КАК МИНА ВАШЕТО РАЖДАНЕ?

Здравей от една Вече мама!  Ще се опитам да ти опиша подробно как беше при мен. Имаше и хубави и не чак толкова хубави моменти, но сега се радвам на едно прикрасно момиченце Марина на 4,5 месеца. Следих си бременността в консултацията в Шейново. Бременността ми протече много леко и приятно, нямах прилошаване, неразположения и т.н. Работих почти до края. Единственото по-притеснително нещо беше високото кръвно. Поддържах стойности от 130/80 до 140/90. И към средата на 9ия месец вдигнах кръвно 160/100 и веднага ме приеха в Шейново. Аз нямах никакви други оплаквания, но това е опасно и за бебчето и за майката. Така лежах 10 дни в болницата. Правиха ми всякакви изследвания - кръв, урина, гледаха бебчето на ехограф, Доплер, правиха ми записи по 2 пъти на ден и др. Изписаха ми хапчета за кръвното. Стойностите му се нормализираха и решиха да ме изпишат и да чакам започването на раждането вкъщи. Изписаха ме на 24.10 (петък). Искам да кажа, че всички изследвания бяха в норма и бебчето се развиваше нормално за г.с. И така в понеделник (27.10) отново бях на кансултация и отново с кръвно 160/100!!! Отново ме приеха, дори не ме пуснаха да си отида за багаж, а чаках да ми го донесат. Отово ми направиха изследвания и д-р Богословова реши, че ще ми предизвикат раждането на 29.10, защото термина ми е за 06.11 и няма нужда да се чака повече. И така вечерта на 28.11 към 23,00 се чух с мъжа ми и се знаеше, че на сутринта ще започна да раждам. Но моето малко момиче реши, че само ще се появи! И така към 24,00 часа ми изтекоха водите и раждането започна от само себе си. Към 2,00 ч се обадих на акушерката, с която имах уговорка и след 15 мин тя беше в болницата. Сложиха ми и епидурална упойка и успях да дремна дори.   Анестезиологът се прави страхотно и съм му много благодарна. Контракциите се засилваха (без да ги усещам), тоновете на бебка бяха в норма и към 6,30 ме преместиха в родилна зала и в 6,45 се появи Марина - 3,650 и 51 см. Въпреки че имах уговорка само с акушерка, по време на раждането при мен бяха тя, д-р Николов, един стажант и още един лекар. Веднага след раждането ми сложиха нова доза упойка. Получих доста разкъсвания, защото Марина излезна с ръка до главичката, но шевовете зараснаха и всичко сега е ОК. Веднага след като ме зашиха ми дадоха телефона да се обадя за щастливото събитие. Първо звъннах на мъжа ми, защото той не беше в България и за да може да пътува. Изненадата беше голяма за всички, защото никой не очакваше да родя през нощта. После ме преместиха в стаята и ми донесаха бебчето следобяда към 16,00 часа. Малко ми беше замаяно и отпаднало, но на другия ден вече бях добре. Изписаха ни на 31,10 и нашият тати си пристигна на 01.11 и беше много щастлив да ни види с бебчето.
Надявам се да не е станало много дълго, а ако имаш допълнителни въпроси, питай.
Леко раждане ти пожелавам. Между другото кога се очаква щастливото събитие?

Радвам се че се осмели първа да пиШеШ по темата.Надявам се и много други да го направят.Радвам се за бебчето ти и че всичко е минало както трябва.Аз чакам моя бебок на 06.05.04 Много се притеснявам как Ште мине всичко.За сега всичко върви добре слава богу!Исках да те питам за епидуралната упоика,ниакъде четох че са слага сувсем накрая след 5 см разкритие.Казват че забавяла раждането,и не можеШ да усеШтаШ колко да напуваШ за това било и по дълго и трудно.А и че много те боли глава седмица след това,има ли неШто вярно?Има ли опасност за бебо....каквото се сетиШ оШте по темата:))) Благодаря много!

Вярно е, че се слага при разкритие 4-5 см. Но това съвсем не е накрая.   Но с правилно дишане болките не са толкова силни. Аз посетих 2 курса за бременни - на сп. 9 месеца и този в Шейново. Бяха ми много полезни. Не знам дали забяват раждането. Що се отнася до напъните има 2 варианта. Единият е да не усещаш нищо и да се оставиш в ръцете на лекарите и да напъваш когато ти кажат. Другият ( както беше при мен)  - действието на упойката беше намаляло и започнах да усещам напъните, на много леко. Аз избрах да не сложат нова доза докато родя, а чак след като се появи бебето. Много е важно анестезиологът да е добър, защото може да загубиш чувствителност на крака/ краката, но само за 1 ден. При мен нямаше такива проблеми и отидох на собствен ход до родилна зала. А за главоболието - при мен нямаше, а само ми се виеше свят като ставах от леглото първия ден. От упойката няма опасност за бебето, но все пак всичко е и божа работа. Докато лежах в болницата преди да родя се родиха близнаци, седалищно разположени бебчета, дори едно бебе - 5 100!!! И бях много спокойна. А това е много важно. Слушай какво ти казват лекарят или акушерката. И най-вече не се паникьосвай, защото так само ще си навредиш.

