Срам ме е да кажа на хората, че ще уча в България.

Засега се знае само че иска да е в чужбина. Ама то и Афганистан е чужбина, и Австралия и Австрия. Първо нека това си уточни ..Щото едното едва ли го иска, друго освен че еезик искат, е и далече малко, третото е по-близо, ама пустият му език ...Дето при все че от отдавна знаел че иска в чужбина, не си е дал зор да го научи...

Момичета, хайде да положим малко усилия и да намерим чуждестранен университет с програми за обучение на български език.
На прима виста за Македония се сещам.
Авторе, Македония достатъчна чужбина ли е за теб или да продължаваме с търсенето?

Просто искам примери.

И за Гугъл ли не си чувал?

Инженер на космически кораби?
Ядрена физика?
Медицина, специалност неврохирургия?
Учител по: математика, физика, химия, БЕЛ, чужди езици... Самото следване не е супер тежко, ама за сметка на това има глад за такива специалисти. Но пък не знам доколко престижна ще ти се види професията и колко добро заплащането.

И аз искам примери, за да разбера логиката , мотивираща младежи и родители, да плащат безумни пари за наеми, обучение на чужд език, (който, я им послужи отново, я не, ако не е английски), необходимост (вероятно при не мутро/бизнес родители) да работят докато учат, за да се издържат?

Това, което аз наблюдавам, от моята камбанария, при достъп до всякаква научна литература през всеки университет в днешно време, причината за лелеянето на чужбинското образование може да бъде само подготвяне на почвата чрез смесване с местната младеж, с цел - дългосрочна емиграция. Ма, то търсенето на кадри е огромно в момента, ако е рецесия, тогава - да.

Та моля, дайте ги тези ексклузивни примери за прекраснотрудни професии, само на запад обучаеми. Защото в момента е абсолютно безсмислено преживяването чужбински бакалавър. Магистратурата, определено помага, но не толкова колкото преди 10г. Живеем в глобален свят и ако не се готвите да правите брюкселска кариера, все тая дали е Шумен или някой британски или немски провинциален университет.

Имам много съученици, които завършиха немския инженерен факултет към ТУ София, реализираха се повече от прекрасно, но нивото на познанията им по математика и немски бяха на безупречно ниво. До колкото знам дипломите се признават и в Германия. Имаше и такива, които заминаха за чужбина, но се върнаха безславно по една или друга причина.
За завършилите медицина в Плевен, София или Варна дума няма да отварям, но се иска много сериозно отношение към обучителния процес по химия и биология от 10 клас нататък. Може би е излишно да споменавам, че и те станаха лекари, които са доста добри специалисти в областта си. Има доста възможности тук, стига човек да има потенциал и желание за развитие.

Аз пък не разбирам сарказма ви към един толкова млад човек. Да неориентиран е, пропуснал е ценно време за подготовка, вероьтно не е и от най-амбициозните, но това не означава, че трябва да му се подигравате. Няма какво да се лъжем, огромна част от отличниците от елитни гимназии  заминават за чужбински университети и в някоя компания, наистина някой може от раз да остане без най-близкия си приятелски кръг, децата са жестоки, може да последват и подигравки към неуспелите, отделно че определят социалния статус на нечие семейство и по това ... Наречете го ако щете лабилна психика, но някои по-трудно се справят в такава ситуация. Подфорумът е пълен с теми на деца, които искат да учат нещо, но родителите отказват финансова подкрепа, без която някои специалнокти не могат да се учат, ето това е истинската трагедия според мен. Моето дете е в България,  учи Медицина, за щастие не стана  нужда от вариант Б Германия, защото той пропадна преди първия вариант. По независещи от него причини, заради Ковид 3 пъти му прекъсваха езиковия курс за сертификат, болни преподаватели един след друг,  малшанс, въпреки че първия му опит беше година преди кандидатстването, тогава болни-здрави курсовете бяха преустановени напълно, школи затворени, заради различните часове за онлайни в училище и  смени в последнея момент, не можеше да изготви вариант за курс, така сам реши че ще кандидатства само в България...
Варианти може да има всякакви. Наша позната девойка не успя да замине за немския си университет, специалност пиано, защото не успя да намери професор към който да се пришие за индивидуална подготовка, голяма драма беше! Познаваме младеж, който миналата година не успя да замине, защото родителите не можаха да му намерят жилище...

