Колко често пият мъжете ви?

Е, аз имам няколко години стаж като барманка и въпреки че пиенето на работа никога не е било забранено, съм пила на работа единици пъти. Първо че почти винаги шофирах навръщане, второ че имахме много, ама наистина много работа и знаех, че ако се почерпя, ще стана по-мудна и това ще ми пречи на работата. Колегите ми мъже и те бяха на този принцип. Били сме на по 20 и малко, но това не ни е пречило да се държим разумно. За работа в офис пък съвсем не ми го побира акъла как ще се пие в работно време. Има си време и място за алкохола.

Пия, защото ми харесва вкуса на алкохола, а не защото искам да ме хване опиянение или там каквото е. При количеството, което пия това се случва много рядко. До 30 годишната си възраст не съм пила изобщо. По- рано пушех по малко, сега инцидентно. Нямам зависимости, имам принципи.

През отпуската всяка вечер по 1-2 бири, понякога джин на плажа,иначе 1-2 пъти седмично по 1 бира или чаша вино,или 100 гр.ракия,водка.Аз пък съвсем рядко,и то пак бира или вино,рядко ликьор или мента, защото имам алергия към алкохола и ставам на огромни червени сърбящи петна и пъпки след повече или прием на друг вид.
А като се запознахме го впечатлих с това,че мога да изпия 5 големи бири и изобщо да не се напия (сега от 1 ми се замотава главата,ама старост нерадост, всъщност не се чувствам ощетена от този факт).

5 големи бири!!! Ехаааа

Абсолютно невярно. Поне за членовете на моята фамилия.

Аз пия за вкуса. Ефект при мен от моето точно пиене има 0. Вкусът ми допада, но не до там да искам често.

Моето пиене на бира е само и единствено вечер. Ако съм някъде на обяд, независимо повод ли е, празненство ли е, не мога, просто не ми е време. Или ако съм седнала на заведение с приятелка следобед. Ми не ми е за бира. Трябва да стане вечерта, че да ми донесе удоволствие, усещане, че е свършила активната част на деня. Та, всеки със странностите и особеностите си, в сем-вото е важно партньорите помежду си да ок.

Като отворихте темата за зависимостите - кафето определено е зависимост и сигурно е вредно защото ти пълни бъбреците с утайка… До скоро имах зависимост от мляко (с кафето), тъй като ме държи заситена цял ден. Другото което напоследък се засили е - вечерно гледане н ютюб което прогресира до 2-3 през нощта. Такаче алкохолът е видимото зло но има много други “безобидни” пристрастявания които с много по вредни.

Кафето не е вредно(стига да знаеш как точно и колко да пиеш),но то със всичко е така.Имала съм периоди,в които пиех по литър кафе (при първата ми сесия ,учех почти 24/7, защото се бях много стреснала как ще се представя).И периоди,в които даже не исках да го помирисвам(особено при последната бременност около 5-6 месеца не бях пила,а накрая заради гестационния диабет единствено  кафе ми бе разрешено от всички любими неща(плодове,шоколад,тесто)и пиех по 2 чисти -малкия обича кафе и то много,ако ми набара чашата я вдига,за щастие е много спокойно човече).

