Промених се...

  • 4 359
  • 94
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 918
Това с подуването, рефлукс и проблеми с изхождането го имах и аз. Това ми влияеше зле  на настроението и отношението към хората и   към живота. Нямах желание за нищо, все гледах да поседна, да полегна, бях кисела и неразбрана. Сега кипя от енергия, не се спирам, радвам се на живота и някак привличам позитивни хора около себе си.
Откриха ми ИР, уплаших се и започнах хранителен режим. Изписаха ми метформинов препарат и всички стомашно-чревни проблеми изчезнаха за три дни. Според мен е от хранителния режим.  Не съм се изследвала за непоносимост, но след като махнах захар, брашно и всички вредни храни за ИР, вече съм нов човек. Започнах прием и на витамин Д, лекарката каза, " всички имам недостиг". Убедена съм, че правилната стъпка е хранителния режим.

Без да знам какво е ИР, съм направила същото началото на 2019г. И аз станах "нов човек". И щях да продължа, ако не беше спирането на МЦ или пък ако не е бил толкова редовен и без проблеми до тогава. Дали щях да имам проблемите с червата - не знам, тъй като те започнаха дори малко преди промяната през 2019г. Ако се беше доказала глутенова непоносимост, тя щеше да е обяснението. През 2019г симптомите бяха много по-леки и не им обръщах внимание.
За инсулинова резистентност съм правила пълното изследване (с глюкоза и трикратно мерене на инсулин). Казват гранична степен, даже някои казват, че нямам проблем, други, че е лек. Така или иначе не би трябвало да дава симптоми, но аз приемам, че поне общото задържане на вода и умората е от въглехидратите. Червата се влияят от глутена. И така стигам до там, че ще повторя първите изречения, които написах... Има го и "психологическия" момент от това, че точно така се случиха хронологично нещата и оттам съмнението. Ей това съмнение заради логическата последователност ми пречат... За това търсих да се докаже, че тя е съвпадение. Лекар, който си върши работата, щеше да назначи точното изследване/ия. Молих за препоръки - 'найн'... Нямам късмет като повечето хора да отида на доктор, да ми кажат това и това е - веднага започва подозрение за внушение. Ако второто е донякъде обяснимо, първото не го бях очаквала. То ме промени, да загубя вярата си в доброто, най ми е смешно, когато същите хора ми пожелават "здраве", когато има повод...

# 76
  • Raleigh, NC
  • Мнения: 50
Това с подуването, рефлукс и проблеми с изхождането го имах и аз. Това ми влияеше зле  на настроението и отношението към хората и   към живота. Нямах желание за нищо, все гледах да поседна, да полегна, бях кисела и неразбрана. Сега кипя от енергия, не се спирам, радвам се на живота и някак привличам позитивни хора около себе си.
Откриха ми ИР, уплаших се и започнах хранителен режим. Изписаха ми метформинов препарат и всички стомашно-чревни проблеми изчезнаха за три дни. Според мен е от хранителния режим.  Не съм се изследвала за непоносимост, но след като махнах захар, брашно и всички вредни храни за ИР, вече съм нов човек. Започнах прием и на витамин Д, лекарката каза, " всички имам недостиг". Убедена съм, че правилната стъпка е хранителния режим.

Без да знам какво е ИР, съм направила същото началото на 2019г. И аз станах "нов човек". И щях да продължа, ако не беше спирането на МЦ или пък ако не е бил толкова редовен и без проблеми до тогава. Дали щях да имам проблемите с червата - не знам, тъй като те започнаха дори малко преди промяната през 2019г. Ако се беше доказала глутенова непоносимост, тя щеше да е обяснението. През 2019г симптомите бяха много по-леки и не им обръщах внимание.
За инсулинова резистентност съм правила пълното изследване (с глюкоза и трикратно мерене на инсулин). Казват гранична степен, даже някои казват, че нямам проблем, други, че е лек. Така или иначе не би трябвало да дава симптоми, но аз приемам, че поне общото задържане на вода и умората е от въглехидратите. Червата се влияят от глутена. И така стигам до там, че ще повторя първите изречения, които написах... Има го и "психологическия" момент от това, че точно така се случиха хронологично нещата и оттам съмнението. Ей това съмнение заради логическата последователност ми пречат... За това търсих да се докаже, че тя е съвпадение. Лекар, който си върши работата, щеше да назначи точното изследване/ия. Молих за препоръки - 'найн'... Нямам късмет като повечето хора да отида на доктор, да ми кажат това и това е - веднага започва подозрение за внушение. Ако второто е донякъде обяснимо, първото не го бях очаквала. То ме промени, да загубя вярата си в доброто, най ми е смешно, когато същите хора ми пожелават "здраве", когато има повод...

