Да родиш на 20/21

Демоде? Вярно. Сега е модерно да почнат полов живот още на 13-14 и в гимназията да сменят няколко партньора.
Бързо авторката на темата да зареже приятеля си и да хукне по купоните да трупа опит. А ако вече е срещнала точния за нея човек? Как да разбере дали това е наистина той след толкова време заедно?
Миленака, ти дъщеря имаш ли?

Считаш, че е демоде? Определено не е първото определение, което ми идва наум, но имаш право на мнение.

Milenaka, познавам много жени, които на 21 искаха бебчи и питаха как ще го приемат приятелите, на 29 питаха същото. На мен пътуванията, срещите с мъже, работата и ученето ми донесоха самочувствие, опит, избор, на някои нищо не им носят. Преди бих се съгласила, че самостоятелността и свободният живот в младите години променят житейския път и развитието на човека, сега бих казала, че е обратното. Просто човек, чиито желания стигат до домакинстване и гледане на деца, прави определени избори. И да беше учил магистратура, и да беше сменял гаджета, животът няма да се развие по друг начин, освен да му донесе депресия и саморазрушителни навици, защото е на 27 и е "стара мома".

За мен не е демоде на 21 да си била само с един мъж, след като и връзката е от 6 години, а живеят заедно от една. Звучи като нормално момиче, което е срещнало сериозен приятел, с когото гради връзка, взаимоотношения и явно и семейство. Но май е необичайно сред младите в последните 20-30 години.

Модерното днешно време е, да си в някоя дискотека и да се прибираш с различен, пълзейки по улиците.

Това е тъжно,не е модерно...
Това за старата мома съм го чувала от майка ми(лека ѝ пръст), когато бях на 20 и никога не бях водила момче у дома (а сестра ми на 15 всеки месец сменяше гаджетата,то пък едни гаджета,детска му работа беше).Когато на 21 заведох ММ у дома мама бе много щастлива (а аз пък съм първото и единствено момиче,с което ММ е запознавал родителите си,а той беше на 26 тогава).И двамата сме имали някакви връзки преди това, просто хората не са били подходящи за запознанство с най-близките ни.

Абе, хора, от нашето древно поколение на родени през 70-те много родиха свои деца на 20-22 през 90-те и нито интересите им се ограничиха до домакинството, нито се лишиха от университет или пътувания. Кое прави днес това да е невъзможно?! Ако при  авторката не стане, няма да е заради бебчито, но кое пречи на една днешна млада жена и да учи, и да пътува, и какво ли не, имайки дете? Ако намери партньор на същата вълна, което е трудно, защото и момчетата днес чуват същото като момичетата - "толкова рано в никакъв случай не ти е време за деца". Ученето ли беше по-лесно тогава, кое?
Дори не на всички майките бяха пенсионерки в оня момент, да добавя за всеки случай.
Май пречи точно това, че се счита за демоде, така излиза.

Стабилните доходи според мен трябва да са свързани със стабилна професия ( не задължително висше).
От друга страна, аз и много около мен действахме емоционално, без сигурност (то тогава бяха мираж), но с мечти и ентусиазъм.
На възрастта на детето ми си и бих посъветвала да изчакаш. Да се развиваш, да се радваш, изживяваш и градиш връзка.

Според мен се фокусирате твърде много върху парите и материалното, като се каже "рано е". То е ясно, че може и на 18 да си направи бебе, ако иска. Все ще се отгледа тва бебе, но нали в крайна сметка трябва да стане човек от него? Квото и да ми дрънкате, на 21 сме си с акъл на хлапета още и тепърва почваме всъщност да влагаме мисъл в бъдещето. То с чакането не идва само материалното, а идва и житейски опит, и зрялост, знам ли...

В същото време пък и тва не е гаранция, де. Баща ми ме е направил на 50 и пак успяха да ми еват майката на детството с алкохолизъм и некомпетентност

Аз все пак съм на мнението, че предпочитам да чакам. То не е нужно да си зачеркнал всяко тикче от списъка, но след всяко една идея по- малко тегаво би трябвало да ви е после и на вас, и на детето.

То и аз исках преди 30 г да родя! Ми не стана забременях преди 7г на 27г ми спонтаннен аборт, после втори....
Плановете са планове,не винаги стават..

Явно съм била права за по-специфичните кръгове, след като според теб вариантите са или забременяване или пълзене. По-рано в темата съфорумка написа, че след като вариантите пред теб са забременяване или пълзене по улиците (със или без някого), в такъв случай е по-добре да забременееш. Права е.

Тъй де, има разни кръгове и отговорите са според кръга.
 Не какво ние мислим за нас.

Покрай мен общо взето има 2 големи групи, на които се е разделил женския ми кръг - едните родили деца в периода 20-25 и после или паралелно учещи в университет + работейки, и такива, които на 30-35 още не мислят нито за заживяване с мъж, нито за бебета и т.н.
Аз лично първото родих на 25, сега съм на 28 в очакване на второ и пак ми се струва, че късно ще родя второто Наскоро съученичка роди 3то (първите са близнаци), а на друга детето вече е 3 клас. Нито на едната децата й попречиха да се развива в кариера, нито на другата да изкара магистър и да развива кариера след това.

Ако бях чакала жилище (ММ имаше собствено от преди да се вземем, аз живеех в такова купувано от родителите ми), стабилна кариера (преквалификация направих посред майчинството) и да имам ХХХ пари в спестовна сметка (имах колкото да изкарам 3-4м спокойно), то трябваше поне още едно минимум 10г да чакам за първото, а за второто не е ясно колко сили щеше да имам на 35-40г. Пък за купонясване и наживяване - ами не всеки го иска. За мен е тормоз да излизам по барове, дискотеки и нощния живот ми е изтезание. С ММ сме домошари, обичаме заведения, но не и да висим посред нощите навън и да пием коктейли или да се мятаме да танцуваме. Не сме спирали да пътуваме с детето, та това с пътуването и обикалянето не приемам, че трябва да е докато се родят децата, то си е паралелно и с детето.

Майка ми е родила брат ми на 23, омъжила се е на 21. Да ви кажа живот си живеят сега с баща ми. Още си имат до пенсия, работят, обикалят, пътуват по почивки и екскурзии, излизат често навън. Помагат и с внуците когато се налага. Обаче и не е било нужно да се допитват до форуми да имат ли деца или не. Просто са решили, че искат и са действали без значение чуждото мнение.

И аз си живеех живота преди да родя - живеех си сама, имах си жилище, следвах, по купони ходех, завърших, тръгнах на работа, по купони ходех, погрижих се да бъда независима от мъж или роднини, после се омъжих, родих...

Нашите родители живееха в липса на конкурентна среда и също такава на някакви значими житейски изкушения. Коловозът им беше след средното, докато отметнат висше да си намерят и партньор,  даже и едно студентско бебе не пречи, понеже ученето не изисква кой знае какво себеотдаване и ресурс,  и да не забравяме, че по този начин се урежда и жителство. Няма големи цели, възможности,  не стои въпросът за други градове и държави, както и някакви значителни професионални предизвикателства.  Човек освен да гледа деца, на практика какво друго да прави...

Сега е съвсем различно.имам поглед върху студенти, изключителна рядкост е майчинство в малките курсове, всичките имат някакви други щения.

От средите, които не учат, а имат след средно готов занаят, пак трябва поне няколко години за финансова стабилност. Разбира се, може и без, както винаги са се раждали деца непланирано и не са останали неотгледани, но това ми е обяснението защо преди няколко десетилетия се е считало за навреме, а сега малко рано.