ЧХГ-то най-сетне е до небето, мечти за бебе топлят ми сърцето. ~бебеправене 421~

Там влизам, но тук също е приятно с вас.
Всяка жена за мен, без значение каква е, ми се иска да има право да гушне живо и здраво бебе.

Всеки има представи как да си гледа децата, но по начина, по който нашето мнение не е желано или релевантно кога и как и дали хората ще имат деца, ще се женят или други лични решения, по абсолютно същия начин не разбирам коментарите кой как си гледал децата. Аз пък примерно не разбирам защо имането на детегледачка се приравнява на “лоша майка”. Тези, на които бавачките им отглеждат децата, са изключения така или иначе.

Къде изрично казах , че отричам баби и детегледачки? Възмущавам се на хората , които само правят деца, пък точно баби и детегледачки ги гледат почти през цялото време. Знам за такива случаи, но не ми се влиза в подробности. Не говоря за временна помощ. Пък и мнението ми беше към Anigo , тя предполагам , че ме разбра какво имах предвид. Не се чувствайте обидени.

Съгласна съм, че е тъжно и несправедливо, че има хора с много любов за даване без възможност да я дадат, и същевременно деца, които не получават вниманието и обичта, които им се полагат.

Но кой как си приспива децата, кой колко време си стои вкъщи, кой ги дава или не и по каква причина на баби, лели, гледачки, на градина, и прочее, не са индикация колко добри или лоши майки са тези жени и колко си обичат децата. Ако някоя жена с такъв подход ти направи забележка как ти гледаш твоите, едва ли ще ти хареса. Вероятно и ти ще ѝ кажеш тя да си гледа нейните, а твоите да ги остави на теб, нали?

Това, което искам да кажа е, че такива сравнения имплицитно изказват убеждението, че твоят начин е “по-правилен”, без да се замислиш, че хората са различни и имат различни представи и може би според другите твоето поведение е точно толкова неправилно, колкото тяхното в твоите очи. Може би не си го имала така предвид, но така ми прозвуча на мен.

И всъщност всичките тези обяснения нямат никакво място в тази тема.

Аз не приемам и двете тези честно казано.

1. Хора, които не си знаят овулацията и как са забременели. Ами и ние нямаше да сме тук, ако нямахме проблеми и на нас щеше да ни е станало от първия опит дето се вика и да не знаем 1001 неща, никога да не бяхме виждали тест за ову и тази тема можеше да не съществува и да си гледаме кефа и да си мислим, че по всяко време може да стане. Честно казано това е много по-добре от колкото нещата през, които повечето тук са преминали. Имаше един цитат малко съм забравила от къде: "в многото знание има много тъга, и който трупа знаение си умножаа печалта." Не бих си спестила пътя, по който преминахме, но го изживях това, колкото повече да научавам за проблеми и зависимости, толкова повече да ги преживявам. Сега всяка да се опита да си сметне времето прекарано в тревоги, четене и писане тук, в процедури, изследвания, пред лекарски кабинети и тн, в правене на тестове, графици, бебеправене по графиците и тн. Ами затормозяващо е и не го пожелавам на никого. Ако се е стигнало до там да има проблем - разбира се, винаги препоръчвам тази темичка, защото е извор на опит и знания, но по-добре да не се налага.

2. Хора, които си оставят децата при бабите. Никога няма да започна да спекулирам защо някой може да иска да има второ и трето дете, пък камо ли да кажа, че е "защото просто така си поискал" и не го било грижа да гледа. Мен баба ми много ме е гледала. По икономически причини родителите ми работеха много и двамата. Едни от най-хубавите ми спомени са дните при баба с братовчедите ми.

Аз ще си оставям детето по баби и дядовци когато го искат. На мен също ще ми се налага да работя доста, защото работя за себе си и никакъв размер майчинство не може да ме замести в моята работа и помощта, която ще е за семейството на този етап.  Естествено щастлива съм, че ще имаме, живот и здраве,  баби и дядовци, при които знам, че детето ще се чувства щастливо, занимавано и ще се социализира и с други хора, не само с нас. Отстрани може да изглежда всякак това, но изобщо не ме притеснява това.

Аз също не съм следила овулацията. Правихме опити, не забременях и директно отидохме в клиника по стерилитет след сватбата. Преди това ходих 2 пъти годишно на гинеколог и уж всичко беше наред. Уви, не беше, но сега не съжалявам. Причина - нямаше да мина този път, нямаше да се запозная за близо 15 години с толкова борбени момичета, но и да имам близнаци. А именно благодарение на вярата, подкрепата и медицината се сбъдна това. Затова не спирайте да мечтаете. След трудностите победата е още по-сладка 😉

Момичета предстои ми овулация идните дни, но започнах антибиотик (аугментин) дали е удачно да опитваме или по-скоро да пропуснем месеца, благодаря ви предварително.