 Сигурна ли си, че са ти сложили епидурална, ане спинална упойка? Защото ако са ти сложили епидурална ( поставя се катетър и се вливат определени дози) не се "парализираш", усещаш контракциите, но без болка и катетъра може да стои няколко часа през което време ако има нужа да се влива упойка. При спиналната упойка - поставя се еднократно, действието и е около 2 часа, при нея се постига пълно обезчувствяване на тялото от кръста надолу, контракциите и напъните не се усещат изобщо и заради това тази упойка се поставя обикновено при секцио. Не е задължително да имаш странични ефекти след упойката - съжалявам, ако при теб се е получило така, но както си го написала излиза, че задължително ги има при всеки, а не е така - аз нямах абсолютно никакви такива.


  Сега конкретно по темата - колкото и разкази да събереш тук, бъди сигурна, че раждането ти няма да прилича на нито един от тях  При мен : имах контракции почти целия ден преди раждането, когато станаха по-чести мъжът ми се притесни и ме изюрка да тръгваме за болницата. Там ме приеха с 3 см разкритие и най-кофти беше, че почти веднага ми изтекоха водите ( не е добре да изтекат на малко разкритие, понеже намаля натиска в/у шийката и съотвено се забавя пълното разкритие). После започнаха страшно силни контракции на 5 минути ( хич не беше като по книгите), разкритието ми се движеше на по 1 см за 2 часа и изобщо много беше гадно и изтощително- добре че мъжът ми беше с мен. Междувременно бях на системи с глюкоза, бусколизин и окситоцин. След 13 часа най-накрая стана 7 см, сложиха ми спинална упойка ( макар че раждах нормално ) и след 40 мин се роди синът ми. Между другото аз нямах никакъв проблем с напъните - родих на 4тия, а тези 40 минутки без болка и в сладко очакване бяха много весели - говорихме си с екипа, разказвахме си вицове

  Леко раждане ти пожелавам, ама да знаеш, че трудното е после

Истина е, че когато една жена се подготвя за раждане е хубаво да прочете преживяванията на други родилки. Преди да родя изчетох доста разкази за раждане вкъщи и за раждане без обезболяващи, понеже моето разбиране е, че това е нещо съвсем естествено и особени медицински интервенции не са необходими.

Раждането на нашето детенце беше едно изключително преживяване за мен и съпруга ми. От самото начало на бременността съпругът ми искаше да присъства на раждането и аз бях много спокойна, защото и аз исках той да е до мен в този момент. Болницата избрахме именно според това какви са правилата за достъп на бащите. Спряхме се на “Св. София”, защото там ни се видя най-регламентирано. Отиваш да раждаш и казваш, че искаш в отделна родилна зала и бащата да присъства. Не могат да ти откажат.

