КАК МИНА ВАШЕТО РАЖДАНЕ?

Тъй като повдигнахте въпроса за подготовка на гърдите за кърмене(а аз искам да кърмя)искам да попитам всички ли сте се подготвяли специално заШтото за сега аз ниШто не правя освен лек масаж под дуШа с гъбата и мазане с крем почти всеки ден.Каки процедури правихте вие и как мислите да започна ли с оптриване с хавлия и гимнастики,издърпжане на зърната....ИзобШто вие как се подготвихте и имаШе ли ефект заШтото както писах вече на мен ми казаха да не правя обтривания че кожата загрубявала и много се се пукала и цепела после при кърменето!До скоро и продължаваите да пиШете еи  

Аз не правих никаква предварителна подготовка.   Имам много чувствителни зърна и само мисълта да ги обтривам с нещо грубо ме влудяваше. След като родих, започнах да слагам дъщеря ми на гърда всеки три часа. В началото нямах нито коластра, нито кърма, но я слагах за по 5-10 мин. След всяко кърмене се мажех с Гармастан. Първите 1-2 седмици беше по-болезнено, но после всичко си дойде на мястото. Не ми се разраниха зърната и кърмих да 4ия месец. Искаше ми се още да продължа, но кърмата ми спря.  

Сега се разхождах из саита и четох различни статийки и ми направи впечатление че пиШе на едно място да не се приема Рибено масло по време на бременноста...?????Има ли някой информациа по темета заШто да не се приема???Аз по лекарско предписание си го пия редовно почти от началото на бременноста,както и мултивитамини и от 6-ти месец пия и добавка желязо.А там съШто пиШеШе и да не се яде дроб,заШто?Тук кадето съм аз го препоръччват макар че аз не го обичам и не ям и рибено масло взима всяка бременна тук.

За рибеното масло-заради високото съдържание на вит. А. Натрупването му в организма по време на бременност е вредно. Не ме питай-не помня защо.

Здравей SkoroMama,

Копче ти е казала за рибеното масло . По същата причина не трябва да се яде и черен дроб.

Повишеният прием на витамин А по време на бременност може да увреди както плода, така и майката. Витамин А е мастноразтворим и не се изхвърля от организма както витамин С например. Щом обаче лекар е предписал рибеното масло, значи няма страшно. Предполагам, че не го пиеш ежедневно, а на почивки.

Поздрави!

Ами не го пия на почивки а всеки ден нали казвам от 2-3-ти месец и до сега.Не съм го спирала питала съм акуШерката при всеки преглед ама все казва пий го!Тук всички бременни  пият и бебетата след 1-вия месец почват и те да пият???Много странно и не знам какво да правя,дали не вредя на беб4о,сега много се озадачих Ако има лекари нека изкажат мнение,как да постъпя!По колко е ежедневната доза от вит.А койато не трябжа да се надвиШава.Какви са последиците от предозирането за бебо.....?Благодаря ви!

