Little Britain - тема 5

След мрачните писания се поразходихме из кънтри сайда, но като се прибрах и ви прочетох пак съм си с мрачните мисли.
Ave, сори , но аз не съм емигрант тук,пък и Мира. Ние просто сме женени за англичани. И мисля, че има огромна разлика в това с каква нагласа идваш тук, емигрантите да избягат от страната, а ние да последваме лЮбовта. Наистина разлика огромна. А и аз не дойдох на 20 години, половината мой живот мина в България и мога да направя доста добра съпоставка с тукашния.
А за борбата ми с тукашното здравеопазване. Не знам дали някой може да си представи какво е да живееш четири месеца с непрекъснати болки в ръцете и краката, подути и докато се раздвижа след ставане става обед. А трябва и все пак да се грижа за дъщеря си. А GP вообще не разбира какво е, чуди се как да ме изпъди. От 31 октомври чакам за специалист, та чак на 12 март имам час за ортопед, ама проблема не е ортопедичен. Е, колко месеца са това. Това ли им е добрето на тукашната система? А не мога да си позволя да отида на частно, само мъж ми работи. В България това никога няма да се случи, ще намеря приятели, мога да си позволя и платен преглед. И най-големия куриоз - в нашето сържари на всяка врата с големи букви е написано " Тук сте не да говорите, а да слушате". Е, как ще разбере доктора какво му е на човек, като не само не го изслуша, но даже и не го погледна как изглежда.
Но дотук с писането за болести. Решила съм се на радикални промени. И като начало от руса станах червена. Следващата стъпка е нова прическа. И дано всички тия тъжни случки попреминат.

Е,за мен всеки които не живее в родината си - без значение по каква причина е емигрант. Дали за по добър живот,дали заради любовта на живота ,дали заради професионално предизвикателство   тн...Ако трябва да съм точна и аз съм тук заради любовта........само,че мъжа ми е 50% англичанин.........

Мери ако знаеш колко ти завиждам благородно,че си си в БГ и аз искам ама мен ще ме огрее чак края на юни началото на юли ако не и август .Чухте ли за новите паспорти:
http://news.sky.com/skynews/article/0,,30000-1252040,00.html

Ааааа,то това е старо.Дори трябваше да влезе в сила от 1 Октомври 2006,но засега по някаква причина е на холд............всички за първи паспорт - интервю за доказване на самоличността.....

Може и така да е било аз това за първи път го чувам

Doret, много съжалявам за неприятностите, през които трябва да преминеш. На мен ми звучи артритно това, но дано не съм права. Няма ли начин да смените сърджърито след като не сте доволни от това ГП? Поне ГПто не ти е казало да пиеш желатин (с какво още беше) както ГПто е казала на майка ми , която също така няколко месеца беше прикована почти на легло от болки в единия крак. КАкви ли не лекарства не и предписва докторицата, накрая и каза, че е от възрастта и да пие желатин с нещо си. (как пък не се сети да и даде направление). Накрая с триста зора уговорих майка ми да ходи на частно при ревматоложка, тя изнудила (!!!) ГПто си да и даде направление. Даже се бяха изпокарали след този случай. След няколко месеца тичане по мъките и смяна на най- различни лекарства, се добра до ревматоложката и жената откри с първото изследване какъв е проблема.
Извинявам се, че все давам пример с майка ми, но тя ми е най- пресния пример. И тази докторица не е единствена. Комшийката ни и тя на същия хал с нейната лекарка. Сигурна съм, че не всички са като нея, но в малките градове е такова положението. 
Хубаво си направила, че си сменила цвета на косата. Всяка една промяна се отразява положително на настроението. Отиди и на добър фризьор да ти издокара една хубава прическа. Променя настроението. Пък ето и часа за ортопеда наближава.Гледай позитивно. (макар, че понякога е трудно)

Според мен няма значение номера години прекаран зад граница за да се почувства човек в в свои води. Ако има среда, приятели- познати - семейство се адаптира много лесно. Колкото по - ранно в живота стане промяната, толкова по -  лесно адаптирането. Може би и натурата на човек също оказва влияние. 

А това за паспортите - ами хубаво са решили, по - добре късно отколкото никога. Колко народ се подвизават с нелегални паспорти. Интересно ми е, къде ще се провеждат интервютата?

Ако обичате криминалета- ще дават Тагарт. От 9 по АИ ТИ ВИ 3. 

Аз пък имам нужда от нова мишка, но нямам път покрай компютърен магазин. Ей това ми е проблема сега . А тази вечер мишката ми тотално се скапа.