Раждането мина много по-леко, отколкото очаквах, независимо от това, че бях късна първескиня и всички ме предупреждаваха за възможно секцио. Нощта преди раждането ми изтече слузестата запушалка. На следващия ден към 17 ч. започнаха болки като при менструация. Болките не бяха силни и единствения начин, по който разбрах, че са родилни, беше периодичността им. Бяха на 15 мин. До 20 ч. бяха станали на 5-4 мин. Отидохме в болницата. При приемането ми трябваше да подпиша декларация за съгласие за процедурите, които ще ми се прилагат. Аз знаех за тази декларация и написах собственоръчно, че не искам да ме слагат на система с окситоцин (за стимулиране на раждането). Акушерката ме изгледа особено и каза, че вместо 6 ч., ще раждам 10ч. щом като няма да има окситоцин. Аз пък не се дадох и й казах, че съм дошла да раждам по естествен път и за никъде не бързам. Аз нямах уговорка с лекар, така че се изредиха 4 лекари и ме изражда в крайна сметка опитна акушерка. Много съм доволна, защото тя много ме насърчаваше и наистина беше опитна. В болницата влязох в 21:30ч. разкритието беше 4 см. Бяхме в самостоятелна родилна зала и не чувах другите родилки. Разхождах се до последно и си говорех с мъжа ми и с акушерката, защото така по–лесно преодолявах болките. Мъжът ми ме придържаше. Разкритието прогресираше съвсем нормално и към 0:30ч. беше 8см. Тогава вече ми спукаха около плодния мехур, след което болките или контракциите станаха много силни. Болеше сериозно и нищо не ми помагаше да се чувствам по-добре. Само мъжът ми мокреше устата ми с мокра кърпа, нали не ти дават да пиеш вода. На този етап ми мина мисъл за упойка, макар че говорим за около 15-20 мин. силни болки, и даже попитах акушерката дали да не ми сложат. Тя се засмя и каза: “На 9см. разкритие каква упойка. Ей, сега ще започнеш да напъваш”. Това някак си ми даде сила да продължа. След 5 мин вече бях на прословутото “магаре” и след още 30 мин. напъни със силен плач на бял свят се появи нашето детенце. Направиха съвсем малък разрез, за да му излезе нослето. След като го повиха го поисках, за да го гушна. Бях много непохватна. Направихме си снимки тримата с татко. В двата часа през които те оставят уж под наблюдение, но идват само два пъти, с мъжа ми изпратихме SMS на всички близки роднини и приятели, за да разгласим новината.                                                    

Присъствието на мъжа ми беше от голямо значение. Макар той да е съвсем кротък и разбран човек, всяваше респект у гинеколозите и те определено се въздържаха от груби неща, като например да те натиснат в ребрата, за да избутат бебето. Единият гинеколог, който просто присъстваше, докато акушерката ме израждаше, се опита да ми натисне корема. Аз силно извиках, защото това доста заболя, а и само ме отклони от стремежа ми да напъвам. Той не повтори. Също, смятам за голяма смелост, че им заявих да не ми стимулират раждането с окситоцин. Това се прави рутинно в болниците макар много често да не необходимо или пък да води до много бързо раждане със силни контракции и големи разкъсвания. Раждането на сина ми показва, че всичко е строго индивидуално. Без система в болницата раждането продължи около 3 ч., а силните болки траяха около 45 мин. Екипът единодушно призна, че това е било естествено раждане като по учебник.

Урокът, който получих от майчинството си е, че раждането може да се окаже много по-лесно от кърменето. И ако една майка иска да кърми детето си трябва да се подготви не само за раждането (което все някак си ще мине с упойка или без, с уговорка с лекар или без), но и за кърменето след това . Вярно е, че преди да родиш е много трудно да мислиш и за след това. И в моята глава единствено беше мисълта как ще мине раждането.

Желая ти успех в подготовката за раждането, както и по време на раждането . Бих ти препоръчала да отидеш на училище за майки и татковци. Ние с мъжа ми посещавахме училището във Втора градска болница. На мен ми беше полезно, за да разбера какви са стандартните процедури в болницата.

  Ооох, айде пак обяснения - защо сте толкова мнителни бе хора ? Аз няма как да знам, дали си медицински работник, а по принцип масово се употребява термина епидурална упойка и за спиналната - затова те питах, за уточнение - някъде да съм твърдяла, че са ти сложили спинална? Да съм те обидила? Почетох много внимателно мнението ти - и пак мисля, че не е ясно написано - честно да ти кажа, аз не разбрах, че "парализирането" и страничните ефекти са били твое субективно преживяване, а оставам с впечатлението, че са задължителни при всички. Ако пък ти видя - аз раждах със спинална, не с епидурална, а усещанията от епидуралната знам от няколко момичета, с които си говорихме за разликата.
 Не търси под вола теле, моля те!
 Поздрави

  лека и на теб

Значи можело все пак някое мнение да не е много ясно написано.

Здравей СкороМамче, пиша ти и аз, въпреки че се уморих вече да споделям за Големия ден, защото помня колко ненаситно четях истории за раждане - къде от страх, къде от интерес за това, което ме очаква. И малко парадоксално, но дори тези, които не бяха особенно романтични ме подготвяха психически и ми действаха успокояващо и обнадеждаващо.

Бременността ми не беше лека - опасност от аборт 2 месец, до края на 4-ия месец, не можех изобщо да се храня, бях на косъм от системите, после 6-ия лежах за задържане, но точно накрая - 8 и 9 месец се чувствах превъзходно. Обикалях града като отвързана, от сутрин до вечер, включително по време на най-големите юнски и юлски жеги.