гледах на скоро в Ютуб доктори които дискутираха, че има все повече доказателства как инсулиновата резистентност  е всъщност митохондриална дисрегулация. Има едно научно изследване при което са давали суров (не пастюризиран) мед на диабетици и след 3 месеца са регистрирали подобрения на кръвната захар

Приятелят ми е с диабет и следя темата та от там попаднах и на един друг нюанс - затлъстяване на панкреаса което е игнорирано от повечето доктори. В момента не се сещам за точното видео, но се използва магнитен резонанс за установяване дали има 'fatty pancreas' както е на английски

# 77
  • Мнения: 2 948
С риск да ме обявиш и мен за недобър човек, но си позволявам да го кажа, защото аз съм.минала през същото и сходни на твоите разсъждения - Аз също мисля, че е внушение, в комбинация с неправилен хранителен режим, ниски нива на Б12 и липса на движение/спорт. Коригираш ли диетата, започнеш ли да спортуваш и оправиш ли си Б12, плюс можеш да попиеш Омнибиотик 10 4-5 месеца и депресията ще изчезне и коремът ти ще ще оправи. И това което трябва да следваш в такива моменти е, че всичко зависи единствено и само от теб и само ти си човекът, който може да реши проблемите ти, вкл.и здравословни. Щом десетки лекари ти казват, че ти няма нищо особено, значи е така. Медицината е достатъчно напреднала, за да открива вече сериозни проблеми със стомаха, червата.
Така че, не чакай поредният лекар да ти постави диагноза, а започни да работиш за себе си от днес. Тъкмо е понеделник. Мога да препоръчам и детокс режим, който ще ти се отрази супер като начало.

# 78
  • Мнения: 46 594
Щом десетки лекари ти казват, че ти няма нищо особено, значи е така.
Това го написа в началото. Но се оказа, че лекарите са ѝ казали, че има проблем, дори инжекции са ѝ назначени, т.е. дефицитът е сериозен. Тя обаче е прекратила лечението и не иска да се следи.

# 79
  • Мнения: 2 948
Мисълта ми беше, че не са открили проблем със стомаха, а такъв с дефицит на Б12 и то изявен.

# 80
  • Мнения: 12
KPP, имам няколко въпроса...
Мен лично не би уплашило сърцебиене. Никога не съм ходила в спешното. Симптомите са едни и същи при мен, не е днес ме боли тук, проверявам да не е нещо лошо, разбирам, че не е - и да ми минава, и т. н. В началото, много дълго време, мислех, че имам просто лениви черва. Опитвах всякакви "рецепти", режими и т. н. Пиех лаксативи, после ги спрях. Самото подуване прогресираше много бавно и неусетно, в последствие се появиха и газовете, кашавите изхождания, болките и това раздуване с огромно налягане. Както и усещането за подпухналост на цялото тяло. Според мен психологичната част е само до там, че цялото това усещане ми е безкрайно отвратително и най-точно казано - не се понасям физически.
За гнева и омразата си права. Те се породиха следствие от дългото удряне на камък за решаване на проблема,  чувството за несправедливост. Обикновено хората като не се чувстват добре, отиват на лекар - казват им какво им е, изписват им лекарства, ако искат да се лекуват "алтернативно" - пробват - но знаят какво им има и с/у какво се борят.
Ти как се оправи от подуването за една вечер? Преди това постоянно ли беше, или на периоди? Ако не е било постоянно - провокираше ли се от нещо, от стрес например? За операция лекарите ли мислеха поради някаква диагноза все пак, или ти мислеше, че имаш нещо, което се лекува оперативно?
Не се сърди, човече, кои изследвания, за В12 ли? Тези симптоми (които не понасям и за които е темата) не се повлияха от набавянето му. Отклонения в изследвания имам на половите хормони - естрадиол и прогестерон. Но ту единия нисък, ту другия, ту са нормални. Ту имам цикъл, ту нямам. Но не се открива причината за дисбаланса, нито искат да я търсят. Като няма кисти, рак или високи хормони, които да правят бели в организма - "карай така"...
ForgetMeNotBg, моята депресия е всъщност отчаянието, че конкретния проблем не се решава, не е просто някаква неопределена, писах вече за тези неща...
Предменопауза? Аз се препознах в много от това, което си писала. Целият този "филм" продължи около 5г., и след като ми спря цикълът за  повече от една година ( менопауза), тунелът започва да пропуска светлина...

