КАК МИНА ВАШЕТО РАЖДАНЕ?

Е, хайде и аз ще напиша....
Имах съвсем нормална бременност, без екстри. Само в края малко вдигнах кръвното, защото качих 30 кг.
През януари откриха училището за родители в 1 АГ "Св. София". С една мама от клуба в дир.бг репихме да отидем, въпреки, че и двете не смятахме да раждаме там. Речено-сторено. Отидохме. Гледаха ни на 3д ехографа и после имаше лекция с посещение на родилното отделение. Показаха ни всичко обикновените зали, вип залите и вип стаите в родилно отделение. Нашият тати явно много хареса болницата, защото все ме питаше "Добре де, не ти ли харесва тук...". Питахме и за епидуралните упойки. Те ни увериха, че се ако има условия ще ни я поставят и то безплатно. В такъв момент човек си казва, че като знае как седят нещата ще се случи така, че точно при него няма да има условия.
След много колебания дали да се уговарям с лекар, къде да раждам и т.н. реших, че отивам в "Св. София" на общо основание и каквото сабя покаже....
Последния месец ходех всяка седмица на консултации в частна клиника. Моята гинеколожка д-р Власова ми каза, че не трябва да преносвам заради кръвното. Термина ми беше на 2 април 2003 г.. на 27 март бях на консултация. Д-р Власова ме попита дали не искам да направим гинекологичен преглед, за да побутнем нещата. Аз казах, че искам. Качи ме на магарето и ме накара да си кача стъпалата на стъпенките където иначе се слага бедрото. Каза, че така прегледа е по-безболезнен и наистина беше така. Каза ми, че имам изгладена шийка, мека и готова за раждане. Прегледа приключи, тя ми пожела успех и ми каза, да се обадя като родя. Този ден се мотах с мъжа ми. Следобед ми падна част от тапата. Имах съвсеееем леки болки. Знаех, че падането на тапата не е начало на раждане. На следващата сутрин 28 март имах леки болки като менструалните, общо взето на около 15 мин., но като че ли не бяха съвсем ритмични. Все пак реших да ида в болницата. Там се отнесоха много любезно, направиха ми запис на тоновете и на контракциите, прегледаха ме и доктора каза, че е рано, да ида с ритмични контракции на 10 мин. Прибрах се и се наядох, защото сутринта като се видя, че имам контракции реших, да не ям. Изкарах деня със съвсем леки контракции. На следващия ден - същата работа, само дето контракциите станаха на десетина минути. Пак в болницата и пак ме върнаха... Виках си, ами аз май вкъщи ще си раждам. Легнах си вечерта след 12:00 часа. Изведнъж към 01:00 се събудих от болки, не чак толкова силни, но все пак... Вече бях сигурна, че започва голямото събитие. За сигурност си полежах до 03:00 часа и тръгнахме. Точно тази нощ смениха времето   . Като стигнахме в болницата ме приеха ведага с 5 см разкритие, дадоха ми нощницата, направиха ми клизмата, казаха, да кажа чао на тати и да тръгвам за предродилна зала. По това време на годината явно има стажантки акушерки. Много симпатични момичета, които буквално ти държат ръката. Качиха ме в предродилна, закачиха ми монитор за тоновете и зачакахме. Преглеждаха ме от време на време. Някъде към 8 сутринта се смени смяната и дойде доктора, който беше в родилна когато ние бяхме на училището за родители - д-р Дочев, много готин млад доктор. Някъде по това време ми включиха система с глюкоза. Продължих да си лежа, а контракциите постепенно се засилваха. Някъде към 9:30 доктора ми спука околоплодния мехур. Тогава вече започна силната болка, бях с 8 см разкритие. Аз попитах дали могат да ме обезболят, като си мислех, че ще ми сложат я бускулизин, я нещо друго. Дочев дойде, прегледа ме и каза, искаш ли спинална упойка. Разбира се аз веднага се съгласих. За 2 минути дойде анестезиоложката. Поставиха ми упойката на родилния стол. Хвана ме за няма и минута. Пълен гипс от кръста надолу, само на върха на матката усещах лека болка от контракциите. Започнах веднага да напъвам. не питайте как се напъва като нищо не усещаш. Една акушерка ми пускаше на всеки напън в системата окситоцин. Анестезиоложката стоя през цялото време до мен и ме питаше как съм, какво чувствам. По едно време доктора скочи върху корема ми, аз изкрещях, защото ми изкара въздуха, а той само ми каза тихо в ухото "Трай, че му губим тоновете" и пак скочи. Явно в тоя момент главата е прорязала. Не знам защо се надигнах и видях синия крак на бебето ,изобщо не усетих как е излязло. Имам епизиотомия, нямам никакви вътрешни рзкъсвания. Дъщеря ми се роди 3,900 кг и нямаше почти никаква деформация на главата. Да викажа хич не е лесно да се напъва със спинална, може би с епидурал е по-друго. Обаче аз съм страшно доволна. Бебето го измиха и ми го дадоха да го погушкам. През това време доктора започна да ме шие. направи ми естетичен шев, вижда се само начало и край, възли няма. Не знам дали защото беше добър или защото показваше на стажантка как се прави шев. Иска ми се да вярвам, че е първото. Имам страхотни спомени от раждането си, боля ме силно само около половин час, всички се държаха страхотно. Майка ми беше намерила телефона в родилна зала и три пъти звъня да пита как съм, а акушерките дори не се ядосваха на това, идваха и ми казваха с усмивка "Майка ти пита как си и ние й казахме, че си добре"   .
В интерес на истината аз по едно време питах колко още остава докато родя, а те ми казаха божа работа, на майка по същото време й казали да иде да пие едно кафе и да се обади след 2 часа, че тогава вече ще съм родила.
Когато родих акушерката Теодора Костова казала на майка и намъжа ми да дойдат и понеже беше неделя ги пусна до вратата на отделението да ме видят, аз бях още на количката, изнесе и бебето да им покаже.
Стряшно съм благодарна на тези хора, страхотни професионалисти бяха. Не съм плащала абслютно нищо, нито пък някой си е правил устата за пари.
После ме приведоха в родилно отделение и ме изписаха на третия ден.
Единственото гадно нещо е акушерката дето изписва децата. Ауууу, една сърдита такава, просто да не повярваш, че тякава сърдите жена подава детето за първи път на таткото. И това не е само мое мнение, една приятелка ражда там и има същите впечатления.
Ами това е! малко длъжко... дали да не го посъкратя...  

