Срам ме е да кажа на хората, че ще уча в България.

  • 5 765
  • 112
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 5 170
Голяма част от незаетите места в СУ и други университети са инженерни специалности, химически, математически... И това не е само българска тенденция - световен глад за такива кадри, по-малко желаещи да учат.

Разбирам младежът да е залягал да учи, сега да страда, че не може да си позволи МИТ или някой дру от Бръшляновата лига, защото може да надмине всеки средностатистически китайски мигрант по математика, ама случаят май не е точно такъв.

Да говоря с жив пример - преди години мой братовчед завърши с отличен успех. Негов връстник също. Братовчед ми се притесняваше, че не знае добре английски, записа се инженерна специалност, тъй като не го приеха архитектура на първо класиране, тогава се влизаше с изпит и по рисуване. Връстникът му, от по-състоятелно семейство, замина да учи в чужбина, беше по-добър по английки, по-зле по математика.

И двамата завършиха. Сега, няколко години по-късно, работят. Чисто финансово човекът с българска диплома се справя доста по-добре. Ясно е, че е комбинация от различни фактори, но диплома от Н-ския колеж не ти отваря автоматично всички врати, само защото е някъде зад граница.

# 91
  • Кърджали
  • Мнения: 11 132
Проблемът на младежа не е че иска да учи в чужбина. Окей, иска. Проблемът му е че претенции много, усилия никакви.Още от 7-8 клас знаел че иска да учи само и единствено в чужбина. Ама до последно не обърнал внимание на дребната подробност,че трябва да знае хубаво езика  Аферим.
И какво всъщност иска да учи, къде - няма значение, важното е да в чужбина. Щото всичко в България е под нивото му. На калпав космонавт, космоса му е крив.
Ако наистина иска да учи (да учи, подчертавам), си сяда на задните части, спира да се тръшка, и започва усиленото учене. Ако се наложи, ще отложи следването с една година. И ще учи.
И за живота си на голям човек ще знае че онази приказка че ако много искаш нещо, Вселената ти го изпълнява.... Абе , може и да е истина, ама Вселената ще иска и да положиш усилия.

Имам ученичка вкъщи. От сега знае че ако наистина иска да учи това което ѝ е страст, ще трябва да заляга над учебниците по физика, математика и езиците. Вярно, от всякъде ѝ се набива, да не вземе да го забрави....  Ако иска. Ако не иска, тя си знае...   

# 92
  • Мнения: 4 007
А къде всъщност си приет да учиш? Каква специалност?

# 93
  • Мнения: 1 712
Проблемът на младежа не е че иска да учи в чужбина. Окей, иска. Проблемът му е че претенции много, усилия никакви.Още от 7-8 клас знаел че иска да учи само и единствено в чужбина. Ама до последно не обърнал внимание на дребната подробност,че трябва да знае хубаво езика  Аферим.
И какво всъщност иска да учи, къде - няма значение, важното е да в чужбина. Щото всичко в България е под нивото му. На калпав космонавт, космоса му е крив.
Ако наистина иска да учи (да учи, подчертавам), си сяда на задните части, спира да се тръшка, и започва усиленото учене. Ако се наложи, ще отложи следването с една година. И ще учи.
И за живота си на голям човек ще знае че онази приказка че ако много искаш нещо, Вселената ти го изпълнява.... Абе , може и да е истина, ама Вселената ще иска и да положиш усилия.

Имам ученичка вкъщи. От сега знае че ако наистина иска да учи това което ѝ е страст, ще трябва да заляга над учебниците по физика, математика и езиците. Вярно, от всякъде ѝ се набива, да не вземе да го забрави....  Ако иска. Ако не иска, тя си знае...  

Точно така е и при мое близко дете, иска да учи архитектура в чужбина - прекрасно, акцентира се на език, математика, изобразително изкуство. Не се и съмнявам, че детето ще има успех, защото знае какво иска и как да го постигне.
В случая на автора не видях нещо конкретно като амбиция и желание за развитие, ако е имало подобен пост, не съм обърнала внимание и  моля за извинение.

# 94
  • Мнения: 14 761
Имам наблюдения над живеещи в Америка. Ами, и там се гледа престижност на университета. Даже не просто университетите като цяло, но за конкретната специалност къде е най-престижно, и наистина после помага при намиране на добре платена работа.
Но за да те приемат на добро място, те оглеждат под лупа, не е току така да чакат с бъклица и дрян да дойде някой със състоятелни родители. Имам преки наблюдения как се учи в един от първите три световни университети, не е само до пари, нито само до много пари.