Бременноста ми премина страхотно. Обожавах големият си корем и се хвалих с него на всякъде. Работих до началото на деветия месец, ходих на лекции и постоянно бродех из улиците. Бях щастлива и се чувствах подготвена за раждането, още преди термина, но съдба - преносих 3 дена. Оказа се, че да родиш не е лесна работа. Уж съм издражлива на болка, а на моменти се предавах и изпадах в ужас...
     Раждането ми беше трудно. Болките ми започнаха рано сутринта на 03.10. Чувствах се във възторг, че денят на срещата ни с така очакваното и обичано мърдащо човече, е настъпил. В 19:30 ч. постъпих в болницата с контракции през 5 минути. Спукаха ми водата и контракциите се засилиха. Траяха дълго.... Сложиха ми някаква упойка, вече не помня каква, от която така се омаях, че ми се привиждаха разни извънземни и мислех че летя, а контракциите усещах като силно земетресение.   При следващото раждане, живот и здраве, ще знам - никакви такива експерименти с упойки - или в съзнание или с епидурална. Когато ме вкараха в родилната зала, с пълно разкритие беше вече полунощ. Бях страшно изморена и изтощена. Не успявах успешно да напъвам и тоновете на бебчо започнаха да падат. В миговете на напън, на три пъти изпадах в безсъзнание и ме поливаха с вода. Всички видимо бяха притеснени, а аз изтощена. Горкичкото ми детенце, и то се мъчило в тези мигове, а това е най-гадното, но мина....... Когато споменаха думата Форцепс, изтръпнах и на следващата контракция дъщеричката ми се роди - 3750 кг, 52 см. в 00:50 ч. Излезе с двойно увита пъпна връв около вратлето и с ръчичка долепена до главата. Точно като победителка. Кръстихме я Виктория.
     Получих доста разкъсвания, а и предварително бях срязана. Но бях щастлива. Доктора не посмя да ми сложи допълнително упойка при шиенето, защото го притесняваха припадъците. И така със стискане на зъби изтраях двайсетина шева. В главата ми непрекъснато се въртеше мисълта как е дъщеричката ми. Показаха ми я само за миг, а така ми се искаше да я гушна.
     Първата вечер прекарах под наблюдение в реанимация, заради силни кръвоизливи. Изживях раждането наново, плаках доста, целувах номерчето на ръката си, броях минутите до утрото когато казаха, че ще ми донесат детенцето. На другия ден минаваше обяд, а никой не ми донесе дъщеричката. Казаха че ще я оставят още един ден под наблюдение и на кислород. Изживях го кошмарно. Плаках цяла нощ. Това ме смачка психически. Другият ден беше светъл за мен, защото гушках малката си принцеска. От тук на татък, всичко ми се виждаше в розово.
     От АГ болница Варна съм страшно разочарована. Повечето акушерки бяха груби към децата и вършеха всичко машинално, без капка топлина. Имаше и изключения, разбира се. Мисля че тук е място да спомена как една акушерка повивайки бебка на вързоп и удари гличката в кантара. Въпреки болежките и трудното ставане, се изстрелях от леглото за секунда и едва не я стиснах за гърлото, а тя най-ехидно се смееше - нищо му нямало на детето, то било жилаво.    След това, при изписването, буквално отскубнаха пъпчето на Вики и тя така жалостно изплака и за пореден път ми падна пердето пред очите.... Не знам какво повече да кажа. Условията са гадни, но поносими. Най-много ме подразни това, че на етажа се разминавах с повече ромки отколкото с българки. (в окръжна болница има отделен етаж за тях) Не съм расистка, но да слушаш как кълнат децата си, една дори се молеше да умре бебето й, е направо смазващо.... Нямам коментар!
     Пожелавам на всички майчета на които им предстои раждане, да мине леко и безпроблемно за тях и дечицата им. Не се плашете от моята история, защото докато аз раждах шест жени дойдоха и родиха. Все леки раждания. Така че, хора различни, болки различни, но радост една и то ОГРОМНА.

А ето тук може да видите моята прекрасна дъщеричка:

I mojata bremennost mina bezproblemno. Do na4aloto na devetia mesec bjah na more.
Terminat mi be6e za 11.08.1999(denjat na slan4evoto zatamnenie), no az uspjah da go gledam. Na 14.08. otidoh v bolnicata da mi 4ujat tonovete. Doktorat kato me pregleda, me popita dali iskam da ostana i da mi predizvikat razhdaneto. Togava me hvana strah, i re6ih da si iz4akam normalno da zapo4nat kontrakziite. Varnah se v ka6ti i kam 15.30 sled objad zapo4naha leki kontrakzii prez 15 min. Dokato se obleka i opravja, kontrakziite stanaha na 5 min i nie tragnahme kam bolnicata. prieha me kam 18.00 4asa s okolo 6 sm razkritie. Vklju4iha mi sistema i dokato se usetja, trjabva6e da hodja v rodilna zala. S tri napana  v 20.00 se rodi mojat sin 3600gr, i 53 sm, i mi go pokazaha samo za mig i o6te ne mi bjaha kazali pola. A na videozon mi bjaha kazali momi4ence. I az o4akvah moma, dazhe ne popitah kakav e pola.
Iznenadata be6e mnogo goljama.
 Imah 5 6eva. Vaztanovih se mnogo barzo. Razhdah v gr. Smoljan, i higienata v bolnicata be6e otvratitelna. Edva izdarzhah.

Pozhelavam na vsi4ki bade6ti mai4eta leko razhdane i uspeh.

Няма ли повече мами които искат да споделят с нас едно от най силните преживявания в живота на една жена,раждането на собственото им дете???НеШто много се запусна темата а аз очаквах повече интерес  Е на мен ми е интересно и искам да знам клкото се може повече историй за да мога поне малко да си представя как е и да се подготвя психически заШтото да си призная зъм силен човек а раждането май доста ме притеснява.Е който му е интересно нека пиШе! Успех на всички!!!