Здравейте! Като четох розовия постинг на maya си спомних, че и при мен раждането преди 4 години мина в шеги и закачки при д-р Нецов в Шейново. Много добри професионалисти са. Със страхотни впечатления съм и от акушерката Георгиева, с която се срещахме в Женската консултация.
аз раждах с планирано секцио, поради очаквани големи размери на главичката на бебето след измервания още в шестия месец. Оказа се , че не само главичката е голяма, а и Владислава се роди точно 4 килограма. По време на операцията всички много ме забавляваха, разказваха си вицове, звучеше музика. Разбира се като премина действието на упоиката ме заболя доста от торбичката на корема, но екипа в реанимацията ми слагаше обезболяващи и много стриктно следеше за състоянието ми. След 4-5 дни ни изписаха, защото и двете бяхме добре и се прибрахме в къщи при тати. Сега си правя профилактичните прегледи при д-р Нецов, защото разчитам на професионализма му. Ако решим да имаме второ дете, мисля че отново ше раждам с помощта на този екип.
Условията в Шейново също бяха много добри тогава, въпреки, че не съм плащала за "V.I.P. стая" се случи така, че през цялото време бях сама в една много чиста и слънчева стая. Санитарката чистеше по 2 пъти на ден. Имаше нови цветни чаршафи и бебка беше облечена в много смешни и чисти шарени дрешки, които сменяха редовно.