Искам да кажа, че един млад човек ако е мотивиран, ще има цел - да стане примерно инженер, или еколог, или психолог, космонавт, той прави всичко по силите си, за да учи където иска или където може.
Но ако не прави нищо, ако чете от интернет как някой преписвал и даже не знае какво иска да учи, тогава е леко превзето да разказва колко го е срам. Детинско е, незряло, хайде да го кажа директно:
Скрит текст:
просто глупаво.
Затова и не се посреща с аплодисменти.

Иване, не ти е проблемът какво да кажеш на съучениците. Проблем е, че не си наясно със себе си, нямаш цел, посока. Ако имаше, щеше да я постигаш поетапно, според възможностите.

# 95
  • Мнения: 2 130
В България, като повечето страни от втория и третия свят, където средната класа не е точно на ниво средна класа по западно му, много се държи на образованието, но не образованието като знание, умение или удоволетворение, а знанието като “престиж” (уважение и издигане над останалите). Затова от малки на българчетата се набива в главата че “който не учи, няма да сполучи”, което е добре, но фокусът е малко в посока родителска обсебеност. От малки на хиляди български деца им се внушава, че например, медицина е перфектен избор - престижно, помагаш на хората, изкарваш добри пари. Без да се мисли за огромните саможертви, които трябва да се направят, за да работиш като лекар, и аз лично не го желая на децата си. Завършила съм подобна, престижна дисциплина и знам какво говоря. Изцеждането за престижност, не си струва. Същата работа в момента е с ученето в чужбина. И с това съм наясно с 25г чужбински живот.

Това, което всички искат, на запад, от където ми е опитът, е мотивация, ентусиазъм, знания и умение да общуваш. Ясно, че ако родителите ти са богати, ще ходиш в частни училища, ще се месиш с каймака, и шансът ти да свършиш в престижен университет, ще е доста голям. Но престижността, може да е желателна, съвсем не е определяща, за добро професионално осъществяване защото има много примери за само направени успешни хора, често dropouts, които въобще дори не са завършили университет. (Steve Jobs, Bill Gates, Mark Zuckerberg). Пък да не говорим за любимият ми пример с шефката на IMF, чиято Алма Матер даже и не фигурира в дву университетния лист на неизвестни Бг университети на Иван по-горе.

Последна редакция: пт, 15 сеп 2023, 12:35 от ierldan

# 96
  • Мнения: 17 116
А относно СУ, новината, че в началото на  месец септември има около 900- 1000 бр. незаети места,  е сама по себе си красноречива.
Красноречива е единствено за това, че много деца търсят просто да "запишат" висше и го правят в платените вузове вместо да се борят за място. Каква всъщност е официалната статистика за учещи в чужбина? Какъв процент заминават?

# 97
  • Варненска клюкарка
  • Мнения: 16 324
Ако разчитате от нищото да ви се пръкне някой Стив Джобс, или някой от другите в краткия ви списък, ще има много да почакате, те са по един на милион, че сигурно и по-нарядко.... А родителската амбиция е нещо много полезно, но ще го разберете с времето. Тя движи нещата, когато детето няма още ясна идея на къде да се насочи, а в България по-важно е в коя гимназияа ще влезе отколкото в кой университет. Доброто гимназиално образование, среда от преобладаващо добре възпитани и добре учащи се деца определя по-нататък доброто развитие, правилния университет и т.н....
В класа на сина ми  миналата година 11 деца бяха приети в първа група на МУ - това са специалностите Медицина, Дентална медицина и Фармация, тази година успяха да влязат още трима, на практика това е половината му  клас... Останалите голяма борба падна, няколко човека, които не успяха на тежките изпити в МУ заминаха за Холандия в модерни специалности свързани с биология и химия, няколко се примириха с  медицински колеж в по-леките специалности... Ама какви лоши майки имат тези деца! Идея си нямате за какво говорите, но времето е пред вас, детето ви е много малко, но ще го разберете! С образование Медицина не е задължително да се става лекар, дипломата е все така ценна и пак може да носи пари и разходки по света.
В България все още няма класациа на университетите и никой работодател не гледа какво пише в нечия диплома, тук все още действат връзките повече от способностите, които има някой човек, то и затова сме на тоя хал, но ще дойдат и други времена, не знам втори или трети свят сме, но е по-добре да сме готови за бъдещето. Повечето тук се правят на ощипании по въпроса, но нивото във всички български университети е паднало страшно много и да, има незаети места, но е по-скоро заради неразумно големете квоти. Преди 30- години примерно нямаше приети с тройки и четворки - това сегашно ниво до голяма степен определя средата. В западните университети все още не е възможно да влязат хора които никога през живота си не са имали желание да учат и са трупали ниски оценки, може би и затова са предпочитани за всеки родител, който така и така ще дава пари за образованието на детето си, поне да му осигурят и добра среда. Тая чалгарница която е в студентски град също не помага за нещата да тръгнат в правия път. И да, на едни няма да им повлияе, но други ще се изгубят. При нас има и друг сериозен проблем - безкрайното бълване на кадри от които няма нужда, до това  води безконтролния прием и ниското ниво и среда в нашите университети. Изключвам някои специалности, в които поддържат и среда и високо качество на преподаване.
Нямам представа за статистиката, но в този подфорум най-посещаваните теми са тези за образование в Германия, следва образование в Нидерландия и обща за чужбина. Ужасните майки в тая страна сме страшно много!

