаме единни като скала, и нуждаещият се получава много силна подкрепа. Когато се събираме по поводи, си изкарваме наистина приятно. Бих се радвала децата ми да имат същото. Затова избрах партньор със сходен произход и семейна история. За мен е важно партньорите да са на едно ниво във всички отношения - произход, образование, материално положение, интелектуално и като обща култура. Защото колкото и да се променя, развива и надгражда човек, от края на петдесетте и началото на шейсетте започва яко да връща фабричните настройки и да проявява най-неприятните черти на родителите си (дъщерите - на майките, синовете - на бащите)

Важен ми е за сериозно обвързване с цел семейство. Не само като гени, а и като сходна среда, възпитание, възгледи, цели. Най-радушно приемане от страна на семейството на себеподобни. И най-важното - какви хора са, все пак неговите родители ще бъдат баба и дядо на моите деца и ще сме обвързани с тях винаги.

Аз навремето като се оставих с БНД, баба ми Бог да я прости ми каза така " що се чудиш, джинса му такъв".

Аз, за съжаление, много бързах. И пропуснах момента или цялата история на родата на мъжа ми от бащина му страна. Някои нрави и обичаи да се гледа на жените отгоре надолу, разводи....

Гените не са ми важни, важно за мен е да е будно същество, което се проявява почти на произволен принцип, без връзка с образование, соц. статут, възпитание и тн.
Пример: Ломоносов, който изоставя всичко, на което джинса го обрича, хваща се, тръгва пеша към Москва и прави чудеса в науката.
Мое си лично наблюдение е, че децата, които растат в перфектни условия откъм джинс, са малко по-отпуснати (може би спокойни до степен да не си мърдат пръста много) и чакат наготово, което разбира се не е правило...само наблюдение

Скромният ми опит показва, че най-важен е човека, когото избирам. Неговите възгледи, възприятия, ценности, стремежи и мечти. Да, до някаква степен влияе и семейството, в което си отгледан, но не напълно.
Бившия ми приятел, с когото живях 8г,от хубаво семейство, образовани и възпитани. Той също. Но до там. Прекалено зависим от семейството си емоционално, отхвърлят всеки различен, ако имаш различно мнение или възприятие, грешката е в теб и не те приемат. Дори те гледат "отгоре", ако не си на тяхното ниво. Това най-общо.
Със сегашния ми мъж-дете на разведени родители, не много добра среда, не са си близки в семейството и са доста, как да кажа, елементарни. За сметка на това, мъжът ми е много възпитан, с две образования, работи на висока позиция и много уважаван. Все едно не е от това семейство Избрах него, заради стремежите му, приоритетите, страхотното му отношение, мечти и тн.
Някои хора успяват да надскочат средата си, други не. До човек си е. Не съжалявам за избора си.

Избирането на човека не е като стока в магазина. Започвате отношения с някого, уж нищо друго не е важно, важното е само с каква любов ни целува и колко често ни праща съобщения. За да правим избор, трябва да имаме опции.
Рано или късно, някой от партньорите се присеща, че е по-заслужил  артист от другия - повече коли, повече дипломи, повече медали. Усещането на единия партньор е, че е в сянката, а на другия - че тика, бута, носи връзката на гръб, заради перфектните възможности, които предлага, а насреща не получава.

Ами оказа се, че моя все още съпруг го има тоя пример в цялата рода. Жената бута тихо вкъщи, гледа децата, крепи брака, а мъжът гради "великата кариера" навън, защото е длъжен да издържа семейството. Но в един момент всичко се оказа къща от карти, както е било и при роднините му.
Моя джинс пък сме все едни бойни мадами със стабилни семейства, които не биха се съгласили на тази роля.
И тъй....

Значи сте се намерили... Щеше да е проблем, ако и двамата сте от чакащите на другия да изтегли връзката.

Хич не ми е важно.То ако беше щях да съм стара мома с поне 10 котки у дома вместо деца...
Дядо му на ММ по бащина линия е оженен от партията в средата на 50-те(сещате се коя).В резултат почти цял живот с жена му са живели разделени,но без развод и от всичко е страдал свекъра.Той се е взел с голямата си любов,бил е военнослужещ в нейния град и като станало време да си ходи и казал,че в даден ден и час ще я чака еди къде си и ако тя иска да го последва.Тъй и станало(на свекървата майка ѝ и готвела подобен сценарий като на родителите на свекъра,но в късните 70 е бил по-трудно осъществим)
Моите баба и дядо по майчина линия -той я видял веднъж и казал"Това е моята жена" и отишъл и я поискал,пък прабаба и прадядо я дали баба ми.Голяма любов е било,но той починал на 35 и оставил баба вдовица само на 32(и до днес е сама, вече на 80,за съжаление и двете им деца-мама и вуйчо, също починаха).
Баба ми по бащина линия беше заклета романтичка,но не ѝ позволили да се омъжи за голямата си любов, защото бил беден (майка ѝ , много бегло я помня,е била голям урсуз,даже не е разрешила татко да вземе мама за жена и са се оженили чак когато съм била на 2 години,за да се разведат малко след това).
Та хич и не гледах,когато останах с ММ-запознахме се по интернет,аз закъснях с 15 минути за първата ни среща,но след нея станахме неразделни и няма и месец по-късно живеехме заедно(на 11 август ще станат 19 години от тази наша първа среща).
Много сме различни,толкова че при други обстоятелства никога не бихме се срещнали(то и от сестра ми,с която сме от една майка ,съм много различна,толкова че тя ми е казвала,че ако не ѝ бях сестра никога не бих била сред приятелите ѝ)...

Не ме интересува толкова родата, колкото какво е влиянието й върху отношенията ни. За мен е важно да има ясно поставени граници, и тогава негативните влияния се свеждат до минимум. Оттам насетне, ако хората са свестни и добронамерени, това може да е само бонус. Но да трябва и с тях да се нагаждам, освен с мъжа, не мерси.

Иначе, относно раса, етнос и религия имам определени резерви. Определено не бих се събрала с мюсюлманин, например.

Как точно ще те ожени партията? Евентуално ако си направил бебе, или примерно си правил секс с девствено наивно девойче и си го зарязал, да те викат на другарски съд и да те натискат, за друго не се сещам.