СкороМама,
очаква те нещо прекрасно! Не се бой от болката, дори и да ти се случи да родиш без обезболяващи средства. НЯМА НЕПОНОСИМА БОЛКА свързана с раждането, колкото и да е тежко и продължително или с оперативна намеса.  Всичко преминава в един момент и ти остава радостта - цял живот ще бъдеш с новото човече!
Аз съм раждала три пъти и имам три здрави и вече сравнително големи деца. Няма да описвам с големи подробности моите преживявания от всяко раждане, защото колкото и да са различни ражданията, етапите са горе-долу същите. И трите пъти раждах нормално, и трите пъти в различни болници (два пъти в София, един път в Стара Загора)  без никаква предварителна уговорка с лекар или акушерка (бременностите ми бяха леки, с малко натрупани килограми, само с баналните оплаквания-киселини, някоя разширена вена, въобще дребни работи и се чувствах супер). И трите пъти раждането започна по различен начин (виждам в това сега характерите на децата ). Първият път преносвах 7 дни, приложих какви ли не тактики за предизвикване на раждането - секс, тупане на килими, гоненица по снега - всички безрезултатни. Накрая хванах трамвайчето за две-три спирки (никой разбира се не ми отстъпи място) ме приеха за принудително предизвикване на раждане. Общо взето  2-3 дни медикаментозни атаки успяха да предизвикат дъщеря ми да се покаже най- после навън. Второто раждане беше започва по-класически - настъпва нощ, започват намеци за отдалечени, но все по-отчетливи и чести контракции, почваш да се питаш това ли и или още не, всички будни изпадат в лека паника, болките бавно, но неотклонно те карат да поемеш верния курс към родилтото. До болницата този път отидох пеш, беше хубава пролетна вечер и разходката ни се отрази добре - повечко кислород за бебо и мен.
Третият път ми изтекоха водите насън посреднощ преди термина. Бях сама с двете деца вкъщи, таткото щеше да е на път още една седмица, никакви близки наоколо, като изключим една добра съседска баба. Е, събудих бабата да поеме децата докато пристигне майка ми на другия ден, извиках си линейка - първо се прозяваха на телефона, но дойдоха за десет минути като ги стреснах, че е трето раждане.
Изглежда наистина вярно твърдението, че всяко следващо раждане протича по-бързо. Първият път раждах 12 часа, вторият - 8, третият път бях много учудена, че само след час и половина болки усетих напъните и малко след това родих. Клизма при тия изтекли води и разкритие повече от 3 см ми казаха, че избягват да правят и раждах с известно неудобство.
     По отношение на раждането със система ще си позволя една малка забележка към казаното от Инка. Вярно е, че поставянето на система с окситоцин е честа практика. Не съм съгласна обаче, че се прилага безогледно (обикновено изчакват да видят дали раждането ще тръгне по естествен начин) и че всичко протича  по-тежко и с повече разкъсвания. Вярно е, че болките са по-интензивни, което е и по-изморително. Вливането на обезболяващи в системата донякъде притъпява тези усещания. Моите раждания бяха с изключително хаотична и нестабилна родова дейност, ту имах контракции, ту спираха, изобщо единственото нещо което успя да стабилизира процеса и трите пъти, беше включването на система. Със системата всичко потръгна. Отвреме навреме си поисквах да увеличат дозата аналгетик в системата, никоя акушерка не ми го е отказвала. Умората при по-продължително раждане разбира се си казваше  думата. За мое учудване успявах да поспя малко и между най-силните контракции, после се събуждах от идващата болка, съсредоточавах се върху дишането, ако много болеше си ухапвах китката на ръката за да не се разсейвам и да дишам по-съвестно и след това пак заспивах до следващата контракция.
И трите пъти родих без никакво разкъсване, с по 2-3 напъна. Мисля, че заслугата беше на акушерките, които просто изчакаха етапа на пълното разкритие, а по време на напъните през цялото време ми обясняваха какво да правя и какво не, как да напъвам като при ходене по голяма нужда, а не с корема и диафрагмата, кога да спра да дишам. Оставаше ми само да го спазвам доколкото мога. Самото излизане на бебето не болеше изобщо - усещах го като изхлузване по нещо като пързалка.  Първия плач е страхотна радост и облегчение, с него си отива голяма част от напрежението. После като ти подадат да си видиш бебето, веднага се вижда на кого и по какво прилича. Дъщеря ми се роди хубавелка, оформена и чистичка. Синовете ми бяха доста грозновати в сравнение с нея, с малко деформирани глави и лилави и леко подути лица. Но това много бързо мина.
След всяко раждане независимо как е минало следва май едно и също - обливане с йод (много люти, но на кого му пука вече), торбата с пясък на корема, 2 часа количката с родилката е в коридора, телефонни разговори,  не ти дават да спиш, а ако не уринираш (не е лесно да си спомниш как става това), само като ти споменат за катетър и се изпикаваш веднага. Дните в болницата не са приятни, но ако бебето е в стаята минават значително по-бързо и смислено.
Така беше при мен.
За четвъртото си раждане ще разкажа друг път - живот и здраве наесен.

Аз съм на мнение, че трябва да бъдем по- откровенни за болката при раждане. Докато бях бременна всички ме успокояваха, че не е толкова страшно и отидох да раждам психически неподготвена. Болката е ужасна! Според мен една жена трябва да знае какво я очаква. А че наистина бързо се забравя е вярно. Аз родих в Шейново и съм много доволна. Избрах си екип и родих цивилизовано. Използвайте епидурална упойка!!!!!!!!

Е ако е чак толкова ужасна не знам как бабите ни и майките ни са ни родили, че някои имаме и братя и сестри. Всичко опира до праг на болката. Недей така да плашиш, моля .

Поздрави!

Да де Марги, точно за праг на болката става въпрос.
При Боби е било ужасно, при мен също.
За някои е лесно и се чудят що толко реват останалите, за втори е гадно, но поносимо, за трети си е кошмар.
Някои жени изпадат дори в шоково състояние и се налагат спешни мерки.
Не се плашим, а се осведомяваме  
Другото е заблуда.

А я ми кажи ако преди да родиш ти бях казала че болката е такава, че чак сърцето ти спира... при това съм човек с много висок праг на усещане на болка и имах леко раждане. Дали щеше да си по-спокойна или сега говориш от позицията на човек дето вече е минал през това.

