30 годишният ми син отказва да се хване на работа.

Богохулството е нещо съвсем различно от цинизми или псувни.
Все едно темата е от бабата, не от майката.

Незабавна защита от богохулство или от дет метал?

Майката е 67-ми набор, над 50 и като възраст преспокойно може да бъде баба.

Е, над 50 не са 90+, все пак.
Аз съм на 49, но изразът "богохулство" беше в речника на моите баби, мир на душите им. Дори майка ми, на 80, не го ползва. Сестра ми е колкото нея (66-ти набор) и също е модерна жена с модерен речник.
Този израз съм го срещала напоследък само във форума и само в темата за сатанинската музика.

Кой луд ще работи като мама му праща всичките си пари, а баба и дядо го отглеждат като бебе?
Като ви каже, че ще се самоубие, кажете му добре, а като буйства, извикайте полиция. Да поседи един ден гладен и на пътя, да видим няма ли да потърси работа.
Чисто и просто ви изнудва, а вие сте закъснели едни 10 години да му покажете, че който не работи, не трябва да яде.

Можем да сме много строги, праволинейни и даващи поуки за чуждите деца, за нашите надали ще сме толкова хард.

Докато разхождах кучето присъствах на следната ситуация:
Млад мъж около 30-те, облечен добре и татуиран по краката, видимо поддържан  звънеше на домофоните на блок. После започна да блъска по тях и да крещи "Отворете! Отворете!". Докато се чудех как да му помогна и да се приближа ли. На терасата на втория етаж се показа мъж на около 55. Лицето му излъчваше болка. Каза му кротко:
- Върви си! Не може да се качиш!
- Защо? Искам само да си дойда у дома! Извикай майка!
- Не! Майка ти я няма! Върви си! Няма какво да се качваш!
- Не! Аз искам да видя майка! - младият мъж вече не слушаше какво говори другия и започна да вика - МАЙКО! МАЙКО! ПОМОГНИ МИ! ПУСНИ МЕ! МАЙКО, НЕ СИ ЛИ МЕ РАЖДАЛА!? ЗАЩО СЕ ОТКАЗВАШ ОТ МЕН? ... - и разни подобни.
По улицата вече бяхме спрели много хора и объркано гледахме.
След известно време в този род на диалог на терасата се показа женица, затиснала устата си с ръце и се тресеше плачейки. Тогава аз си тръгнах. Нямам представа какво стана накрая.

Но горе долу така изглежда изритването, шута и както там го наричате. То лесно се казва, и дават съвети, но тези хора страдаха. Истински страдаха! Губеха детето си! Възможно завинаги! Колко от нас биха понесли това? Колко от нас ще могат да кажат "Върви си!", когато се страхуваш, че може да го виждаш за последно, че е в беда, че ще пострада... Тогава разбрах, че за себе си няма да имам такава сила. Но и също така осъзнах, че и не бих искала да я имам.
Дано никога не се налага да разбера това!

Когато навреме му посочиш пътя, убеждавайки го какво е правилното, не е нужно да го гониш.

Дорис, тази история нищо не ми говори.
За да го изхвърлят има причина.
И явно е много сериозна.

Убедена съм, че си имат причина. Въобще не е това въпросът.

Това е една история "Изгони го!" или "Бий му шута". Лесно се пише ... Въобще не е толкова лесно да го направиш.

В тази тема тук е твърде късно за навременни убеждения. Ако се наложи да изгони сина си им педстои нещо подобно. И това вероятно е само мъничка частица от всичко случващо се между родителите и детето, което се опитват да отдалечат от себе си.

Може да не е лесно, но трябва да се направи.

Давам такива съвети, защото съм го преживяла. И да, не е леко, но се надявам на възпитателен ефект. Още нетактични въпроси или бях изчерпателна в отговора си?
И родителите СМЕ хора.
Между другото братовчед на баща ми, музикант, никога не работил през живота си пребиваше старата си майка за да и вземе последния лев от пенсията. Той беше гледан по подобен начин като златния син. Наркоманизира се и пропи от слободия и нищоправене. Жена му го напусна. А той продължи мизерното си съществуване няколко години след като умори майка си. После казаха, че го намерили на улицата умрял като куче, след като нямаше кой да му дава пари.

Напълно убедена съм, че хората са опитали и направили всичко по силите си, но  силите им не са безкрайни. Стигнали са до момент на безпомощност и когато милиметър промяна не виждат,  а усещат , че самите те са на ръба на самоунищожението  се стига до ...края.
Нещо като съвета в самолетите - трябва те да се съхранят, за да имат поне надеждата, че може и да изгрее слънце и тогава тези сили ще им трябват.
Не искам и да си помисля да обвинявам родителите , че някога назад са изтървали момента с възпитанието, понякога много малко е нужно да се подхлъзне някой въпреки доброто възпитанието,  интелекта,  примерът от семейството .
Трудно е, тежко е и няма лек път😔

Ravenna, е то като тръгнеш да приемаш риторични въпроси за лични не нетактични, а обидни може да ти се сторят!

Имах колежка в САЩ. Брат и живееше при майка и. Доведе и приятелката си. Получи нотариална покана от майка си да напусне жилището.

Братовчед ми е на 40 почти, работи нещо там лятото по морето и майка му му праща пари, че все няма. Зимата си живее при нея и не работи... Но той няма баща, няма пример, още от тийн залиташе по дрогата, сега и пие. Много й е тежко на леля, болна е, изтормозена и се мъчи да издържа голям застаряващ вече мъж... не знам.. след 25, ако не си хване живота в ръце, много трудно става.