С какво ви дразнят свекървите? – 151

Изобщо не съм съгласна да се преувеличава ролята на един сал дядо във възпитанието на детето.
Лелята (преподовоща уроците), вероятно чичото, бабата - са трима срещу един. А къде остава добронамерената принуда?
Някога моя син като се върнеше от училище с някоя 3ка баща му бързаше да наказва "няма да ходиш на спорт" (примерно).
Еми той това чака - да му намалеят ангажиментите с един. Естествено, че не позволих. И в нашето семейство имаше баба и дядо, които бяха на мнение, че детето трябва да си изживее детството (докъм 18 г.) волно и щастливо.
Зададох си предпазливо въпроса относно коментирания случай, защото е възможно детето изобщо да няма родители, а да се отглежда от баба и дядо. Тогава картинката е друга.
Ако налице е родителско отглеждане, тогава е много възможно и те да споделят мнението на дядото.
Което е напълно погрешно спрямо езиците от всякаква гледна точка.

По написаното от опусум, вероятно родителите не са на мнението на дядото. Ако бяха, детето нямаше отново да започне да я посещава след прекъсване, особено на своя инициатива. Изобщо не го виждам това.
А и не по казуса, за общия случай, да се отглежда от бабата и дядото е достатъчно, че двамата са на различно мнение. Пак казвам, на детето му е достатъчно един от обкръжението му да подкрепи неглижирането на предмета, който не върви. Т.е. няма значение дали има и родители в картинката, достатъчно е, че детето има контакти с дядото често

Принципно е така. Ако родителите са на мнение, че детето трябва да учи английски, дядото няма право пред детето да казва обратното. Обаче никъде не прочетох за мнението на родителите.

Аз като чуя майка ми това да го казва или свекървата веднага и на двете отговарям ,че знам и никак не са се справили 😀. Скоро даже не съм го чувала сигурно са си взели забележка ,а и често казвам на майка ми че голяма грешка е направила като не ме е била 🤣. Тази жена, ако е моя свекърва въобще нямаше да я виждам, даже и майка да ми беше ,+1 за този пост съм.

Е, сега - нямал право. Той глава на фамилията ли е или лукова глава. Ако детето е достатъчно често при него, човекът се чувства в правото си да участва активно във възпитателните процеси. А някои хора са последна инстанция, винаги прави и непоколебими в убежденията си независимо от годините си. Освен това може даже да не го мисли сериозно, а само така да си  говори, колкото да участва в разговорите. Без мисъл за последствията.

Детето е отглеждано предимно от бабата и дядото още от раждането. Има си родители, които "много работят" и нямат време.
Дядото и бабата имат по-голямо влияние на живота на децата, даже ако щете и защото прекарват много повече време с тях, отколкото родителите им.
В случая и родителите не държат на езика.
Държи се на математиката, защото този предмет е вървял на дядото в училище, майката е завършила математика и баткото е надарен математик.
Детето не смятам, че мрази английския. Просто е натоварено,  бори се за оценки по други предмети и особено математиката, в която не е талант и думите на дядото са добре дошли да зареже английския, който му е труден, защото трябва да се зубри. Плюс, че другата мантра е, че като отшде в езиковата гимназия "там учителите ще те научат". Тези думи и аз съм ги чувала.
Децата много се влияят дори от случайна реплика.
А и влиза в пубертета и може да има и друго значение това, нещо като желание да и обърнат внимание, но напоследък не общувам много с нея и мога да преценя.
А детето дойде при мен по настояване на бабата. Тя ми и каза това за думите на свекъра. Детето е много близко с нея, все пак тя го е отгледала и и имам доверие.
Родителите изобщо и дума не са казали, но тях не искам да коментирам.
Свеки е човек на място и добре че е тя, че другите четирима са жив зян без нея.
Надявам се нейните думи да надделеят, но в семейството са свикнали до я подценяват и неглижират мнението и, затова и децата я обичат, но мнението на мама, татко и дядо тежи повече.
Сложно нещо са роднинските отношения.

При това положение не можеш да им противоречиш.

Аз не им пративореча. То да беше само това... за повечето неща сме на различно мнение от тях.
Разказах го, за да се види, че има хора, които не разбират нито от разговори, нито от разумни доводи.
Вече каквото имам да казвам, съм го казала като съвет. Само със свеки коментирам, защото сме на едно мнение и си общуваме добре засега.
Но съм казала многократно на детето, че винаги когато поиска, аз съм насреща да му помогна.
Повече не мога да направя в момента.
Но определено ако детето беше моя дъщеря, щях да предприема някакви действия спрямо намесата на дядото.

Но в случая дядото е на мнение с родителите. Ти си тази, която се намесва с различно мнение.

Ами да, и си мълча.
Не крещя, не обвинявам родителите, не тичам от стая в стая и до тряскам вратите.
А родителите не че не искат детето им да знае език.
Просто не им се полагат усилия. Искат някой друг да им свърши работата, но без да се чувстват длъжни.
И са дълбоко убедени, че учителите трябва да научат учениците на всичко.

Струва ми се, че Опосум е права, въпреки че останалите членове на семейството са на друго мнение. Но това е друга тема. Жалко за детето.

И за мен е права да държи на език, но в случая не е тя човекът, който е в позиция да "държи".

Да, бабата знае за гръбначния проблем още от прегледа! Драмата за цвета е, че тя има болни амбиции за внуче момиче още от бременноста ми! Носенето на ръце продължава по 3/4 часа нон стоп, понякога и повече и е говорено милион пъти!

Какво точно означава болни амбиции за момиче??? Донася подаръците, казваш мерси и точка. Ако прецениш ги ползваш, ако не ги забравяш на дъното на гардероба, даваш ги на някоя приятелка или ги изхвърляш.
За носенето-казвате не, но твърдо и без да е нужен скандал. Ако почне да крещи ти си взимаш детето и го изнасяш в друга стая, а мъжа ти го оставяш да се разбира с майка си.

Опосум, вие сте усвоила най-дълбоката мъдрост "не прави непоискано добро". Голяма мъка е да се гледа от страни, но наистина в един момент човек вдига ръце.
Много жалко, защото основите на езика се учат и попиват най-безболезнено в най-ранна възраст.
Примера ви е показателен за голяма част от хората. Това е тъжно, защото все ми се иска да се надявам, че с повече диалог и обяснения би могъл да бъде променен възрастен индивид (баща, дядо, без значение).
На толкова години съм вече и идеалиста не ще да отстъпи все още.