Важно ли е да имате сходни възгледи относно пътуване в една връзка?

Такава е модата сега.
Да пътуваш, пътуваш, да се щракаш за социалните мрежи.
Всичко това е за пари, добре ни обработват.
Най-добре си почивам у дома.
От основното жилище (на партньора ми) ходим и до другото (моето), което е в друг град.
Хубаво е да ни чакат нашите си неща.
За щастие в това сме на едно мнение.
Планината, плажът са за разнообразие, у дома си е най-добре.
Когато сме по хотели се опитвам да не мисля какви хора са спали върху матраците, възглавниците, колко добре са изпрани чаршафите...

Ай, ай, ай.....Добре демонстрирано, само с едно изречение.

Самото пътуване и на мен не ми е много любимо, но няма как да се телепортираме все още.

И особено в един брак? Гледам във ФБ една дама помъкнала родата на планина през лятото и си мисля, че мен ако ме помъкнат за един-два дена ще отида, но на втория вече ще съм като накрай света. Дори на морето за повече от 5 дни ми писва ако е в малко градче или курорт, какво остава в планина през лятото, когато е супер тихо там. Но и повече си обичам морето. В Дубай и веднъж да отида не можеш лесно да ме накараш, но харесвам да пътувам из Европа и то не само в масово популярни у нас места като Италия, Франция, Испания, но и на север из Скандинавието.

Интересува ме мнението Ви относно напасването на половинките относно избора на дестинации за пътувания и екскурзии: град срещу село; море срещу планина; България срещу чужбина. За квартал, където да купите апартамент е по-лесно - може да се намери компромисен квартал, който харесва и на двамата. Но ако единия е заклет планинар как ще се погоди с човек, който не харесва планините и са му клаустрофобични сгушени градчета и предпочита плажове, морски брегове или дори разходки сред обширни равнини? Ако единия го влечат пустини, а другият прохладните лета на Скандинавия? Или единия обича хотел с всички удобства, а другия на палатка? В един момент хлътването изчезва, какво става тогава при такива различия? За компромиси между море и планина донякъде се сещам за Елените и Св. Влас примерно или градчетата на морето до Странджа.

Въобще ако имате различия по възгледи относно къде и колко да се пътува и да се пътува ли изобщо това за вас би ли било проблем? Може ли една връзка или брак да се съсипе заради непреодолими различия относно тези въпроси? Накратко важно ли е за вас да имате сходни вкусове за място на живот и относно пътуването? Бихте ли се разделили с някого, с когото сте напълно различни и нямате почти никакви допирни точки по една или и по двете теми?

Мой колега би желал да живее на морето, откъдето си е родом, но не може защото съпругата му не иска да мръдне от София и той се съобразява с нейното желание. Познавам и друго семейство, там пък жената иска да е на морето, а мъжа й не иска и да чуе. Познавам и дама, която през връзката постоянно ходила на планински преходи с гаджето, но като се оженили му рекла "Като искаш на планина ходи си сам!" и повече не отишла. Винаги ли единия трябва да преглъща и по-нестабилни ли са такива взаимоотношения? Винаги ли трябва да има компромис по тези въпроси ако си влюбен? Хайде, за пътуването всеки може и сам да си пътува, но често такива хора по опит имат разминавания и за това къде искат да живеят и къде всеки иска да порасте детето му, а тогава вече може да е страшно ако единия неистово иска на село, а другият е градски тип човек или единия иска в чужбина, а другия в България или пък в друга чужбина.