Паническо разстройство - 59

Здравейте, днес ми излязоха изследванията за натрупване на есциталопрам в кръвта и стойностите са много ниски. Освен че явно не действат особено и/или дозата трябва да се увеличи, какво още трябва да означава това? Имам подобрение, нямам нищо против да е плацебо значи ли обаче, че евентуално ще ми бъде по-лесно при спирането (ако не увелича дозата разбира се)? Благодаря предварително!

Какво е това изследване...аз даже не съм чувала,че има такова

Здравейте, извинявам се предварително, ако това не е точното място за моята дилема, но вече не съм сигурна към кого да се обърна.
След поредица от доста травмиращи събития в живота ми през последния месец, мисля, че започнах да получавам паник атаки през нощта, будя се и усещам силен задух, сякаш не усещам пулса си, кръвното ми пада до критично ниски граници и имам чувството, че няма да преживея нощта. Обиколих доста лекари, пуснаха ми всякакви изследвания, но според тях, няма здравословна причина която да провокира тези симптоми. Чуствам се много уплашена от всичко което се случва и не успявам да спя повече от 2 до 4ч на денонощие. Ако има някой с подобен проблем, може ли да сподели как успява да го пребори? Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт в София, който да е специализиран в тази насока, защото не ми се иска да започвам пътя с лекарствата, докато не опитам абсолютно всички други варианти, а и имам някакъв огромен страх от страничните ефекти около тях. Наскоро чух и за хипотерапия, според вас дали е ефективна в подобни случаи?

В коя лаборатория са правени? Пси ли ви насочи да изследвате ? Интересно ми е в БГ къде се правят такъв тип изследвания и колко струват?

В Австрия живея и психиатърът ми даде направление… Значи не е обичайна практика в бг явно. За съжаление не знам колко струват и къде в бг могат да бъдат направени.

Сега се поразтърсих. В БГ се нарича терапевтичен лекарствен мониторинг. Има лаборатории, които го правят. В едната пишеше цени “от” 70 лв, каквото и да значи това

Принципно не се правят в България, защото са скъпи. Мисля, че в Лина имаха преди подобни изследвания, но не съм сигурен. Не е лошо изследване.

А как да разбирам ниското съдържание на АД в кръвта ми? Правилно ли тълкувам, че ефективността на медикамента в такъв случай е ниска и означава ли, че подобрението ми не се дължи или не изцяло на АД?

Никак не е нужно да се разбира от пациента. Затова са лекарите Концентрацията в кръвта не значи нищо сама по себе си, гледат се комплекс от фактори.

Благодаря за отговора. Разбирам. Просто твърде често в последно време ми се случва да изляза от лекарски кабинет с повече въпроси отколкото отговори, и чувството, че в крайна сметка сама трябва да преценя лечението си. При последното ми посещение ми промени и диагнозата, за да е още по-забавно Мисля, че тук във форума много хора са научили толкова много неща за медицината поради същия или подобен опит. Затова и попитах. Положителното е, че за добро или лошо, научаваме много нови неща, които засягат и нас самите, а и други хора.

P.S. Много близки ме питаха защо толкова много съм се зарибила да чета всички страници по темата тук. Влияело зле, през цялото време да се въртя в кръговете на моята безпомощност да се справя с проблема, занимавайки се с “болната” тема. Моята истина е, че четейки всички вас, не се чувствам самотна в изживяванията си, което всъщност страшно много ми помага! Затова от сърце благодарности за искреността и смелостта на всички, които пишете тук!

Здравей и добре дошла! Така описано са си точно ПА,които при мен за съжаление дадоха началото на ПР и всички други екстри,на които преди не отдавах голяма значение. Също като теб отричах дълго време,че имам проблем и спешна нужда от професионална помощ, а за психиатър и лекарства не исках и да чуя докато организмът ми не се срина напълно и не влязох в омагьосания кръг.. Ако имаш силата и волята да се справиш сама действай,има много статии и мнения как човек сам да излезе от този ад. Аз лично не успях и накрая стигнах до лекарствата. Не съжалявам щом ме карат да се чувствам себе си.. При мен няма кой знае какви странични ефекти,но всеки си е различен.
Успех !

