С какво ви дразнят мъжете /тема №13/

Спокойно, аз приятелки си имам достатъчно.

Аз лично не бих се справила психически в тоя модел. Много би ме дразнило да обикалям по някого да му събирам ежедневно чорапите, да чистя след него, да се въртя във всички посоки, а той да се успокоява, че понеже плаща, значи всичко е топ. Споделената работа винаги тече по-леко.

Също имам наблюдения, че мъжете в такава конфигурация бързо бързо вземат за даденост нещата, които се случват у дома и ги приемат точно така - като случващи се. И спират да оценяват безкрайния труд, който тече, особено, ако има деца в картинката. После се почва рано или късно: "Е, сега какво е станало тука, няма ядене в тая къща" или "Тая баня е в ужасно състояние, не можа ли да изчистиш?" - точно, защото се свиква. И човека някакси забравя, че попринцип този дом е И негов. Той си е дал вече своята част - нали сметките са платени, храна се купува, какво повече?

Аз като много млада булка тръгнах да залитам в нещо такова, защото бях бедна студентка с доста повече време от ММ, който е по-възрастен от мен и вече работеше на 2 места. И нали, аз убедена, че така е най-правилно, гледах всичко да е на макс - сготвено, чисто, изпрано, муцка. После тръгнах и аз на работа, ама статуквото не мръдна известно време. Не, защото ММ е някакъв гадняр без емпатия, а защото вече тотално беше свикнал и въобще не беше наясно къде се очаква да се включи той. А и като мъж не обръщаше кой знае какво внимание на тия неща. Минаха няколко скандала и бая обяснения докато наместим нещата и се радвам, че успяхме, защото сега вече и с дете, ролята на едноличен оператор Дом щеше да ми дойде в повече.

Аз изобщо не си давам зор. Чистя когато искам, а готвенето не ми е задължение, понеже ММ е на диета и си пече някакви меса. Никакви чорапи не събирам, всеки знае къде е коша за пране. Прането е 1 пералня седмично. След като работя 20%, а той 100%, не мисля, че той трябва да се прибере и да почне да чисти. Във всяко семейство е различно. Определено не мисля, че съм слугиня. Благодарна съм, че не ми се налага да работя на пълен работен ден .

При нас е въпрос на време. И двамата сме цял ден хоум офис, но той работи плътно от 10 до 6, докато на мен ми се събират не повече от 3-4 часа, понякога нямам абсолютно нищо за вършене.
Е много ясно, че ще оправя и поизчистя, то оставаше и да го чакам до вечерта да пуснем заедно пералня. Ако и аз работех колкото него, нямаше да се разберем така, но за момента хич не се чувствам прецакана.

Ако имах толкова свободно време, бих го ползвала за надграждащо обучение, научаване на нов език или каквото и да е, различно от домакинстване. Със сигурност би било полезно, както за мен, така и за семейството.

Ами аз съм си достатъчно обучена, говоря и 5 езика. Смятам, че стига толкова за този живот. Бих учила медицина, но на 50 години и с тежко безсъние просто няма как да стане.

О не, и аз нямам нужда, учила съм достатъчно.
Свободното си време ползвам предимно за себе си, не въртя парцала по цял ден.
Но определено предпочитам да свърша домакинските неща през деня отколкото вечер или през уикенда, за тогава имаме по-приятни занимания.