Не е срамно да си неориентиран или.да се водиш от средата си до едно време. Младежът още след 10 клас е осъзнал, че чужбината няма да я бъде и е спрял да го говори. Имал е две години, в които реално да реши какво ще прави. Ако приятелите му му се подиграват, че няма да замине да учи в някой колеж в Холандия или Дания, значи не са му приятели и по-добре без тях. Ако знанието и образованието са ценност сами по себе си, не е задължително да учиш зад граница на всяка цена. На 18-19 трябва да го знаеш вече.

Нашето образование сме си го оправили. Темата сам я пусна, за това че ти си закъсал с твоето. Като искаш в чужбина защо не си там?

Общо взето това се опитах да кажа. Днешно време доста от моите връстници не искат да учат в България и изпадат в такива неприятни ситуации...

Ти всъщност изобщо приет ли си в български университет?

Аз не знам какво значи “не искат да учат в България” и изпадат в такова положение? Ти бегла представа имаш ли колко струва месечен наем в Европа, как се намира квартира, колко струва академичната такса, месечната студентска издръжка? Имам син в университет, та имам някакво понятие, че не е лесно и ти трябват над средното за България богати родители, за безметежно чужбинско следване. Ако това е случаят ти, игнорирай горното. Което не се плаща с пари, се плаща с много пари.

Ако съм права обаче, по-добре си учи в България, защото парите навън са доста значителни, трудностите с елементарни неща като наем, намиране на подходяща квартира, придвижване до нея, обучение на език, който не ти е роден, нагласа съм нова ситуация в такава стресова обстановка, не ми се вижда да си струва. И последно, доста често хора от малки и не особено известни университети СЪЩО стават CEOта и тем подобни, че от доста време ми е ясно “престижността на университета” вирее много повече в главите на родителите, (особено българските), отколкото в реалния свят, като определящо условие за добра кариера.

Ако искаш да учиш в чужбина да знаеш, че летвата е много висока и трябва да може не просто да се опитваш да казваш, а да успяваш да се изкажеш така че да се разбере за какво говориш. Не е лесно. То и за българските университети е така, ама не го споменавам, защото не са ти цел така и така.

Здравейте,
Аз също не виждам смислена причина за това негативно отношение, изразено към младежа. Просто той казва на глас неща, които мисли, а на нас не ни харесват. Предполагам, че и други деца така се чувстват.  Такава е самата действителност в момента - голяма част от зрелостниците заминават да учат в чужбина. В тема 21 „Университети в Германия и други държави с немски език“ една майка е споделила статистиката за класа на нейното дете – от 24 деца само 3 остават да учат в България /предполагам медицина/. Това се отнася за 91 НЕГ, лайстунг паралелка. Мога да кажа, че е подобно положението и за DSD класовете в същата гимназия.  А това са прекрасни, невероятни деца, които много учат!  В чужбина отиват не само деца от Първа немска в София. Преобладаваща част от децата, завършващи езикови и математически гимназии се записват в чуждестранни университети. Колко от тях завършват и каква ще е реализацията им е друг въпрос, но е тъжен и неоспорим факта,  че голяма част от днешните деца избират да учат в чуждестранни университети.
А относно СУ, новината, че в началото на  месец септември има около 900- 1000 бр. незаети места,  е сама по себе си красноречива. За голямо съжаление и в други университети у нас състоянието е същото /много свободни места/, като изключвам медицинските университети. Едно време – преди 20, 30 години нямаше такава практика да се следва в чужбина. Да си кажем честно кой можеше да замине да учи на запад?!
Сега живеем в друго време и не мисля, че е само мода да се учи на запад, а освен всичко днес това е много по-достъпно в сравнение с преди години.
Естествено, че за целта трябва много подготовка – като се започне от езиковите сертификати, диплома с отличен успех /по възможност около мах/ и безспорно финансова и морална подкрепа на родителите, без която според мен не може.

Та младежа бих посъветвала да не се отчайва, ако иска да завърши тук, в България бакалавърска степен и след това да кара магистратура в чужбина- ще има време да научи и усъвършенства чужд език- естествено зависи от специалността. А също така може проучи възможността за програма Еразъм и пак да има досег с чужбина. Най- искрено му желая успех!