Skoromama, 6te pro4ete6 mnogo istorii za ragdanija, no vsjako ragdane e razlichno i tvoeto shte bade edno unikalno pregivjavane za teb. Moga da te posavetvam 2 ne6ta: purvo, ne se pritesnjavaj kogato procesat zapo4ne. Zashtoto tova povi6ava adrenalina i pre4i da se otdeljat hormonite koito predizvikvat razkritieto. I vtoro: DISHAJ DULBOKO! Predi da rodja se 4udeh kakvo pomaga dishaneto pri bolkite no sega ve4e znam. I sigurno drugite mami shte se nahvurljat da me oprovergavat, no spored men dihatelnite upragnenija ne sa ot osobena polza. Prosto v tozi moment vsi4ko zabravjash.
Eto sega i mojata istorija:
O6te v na4aloto na 9 mesec imah minimalno razkritie makar 4e ne useshtah nishto. I zatova cial mesec se razhogdah po niakolko 4asa na den, motaeh se iz kushti i ne misleh mnogo-mnogo za tova koeto mi predstoi. Taka neusetno dojde terminat mi a az o6te ne se biah "razragdala". Na sledvashtija den be6e nikulden i otidohme s maga mi na imen den. Stoiahme do kam 1 4asa i se pribrahme da spim. Na sutrinta okolo 5.30 stanah da otida do toaleyna i zabeljazah 4e kurvja leko. Sabudih maga mi i se obadih na lekarkata s koiato imah ugovorka no tja ne otgovarjashe. Niamah nikakvi bolki zatova postojahme vkushti do kam 7 4asa i otidohme v bolnicata. Degurnata akusherka kato 4u 4e niamam bolki mi kaza 4e niama da me priemat Az oba4e nastoiah da govori s lekarkata koiato e na smiana i lekarkata kaza 4e me priemat. Dotuk dobre.
Vkaraha me v predrodilna zala kadeto 2 geni ohkaha i pushkaha (javno biaha po-napred ot men). Stupisah se, napravo mi ide6e da izbiagam. Ima6e edno svobodno leglo, kazaha mi da si go zastelja i da ljagam.
Dejurnata lekarka me pregleda i ustanovi 4e imam 5 sm. razkritie a bolki nikakvi. I taka stoia, 4akam, 4eta vestnik, govorja si s akusherkite, ragdam, a ne use6tam. Kam 10 4asa dojde mojata lekarka (okaza se 4e bila izvan grada i se varnala zaradi men). Pregleda me i mi pukna mehura. Sloji mi akusherski monitor za da sledi pulsa na bebeto i kontrakciite i mi sloji sistema s glukoza i oksitocin. Mina 1/2 4as - bolki niama. Ve4e vzeh da se pritesnjavam. Lekarkata gleda na monitora i mi kazva: Eto sega imash kontrakcija, oba4e az ni6to ne moga da usetja. Vliaha mi oshte oksitocin i naj nakraja vze da me boli. Zapo4nah da useshtam kontrakcii na 2 min. Bole6e mnogo, no bolkata ne e takava ostra 4e da kre6tish. Boli vse edno 4e imash mnogo boleznen menzis ili razstrojstvo. Nakraja mi vliaha v sistemata i niakakav analgetik ug da ne me boli tolkova. Kam 12.30 me vavedoha v rodilna zala i me ka4iha na magareto i kato po4na edno napavane - polovin 4as. Ug dosega mnogo lesno a pak bebeto ne shte da izleze. Lekarkata i akusherkata se izregdaha da mi natiskat korema i posle imah 4uvstvoto 4e sa mi s4upili pone 1 rebro (za shtastie ne biaha, no mnogo me bole6e 10 dena sled tova)Napraviha mi epiziotomija, kojato v tozi moment izobshto ne usetih.I naj-nakraja v 13.10 se rodi naj-hubavoto momi4ence na sveta. O6te polovin 4as dokato se "rodi" i placentata. To i tja ne iskashe da izliza ama kato 4uh da se govori za drenag  i ...naburzo izleze. Posle triabvashe da me zashijat i 1 sanitarka varza krakata mi v razkra4eno pologenie s 1 bint za vrata mi . Dosta neudobna poza osven ako si genata-kau4uk. Lekarkata mi slogi mestna upojka - ne bole6e - i me zashi. Dezinfekciraha ranata kato ja poliaha s jod (adska bolka no za malko, kato vzeh da vikam po4naha da duhat za da se izpari po barzo joda).Posle mi slogiha 1 torba piasak na korema i me zaviha. Donesoha mi bebka. Az o4akvah da e sinkava i mazna, no tja be6e savsem rozovika i 4isti4ka. Ne moga da ti opisha kakvo e 4uvstvoto da vidi6 za pruv put deteto si! Pogalih ja i sled malko ja otnesoha. Pusnaha v rodilnata zala maga mi i roditelite mi da me vidjat i nikoga njama da zabravja salzite v o4ite im. Majka mi mi donese 1 kupa s pe4eni jabulki (ljubim desert) i az kakto ogladniala si gi hapnah dokato legah na magareto. Sled 2 4asa me natovariha na 1 izkliu4itelno mrusen razbrican stol na kolela. Slogiha otgore mi bagaga mi (1 goljam sak) i me zakaraha 2 etaga po gore ( v burgaskata bolnica rodilnite zali sa na 1-vija etag a staite za rodilite - na 3-ija).
Za bitovite uslovija v bolnicata ne mi se govori - mrasotiya i hlebarki, koito naistina lazjat i po leglata na bebetata No tova ve4e e druga tema.
Boja se 4e se uvljakoh no iskah da sam iz4erpatelna. Ako imash njakakvi vaprosi, kakvito i da sa te, otnosno ragdaneto, pitaj. Shte ti otgovorja ako moga.
Pogelavam ti ot sarce leko ragdane i zdravo i hubavo beb4e

