Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

  • 23 476
  • 149
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 2 721
Здравейте! Напоследък все по-често си изпускам нервите. Ситуацията е следната и ми е ужасно дразнеща - насилствен и изкуствен смях на голямото дете (4.5), подкокоросва и малкото (1.9), ама то се смее искрено. Случва се, когато им се караме, когато им казваме да не правят дадено нещо (например, пият вода, задържат я в устата си дълго време или я изплюват Angry ). Или по време на хранене. Например, оригва се, обяснили сме, че не е възпитано и след това следва смях. Изобщо много често и много изкуствен и насилен смях. И на двамата с мъжа ми ни действа ужасно изнервящо и често из изпускаме нервите. Как трябва да реагираме? Нормално ли е това детско поведение? Период ли е? Ще мине ли? Трябва да запазим самообладание и да обясним със спокоен тон, за хиляден път ли? Нашите реакции ли провокират това поведение? Къде какво сме пропуснали във възпитанието, че нещо толкова елементарно като "Не задържай вода в устата си" е прието на игра и няма никаква чуваемост? Или пък и двамата в момента се забавляват ужасно много да плюят. Хайде, малкото е още малко да речем, макар, че не пропускаме всеки път да му обясним, но дете на 4 и половина не трябва ли да разбере, че НЕ е НЕ и да не го прави повече? Cry

# 136
  • Мнения: 63
Здравейте! Детето ми на четири и половина години. Момче добър,мил, любознателен. Проблемът е следния от известно време не слуша изобщо иска да става на неговата само. Отговаря само. Като му се скараш започва да плаче и казва ще слушам и започва отново да си прави каквото иска.  Когато му кажеш,не  не приема за отговор. Когато му обясняваш за други неща разбира. Моля за съвет не знам как да постъпя оттук нататък.  Sad

# 137
  • Мнения: 195
Здравейте, г-жо Георгиева!
Благодарности за помощта, която оказвате!
Моля за съвет какъв е правилният подход към дете момче на 1 годинка и 3 месеца, което се тръшка и крещи, когато не се случи каквото си я наумило. Не дава по никакъв начин да му се направи забележка. При най -лека смяна на тона се разсърдва и започва да реве.
Когато прави нещо опасно и го отклоня силен рев. Да кажем качва се върху стол или маса, махам го от там и пищи.
Реакциите са същите и с бащата, бабата...
Опитвахме и с мил, но категоричен тон. Тогава пък просто си продължава да прави, каквото си прави. Не зная как правилно да го възпитаваме при такива негови реакции.
Включително забелязах на няколко пъти само да си удря главата в пода, когато се изнерви от нещо. Да кажем играе с конструктор, не успява да сглоби някой елемент и се ядосва и си удря главата в килима на пода. Това ми се струва много обезпокоително, в случай че се запази занапред. Обясняваме му разбира се, че не трябва да прави така и го успокояваме.
Като цяло е динамично, игриво, любознателно дете. Дори доста динамично.
Ще съм благодарна за Ваш коментар.
Поздрави 💐

# 138
  • Мнения: 113
Здравейте и от мен!
Пише Ви една обезпокоена майка .
Имам дъщеричка точно на две години.
Започна да посещава ясла от преди няколко седмици. За сега е до обяд . Не е отделяна до сега ,гледала съм си я само аз ,много привързана е към мен.
Нормално,доста плаче в яслата ,но я успокояват ,прегръщат ,започва да свиква и да се заиграва .
Проблемът дойде преди 4 дни със едно зверско пищене малко след като заспа вечерта(може би два часа по-късно) .
Опитах се да я успокоя ,да я гушна ,да и говоря тихо ,нищо не помага. Крещя ,рита и говори несвързани неща почти 30 минути ,накрая явно осъзна какво се случва и заспа .
Снощи пак се случи същата история на два пъти . Малко след заспиване стана със страшен рев , говори някакви неща че ме няма ,че иска сок,че кучето бяга и други . Едва я успокоих ,заспа ,след час пак се събуди неутешима . Иска са бяха по стаите ,да отваря вратите ,объркана е. Опитвам се да не й говоря ,само да я успокоя ,но не се получава . Принудих се да светна лампата ,да я седна срещу мен и да й покажа ,че съм аз ,да ме види,да се свести малко. Имам чувството ,че това помогна ,защото се поуспокои след това .
Изключвам това нещо да я боли,да е гладна ,жадна и тн ,питам я дали иска водичка,казва да,после при даването на шишето пак започва пищене и крещене : Не искам ,махай го  …
Прочетох ,че най-вероятно  става въпрос за нощни терори . Отдавам го на новия период в яслата и на евентуалния стрес без мен .
Сутрин се събужда сякаш нищо не е станало, комуникира си ,играе си . Е..естествено ,малко недоспала и мрънкаща ,но при условие ,че не е спала през цялата вечер …мисля ,че е нормално.
Много съм объркана ,тъжно ми е ,рева постоянно, не знам дали постъпвам правилно. Обвинявам се ,че не съм добра майка . Според Вас да я спра ли от яслата ? Или вече е късно?
Ще се радвам да споделите . Страх ме е да не би този стрес да вземе да повлияе и на дневното и състояние и изобщо на нейната психика като цяло. 🥺
На ръба на силите съм си…старая се да не показвам ,че ми е тъжно и мисля постоянно ,но не се получава вече .
Благодаря Ви предварително 🙏