Ще отворя една скоба с пример не само за запад, но и за изток:
Миналата година в темите за 12-ти клас пишехме с мйка на дете което се готвеше да кандидатсва в Москва, не запомних  името на университета, но нещо като еквивалент на Натфиз. Не помня и специалността, но тук завършилите, ако имаха късмет попадаха в някакви сборни групи участвали в направата на някаква анимация, там с това се занимаваха непрекъснато, скачаха от проект в проект и не трябваше да търсят възки за да могат да се изявят, образованието беше повече прктическо, отколкото теоретично, приемните изпити бяха в три кръга, много теожки. Само малък пример как е тук и как е там. Геополитическата ситуация обаче сложи край на мечтата на девойката за Москва.
Наша много близка учи Медицина в Москва, та са в непрекъснат информационен обмен със сина ми и знаем как е там, впрочем в потока и има още десетина българи. А у нас по програма учат от анатомични атласи от руски автори...

Разбирам го младежа, но има време, може да успее да направи това което иска, трябва му не сарказъм и обидно отношение, от хора които твърдят че са образовани, а примери и мотивиращи съвети.

Последна редакция: чт, 14 сеп 2023, 20:19 от Беллора

# 98
  • Кърджали
  • Мнения: 11 132
E, те и съвети му бяха дадени, но не ги хареса. (Да си даде една година в която да навакса пропуснатото, а може и да поработи. Работата се оказа срамно нешо. Да започне в България, а в последствие да замине я за магистратура, я по някакъв друг начин. Не го устройва, университетите в България не са му на нивото, нищо не ставало от тях).

Аз за моето дете не знам какво го чака. От 5ти клас насам повтаря че иска да се развива в Астрономията. Влече я, страст ѝ е. И от моя страна, и от страна на учителя, който ѝ води кръжока по астрономия ѝ се набива в главата че  физика и математика трябва да учи и да учи. И че езиците ще ѝ трябват много. Къде ще учи, има още някоя година да реши. Гимназията си я избираше (от тези които ги има в града) и след разговори с учителя ѝ и други ученици със същите интереси с които се събира на лагер школите по астрономия. Аз бях казала че понеже тя ще учи, ще в подкрепя каквото и решение да вземе. Сега следва да се ориентира къде ще следва. Предполагам решението ще се вземе по същия начин -  с разговори, обсъждане с ръководителите в лагерите ѝ, приятели със същите интереси и все пак и според нашите възможности. Аз вече не мисля че ще си смени насоката, то все повече задълбава там. (Аз акъл къде да следва не мога ѝ дам, щото много знам къде се учи и на какво ниво астрономията)Ако проспи оставащите ѝ няколко годинки и в 12ти клас ми се тръшне че знанията ѝ са недостатъчни да се класира там където иска ... ами ще ѝ кажа същото - ти до сега къде спа, ти да не мислиш че са сложили червения килим специално за теб и да вземе да сяда да учи за да наваксва. Защото никой няма да го научи вместо нея.
Та и на автора на темата - ако наистина иска да учи в чужбина, да сяда и да учи. Никой няма да му налее езика в главата. Но понеже звучи много неориентирано, първо да вземе да реши какво точно иска.

# 99
  • Мнения: 5 691
А родителската амбиция е нещо много полезно, но ще го разберете с времето. Тя движи нещата, когато детето няма още ясна идея на къде да се насочи, а в България по-важно е в коя гимназияа ще влезе отколкото в кой университет. Доброто гимназиално образование, среда от преобладаващо добре възпитани и добре учащи се деца определя по-нататък доброто развитие, правилния университет и т.н....