Раждането ми беше най-прекрасния и красив момент от моя живот!!! Нищо от досега преживяното не може да се сравни с него. Имам само хубави спомени.Сега по същество. Родих на 04.07.2002. Терминът ми беше за 25.07.2002г. Два дни преди да родя ми падна запушалката и защото беше още рано моя доктор(Нецов от Шейново) ми изписа хапчета за спирането на контракциите, но още тогава каза, че ако изтекат водте нищо не може да се направи. Започнах да ги пия и контракциите спряха. Но през нощта на 3 срещу 4 в 1ч. усетих докато спях изтичането на водите. В първия момент изпаднахме с мъжа ми в паника. Веднага тръгнахме към болницата(Шейново) и разбира се се обадихме на доктора. Прие ме една много симпатична и приятна акушерка(за съжаление й забравих името), която беше неотлъчно до мен и ми обясняваше всичко с пълни подробности. Дежурен беше д-р Ненов,който ме прегледа и каза, че имам 1,5 см разкритие. Настаниха ме в самостоятелна стая и акушерката идваше през половин час да ме види и да пита дали ми липсва нещо. Отношението й към мен беше страхотно. Чувствах я като близка приятелка. Идваше и ми се молеше да спя, защото на сутринта ще ми трябват сили Но как да спи човек в такъв момент. Неусетно мина времето и става 7 часа сутринта и по едно време гледам на врата моя доктор, който като влезе имах чувството, че влиза Господ. Започна да се майтапи и да ми говори как до сега били с мъжа ми долу и как му казал да си ходи, защото нямало смисъл да виси долу и т.н. Започна да ми говори смешки и да ми разказва вицове. Вече беше станало 8 часа и той ме прегледа. Имах 4,5см разкритие и д-р Нецов вика "О, по-рано от 12.30 не те чакам да родиш." Направиха ми клизма и ме вкараха в предридилна зала, за да ме подготвят за упойка. Отново акушерките бяха млади и много готини и през цялото време ми обясняваха кое за какво служи и какво ме очаква от тук нататък Както започнаха ми вливат някакъв разтвор, няма и пет минути усетих напъни и силни болки. Развиках се, че раждам, а те си мислят, че се майтапя, защото преди това си говорехме някакви глупости и решиха, че ги лъжа Веднага ме пренесоха в родилна зала и започнах да напъвам. Обаче майтапа е, че не знаех как, защото всичко стана много бързо и даже докторите доста се учудиха какво е това нещо. Все пак ми е първо раждане.Д-р Нецов ми вика "Какво направи,бе човек?" Всички бяха много шашнати от развоя. И така с 2-3 напъна в 9.30ч. се роди Калина. Почти безболезнено и много лесно. Накрая доктора ме пита "Е, ще има ли второ". Отговорих му "Естествено".Докторът веднага се обади на мъжа ми, дори още не знаехме колко тежи Калина и колко е дълга. Обаче последва проблем. Плацентата не искаше д излезе нормално и се наложи да ми я маха с ръка. разбира се сложиха ми пълна упойка и нищо не помня. Когато се събудих ме обзе едно весело настроение и първото нещо, което поисках беше да стана и да видя детето. Чувството беше страхотно. Имам само добри спомени. Балгодаря на страхотните екипи в Шейново, на всички доктори и акушерки, които се грижеха за мен! Никога няма да забравя тези прекрасни моменти, защото болката отминава, но чувството остава за винаги!