# 139
  • Мнения: 149
Моля за помощ, за съвет, за каквото и да е било.

Дъщеря ми е вече на 5 годинки. Ходи на детска градина, игрива е, има приятели, общителна и любознателна. Но!
Имаме голям проблем. От няколко месеца отказва да ходи по голяма нужда в тоалетната. Просто го прави в бельото, понякога докато спи в леглото. Питаме я защо. Не се караме, не сме я удряли. Опитахме с награди, ако ходи до тоалетната ще получиш книжка или гривничка. Пробвахме с наказания, без десерт, без анимации, без приказка за лека нощ. Но не и не. Накрая някак си се изпусна и каза, че я мързи. До тук го правеше само, когато е вкъщи, но вече втора седмица го прави и в детската градина и си изразходва цялото резервно бельо. Просто отказва да ползва тоалетна и си го държи в себе си и само се цапа. Водила съм я на педиатър, на гастроентеролог, детето е здраво. Храни се нормално, но просто продължава да отказва. Мислех, че нещо я плаши и се опитах всячески да направя престоя в тоалетната приятен, не съм видяла на главата ѝ, пробвах и да вися. Всичко!
Не разбирам защо? Къде греша?
Пробвах всички, за което се сещам. Вече губя търпение и съвсем се отчайвам. 😫

# 140
  • Мнения: 4
Здравейте!Имам нужда от съвет...
Дъщеря ми е на 11 години, осиновена, от ромски произход. Труден характер, пали от раз. В общи линии търси съвет, но в крайна сметка прави това, което си е решила.
Проблемът е в училище. Изолирана е от групата, нещо което горе долу можем да преживеем. Лошото е, че провокациите към нея са ежедневие, показват и всячески, че не я харесват. Знаят, че малко й трябва и я провокират, особенно ако някой каже нещо за нас родителите й. Коментираме, давам й съвет, че ние сме големи и сами можем да се защитаваме, да не отвръща, да гледа с насмешка.Така съм вярвал, че е правилно, но последък се съмнявам като гледам резултата.Трябва ли на злото със зло да се отговаря? Има дни, в които се получава, но в други реве със сълзи и глас. Иска да я преместя в друго училище. Не знам обаче дали това е решението?Тук няма приятели в класа, но пък е свикнала с учители обстановка.Годишният й успех е над5.50.
Ако я преместя, не знам на какво ще попадне, дали няма да е от същото.После тръгнем ли веднъж да се местим, да не ни стане практика.И дете което се мести от едно училище в друго...не знам как ще гледат новите учители на нея. Новите деца също.Със сигурност вече ще са изградили взаимоотношения и тя ще е новата там.
Трудна ситуация...

