С какво ви дразнят мъжете /тема №13/

Единственото, което действа при мъжете от моя опит, е отвръщане с нееб@телно отношение. Ама не като отмъщение, а просто да се вглъбиш повече в себе си. Да лишиш човека от енергията си, дори лошата. Колкото повече мрънкаш, толкова по- тегава става обстановката.
Казваш веднъж със спокоен тон, че това го намираш за крайно неуважително и не позволяваш да те газлайтва, че то не било нищо особено и преекспонират повече, отколкото трябва. И се врътваш да си направиш нещо за теб.

Сигурно имате деца, но ако нямате и не изисква логистика - не би ме намерил вкъщи, да го чакам послушно, след като се позабавлява с приятелчетата си на годишнината. Излизаш и си правиш кефа, нещо за себе си, да се почувстваш бял човек, не да го чакаш кисела и отчаяна с тигана.

Права си Кеч, нямаме деца, и точно така направих. Посетих кумата си изненадващо, а той си е хапнал яйца.
Въпреки това - горчилката си остава. Не знам, сигурно е нормално да ми е кофти. Факт е, че бързо ми минава, но ме изнервя непукизма, аз не съм такава, и това ме натоварва страшно много. Доста поводи имам, за да си помисля какво ще правим занапред.

Ти какво му взе за подарък за годишнината?

Нормално е. Нека не звуча, сякаш съм ги отиграла до съвършенство ситуациите. На мен ми отне доста време и различни все пак партньори, за да ги проумея тия неща, иначе веднага скачах с държане на сметка за нещо си.

Разбирам те чудесно, никога не изчезва напълно това подсъзнателно дразнение. За съжаление аз кардинално си реших проблема чак когато намерих човек, който е по- стриктен, по- критичен към дадени ситуации, по- планиращ от самата мен.

Абуто, стига налива масло в огъня

Въобще не става дума за подаръци. Става дума за неуважение, за прекарване на “празника” с приятели. Според теб какво съм му взела за годишнината?
Взех му смарт часовник, какъвто искаше. Той не ми взе нищо. И все тая, не ми пука за материалното, пука ми за това, че ме пренебрегва.

Мм ми забрави рождения ден една година.
Приготвям някакви неща да нося в офиса сутринта и той ме пита къде ще нося всичко това и защо. Отговорих нещо на шега и той пак не залепи.

От тогава обаче толкова му е виновно, че всичко подготвя поне месец по рано.

Моят рожден ден миналата година също беше забравен.
Подсетих го чак вечерта. Осми март също. За подаръци ще ме питат… 🤦♀

Майко.. а в ежедневието поне нещо дребно, дори без повод?? И това ли не се сеща 🤔 или ти казва ‘ аз не съм романтичен’.

Аз заради такива, не бях свикнала да получавам подаръци и цветя. Смятах, че е тъпотия и че искам прекалено много.. и търсех вина в себе си.

Мноооого рядко, и то обикновено след спор някакъв, или караница. Знам, че това не са нормалните човешки взаимоотношения, или поне не тези, които бих искала за себе си. Колкото и клиширано да звучи, след сватбата нещата при нас завиха в много неблагоприятна посока, поне за мен. За него проблеми нямаме, всичко ни е наред, обаче ако тръгна да обяснявам тук, нощта няма да ми стигне.

Проблема не е годишнината. Нито подаръка.
Доброто е, че все още сте в началото. Знаеш с какво, или с кого си имаш работа.

Факт, напълно съм съгласна.

Е точно такива ми бяха бившите. Сещат се, че обичам цвете или книга, когато са се оакали до ушите и вече съм решила да си тръгвам. Другият пък ми правеше някакви такива жестове, ама зад гърба ми… та.. ми беше много мнително, когато моя и с повод и без ми подарявяше я букет, я картичка, я бележка написана от него.
И много забелязва какво казвам, че ми се иска или какво заглеждам. Като се върнах от болницата и той отиде до магазина и се връща с книга, която е видял, че от известно време заглеждам в супермаркета..

Ама да ми забрави празника.. да не е подготвил ей тъй една бележка да напише.. не мисля, че бих изтърпяла, че и до брак да стигна..
има ли добри качества?
Звучиш много накипяла спрямо него и те разбирам. Не си виновна и не си въобразяваш, не искаш прекалено много.
Имай предвид, че моя още от самото начало ми приказваше как не е романтичен и все още го повтаря 😀 ама жестове си прави, но той така е и научен. Баща му е бил такъв. Виждам го и как често с повод или без подарява букет на майка си/леля си/баба си.
Доставя му удоволствие да види усмихната жена. В супермаркета се е ‘сприятелил’ с една  по-възрастна жена и често й прави комплименти или я закача като види, че е уморена.

Та според мен си е и до възпитание и до възприятие.
То не е да направиш подарък, защото така се очаква и така се прави. А да искаш и да ти идва отвътре да зарадваш човека до себе си..
дори айде да не е на самия празник, може и без повод.. ох.. идва ми да му загрея врата аз, пък за теб не знам..
Още повече - не зачита твоите емоции. За него може да е тъпотия. Въпросът е, че хората сме различни. За някои това е все тая, за други е дори равно на раздяла. И след като ти си му обяснила как те е наранил, той би трябвало да си преглътне егото, да се замисли и да рече, че ще се реваншира или ще се постарае следващия път да не се издъни.

Т.е. са знаели какво обичаш, но не са ти го давали. Правили са съзнателен избор да не те зарадват.

Превеждам, защото ми се струва, че много често се подценяват мъжете и се мисли, че вятър ги вее на бял кон, но сама виждаш, че когато някой има интерес към теб или те обича, иска да те зарадва проактивно и целенасочено. А не си измисля извинения.

Важи и за материални неща. Много ни (на жените имам предвид) е набито в главите, че материалното не бива да ни интересува и едва ли не си фльорца, ако имаш претенции да те почерпят или да ти подарят подарък за празник... И Слънчогледката веднага уточнява сякаш рефлексно, че не ѝ е за материалния подарък.
Нали ако един мъж не иска да харчи пари, за да те зарадва (не говорим за чанти и други в тая категория), утре ще се стиска и за детето ви.

Мда, само и само да не стават ‘симпове’ и щото не са ‘романтични’ и ‘като искаш романтичен хващай си друг’ (всъщност това е  решението).
Баща ми например не е имал пари и никога не е правил скъпи подаръци, но от малка ми майстори нещо, пише ми стих, не забравя да ми честити поводи, за това казвам, жестът е важен.
Като бях на 12 ме попита какво искам, отговорих му коя книга и той я беше намерил трудно, беше старо издание и на първата страница ми беше написал пожелание, като го прочета всеки път рева.
Това са важните неща за мен.

Сънфлауър, а през времето, в което не забравя годишнините ви и празниците ти, и не ги пренебрегва заради приятелите си, какво му е отношението към теб?

ПП: Някои мъже продължават да предлагат брак, защото знаят, че няма да се приеме. А жената ще има повод да се надуе и да се похвали в бг мама. Хитреци