Колко често пият мъжете ви?

И какво излезе, че за жените е окей да си пийват, но за мъжете не е 🤣

И последният, и повечето други изводи в темата са достигнати по някакви неведоми и неоткриваеми за мен пътища.

Вече няколко човека писахме тук, че просто обичаме вкуса на алкохола. Не генерално всякакъв алкохол, но чаша хубаво бяло вино с хрупкава риба, червено вино с пържола зимата край камината, джин с тоник на някое лятно парти... няма нужа да изброявам, достатъчно хора знаят за какво става въпрос. Просто си е вкусно.
Хора, които не консумират никакъв алкохол, вероятно не разбират, но какво да се прави. Ефектът, който предизвиква дадено количество алкохол при всеки организъм е различен. Също така не може да се сравнява 50 мл уиски с 50 мл бира, тъй като промилите са съвсем различни. Повечето възрастни си знаят мярката. Поне при мен моментите с напивания, замайвания и завалване на думите са останали в далечното минало - 18 - 19 годишна възраст. Видяла съм какво е да съм пияна. Не ми хареса. Бързо се научих как да се пазя - никога на гладно или след обилно хранене, никога в твърде задимени и задушни пространства, ако се почувствам дори леко замаяна, това значи край на пиенето за вечерта, без значение в колко последващи наздравици няма да се вкюча.
Не отричам, че пиенето на алкохол може да бъде опасно. За мен съм си решила, че достатъчно други по-вредни навици отсъстват от начина ми на живот, та това да ми е косура... доколкото може да се нарече косур чаша вино вечер без каквито и да е последици върху поведението ми. От темата разбирам, че това влиза в представите на някои хора за алкохолизъм. Еми хубаво, не ми пречи някакви непознати да имат такива възприятия.

Разбира се, въздействието не е едно и също напр между сладко и алкохол. Но то също води до зависимост. Има хора, които в определени часове на деня или вечерта го мислят и не могат ако нямат заредено в шкафа. А също е вредно за организма и определено не се яде от глад, а за удоволствие. С кофеина да не говорим как повечето хора са си зависими, а в големи дози също води до прекалена превъзбудимост в нервната система, също се пие по навик в определени часове, въпреки че се постига друг ефект... Изобщо, хората се водим предимно от удоволствията в консумациите на доста неща. И това не би трябвало да е тема за спор - въпрос на предпочитания. Ми какво да кажем за цигарите - най-вредно, въпреки че не предизвиква чак опияняване , както може да го прави алкохолът. И вече въпрос на личен избор - можеш ли да бъдеш с някой който пуши постоянно и около него все се носи полъх на цигарена миризма - за някои е немислимо, за друг не е проблем. Всичко е въпрос на избор - ако за някой една-две бири са равно на алкохолик, няма да търпи такъв и това е. За други е просто нещо приятно, което не предизвиква проблем. Най-важно е дали човек има своята си мярка. Аз напити хора не търпя около себе си, дразни ме това да не можеш да се разбереш с някого като говориш и да не осъзнава кво се случва наоколо, както и да се излагат сред околните. Така че, важно е дали човек има мярка.
И като се спомена по-нагоре, че нямало пушач, който да пуши понякога само - как знаете бе хора, дали няма, целия свят ли познавате? Аз съм такъв пушач. Ако съм в компания и се пуши около мен, се изкушавам (от миризмата на цигарения дим!) и мога да си изпуша една-две. Иначе през ежедневието си не пуша изобщо. По-отдавна пушех активно и постоянно, но в един момент спрях без да съм се старала и вече мога да си позволя понякога и това не ме кара на следващия ден да ми се иска пак. Всичко е до навик.

Не ми се търси, но според.мен твърдението не беше, че няма пушач, който пуши понякога, а че такъв човек е на общо основание пушач.

Твърдението за пушачите беше моето и се радвам, че Магдена точно ме е разбрала. Иначе имам пример със собствената ми майка - преди пушеше редовно, но вече от повече от 10 години припалва инцидентно по някоя цигара само ако е с компания пушачи и някой я почерпи. Сама не си е купувала кутия цигари от мноого години. Може и не пуши с дни, седмици, месеци. Но за мен обобщено си е пушач.