# 81
  • Мнения: 918
Стойностите и съотношенията на хормоните ми не са характерни за предменопауза.

# 82
  • Мнения: 12
Стойностите и съотношенията на хормоните ми не са характерни за предменопауза.
Когато мразех целият свят не исках да повярвам,че това е причината за  болките и подуването. (37г.) Отричах го доста дълго време. Хормоните ми бяха,ту нормални,ту се сменяха.За хормоналният дисбаланс си мислех,че се дължи на стреса.Е, явно е било обратното. Споделям само опит!

# 83
  • Мнения: 236
Пиша вероятно за последно...
Имам необясними и непоносими усещания от три-четири години. Всеки ден, без изключение. Оттам безкрайна изнервеност, безсъние и неработоспособност (добре че работата ми е лека и ме търпят, защото трудно биха намерили нов човек). Обикаляне по лекари, четене, изследвания, лекари, изследвания... и в крайна сметка нищо.
Нервна почва, хипохондрия, дрън, пляс... Аз обаче страдам всеки ден. Въпреки това всички ми казват, че е време да се откажа. Лекарите като видят дебелината на папката ми с изследвания - същото. За безсънието - хапчета. По принцип до сега бутам няколко дена почти без сън, накрая от изтощение малко повече, и пак същото наново. Ако имам по-важна задача и ми трябва някаква кондиция, се приспивам с алкохол. Но след като малко му мине действието (след 3-4 часа), отново се събуждам от усещанията си. Не мисля, че с хапчетата е по-различно.

Не за усещанията и проблемите си пиша темата. Тя е за това, че много се промених... Или се видях в друга светлина... Озлобих се... Срещу лекарите... Срещу съдбата и безизходицата... Срещу себе си, че не мога да свикна с положението, че нямам воля... Срещу близки (уж)... Била съм много "сръдлива", "тежък характер"... По повод на близък роднина... познава лично всички лекари в града, заради службата си, освен това е имал сходен проблем и е обикалял като мен. Молила съм го само за насока - не... Никога не бих се обидила, че някой ми е отказал услуга, която е свързана с време/ангажимент/пари, но да кажеш 2 думи...които може пък да са спасение за някого...не мога да го приема. Това "тежък характер" и "сръдливост" ли е? Какъв извод би си направил някой с "добър характер"? Дали и как да се променя? Имам нужда от положителен пример, от градивна критика, каквото и да е...
Папката, която си събрала с диагнози, оплаквания и т.н. я хвърли. Направи едни нови актуални кръвни -  пълен щитовиден панел 5 показателя,, пълен железен профил, пълен липиден профил, захар, инсулин, гликиран хемогл, феритин, б12, д3 - това за начало. Покажи ги тук, или във фейса има една група за хронични..... все ще получиш насоки. Останалото е, ала- бала , празни приказки. Също така напиши - Години, кг, начин на хранене, спорт, хоби и ще се види накъде да се насочиш. Има изход, не се отказвай.

# 84
  • Мнения: 918
Това са последните ми изследвания:

Вит. Д пих на Natural Factors. Преди време с вигантол беше даже над горната граница. Сега нещо му се е случило в (нали) здравите ми черва...
Другата седмица съм на ендокринолог.

# 85
  • Мнения: 46 594
Б12 е добре, явно терапията е имала ефект. Сега само следене и ако пак пада, започваш прием на таблетки, за да не го изпуснеш като предишния път.

Но инсулинът е много висок! Когато моят беше 13 имах същото подуване и стомашни проблеми, затова и те питах колко е.
Трябва да вземеш мерки, защото след ИР следващото е диабет. Не отлагай ендокринолога.

П.П. Аз го смъкнах от 13 на 8 с лечение и хранителен режим. Продължавам надолу...
Междувременно подуването изчезна.

# 86
  • Мнения: 918
Ами аз обратното - качила съм го до 13, от 2019г. насам, когато след ограничаване на въглехидратите за дълго време + много лека физическа активност, получих аменорея и зарязах всичко поради това съвпадение. Тогава поне симптоми на ИР нямах.

# 87
  • Мнения: 46 594
Да и при мен храненето само по себе си не помогна.
Лечение си трябва.

# 88
  • Мнения: 2 948
Аз виждам и ниски хормони. Нисък естроген дава такива проблеми с психиката и подувяния. В кой ден от цикъла са правени?

# 89
  • Мнения: 918
При мен помогна 2019г.

На 3-и ден са правени.

Общи условия

Активация на акаунт