Когато има това на листовката се пропуска месеца, освен ако изрично АГ е казал, че не е проблем:

Много е дълбока темата.Аз се дразня на хора, които правят деца само и само да имат деца и го чувстват като някакъв дълг и задължение.Никъде не е речено, че на всяка цена трябва да имаш дете, ако не го желаеш просто не трябва да го правиш, гледаш си кариерата, ходиш по екскурзии,заведения и разполагаш с цялото си време за себе си.
 Не да забременееш защото си на 35 и часовника тиктака ,да правиш второ,защото сестра ти има две деца и.т.н.
 Изтръпвам като видя по групите да се търси детегледачка за 2-3 месечно бебе, защото майката ще се връща на работа.Не съдя, но никой не може да ме убеди, че дори и в 10 % от тези случаи е належащо майката да се върне на работа толкова скоро.

Не знам в какви групи гледаш, но в много държави майчинството е по 2-3-4 месеца, така че е напълно възможно да е належащо, ако искаш да си запазиш работата - или просто ако една заплата не стига. Ако си на свободна практика също не можеш да си позволиш дълги отсъствия или ще си загубиш клиентите и дохода. Продължавам да не мога да се разбера защо се дразните как някой имал деца, понеже решил, че му е време. Все едно някой да се дразни на вас, че нямате/родили сте рано/ родили сте късно/искате още едно, макар че според тоя човек колкото имате ви стигат/че не се връщате на работа и нямате кариера или подобно. Тея всичките неща не ви засягат по никакъв начин, че да ви дразнят. Мислите ли, че някой има право да се дразни на вас за вашите лични избори, които извън вас и партньора ви не засягат никого? Примерно някой да каже тук на всяка, която страда, че не ѝ се получава за второ дете - Какво е тръгнала да мрънка, хората едно нямат, тя нали вече си има, защо драматизира? Погледнете малко отвъд върха на носа си и разберете, че много неща не са ви много ясни и се спрете с изказванията как други хора трябва и не трябва да си живеят живота и да си гледат децата. Ако някой така говори за вас и вашите избори, няма да ви хареса въобще, убедена съм.

Съгласна съм, че не е речено, че трябва всеки да има деца и на някои хора ще им е добре без, ама не виждам откъде накъде ще държа на някой сметка как си живее живота докато не ми пречи.

Тук яко бушуват хормони май Никой не казва кой как да си гледа детето, обаче наистина е странно някой 5-10 години да се опитва да забременее, да влага хиляди левове в това, в изследвания, ин витро,стимулации, добавки и накрая да роди и да се върне на работа от финансова гледна точка. В другите държави се връщат на работа, но там нямат майчинство. И нека някой да ми направи забележка как ги гледам. До втората им година съм била с тях ежедневно.

BadKarma четеш по диагонал,не става дума за хора,които са принудени да работят...
Пък и в България първата година майчинство е 90 % от брутния доход ако не ме лъже паметта и няма промяна.Така че ако си осигуряван на това,което взимаш реално,не би трябвало да се налага "да живеете на една заплата".Ако взимаш минимална,едва ли ще можеш да си позволиш детегледачка.
Винаги има изключения (частен бизнес и.т.н) ,не говорим за тях ... Визирам, пак казвам хора,които правят деца по задължение.Просто да си имат,защото така трябва.
Както и да е,който разбрал-разбрал.
Аз приключвам темата,много наспамихме,друга е темата.

Bibi, бушуват и дано ти първа да има да бушуват 😂

И вие четете по диагонал. Имате право на мнение кое според вас е по-добре и по-правилно, и никой не ви го отрича. Прилагайте го спрямо себе си. Но да се “дразните” какво прави някой си, дето грам не ви засяга - не, нямате такова право. Не мога да разбера защо на българите им е толкова невероятно трудно да не са на всяка манджа мерудия, при положение, че тея неща не ви засягат. Решили са така хората, така правят. Голямо дразнене на чуждите избори, голямо чудо.

Такива изказвания говорят за някаква лична несигурност, неудовлетворение, в някои случаи комплекси и, когато са свързани с такива лични и не засягащи външни хора теми, честно казано и за ограничен махленски манталитет.

Bubble , няма смисъл, че много се разпалиха някои. Да работя, пък да си дам заплатата на детегледачката и тя да прекарва повече време с бебето, отколкото аз. Първата година хич не е лошо майчинството (финансово) , за да не се налага да работиш. Дори един психолог каза, че първата година е най-важна за психическото здраве на децата и трябва да бъде отгледано от майката, не от други хора.

И това е твоят личен избор, на който ти имаш право. Както другите имат право на своя. Има ли нужда да се коментира, че тяхното не е правилно?