Пиехме и двамата преди 20тина години. По 2 бири с приятели навън. Отдавна не пием такива количества.
Сега пием по чаша вино на празник - Коледа, Великден, рожден или имен ден. С приятели понякога пием по чаша вино или бира, или някой лек коктейл, ако държат да се вдигне наздравица, но обикновено само вода. Вкъщи се пие вода. Твърд алкохол пием в точно определени моменти (направили сме си традиция) - медена ракия на Бъдни вечер, уиски на Нова година (не обичаме шампанско и след полунощ се събираме с най-близките на питие и ядки), Блъди Мери на годишнината ни и лятото на морето понякога по 1 малка мента, но се събират не повече от 5 пъти за 2 месеца, които изкарваме на морето.
Около нас също не се пие. Близките и приятелите ни даже по-малко и от нас пият. Възрастните ни родители понякога си сипват узо лятото и ракийка зимата, но само в компания и с мезе, не повече от 50 г.
Гледам обаче, че наши комшии ходят на близкото заведение и почват от сутринта.

Има разлика между зависимост и умерена употреба. Аз съм зависима към кофеин, тютюн и шоколад, защото ми е много много трудно да ги спра. Спрях ги единствено като бях бременна и кърмих, около 2 години, но после пак. И ми беше много трудно самонавиването и само защото беше за детето се получи. А пък да не пия изобщо не е проблем. Примерно ако сме навън и мъжа ми реши да пие бира, аз не пия, за да шофирам после.

Аз съм зависима само от шоколад.

Аз всъщност обичам вкуса ма алкохола, затова пия основно коктейли и уиски, ром, но толкова малко, че хората ми се чудят.

В моето обкръжение в момента никой след 30 не се напива, но миналата година бях на море с компания 23-26 и забелязах, че всеки ден , без значение дали бар или домашно парти хората се отсвирваха тотално.Също и на Нова Година.

Като си млад явно е готино да пиеш много.

Нашите млади не пият и не пушат. По някое вино или коктейл само. Но те живеят в чужбина.

Освен че е "готино" да пиеш много като млад, организмът на младите обработва алкохола в пъти по-лесно. Почти всеки студент е прекарвал цели вечери по дискотеките, на следващия ден - цял ден лекции, а след това - примерно нощна смяна на работа. Без махмурлук или с пренебрежимо малък такъв, който минава с две кафета. Сега на 30 ако пия повече от 2 чаши, ще ми се доспи и кротко ще се отправя към възглавницата.
То не само с пиенето е така. Като по-млада можех да седна и за една нощ да изчета за първи път един учебник от корица до корица, след което да отида на изпит без нито една минута сън и да го взема с 6. Сега като седна след вечеря с книжка в ръка, колкото и да ми е интерсесна, след максимум час съм заспала.

И двамата не пием алкохол, виждали сме как това съсипва семейства и до какво води.

Така е. Но ми се струва, че и общо се е променила културата за пиене. По времето на нашите родители имаше много семейства със създаден навик да се пие ракия със салатата преди основното и да не се сяда на маса без алкохол.  И говоря за град, а не за място, в което хората си произвеждат домашен алкохол и прокат яко и всекидневно. Сега това вече почти го няма, родителите на деца с възраст около моето пият както казват и повечето тука - след няколко студентски години с пиячка, вече пият само на празници и по повод по нещо дребно.  Много рядко се срещат хора, които купуват системно алкохол и пият всяка вечер.
На първото ми работно място се пиеше, колеги са черпили с алкохол за РД, сега вече е просто изключено такова нещо, ако някой си позволи да дойде почерпен ще стане голям въпрос.
Аз лично виждам промяна в манталитета в това отношение.

Сам вкъщи, просто ей така е най-вкусно

На мен алкохолът ми е бил вкусен винаги. Започнах да пия бира на около 15 години. После вече и твърдо, към 17-18. Студентските години изкарах вечно опиянена, не помня да е имало ден, в който да не пием поне бира.
Това минава, след тия студентски години ясно, че не сме така и на 30+. Обаче пак обичам вкуса. Особено лятото джин или мента, зимата ром или уиски. Някоя хубава домашна ракия. Харесваме едно заведение, популярно с ракиите си. Е, как ще ходим да хапнем там и няма да пием ракия?

Никога не съм разбирала пиенето в работно време. Може да пийна нещо след работа, да изляза с колеги, обаче в работно време… не. И предвид, че съм работила все в корпорации, било е забранено. Обаче кратко време работех в една малка фирма (20 човека). Там се пиеше ежедневно. Имаха си шкаф с алкохол, поне 2 картонени кутии с вино (бяло и червено), както и бира за обяд. Лятото от 16-17 часа се почваше на джин. Никога не ми е било приятно това, като работя, работя, като разпускам, тогава мога да пия. Много ми бяха странни с това пиене, не можех да ги разбера. Обожаваха да се отрязват и на фирмени сбирки, имаше безплатен алкохол от фирмата…