Важно ли е да имате сходни възгледи относно пътуване в една връзка?

Тео, може през останалото време да я обикалят.
Ние също ходим на почивки на вече изпробвани и сигурни места, където ни харесва (това важи и за страната, и за чужбина - примерно всяка година в един и същи период през май почиваме в една и съща къща за гости в Родопите вече над 10 г. или пък точно в един и същи хотел в Йезоло, когато решим да плажуваме в Италия), но пък през останалото време обикаляме къде ли не редовно (поне 1 път в месеца пътуваме из страната и поне 1 път на 2 месеца пътуваме в чужбина).

Не мисля, че изобщо бихме имали семейство с моя съпруг, ако нямахме еднаква любов към дестинацията за почивка - близкиъ далечни, планински. Не смятам, че искам да съм с човек, който ме изпраща сама да си катеря планини, докато той лежи вкъщи. Не за друго, а хубавите спомени и щастливо прекараното време заедно са лепилото, което ще ни държи, когато се наложи да се вземат сериозни решения, да се правят компромиси или интимността да си заминава поради възраст.

Първо в реалния живот половинката не "изпраща сама да катериш планини", защото когато на човек му се ходи на планина, намира начин. Жените без съпрузи също ходят на почивка.
Второ, хубавите спомени и щастливото прекарано време далеч не се трупат само по почивки.
След една възраст (и опит) и при наличие на доверие във връзката, двама човека могат спокойно да се разделят за малко, за да ходят по своите си неща, и да се обичат все така силно.
Аз ако ходех по всички маратони и за риба и на срещи с някакви автомобилни клубове с моя мъж, уикендите ми щяха да са суперскука.

Първо, не се карайте, и второ, не говорим за лични хобита, а за това как да прекараме общите си свободно време и почивка.

Изброяването от кога е караница
И говорим важно ли е, а не просто кой къде си кара почивките

Уж това правим, казваме си мнението и говорим за себе си. Така де, важно е, любимо хоби ми е, без значение дали е нещо с Райън или една седмица палатки. Ако нямахме общите спомени, които с години разказваме, ако не сме се губили и намирали вдън гори тилилейски, разчитайки само един на друг, тогава и семейството ни нямаше да го има. Но това е просто моя опит.

Във връзка с поста на Тео, немците за къмпинги не знам, но за дълги обиколки с кемпери са големи маниаци. Като си вземат една дълга отпуска от три седмици лятото и се пускат с нает под наем кемпер из цяла Италия, например. Или правят по дълго турове из Европа. Всичките ми колеги от къде се пръкнахме такива любители на приключенията и природата не знам - шефът ми се струва по такива критерии ни е избирал. Кемпер е по-цивилизованата версия на почивка в природата на палатка, заради удобствата и подвижността.

Ако човека до вас веднъж годишно поне не ви угажда за дестинацията, лоша работа .
Нали е важно да сте заедно .
Гадно е да гледаш другите заедно , а ти да си сам .

Ние ги редуваме!:)

Да, немците, холандците и те, много обикалят, аз също бих, но за сега не ни се получава. Моите свекъри до скоро обикаляха така по 3 седмици лятото из Европа - Франция, Дания, Швеция, Чехия… на мен ми е странно когато с караваната отидат на някой къмпинг и не мръднат от там 2-3 седмици, и това всяка година на един същи къмпинг. Но и от темата си личи че всички сме различни и имаме различни предпочитания как да прекарваме свободното си време

Всякакви "заклети" планинари, домошари, страстни любители на каквото и да е държа на разстояние. Нямам нерви да се напасвам както с някой, дето излиза само до магазина, така и с някой, дето ще ме влачи нанякъде всеки уикенд.

И аз не обичам да се катеря и ако мъжът ми беше запален планинар, съжалявам, но повече от веднъж-дваж годишно нямам нито сили нито желание да се мъкна по планински пътеки.
Не е моето това.
Забелязала съм, че повечето двойки, които познавам, или са планинари и двамата, или никой.

И по този начин и двамата партньори получават не приятни спомени от тези преживявания заедно, а по-скоро са радразнени и не им се мисли за следващия път, когато ще се мъкнат по чукари.

Аз в свободното си време бих отишла на плаж, на концерт, из Европа, дори просто в парка, само да не се катеря и да правя преходи.

Като чета какви определения се писаха за домошарите, направо не смея да се обадя Истината е, че много мразя да пътувам. Други градове не ме впечатляват особено, скучно ми е да разглеждам музеи и забележителности, мразя цял ден да обикалям някъде и да гледам някакви неща, които не ме интересуват... Като добавим досадното събиране на багаж и още по-досадното пъуване и прилежащите към задръствания/закъснения на самолети... не. Общо взето същото мога да кажа за висенето всекидневно по барове/нощни клубове.

Не съм от тези, които не можеш да изкараш от вкъщи обаче, обожавам шопинг и съм винаги за кратки разходки по ненатоварващи маршрути (планина обичам, ама съм смотана и не мога да се катеря по всяка планинска пътечка). Също така обичам спа уикенди, да кисна във водата на някой плаж/басейн, дори да стоя в някоя хижа, да обикалям гората през деня, а вечер да се прибирам и да се топля пред някоя камина, или пък да отида някъде на хапване, пийване и масажи. Обичам и да хванем колата и да отидем някъде за уикенда. Обикновено за по-дълго ми доскучава обаче, а ако се наложи да постоя няколко седмици/месеци вкъщи без такива мероприятия, няма да ми се отрази особено.

Нямам нищо против хора от първата категория, и въпреки че не е моето, разбирам, че когато на теб са ти интересни такива неща, сигурно е много готино. Затова и нищо лошо няма да кажа за техния избор. Познавам много хора, които ако може всяка седмица биха били някъде, обожават екскурзии и се скапват от обикаляне, както и такива, които ако могат всяка вечер ще са навън. Но също така си представям, че ако бяхме заедно с такъв човек, той може би щеше да се дразни, че не желая да го придружавам, а на мен може би щеше да ми писне той да е все нанякъде. И това при все че съм саможива и имам достатъчно свои занимания и приятели, и няма да остана без забавление. Но друго си е с половинката.

Та така относно пътуванията.

Защото хората се опитват да величаят своя начин на живот и да омаловажават чуждия. Което само потвърждава това, което щях да кажа - вътрешна празнота и силни външни стимули.

Впрочем, за мен има разлика между екскурзия и почивка. На първото се обикалят забележителности, попива се от културата на мястото. Второто - мога и цял ден да кисна на плажа и в прилежащия бар. Това е физическа почивка.

Ай, ай, ай.....Добре демонстрирано, само с едно изречение.

Самото пътуване и на мен не ми е много любимо, но няма как да се телепортираме все още.