Важно ли е да имате сходни възгледи относно пътуване в една връзка?

Не съм написала такова нещо. Опознаването на нови места и целевото пътуване са нещо много хубаво, което и аз обичам.

Моткането като муха без глава, колкото да не останеш насаме със себе си - абсолютно смятам за празнота.

Не се тагвам и съм отследвала всички, които непрестанно го правят. Рядко виждам пейзажи и обекти, само манджи и увиснали чаркове заливат нета.

Да си кажа аз какво правя. Снимам, снимам, но не се тагвам. Накрая, като се прибера, правя едно клипче със снимки и пускам.

Аз много се снимах и тагвах в социалните мрежи, когато бях сингъл и си търсех гадже, не пропусках просто
Но по принцип при пътувания не обичам да снимам себе си толкова, колкото местата, пейзажите, архитектурата, хората. И сега 99% от снимките ни са без нас, снимаме се за спомен пред емблематично място, с което се приключва фотосесията.

То и аз снимам като луда, но после вкъщи си прехвърлям снимките на външната памет и със съпруга ми обичаме да сядаме (особено през студените зимни вечери) и да си разглеждаме, припомняме и планираме нови пътувания - на чаша горещ шоколад или червено Порто.
Това са си наши лични и семейни изживявания, които не искаме да показваме пред света, а да съхраним в спомените и сърцата си.
П.П. нямам фб, Инстаграм, Туитър и подобни. Освен във форума и Вайбър, не съм регистрирана другаде онлайн. Само професионално и не искам двете неща да се преплитат.

Аз пък качвам снимки от местата, където ходя и се чеквам. Не виждам нищо лошо или показно. Даже има хора от ФБ френд листата ми, които са се зарибили от стила ми на летуване. Други разпитват за места, ресторанти или виждат  място, гледка, плаж...нещо, което откриват чрез мен. Не съм травъл гуру или интернет звездЪ. Но някога мислих да стартирам сайт/блог за пътешествия. Не ми е празно вътре Просто надграждам съдържание, емоции...

Сейм. Хубаво е да се събират подобни хора.
За горното е подходяща поговорката Щастието обича тишината.

Много ми харесва това - "Щастието обича тишината". Аз не обичам да качвам лични снимки от пътувания и не го правя, но ми е много любопитно да гледам кой къде е ходил и какво е правил. Въпрос на вкус.

Иначе снимки пращаме за поздрав на приятелки по Уотсъп или Фейсбук Месиджър, не се крием.

Мен ме кефи да гледам снимките на приятелите ми,  като ходят някъде.
Що пък не, отишли, харесало им нещо и го публикуват.
Нямам нищо против Фейсбук и Инстаграм, нека пускат снимки хората.

Много са възвишени пак всички, не ползват такива лоши системи.

Ами всеки си преценява. Супер дразнещо е някой като сподели нещо, веднага коментарчета - това било скучно, онова възвишено. И като се отговори подобаващо - всички ощипани подскачат. Фейсбук културата ми е семпла, елементарна до цинична понякога, да. А хората, които живеят във фейсбук.. за тях ще замълча
Аз обичам да гледам места, хубави, изпипани снимки, пейзажи. Но 90% не са такива.
Нито телом, нито духом.

Ако искам красиви тела, ще си отворя някоя инстаграм моделка, не на колежката месата, изпъчила с носталгия по загиналата младост и изрязана некадърно на филтър. Ако искам ресторанти - някоя влогърка, която съм преценила, че прави добри ревюта, а не на леля Гинче фейсбука, дето си е снимала цацата.

Обичам да има естетическа наслада и полезност. Simple as that.

Ей ся те изядоха.

Красотата е важна във всичките и форми, да. Всеки избира какво да вижда и чете, както и с кой да общува.
Тихо ще се прекръстя само, и плюя в пазвата (образно казано).

Хората, край нас, защото сме в такава възраст просто - имаме малки деца, по 1-2-3 и просто ги водим на море, планина или и двете, за където стигат парите и силите.
Голяма рядкост са тези, които обикалят нон стоп с по няколко малки деца или катерят планини всеки уикенд, защото тогава кога имат време с децата си?
Та и заклетите планинари, които поискаха семесйтво поспряха с планинарстовто и катеренето.
А други не спряха, но нямат деца, сами си седят и катерят.

Знам от споделеното във форума, че има такива с детегледачки, баби или пък си ходят с децата навсякъде без разлика с преди, но нямам такива в обкръжението ми.
Знам пак от форума, че има много хора, които са супер добре финансово с огромни отпуски или пък бизнеси, развиващи се повече сами, но ние всички работим.
Съобразяваме се с отпуски, които не са безкрайни и с пари, които не са безкрайни и това е то - ходим с децата на море и планина, плюс ако някой уикенд тук таме (ако всички са здрави, никой няма рд, никой не е на рд, никой не е на училище, никой няма нужда да навакса по математика, нито по английски, да доработва нещо с краен срок или задачи по възрастните родители и т.н и т.н). Като станат децата 1ви клас пък почват да се редуват родителите с отпуските та да избутат и ваканцията и съвсем се стопява отпуската.

Та от моя гледна точка няма голямо значение ако има разлика в предпочитанията, защото децата ни уеднаквяват доста:) Но ние наистина сме във възрастта на 28-38 когато активно се създават семейства и деца и те са с приоитет, на тоя етап. Ще видим като пораснат децата или пък като много напреднем финансово или пък ше сме си така, де да знам.

Да,за мен беше важно да има разбирателство между нас относно местожителството и пътуванията.
Аз обичам и съм свикнала да пътувам много.Дори работата ми беше свързана с пътуване.
Обичам да пътувам в чужбина,но също така и в България.
Обичам и морето и планината.
Но не мога например да отида някъде и да лежа 10 дни до басейна.
Два-три часа-да.Но цял ден-не.
Предпочитам да обикалям мястото,да разглеждам забележителности,да опитам местната кухня....
На планина през лятото -да вървя по еко пътеките,да събирам гъби и билки...

Откакто се роди детето се съобразяваме винаги с него.
През първите 3 години избирахме само близки дестинации с подходящ климат и условия.
Защото да си на почивка с болно бебе не е почивка ,а кошмар.

Щом наричате възвишеност желанието на някои хора да запазват личния си живот за себе си и да не се вълнуват от чуждото битие.

В интерес на истината аз много уважавам хората, които имат желанието да се движат толкова и не се интересуват толкова от удобства.

За съжаление не съм такава, но никога не бих наричала чието и да е хоби скучно.
Ето , майка ми обича по цял ден да решава кръстословици, това си е нейното време и може да прави каквото иска.

А който не иска да си споделя живота - негово право, но защо трябва да напада хората, които го споделят?
Никой не е насилен да гледа снимки, има функция "Отказ от следване" и оставяш само нещата, които ти харесват.

Ние с приятелите ми се тагваме постоянно под някакви миймове,  постваме си песни, които сме харесали, трейлъри на филми, статии... Нищо лошо не виждам в това.