# 141
  • Мнения: 68
Здравейте! Напоследък все по-често си изпускам нервите. Ситуацията е следната и ми е ужасно дразнеща - насилствен и изкуствен смях на голямото дете (4.5), подкокоросва и малкото (1.9), ама то се смее искрено. Случва се, когато им се караме, когато им казваме да не правят дадено нещо (например, пият вода, задържат я в устата си дълго време или я изплюват Angry ). Или по време на хранене. Например, оригва се, обяснили сме, че не е възпитано и след това следва смях. Изобщо много често и много изкуствен и насилен смях. И на двамата с мъжа ми ни действа ужасно изнервящо и често из изпускаме нервите. Как трябва да реагираме? Нормално ли е това детско поведение? Период ли е? Ще мине ли? Трябва да запазим самообладание и да обясним със спокоен тон, за хиляден път ли? Нашите реакции ли провокират това поведение? Къде какво сме пропуснали във възпитанието, че нещо толкова елементарно като "Не задържай вода в устата си" е прието на игра и няма никаква чуваемост? Или пък и двамата в момента се забавляват ужасно много да плюят. Хайде, малкото е още малко да речем, макар, че не пропускаме всеки път да му обясним, но дете на 4 и половина не трябва ли да разбере, че НЕ е НЕ и да не го прави повече? Cry


Здравейте!

Трудно ми е да Ви дам насоки, защото, за да го направя, трябва да Ви задам много въпроси, които да ми помогнат да разбера по-ясно каква е динамиката в семейството Ви, как точно общувате, какви думи използвате... и т.н.
Друг е въпросът, че е важно да се разбере и каква е основната причина Вас толкова силно да Ви дразни този смях. Всичко това може да се изследва само по време на психологическа консултация със специалист, за предпочитане психотерапевт.
Поздрави и успех!

Последна редакция: пт, 14 юни 2024, 10:16 от Рaдост

# 142
  • Мнения: 68
Здравейте! Детето ми на четири и половина години. Момче добър,мил, любознателен. Проблемът е следния от известно време не слуша изобщо иска да става на неговата само. Отговаря само. Като му се скараш започва да плаче и казва ще слушам и започва отново да си прави каквото иска.  Когато му кажеш,не  не приема за отговор. Когато му обясняваш за други неща разбира. Моля за съвет не знам как да постъпя оттук нататък.  Sad


Здравейте и благодаря за въпроса!

Когато детето рязко промени поведението си, означава, че има външна причина за това. За да се разбере какво провокира това поведение, е важно да потърсите детски психолог и да работите с него.
Поздрави и успех!

# 143
  • Мнения: 68
Здравейте, г-жо Георгиева!
Благодарности за помощта, която оказвате!
Моля за съвет какъв е правилният подход към дете момче на 1 годинка и 3 месеца, което се тръшка и крещи, когато не се случи каквото си я наумило. Не дава по никакъв начин да му се направи забележка. При най -лека смяна на тона се разсърдва и започва да реве.
Когато прави нещо опасно и го отклоня силен рев. Да кажем качва се върху стол или маса, махам го от там и пищи.
Реакциите са същите и с бащата, бабата...
Опитвахме и с мил, но категоричен тон. Тогава пък просто си продължава да прави, каквото си прави. Не зная как правилно да го възпитаваме при такива негови реакции.
Включително забелязах на няколко пъти само да си удря главата в пода, когато се изнерви от нещо. Да кажем играе с конструктор, не успява да сглоби някой елемент и се ядосва и си удря главата в килима на пода. Това ми се струва много обезпокоително, в случай че се запази занапред. Обясняваме му разбира се, че не трябва да прави така и го успокояваме.
Като цяло е динамично, игриво, любознателно дете. Дори доста динамично.
Ще съм благодарна за Ваш коментар.
Поздрави 💐

Здравейте и благодаря за въпроса!

Когато става въпрос за толкова малки деца, първо е важно да знаете, че разговорите не вършат работа. Единственото решение е разсейването, т.е предлагането на друга дейност.
Първо е важно да осигурим на детето безопасна среда, където да може да играе, без риск да се нарани. Децата на тази възраст не бива да се оставят сами. През цялото време трябва да наблюдавате какво прави. Ако искате то да прекрати определена дейност, веднага му осигурете нещо ново и интересно, с което да му привлечете вниманието. Не се карайте на детето, не му обяснявайте дълго. Важно е да го насърчавате да прави неща, които да го учат на нещо ново, после задължително го похвалете, когато успее.
Има много книги, статии, където може да намерите повече и по-подробна информация за това.
Ако не успявате да се справите със ситуацията, може да се консултирате с детски психолог, който да Ви даде повече насоки, които да отговарят на Вашите конкретни нужди. Поздрави и успех!