Няколко дни преди термина -28.07. започнаха да се появяват и спират внезапно по-силни подготвителни контракции. Сутринта в деня преди термина изпадна част от "запушалката" - не си я представяй точно като "тапа" става въпрос за нещо слузесто с малко нишки кръв, като в началто на цикъл. Следобяда започнаха доста силни болки, подобни на менструалните. Реших, че се почва и започнах да обикалям апартамента, за да ускоря раждането. Накрая се уморих, а и болките се усилиха и легнах "за малко" да си почина   Обаче, съм заспала и като се събудих вечерта - няма болки, няма тапа, няма ми нищо. Отидохме на кръчма. Наплюсках се като за световно. Сутринта в деня на термина пак изпадна част от тапата, одидох в Майчин дом, при моя лекар, каза ми че нямам разкритие, разбута тапата и ми каза да обикалям НДК, та да видим до обяд какво ще стане. Пак нищо.
На 29.07. се почна - сутринта лекичко като предходните дни. На обяд картинката вече ми беше ясна - контракциите започнаха да стават ритмични и на по-чести интервали. Таткото ми се обади да пита дали да си дойде за обяд, аз му казах да си идва по принцип   .
Започнах да обикалям храбро от балкон до балкон, с периодични престои в тоалетната и под душа. Времето започна да тече доста бавно- 14 часа, 15,00 ; 16,00 - горе-долу тогава започнах да споменавам "майчице мила",  "оо-ох", "Боже-ее", "ъх" и други такива..
Стана неприятно, когато се обади майка ми да ме пита какво правим и ми дойде толкова силна контракция, че не можех да си взема въздух, камо ли да говоря. Мъжът ми се видя в чудо да я баламосва докато ми отмине.
Разбира се, автомобила ни отказа да запали, когато решихме да тръгваме, та ме извозиха с едно 30 годишно Ауди, без амортисьори, алтернатор, ауспух (цялата нафта в купето) и много други липсващи неща...
В 18,30 бяхме в Приемното отделение. Майка ми, която очевидно не бяхме заблудили, ни чакаше там.
Прескачам формалностите, само да ти кажа, че клизмата изобщо не е страшна и ти е най-малката грижа в този момент.
Качиха ме в Предродилно само с 2 см. разкритие, а аз се надявах да са 4 и да е дошъл момента с епидуралната. Но уви....
Акушерките бяха много мили и внимателни. След час и нещо контракциите зачестиха и станаха изключително силни и болезнени. Тъкмо започнах да си мисля, че света свършва, когато се оказа, че имам, необходимото, за епидурална анелгезия разкритие.  
Уважавам смелостта и куража на Инка да роди без обезболяващи, но моето мнение (и преди раждането и сега) - е, че не е необходимо човек да се мъчи, след като има начин това да се избегне.
Другото, което мога да кажа (от разговор с анестезиолози, на които вярвам), е че при добър и опитен оператор не би трябвало да има странични ефекти от епидурална - като главоболие, обездвиженост и т.н.
През цялото време бях в много добра кондиция, кръвното ми налягане не падна (това е риск, при неправилно дозиране), обикалях отделението от край до край без чужда помощ (което подпомага раждането), не скучаех, разказвахме си вицове, истории и шеги, не се чувствах безпомощна.
И още за епидуралната - не зная за колко време щях да родя като първескиня, но за 4 часа получих пълно разкритие. Радвам се, че при Инка това е станало без окситоцин, но аз бях на глюкоза и окситоцин и си мисля, че това + движението, ми помогна много.  Разбира се, само окситоцин без епидурална не е добра идея - много е болезнено.
И друго - всеки човек е с различен праг на болка - бях с приятелката си, когато роди - с 3 напъна, като крава теленце , даже не извика, но при други болката е непоносима и може да доведе до доста неадекватно поведение - вече не става въпрос за воля, дисциплина и самоконтрол.
Епидуралната започна да отшумява, но не поисках допълнително за напъните. Изживях си ги като болка. Те продължиха 25 мин., и родих доста трудно, поради тесен таз (предварително обсъдихме, че поемам риска и не искам секцио). Направиха ми епизиотомия и с голямата помощ на израждащия ме лекар и целия екип 2 мин. преди полунощ се сдобих с "ЛЮБОВТА НА МОЯ ЖИВОТ".
Не съжалих за решението си да родя нормално - 4 часа след раждането взех душ, от първия ден можех да кърмя, да ходя и да се обслужвам самостоятелно. На 3-ия ден обикалях из цялото отделение и помагах на останалите майки с проблеми.

Желая ти най-лекото и безпроблемно раждане. Не забравяй, че то ще бъде единствено и уникално за теб и ще се различава от всичко, което ще прочетеш тук.

