Какво се радвате, че сте научили от родителите си?

майка ми ме научи, че ако не съм 1ва, значи съм последна;  постоянно да уча, да търся, да надграждам (което пък не е голяма далавера, щото все нещо не съм доволна от себе си, поради което)
баща ми ме научи да правя бизнес и да рискувам

рядко красива и приятна тема 
досега,не съм си поставяла за цел да премислям по въпроса...
мисля,че взимаме доста неща неосъзнато, а осъзнатите идват доста късно
и все пак-
от майка ми съм взела импулсът към организиране, планиране, водене на дневник, сметки, домакинството най-общо...
от баща ми много малко осъзнато,защото той беше 9-10-11 месеца в годината на рейс

Трудно ми е да посоча. Мен не са ме учили целенасочено на нещо. И двамата бяха учители, но обучаваха чуждите деца. С майка ми сме коренно различни, от домакинските задължения тя готви, а аз върша всичко останало, без готвене. Татко не умееше нищо от мъжката работа за ремонти, а на мен доста неща ми се удават и ми харесва да се занимавам. Цветя отглеждаше той, това го наследих. Много умееше с домашни консерви да се занимава, така красиво ги подреждаше в бурканите, за изложба. Мен това не ме влече, нито правя, нито ям.
На ред и режим ме научи много повече баба, тя беше образец във всяко отношение. Само за готвене не ме мотивира, но и тя готвеше по задължение, не че е била чревоугодник.
От татко наследих спестовността и контрола върху финансите. Въпреки, че като малка много се дразнех, че той води строг отчет на всички разходи. Имаше специална тетрадка. Аз го правя в съвременния вариант, любимия Ексел
В заключение мога да обобщя, че основните ми умения идват по бащина линия, от баба и дядо. Него изобщо не го помня, но е имал златни ръце и всичко сам си е правил.

Научиха ме да си държа на думата, да не се оправдавам с другите за неуспехите си, че не съм център на вселената, да виждам дори малкото хубаво в непривлекателни хора. Случвало се е като дете да кажа - този е дебел, онзи крив, майка ми винаги отговаряше - на мен пък много ми харесва, има много красиви уши. Научиха ме и да не съм стисната, да се радвам на живота, че е хубаво да си бохем, баща ми твърди, че като имаш пари и добра компания, всеки ден ти е рожден ден и абитуриентски бал. Научиха ме на шах, табла, покер и белот от малка, оценявам ги като полезни умения. Дядо ми създаде у мен любов към книгите, хубавото кино, художествените галерии, че е по-добре да имам малко вещи, но да са скъпи, качествени и редки. Научи ме, че трябва да съм образована, за да съм самостоятелна в зряла възраст и да мога да си тръгвам когато не ми е добре, да не стигам до там да чакам на мъжа си за 5 лв., казваше "на теб никой не трябва да може копче да ти каже".

За баща ми забравих да спомена - на него винаги ще му бъда благодарна, че ме научи на независимост във връзките и в живота, като цяло, да разчитам на себе си.

Откакто станах тийн, винаги ми е повтарял: "Ако искаш нещо материално, моето момиче, сега от мен, като започнеш да работиш - от себе си, не от гаджето". Така съм си имала винаги независимостта и уважението във връзките, макар че мога и се оставя да ме глезят, не чупя хатъра на приятеля ми, като реши да направи или подари нещо хубаво.

Научиха ме да съм самостоятелна. Да пътувам

От родителите си се научих: да съм честна, както със себе си, така и към отсрещния; да си отстоявам позицията; да съм съпричастна; че за моите решения и избори съм отговорна аз; да се радвам на живота във всичките му цветове; да не се примирявам; да не спирам да се усъвършенствам. В частност баща ми, ме въведе в професията си, която стана и моя.

От майка си научих, че не съм важна. Че родител може да говори ужасни неща за/на детето, което е държал 9 месеца в утробата си и е положил усилия да го роди. След 20+ години научих, че аз не съм и 'дете', а банка и емоционален кош. Както и че не трябва да имам граници, защото ми е 'майка' (т.е. може да идва вкъщи когато и е кеф, без да се съобразява с моите желания и нужди) и че трябва веднага да отговарям на обаждания и съобщения, щото на нея и е важно (след 5-тото позвъняване на пожар, докато бях бременна в 9-ти месец, си помислих най-лошото и без малко да падна в банята от бързане). --- Това са част от причините този човек да не бъде в живота ми от години.

