За любителите на корейски и китайски сериали - Тема 8

Първата суровина за производство на относително чиста захар е захарната тръстика, житно растение, произхождащо от Южна и Югоизточна Азия,[2][3] но първоначално и тя се използва чрез дъвкане на необработените стъбла. Един от първите исторически източници за захарната тръстика е китайски ръкопис от VIII век пр.н.е., който отбелязва, че използването на растението води началото си от Индия.[4] Захарната тръстика става известна в Средиземноморието не по-късно от походите на Александър Велики, но задълго остава рядка и екзотична стока.[4]

Захар от захарна тръстика се произвежда на Индийския субконтинент от Древността,[5] но нейното значение остава ограничено до създаването на технология за преобразуване на тръстиковия сироп в гранулирани кристали, които са по-лесни за съхранение и транспорт.[6] Кристална захар започва да се произвежда през V век по време на империята Гупта.[6]

Индийските морски търговци разпространяват захарта в страните от региона, с които търгуват,[6] а будистките монаси пренасят технологията за производство на кристална захар в Китай.[7] През VII век, по искане на император Тан Тайдзун, пратеници на индийския владетел Харша въвеждат отглеждането на захарна тръстика в Китай, след което там са създадени първите тръстикови плантации.[8] В китайски източници също се говори за поне две мисии до Индия през 647 година, които трябва да пренесат технологии за рафиниране на захар.[9]


Кристали от рафинирана захар
През следващите столетия технологиите за отглеждане на захарна тръстика и рафиниране на захар се пренасят и към Близкия изток. През XI век западноевропейските кръстоносци виждат там цели кервани, пренасящи „сладка сол“, а в края на следващото столетие кръстоносецът Гийом от Тир вече описва захарта като „много необходима за нуждите и здравето на хората“.[10] В началото на XII век венецианците организират край левантинския град Тир производство на захар, предназначена за внос в Западна Европа.[11]

През XV век Венеция все още е основният център на рафинирането и търговията със захар в Западна Европа.[4] По това време започва производството на захар в Мадейра и на Канарските острови, които до XVII век са основен вносител в Европа.

Ново време
Захарната тръстика е пренесена от Канарските острови в Америка още с първата експедиция на Христофор Колумб,[12] но масовото ѝ производство там започва значително по-късно. В Европа преди XVIII век захарта е смятана за луксозна стока и едва през това столетие, когато започва значителния внос от Америка, тя се превръща в масов продукт, докато през XIX век тя вече е възприемана като жизнено необходима стока.