Искренно ти пожелавам да родиш както аз  Бях благословенна в това отношение, но само в това.
Имах най-ужасната и дълга бременност, лежах 3 пъти в болница и още от 2-рия месец бях на лекарства за хормоните, защото се разболях от базедова болест, заради това и неможах да кърмя  Преносих 5 дена, още от 4-тия месец имах контракции. Корема ми беше огромен за ръстта и килограмите ми, притискаше ме отвсякъде. Но дотук с лошите неща
Както казах пренасях 5 дена, беше събота и в понеделник трябваше да отида в болницата да ми предизвикат раждане.
Е да обаче в събота в 4 часа през ноща почувствах напъни.....помислих че ми се ходи до тоалетна, но напъните станаха през 7 минути. Нямах никакви болки  Само напъни и то силнички. Започнаха да зачестяват и събудих мъжа ми, който започна да се щура наляво-надясно и да ме пита какво да правиме. Аз спокойно му казах, че явно ще раждам и искам да си направя тоалета в къщи, защото се притеснявах от тая пуста клизма  Оправих се, изкъпах се и в 06.00 бяхме в Шейново, като напъните ми бяха през 4-5мин. Приеха ме с 5 см разкритие и докато ми направят прословутата клизма и т.н. процедури сигурно е минал половин час. Сложиха ме на едно легло и ми включиха система с окситоцин, защото водите ми бяха зелени и бебчо трябваше да излезе бързо. Имах напъни на почти постоянно и виках от зор защото неможех повече да стискам, накрая дойоха да ме погледнат и видяха че имам 8 см разкритие. Почнах да напъвам и след малко ми казаха че се вижда една дългокоса глава и ме поведоха към магарето....представях си как главата виси м/у краката ми и аз ходя  беше гадничко.
И на магарето с няколко напъна и епизотомия (4 външни и незнам колко вътрешни) се появи Ивета с тегло 3.750 и 53 см.
Та така родих аз за има няма 2 часа, без болезнени контракции, упойки и разни такива неща. Това ми беше наградата за гадната бременност
Успех и леко раждане

Доста време се чудих дали да споделя с вас историята на моето раждане,защото имам и не особено приятни емоции....но,вие ще решите дали ще четете или до къде ще четете.
   За бременността няма да разказвам,защото не това е темата. На 4.10 ходих с една приятелка на пазар(разходка от порядъка на 4 часа ходене пеш).Тя си правеше сметки да не си чакам термина(13) а да родя на нейния рожден ден-9.10. Н аследващия ден повторих разходката с мъжа ми. В неделя(6.10) пак излязохме на разходка и някъде към обяд усетих първата контракция. До вечерта започнаха да стават по-начесто но не и ритмични.Обадих се на гинеколожката и тя ми каза да се поразходя и като станат през 5-6 мин да тръгна за болницата. Е моята разходка беше до магазин Фантастико,за да си купя пастички. Тази разходка беше от порядъка на 40 мин.Като се върнах в къщи си хапнах пастичките и като станаха през 4 мин тръгнахме за болницата.(никой не ми беше казал че не трябва да ям преди раждането).Пристигнахме пред Шейново към 12 през ноща. Приеха ме и веднага след като станах след прегледа ми изтекоха водите,имах вече четири см разкритие. Качихме се на горния етаж където ми сложиха клизма. Отидох до тоалетната и като се почна едно напъване,имах чувството че имам запек и ме учуди че клизмата не си върши работата. След като излязох от тоалетната една акушерка ме върна за втори път,е този път даже кръв започна да капе и аз сериозно се притрсних.Като излязох същата акушерка ми каза,че драматизирам и това били околоплодни води. След това ме настаниха в предродилна зала и когато акушерката провери разкритието се оказа че главата не бебчо се е показала.Веднага ме заведоха в родилна зала и селе точно 5 мин в 0ч и 45мин се роди моето слънце.
  По-късно осъзнах и се шокирах, че малко е оставало моето бебче да се роди в тоалетната където се напъвах неистово.При прегледа при моята гинеколожка,когато отидох след като ме изписаха се оказа че при такова разкритие не трябва да се слага клизма защото предизвиква напъни за раждане.Благодарение на тази клизма се оказах с много вътрешни разкъсвания и около 350гр кръвозагуба.
Радостната новина беше че си имах малък син с размери3,050кг и 50 см.Забравих само да кажа че ми дадоха да го гушна още преди да го измият.
  МАй стана доста дълъг постинг,но се надявам че не съм ви досадила прекалено много!
  Желая на всички бременни най-лекото и безпроблемно раждане!