Стела 77, ето ти темата за раждането!
Давай, пиши, да ги ошашкаме още повече софиянки      

Ето я и моята одисея:
Не по мое желание се оказа, че ще раждам със секцио.Майка ми реши , че това ще стане при д-р Георгиев, аз лично предпочитах при Лазарова, но се съгласих.Сутринта в 7.30 бях пред родилна зала, неадекватна и изплашена до мозъка на костите си/точно предния ден вечерта ми казаха, че ще се наложи секцио, не питайте как съм спала вечерта/.Вкараха ме в предродилна, където от притеснения ми почнаха контракциите.Висях там до 9.30 ,когато дойде една сестра, обръсна ме, въпреки че аз го бях сторила преди 3 часа и ми сложи катетър.От там ми казаха да си взема сакчето и да се понасям към операционната/представете си бременна жена -в едната ръка-катетъра, в другата сака,добре че имаше една санитарка , та да ми хване сака от другата страна, че той не беше лек, както разбрахте ние си носим чаршафчета, чинийки вилички, лъжички ,бебешко сапунче, дрешки за бебетата,пелени за бебетата и куп още простотии, които се оказа, че всъщност въобще никой не ги използва..В операционната ми казаха да си сваля нощничката и да се кача на магарето./Нарочно обяснявам с подробности , за да се знае какво ви чака, ако ще раждате със секцио/Разпънахо ме точно като Исус, но с вдигнати крака.Извинете за думите, но се чувствах като прасе на заколение.Когато излязох от упойката се почнаха физическите мъки.Момичета, боли!!!Не се заблуждавайте, че не боли.Най силните болки траят 12 часа, докато се свива матката.Не съм специалист, но мисля че се режат кожа, подкожие коремна стена и матка, представете се за колко шева става въпрос.Първоначално не си чувсташ краката и имаш чувството , че една торба с цимент са ти сложили в/у раната.По принцип се стои 2-3 дни в реанимация,уж под наблюдение, макар че никой няма при теб и ако стане нещо няма как да станеш от леглото, защото си жив труп.Имахме случай една от акушерките си остави номера на те. , ако се наложело нещо да я извикаме, а тя изчезна за 2-3 часа.Правят ти и клизма.Раздвижването е много болезнено и трудно.Добре че имах позлбната сестра, която да ми помогне да стана . Понеже имаше само 10 легла, на следващия ден се наложи да ни преместят горе, където са родилките.Слагат те в една инвалидна количка, изцапана с кръв и какви ли още гадости, мазна и черна,слагат ти сака отгоре и хоп в асансьорчето.
Горе е абсолютна мизерия , даже ни караха да чакаме , за да пръскат с нещо си , мисля се децата как ще го дишат това нещо си, но тях ни дадоха на другия ден.От визитации нямаше нужда, защото въпросът който задаваха беше :Нещо нередно?
На моя въпрос дали няма да ни обяснят нещо за бебетата, отговорът беше, че цигонките знаят по-добре как да си гледат децата.Синът ми имаше пъпчици, но никой с нищо не го мажеше.Молех се времето да мине по-бързо.Къпеха децата с много хладка вода, защото тя трябва да се изтече докато дойде топлата , а време никой няма.
И все пак има и добри д-ри и акушерки там.Не бива всички да ги слагаме под общ знаменател.Има и кадърни специалисти, а понякога това е по-важно от обстановката ихигиенота там.Е, това представлява раждането с операция.След една седмица се чувстваш вече човек.
Допълнението към разказа ми сигурно вече сте го прочелив темата "Раждане в Бургас".
УСПЕХ НА ВСИЧКИ !!!