Последна редакция: пт, 14 юни 2024, 10:17 от Рaдост

# 144
  • Мнения: 68
Здравейте и от мен!
Пише Ви една обезпокоена майка .
Имам дъщеричка точно на две години.
Започна да посещава ясла от преди няколко седмици. За сега е до обяд . Не е отделяна до сега ,гледала съм си я само аз ,много привързана е към мен.
Нормално,доста плаче в яслата ,но я успокояват ,прегръщат ,започва да свиква и да се заиграва .
Проблемът дойде преди 4 дни със едно зверско пищене малко след като заспа вечерта(може би два часа по-късно) .
Опитах се да я успокоя ,да я гушна ,да и говоря тихо ,нищо не помага. Крещя ,рита и говори несвързани неща почти 30 минути ,накрая явно осъзна какво се случва и заспа .
Снощи пак се случи същата история на два пъти . Малко след заспиване стана със страшен рев , говори някакви неща че ме няма ,че иска сок,че кучето бяга и други . Едва я успокоих ,заспа ,след час пак се събуди неутешима . Иска са бяха по стаите ,да отваря вратите ,объркана е. Опитвам се да не й говоря ,само да я успокоя ,но не се получава . Принудих се да светна лампата ,да я седна срещу мен и да й покажа ,че съм аз ,да ме види,да се свести малко. Имам чувството ,че това помогна ,защото се поуспокои след това .
Изключвам това нещо да я боли,да е гладна ,жадна и тн ,питам я дали иска водичка,казва да,после при даването на шишето пак започва пищене и крещене : Не искам ,махай го  …
Прочетох ,че най-вероятно  става въпрос за нощни терори . Отдавам го на новия период в яслата и на евентуалния стрес без мен .
Сутрин се събужда сякаш нищо не е станало, комуникира си ,играе си . Е..естествено ,малко недоспала и мрънкаща ,но при условие ,че не е спала през цялата вечер …мисля ,че е нормално.
Много съм объркана ,тъжно ми е ,рева постоянно, не знам дали постъпвам правилно. Обвинявам се ,че не съм добра майка . Според Вас да я спра ли от яслата ? Или вече е късно?
Ще се радвам да споделите . Страх ме е да не би този стрес да вземе да повлияе и на дневното и състояние и изобщо на нейната психика като цяло. 🥺
На ръба на силите съм си…старая се да не показвам ,че ми е тъжно и мисля постоянно ,но не се получава вече .
Благодаря Ви предварително 🙏

Здравейте!
Според мен е важно да потърсите психотерапевт, който да работи както с вас, така и с детето.
Поздрави и успех!

# 145
  • Мнения: 68
Моля за помощ, за съвет, за каквото и да е било.

Дъщеря ми е вече на 5 годинки. Ходи на детска градина, игрива е, има приятели, общителна и любознателна. Но!
Имаме голям проблем. От няколко месеца отказва да ходи по голяма нужда в тоалетната. Просто го прави в бельото, понякога докато спи в леглото. Питаме я защо. Не се караме, не сме я удряли. Опитахме с награди, ако ходи до тоалетната ще получиш книжка или гривничка. Пробвахме с наказания, без десерт, без анимации, без приказка за лека нощ. Но не и не. Накрая някак си се изпусна и каза, че я мързи. До тук го правеше само, когато е вкъщи, но вече втора седмица го прави и в детската градина и си изразходва цялото резервно бельо. Просто отказва да ползва тоалетна и си го държи в себе си и само се цапа. Водила съм я на педиатър, на гастроентеролог, детето е здраво. Храни се нормално, но просто продължава да отказва. Мислех, че нещо я плаши и се опитах всячески да направя престоя в тоалетната приятен, не съм видяла на главата ѝ, пробвах и да вися. Всичко!
Не разбирам защо? Къде греша?
Пробвах всички, за което се сещам. Вече губя търпение и съвсем се отчайвам. 😫

Здравейте!
За да се разбере причината за това поведение, а тя със сигурност е психологическа, е нужно да запишете детето на детски психотерапевт.
Поздрави и успех!