Бъдещи майчета, не се плашете. Боли, но после се забравя, а има и упойки да тази работа.

Е при мен беше много болезнено, почти кошмар, но най-много ме болеше от самото излизане на бебето и разрязването! Тръпки ме побиват като си спомня!  
Ноооо   вече пак искам да имам бебе, което наистина означава, че болката не е кой знае какво!  

Ами точно затова трябва да казваме "боли", а не точно колко боли. Защото всеки е с различно усещане. Според мен констатацията трябва да е след събитието. Моята майка е родила мен, а след това братята ми близнаци и ми казваше, че бъбречна криза боли повече. когато дойде да ме види на количката още, й казах, че не вчрно това дето ми е казала, а тя ми отговори "Знам..." За мен беше по-добре да не ми разказват точно колко боли, ами аз сама да преценя.

Елси,

Знам че ще боли и то доста. Аз самата съм с такъв болезнен цикъл, че първия ден не приличам на човек, но стискам зъби. Но не мога да опиша с думи точно колко ме боли . Мисълта ми беше, че ако тръгна да раждам с нагласата, че едва ли не ще умра от болка надали ще си помогна особено. Има хора и хора. За себе си знам, че до известна степен мога да потискам усещането за болка....

Поздрави!

Знаеш ли на мен какво ми помогна... като четох в книгата на Л. Перну как помагат дихателните упражнения моите колежки и приятелки (вече раждали) ми викаха, абе изобщо няма да ти е до това в момента... Да, ама не е вярно. Аз успявах да отпускам тялото си по време на контракция и ме заболя сериозно чак на 8 см разкритие. Нали знаеш как като ти е студено и се стягаш ти става още по-студено. Ако успееш да отпуснеш тялото се губи усещането за студ. Е, същото е при контракциите. Отпусках тялото и така боли по-малко. Дишах учестено по време на контракция, защото матката е мускул и при свиването си изразходва много кислород, ти трябва да го набавиш затова се диша бързо и дълбоко.

Ако ме беше видял някой как седя последните вечери с книгата и чета като пред изпит, щеше да падне от смях  

Успех и леко и безболезнено раждане   . Пък в крайна сметка поискай си упойка. Да тъприш е излизшно геройство. Подвизите предстоят след като родиш  

Пожелавам ти леко раждане като моето!

Vache,

мерси много за окуражителните думи !

   

Реших и аз да разкажа моята история.
Девет месеца неможех да си намеря място от страх, непрекъснато само за това мислех и все си казвах, че ще съм най-големия карък и всичко най-лошо ще ми се случи. Когато бях в четвърти месец катастрофирах с колата е разминах се със синки по коленете, в седмия месец се пребих по стълбите в къщи е пак ми се размина и само си казвах всичко да свърши. В деветия месец оспях и да си разлея цяла тенджера с вряло мляко върху краката. И тогава си казах че явно господ е с мен за да ми се размине всичко това с леки поражения.  
Дните минаваха и термина дойде а то неизлизаше. В деня на термина отидох сутринта на преглед и си взех дрешките със себеси. По пътя какво ле не си въобразявах от сорта че ще умра и детето ми няма да ме познава и мъжа ми ще си намери друга или че ще се роди увредено абе само ужасии. Д-р Нецов реши да предизвика раждане и ми сложи хапче, настаниха ме в стаята а предварително беше помолил сестрата която ме качваше нагоре по етажите да ме настани в най-отдалечената стая от родилното, тя като чели нарочно ме сложи в първата. И за чист късмет докато чаках да започнат контракции едно момиче започна да ражда. Беше нещо страшно викаше, пищеше какви ли не звуци не се чуваха. А аз започнах да се панкьосвам реших да слизам и да изкачвам стълбите за да се свърше по бързо. В 12ч. започнаха леките болки, а вечи час по-късно и силните. След като ме прегледа Нецов каза че още неможе да ме вкара в предродилна, толкова го умолявах да ме вкара и така мина още половин час. В 13ч. ме вкараха в пред родилна и ме вклучиха на системи и на монитор  само гледах чесовника срещу мен , а времето неминаваше. 14:20 ми поставиха и епидурална упойка и за мен дойде рая неможех да повярвам че не ме боли. Неусетно два часа бяха изтекли и започнаха напъните докато не ме преместиха на магарето и с три напъна бебето се появи толкова бях зашематена че даже необърнах внимание на малкото същество.
Пет минути по-късно бях готова да родя още едно. Дъщеря ми в момента е на 5,5 месеца и тази мисъл за второ не ме е напуснала нито за миг. Раждането е нещо неписуемо нещо което неможе да се обясни