Аз от снощи гледам филмите на Джет Ли по UKTV G2
Българката играе на лед и другата седмица как ще се радвам ако спечели

Продължават ли Дънкан и Мария следващата седмица? Кога е финала на Дансинг он айс?
АЗ си купих една мишка. Дано пристига по скоро, че с тази ми отнема 3минути да я придвижа от точка А до точка Б. Толкова е изнервящо, че чак ме отказва от интернета. Нещо интересно по новините днес? Как живея в информационно затъмнение от два дена   Нали се разписах във форума, пък новините няма да избягат
Днес направих поредното разместване в къщи. Аз периодично размествам мебелите - всеки луд с номера си   Та това и компютъра не остана време за нищо друго. Хайде лека вечер, че Тагърт започва след 4 минути.
Сладки сънища 

 Минавам да ви кажа едно лека нощ и отивам да гледам филм. Досега гледах Дансинга. Мъжа ми знае, че в събота тези часове са запазени за мен. Голям фен съм на фигурното пързаляне. Ама спирам до тук със споделянето, че токувиж някой ме е захапал пак. Мира, разбираш ли сега що не ни върви темичката!? Благодаря ти за инфото, не е на артритна основа.Аз съм изчела в Интернет какво ми е, но трябва да се направят изследвания и след това лечение, а без доктор не става.
Момичета, благодаря ви за пожеланията майка да се оправи. Професорът дето я оперира казал, че е бойно бабе, но все пак...

Това за захапването за мен ли се отнася?ок,виждам,че тук маи е затворен кръг и трудно допускате външни хора.
Всичко добро ви желая........сори,ако някои съм засегнала.....

Ева, недей така, моля те!Какъв затворен кръг, няма такова нещо!Форума не е частна собственост!Не може хиляди човека да се разбираме перектно!
   Аз държа да те "допускаме" тук и много те харесвам!
 Не изчезвай, Ева!  

Май за мен се отнасяше затворения кръг  
Дорет, Аве (Ева?) Не така де ПЛЙЙС!!!

Живеем в едно толерантно общество, да бъдем и ние такива. Различни сме, да приемем факта и да продължим напред. Никой не се опитва да засегне никой. Аз поне с пример се опитвам да покажа,че тревата не е по- зелена от другата страна. Не искам да натрапвам мнението си и звуча наставнически.

Я да пийнем по един чай с мляко и да обсъдим времето.

Като заговорих за време та да споделя лекото си възмущение.
Вчера Алекс и мъжа ми отидоха на рожден ден. Времето беше  дъждовно. Рождения ден бил отвън. В малката дневна били майките с бебета, а децата в двора. Всичкото действие там се развивало. Имало навес, парасол май му се вика. Та там играли пас дъ парсъл, там духали свещите, хапнали снакс .А освен, че валя си беше и  студеничко. Моите се прибраха измръзнали. Егаси, като нямат място за толкова деца, да са поканили по - малко. Това едно. Тази сутрин като хапвах парчето торта с кафето за пореден път си викам, как могат да дават такива малки парчета, то не е парче ами хапка -3см х 1.5см. И това на всички рождени дни, на които сме ходили. Да си купят по- големи торти, ако се притесняват, че няма да им стигне бе На Алекс на рождения ден, какви парчета раздадох- български. Сега направо се чувствам -аз глупачката. И какви хубави парти багс бях направила. Да не говорим за боклуците, които аз намирам в нашите.
Какви са вашите впечатления от рожденните дни, ако сте ходили и правили такива?
 

http://observer.guardian.co.uk/comment/story/0,,2015633,00.html

Една сладка статия в отговор на репорт- а на Юницеф

Мира, моите впечатления от рождените дни тук /на доста съм ходила/ не са особено хубави. Скучни са, все едни и същи игри се играят, едни и същи неща се хапват на всеки рожден ден и всяка година.Все пак могат малко да пускат въображението си в действие и измислят нещо по-различно. За парчетата /по-точно хапки/ торти не ми се говори. Явно им е традиция така да ги режат, колкото и голяма да е тортата. Аз всеки път обаче си режа и давам на всички гости нашенски си бг парчета. Такива, каквито си знам.  Парти багс - всеки път пълни с боклуци. Да ме извиняват, ама все пак го дават на деца и малко или много би трябвало да се замислят, че е добре нещо по-здравословно да сложат. Здравословно ли казах? Те тук много не мислят за това как хранят децата си. Та така. На едно от децата рождения ден всяка година се прави в Брюстърс. Няма лошо, ама това е вече трета поредна година и всичко е абсолютно едно и също. Има си ред, в който протича рождения ден. В  толкова часа това, в толкова часа онова. Всеки път едно и също за ядене и една и съща торта. Не знам, обаче за мен това е гадно и скучновато, ама добре, че сме различи хората. Аз не бих правила рожден ден на едно и също място всяка година. Но, както каза, сме различни. Ние на тях се чудим, те сигурно пък на нас и така.