Така е. Не можеш ли и ден без кафе, пак е зависимост. От десетилетия пиех непрекъснато, буквално мозъкът ми беше при кафето още със събуждането. Ядосах се, защото е зависимост наистина, и го отказах за три години. Колкото повече време минаваше, по-поносимо ставаше. Не че не ми се е пиело кафе. В началото е най-трудно. Сега от два-три месеца пак го започнах и съм си на две-три дневно, като преди. Мисля пак да се боря. Борба е, тежка. Като реших да го отказвам, получих зверско главоболие за около 10 дни, защото толкова много години организмът е свикнал с кофеина. Все едно не бях аз. Отделно бях като завеяна в началото, то ми е поддържало концентрацията направо. На морето всеки разнася кафета, фрапета и знаеш, че или не докосваш нито един път  или пак ще си в старото положение. Това, че устисках три години, никакво не пиех, дори безкофеиново, в което също има кофеин, само че в по-малки количества, не го броя за успех, а за провал, защото пак го започнах. В момента пак си пия по 2-3 кафета дневно.  Никоя зависимост не е хубаво нещо, затова пак ще го откажа. Не мога да пия и да не пия - или трябва да пия по няколко дневно или въобще да не го докосвам и на негово място да пия бял чай, фрешове и т.н. и да издържа без глътка.  Сега с тази идея тръгнах - е, днес едно, какво толкова, утре няма да пия, аз съм го отказала, мога и без кафе,  да ама пак стигнах до три кафета абсолютно всеки ден. Мога, ама друг път. Обаче отношението, когато казах, че  искам да го спра беше следното: защо, то е научно доказано, че е полезно, не ти вреди, не пушиш, не пиеш, сега пък и кафето отказа, защо, пий си го, няма нищо лошо. Не се разбира, че го отказвам, защото ме контролира, не защото ще ми унищожи организма. Не е нормално мозъкът ми да е в кафето, докато не го получи. Има хора, които могат и да пият кафе днес, могат и да не пият. Това е нормалното.

Аз се замислих, че нямам зависимости към нищо, което се яде или пие.
Кафе пия максимум 1 на ден и не всеки ден. Като студентка съм пила по 2-3 на ден, даже и цигари припалвах, но реших, че е глупаво да хабя време и усилия за вредни навици.
Шоколад обичам, но не ям по-често от 1-2 пъти в седмицата. Други сладки неща не обичам. От напитките - само вода предпочитам. Типичната слабост към баници, пици, солети и подобни нямам. Ям сурови ядки, но и те не ми липсват, когато не съм яла няколко дни.
Само към движението на открито съм пристрастена може би, защото не пропускам ден да не съм навъртяла определен километраж с ходене.

Между другото като сме на тема "пиене" , какво мислите за пиенето при тийновете?
Аз сигурно съм старомодна лелка, обаче много се дразня, когато магазините продават алкохол под 18.

Бях в Била миналия месец, група тийнове пред мен най-спокойно излязоха с 2 водки, 1 уиски, 1 джин и оправданието "за татко са"
Доста очевидно беше, че си правят парти те, а не татко според мен... :/

Не е ли по-правилен въпроса не колко често, а е как се отразява пиенето на мъжете/жените? Че и при вторите има случки...
Преди много години имах мъж, който пиеше рядко, по повод, когато е в компания. Но като глътнеше 300 гр.концентрат ставаше заядлив, скандалджия, изясняване на отношения, налиташе на бой.
Сега Скъпия редовно пие - всяка вечер със салата и мезе около 150 гр. концентрат. Но си е същия, няма скандали, няма проблеми. Най-много, ако е много изморен от работата  да му се приспи и да си легне към 21.30 ч. Сутринта си е свеж, приветлив, нормален човек.
Аз вечер пия 2 чаши бяло вино или розе. През деня - само газирана вода. И на заведение, на среща с приятелки, на гости  в светлата част на деня  отказвам всичко алкохолно и си търся водичката.
Нито сме се изпокарали заради пиенето, нито нещо лошо е станало. Приятно ни е, да си поговорим на чаша.

Хем съм против, хем не забравям, че и ние сме го правили. И че няма как да спреш тийнската изобретателност. И не мисля, че може да се спре това.

Според мен не бива да се продава, но нека сме честни, че и преди е било така. Аз лично се възползвах, че рано влязох в пубертета и изглеждах по-голяма от връстничките си. Винаги на мен ми продаваха алкохол и цигари, а на приятелките ми - не. Честно казано сме си позволявали да пием, без да правим някакви пиянски изцепки, но сега като възрастен не го смятам за редно. Ако съм майка на тийнейджър бих позволявала чаша вино, бира на празник, шампанско на нова година и подобни, но не и да ми се прибира на кирка.