От баща си научих да се боря за всичко. Да бъда уважителна, но да натискам, когато искам да постигна нещо. Да не вярвам/разчитам на никой, защото дори близките те прецакват. Научих се, че мога да бъда гордост в очите на някой и да бъда обичана, уважавана.

От баба, бог да я прости, научих, че емоциите не са слабост, а са част от мен и трябва да ги изразявам. Научих се да обичам, да се уважавам, да отстоявам граници и да бъда човек като цяло. Научих се да помагам и да искам помощ. Научих се, че това да не знам/мога нещо, не значи, че съм глупава.

Изборите ми през самостоятелния ми живот ме научиха да бъда силна винаги, финансово независима и да вземам хубави решения за здравето си. Както и дори омъжена, с дете, че съм същият човек какъвто бях преди - жена, с идентичност и нужда за лично време, развитие и почивка/и.

Баща ми беше инжинер и имаше огромна работилница с всякакви инструменти. От него се научих да ползвам бормашина, отверки и поялник....Как да си попаравия малка машинка или да си сменя кабелите на нещо. тези умения за сега съм ползвала за да си сглобя мебели ИКЕА или за да си закача картина, но съм много доволна че ги имам

От мама научих че няма невъзможно. 

Но най ценното и от двамата е да съм напълно самодостатъчна и да мога да се справям във всяка ситуация сама.



@Ven4e444, ... и да си държа на думата. Мисля това като смисъл се е променило много в нашето поколение. За баща ми беше абсолютен закон и за мен все още е така.

@duhi_puhi..доста натоварващо да трябва винаги да си номер едно или в противен случай да смяташ, че си пълен провал. Съгласна съм че трябва да се стремиш към по-добро от това което си днес , но твърде често може някой да мине една крачка пред теб, това не омаловажава твоите постижения. 

@Holden, съжалявам че се е случило така, но ти прави чест че си видяла всички грешки и сигурно се опитваш да не ги повтаряш.

Пропуснах нещо много важно.
Татко ме научи да спазвам правилата за безопасност и да внимавам много за здравето си.
Също така да не излизам с непочистени обувки. И въобще в небрежен вид.

Такова е, като си едно дете и ставаш фокус ... Без значение колко добре се справях, на майка ми никога не й беше достатъчно. Като станах майка също, нямаше как да си гледам децата сама, абсурд! (тук вече не позна) Ама горе-долу след 60+ започна да се очовечва

Аз не знам как бих искала да отговорят тук моите деца. Не държа да ни оценят като родители. Всяко ще си намери пътя. Дали съм ги научила на нещо конкретно, не искам да претендирам. Старая се да не повтарям някои грешки (според мен), но и ги оставям да правят свои.

И аз имам от моето бабче няколко хубави урока - скоро е на 90 години, много умна смирена жена. Например по повод дискусиите кое е най-правилно и кой знае повече: "Искаш да си права или искаш да си щастлива?" или за жената: че е равна на мъжа без да се налага да става мъж. Въобще с нея човек може да си каже много интересни приказки. Някой път ми се чудят какво си говорим по два часа - ами такива неща. За жените, за мъжете, за брака..

Като ви чета, честно казано ви завиждам какво прекрасни хора са вашите родители. Моят пример е от дядо ми, той имаше истинска връзка с мен и ми показваше как да живея пълноценно.
Мъдър, добър, спокоен, всеки момент, в който се сетя за него, ме натъжава заради загубата му твърде рано в моя живот (16 г). Можех да черпя още от "историите му". Беше толкова богат и балансиран човек.

Научиха ме да се бия до край. За съжаление, не се научих да си избирам битките.

Като цяло детството ме е оформило да съм човекът сега. Не знам дали на тях се дължи, но съм много самостоятелна още от дете и също съм много оправна, както се казва. Това, което не харесвах и работих дълго, за да го преборя, е, че много мислех нещата - все кой какво казал, кой какво направил и т.н. до най-малкия детайл. За разлика от моя син сега, който е много над нещата...

Чисто от към умения - да шия на машина. Едва ли ще го предам нататък обаче.
Любовта към книгите обаче се надявам да съм я предала. Засега чете, да видим докога...

Съжалявам, че не се научих да плета. Нещо, което всички жени в рода ми могат, обаче аз не.