Тъга, ще си разкажа аз каква стратегия предприех.
Последните два месеца - изключвам предходните дестина или малко повече дни, положението беше кошмарно. Разлката е, че аз не получавах паник атаки нощем, а имах силно изявена сутрешна тревожност, която продължаваше до ранния следобед. При мене най-вече със силно стягане в областта на гърлото, усещане за пресушаване на устата, невъзможност да преглътна, рефлукс на нервна почва, падане рязко на кръвното, стягане в крайниците. Това вероятно се провокира от някакъв здравословен проблем, причината за него за мен остана загадка - или е било дефицит на витамини, или някакво пренатоварване в кръста, което се отрази на краката - получавах едни болки в краката, които ме вкараха в страшни хипохондрични кризи, мислех за множествена склероза, Лаймска болест или какви ли не други страхотии. Отделно и стрес от голяма лична загуба, случила се преди година и половина, много се стегнах следващите месеци, не позволих да ми личи и явно това лято всичко се отпуши.
Първо посетих трима невролози, ендокринолог, гастроентеролог, направиха ми и физиотерапия за евентуален проблем в кръста. Направих много изследвания, кръвната картина все излизаше перфектна, появи се само дефицит на витамин Д. Не съм изследвала групата на B, там също сигурно е имало проблем. Невролозите ми изписаха разни комбинации от витамини -пия Фенаксон, магнезий, витамин D. Дълго време без никакъв ефект. Затова се застраховах и с посещение при психиатър - при двама за по-сигурно . И от двамата си тръгнах с почти идентични рецепти с по две лекарства. Отидох на очен, за да си измеря очното налягане, за да съм сигурна, че мога да пия антидепресанти, но въпреки всичко не ги почнах. Успоредно с витамините почнах ударно пиене на билкови добавки- пасифлора и ашваганда. При криза - валидол, понякога и мента, глог и валериан. Държах си в чантата един диазепам за сигурност, че ако нещо страшно стане, ще взема половинка. Така и не стана.
Предприех стратегия - минимум 10 000 крачки на ден, защото аз по принцип тренирам, но този период с паник атаките съвпадна с болките в крака с неясен произход и невролозите препоръчваха да не товаря кръста. Взех да слушам разни мантри - Дева Премал и пр., докато ходя или ако усетя, че почвам да получавам атаката. Нарочно се усмихвах - като лудите:laughing:,  винаги ставах да вървя, когато усещам, че получавам криза. Много време на открито прекарвах. Не знам кое помогна - дали натрупването на витамини, от които съм имала нужда, дали физиотерапията, която махна болките в кръста и краката и спрях да изпадам в тежка хипохондрия, дали билковите успокояващи, а може и решението, че вече имам рецепта, подготвена съм, но мога малко да изчакам. Но последните десетина дни положението е добре. Пия алора по три пъти на ден, бланд по два пъти на ден. Явно при мен си действат, но с натрупване.

Amanda, може ли да споделите за очното налягане и антидепресантите. Кой ви насочи за това. Благодаря!

Аз си се самонасочих като прочетох листовките на повечето антидепресанти.

Не че не го знаех, ама тия ла*на са едно от най-гадните неща! пР ли ПА ли, който както си му харесва, същия к*р. След като бях доста зле, изведнъж от нищото ми светна. Близо месец се чустеах прекрасно. Да не кажа и повече от прекрасно. Пуших си цигари без страх преди всяка, че ще умра. Отново почнах да си пия кафе. Излизах на заведение, всичко точно. Естествено не съм си казал , о вече съм добре, чакай да пия и да пуша и да ям дюнери по цял ден. Напротив. Всичко в норма. Спортуване, сутрин 3 в 1 , не повече от 15 цигари на ден. Алкохола в мин количества. Почнах да си шофирам без да имам проблеми. И таман като помислих че съм излязал от тая помия, айде от нищото здравей. Прибирах се от работа, всичко беше спокойно, неделя сутрин, нито движение, бях на 1 мин от дома ми, изведнъж нещо ми стана. Нито съм имал сърцебиене, нищо. Просто страшно усещане, все едно не можех да преглътна и нещо такова. И така за 10 секунди , целия ми щастлив месец си замина. вече 3 ден, нямям сили да стана от леглото. Не мога да спя. Или заспивам и след 1 мин се стряскам, вечер също не мога да спя и се събуждам по 3-4 пъти. Нямям сили вече да се боря с тая помия.. Не мога и да пия тъпи АД, явно не ми понасят. Ако нямах деца… не знам какво бих направил вече. Наистина с тоеа нещо , човек не може да се бори.
Един съвет за новите в тая гняс. Пийте някакви леки АД, още в началото да го стопирате ако можете, щото после като чакате ксто мен 16-17 години, няма оправия вече… на 34 години с 2 деца и прекрасно семейство, се чустевам все едно малко по малко , отивам към лудницата и губя контрол над съзнанието си ❤

PP90, млад си, къде е тя твоята. Не се отказвай!