Тоя цитат ми избоде очите! Сериозно? Болните амбиции са нещо много хубаво, така ли? Да насилваш детето ти да прави нещо, което не му е присърце само и само, защото е доходносно?
Моята козметичка ми сподели вчера, че дъщеря й е прекъснала университета, за да учи за фризьорка при един фризьор в Берлин. Каза: "Толкова много се страхуваше от реакцията ми, че плачеше по телефона. И какво трябваше да направ я? Да се развикам, да вдигна скандал и да й съсипя мечтите? Родителите не са за това.". И е права.
В мое близко семейство лекари едното дете избра коренно различен път - майка му така и не успя да му прости, че ги е "предал".
Ако това е цената на "родителската амбиция" да рискуваш до живот да се скараш с детето си защото си попречил на мечтите му, то се надявам все по-малко родители да я плащат.

# 100
  • Мнения: 17
Преди 30- години примерно нямаше приети с тройки и четворки

Не знам как е било преди 30 години, но днес наистина хората с двойки и тройки си влизат най-спокойно в университетите. Например на матурата при мен едно момче съсвсем открито се хвалеше как вече било прието във Варна и единствено му трябвало тройка, за да се запише. А квесторите въобще ни казаха да не се притесняваме, приемали и без диплома. Общо взето така е с почти всички специалности за изключение на медицина и няколко други по-популярни направления.

# 101
  • Мнения: 3 029
Как пък да не приемат без диплома! Няма как да си приет предварително, даже и формално да чакаш матурата. И най дебелите връзки да пуснеш, без диплома и ДЗИ ще влезеш на кукуво лято.

# 102
  • Мнения: 874
Преди 30- години примерно нямаше приети с тройки и четворки

Не знам как е било преди 30 години, но днес наистина хората с двойки и тройки си влизат най-спокойно в университетите. Например на матурата при мен едно момче съсвсем открито се хвалеше как вече било прието във Варна и единствено му трябвало тройка, за да се запише. А квесторите въобще ни казаха да не се притесняваме, приемали и без диплома. Общо взето така е с почти всички специалности за изключение на медицина и няколко други по-популярни направления.
И пак стигаме до яйцето и кокошката - кое е по-важно, да имаш диплома или знания. Преди 30 години не приемаха с тройки и четворки, да. И тогава имаше отличници, дето за чеп за зеле не ставаше от тях. Имаше хора с по-скромни резултати, които в процеса на обучение наваксаха и станаха прекрасни специалисти. Хора всякакви имаше и тогава, и сега. Въпросът е да изясниш за себе си диплома от чужбински университет ли ти трябва или знания. В модерните напоследък сфери по-скоро се ценят знания и умения да се адаптираш, да учиш в движение, да си по възможност на гребена на вълната с новите технологии. Тези умения се придобиват в университета, но не като знания, налети с фуния, а като начин на мислене.

# 103
  • Мнения: 14 761
Не знам как е било преди 30 години, но днес наистина хората с двойки и тройки си влизат най-спокойно в университетите. Например на матурата при мен едно момче съсвсем открито се хвалеше как вече било прието във Варна и единствено му трябвало тройка, за да се запише. А квесторите въобще ни казаха да не се притесняваме, приемали и без диплома. Общо взето така е с почти всички специалности за изключение на медицина и няколко други по-популярни направления.
На теб и дипломата ти ли е под въпрос?

# 104
  • Мнения: 2 130
Това, което е изключително важно е умението да мислят критически, родителите първо, после децата. Родителите трябва да знаят кое е добро за детето им. А затова 1)трябва да познават качествата и интересите на детето си и 2) да имат представа какво се случва не само около тях, а глобално, за да са възможни адекватни съвети и интервенции. Ако само се следва какво върви универсално като професионална реализация - като в горния ми пример за медицината, детето с голяма мъка може да се набута в грешната за неговата натура професия, което може да струва скъпо и на детето, но и на обществото, ако не си върши работата адекватно и с желание. Т. е универсализмът важи до някъде само - добри училища и среда. По-важно оттам нататък е самото дете, с неговите уникални дарби и ограничители, т.е. конкретната критична оценка на родителя как да насочва и подкрепя талантите и как да подобрява, където е необходимо. Само че, сега масово от детска градина ги учат, че трябва “в чужбина”, вместо търсене на конкретното най-добро решение. Затова се стига до примерите като Ивановия.

Последна редакция: пт, 15 сеп 2023, 14:43 от ierldan

Общи условия

Активация на акаунт