# 146
  • Мнения: 68
Здравейте!Имам нужда от съвет...
Дъщеря ми е на 11 години, осиновена, от ромски произход. Труден характер, пали от раз. В общи линии търси съвет, но в крайна сметка прави това, което си е решила.
Проблемът е в училище. Изолирана е от групата, нещо което горе долу можем да преживеем. Лошото е, че провокациите към нея са ежедневие, показват и всячески, че не я харесват. Знаят, че малко й трябва и я провокират, особенно ако някой каже нещо за нас родителите й. Коментираме, давам й съвет, че ние сме големи и сами можем да се защитаваме, да не отвръща, да гледа с насмешка.Така съм вярвал, че е правилно, но последък се съмнявам като гледам резултата.Трябва ли на злото със зло да се отговаря? Има дни, в които се получава, но в други реве със сълзи и глас. Иска да я преместя в друго училище. Не знам обаче дали това е решението?Тук няма приятели в класа, но пък е свикнала с учители обстановка.Годишният й успех е над5.50.
Ако я преместя, не знам на какво ще попадне, дали няма да е от същото.После тръгнем ли веднъж да се местим, да не ни стане практика.И дете което се мести от едно училище в друго...не знам как ще гледат новите учители на нея. Новите деца също.Със сигурност вече ще са изградили взаимоотношения и тя ще е новата там.
Трудна ситуация...

Здравейте! Преди време  отговарях на подобна тема тук във форума. Това е тема 119 от 28 март 2024, 17:46
Може да я прочетете, защото в случая бих Ви дала същите насоки. Поздрави и успех!

Последна редакция: пт, 14 юни 2024, 10:18 от Рaдост

# 147
  • Мнения: 4
Благодаря Ви!Интересен отговор...ще помисля върху него!

# 148
  • Мнения: 195
Благодаря за изчерпателния отговор и отделеното време! 💐 Поздрави!
Здравейте, г-жо Георгиева!
Благодарности за помощта, която оказвате!
Моля за съвет какъв е правилният подход към дете момче на 1 годинка и 3 месеца, което се тръшка и крещи, когато не се случи каквото си я наумило. Не дава по никакъв начин да му се направи забележка. При най -лека смяна на тона се разсърдва и започва да реве.
Когато прави нещо опасно и го отклоня силен рев. Да кажем качва се върху стол или маса, махам го от там и пищи.
Реакциите са същите и с бащата, бабата...
Опитвахме и с мил, но категоричен тон. Тогава пък просто си продължава да прави, каквото си прави. Не зная как правилно да го възпитаваме при такива негови реакции.
Включително забелязах на няколко пъти само да си удря главата в пода, когато се изнерви от нещо. Да кажем играе с конструктор, не успява да сглоби някой елемент и се ядосва и си удря главата в килима на пода. Това ми се струва много обезпокоително, в случай че се запази занапред. Обясняваме му разбира се, че не трябва да прави така и го успокояваме.
Като цяло е динамично, игриво, любознателно дете. Дори доста динамично.
Ще съм благодарна за Ваш коментар.
Поздрави 💐

Здравейте и благодаря за въпроса!

Когато става въпрос за толкова малки деца, първо е важно да знаете, че разговорите не вършат работа. Единственото решение е разсейването, т.е предлагането на друга дейност.
Първо е важно да осигурим на детето безопасна среда, където да може да играе, без риск да се нарани. Децата на тази възраст не бива да се оставят сами. През цялото време трябва да наблюдавате какво прави. Ако искате то да прекрати определена дейност, веднага му осигурете нещо ново и интересно, с което да му привлечете вниманието. Не се карайте на детето, не му обяснявайте дълго. Важно е да го насърчавате да прави неща, които да го учат на нещо ново, после задължително го похвалете, когато успее.
Има много книги, статии, където може да намерите повече и по-подробна информация за това.
Ако не успявате да се справите със ситуацията, може да се консултирате с детски психолог, който да ви даде повече насоки, които да отговарят на вашите конкретни нужди. Поздрави и успех!

# 149
  • Мнения: X
Здравейте, какво Ви е мнението за психологическата помощ към изнервени родители на незаинтересовани седмокласници? Синът ни е на 14 г. и изобщо не му пука. Компанията и момичетата са по-важни.
С големи мъки държи много добър успех, а напоследък е доволен и от 4-ка. Ходил е на уроци цяла година, учителите му дават 30-40 точки максимално и също коментират, че е небрежен. Въпреки, че държа под око това, което става с ученето, както има една поговорка "Господ дава, но в кошара не вкарва".
Вие как бихте подходили?

Общи условия

Активация на акаунт