. 
,тъй като аз пуснах тази тема е време и аз да се включа макар и малко късно но все пак да ви осведомя как мина и моето раждане на бебе Виктор.
Киселини много,високо кръвно,схващане на краката,безсъние,нервност,напрежение,бебчо риташе много и хълцаше често което беше по-неприятно от ритниците Много ме е срам но не преувеличавам.За някои мами това е било една поносима болка за мен беше ад!По чедно време питах за епидурална упойка но беше много рано 3 см.Направиха ми акопунктура и за мое голяаамо учудване имаше някакъв ефект.Малко ме отпуснаха нервите.и така след още 12 часа и изревах за епидурал.Така ама нямах достатъчно разкритие-4 см след вече около 20 и няколко часа контракции като цяло.След още 2 часа беше станало 4 см и аз не можех да повярвам че е толкова малко толкова дълго имах контракции толкова на често,беше толкова болезнено че ми идече да се гръмна.Преместиха ме в родилна зала за да могат да ми сложат упойка.До тогава при мен бяха Майка ми сестра ми и мажа ми!Само броеше мъжа ми минутита и за 2 денонощия не откъсна очи от стрелките да брои на колко мин.са контракциите.Аз даже му викам не гледай този часовник толкова ще се побъркаш не знам как не му изтекоха очите.Така,та,преместиха ме в залата и викат анестезиолозите първо ги чаках 1 час че били в операция.После пристигат а аз толково изтощене че при всяка контракция крещя колкото мога(майка ми каза после че не е било силно никак защото от умара не съм можела и да викам)но между всяка една контракция заспивах,невероятно но душичката ми жадуваше за почивка.Та влизат наще хубавци анестезиолози и пип,пип,пип..пеиджура звъни че имало спешен случеи.Така още половин час мъки,Идват втори път,тъкмо се приготвят и познай пип,пип,пип..айде пак по спешнощ направо побеснях,ако можех да стана штиах да си отбия.още един час че имало някакво усложнение и се проточила операцията.Отвратителни са техните тъпи норвежки системи да има 1 лекар и да чака бременна жена с боки или някакво притеснение 6 часа за него или да има 1 анестезиолог на цяло родилно на такъв голям град.То ако беше някой друг щеше вече да е родил докато те дойдат но аз нямах развитие.Най накрая получих блаженната течност и бях подготвена да подействаслед половин час и тъкмо се чудех как ще издържа още половин час а тя взе че подейства веднага.Направо не можех да повярвам,такова блаженство нищо да не те боли :о)))Вече можех да стана да ида до тоалетна даже,Проверяваха ме постоянно но повече разкритие нямаше.Сложиха ме на системи за овеличаване на контракциите.Почнах едни разходки и упражнения права за да може бебчо да пробие надолу но след още 6 часа и само 5 см разкритие казаха да си лега аз и без това не можех да стоиа повече права,краката ми трепереха от умора не се държах заради бебо.Така измериха пулс на бебо малко им се стори странен или така казаха за да вземат решението което взеха.След кат бяха изтекли 48 часа от изтичането на водата решиха че не може да се чака повече и аз да се мъча и бебо и казаха: Секцио!!!Аз не как,до сега съм устискала ще се назоря още колкото трябва ама те казаха не може,вече сме били в опасност и така качиха ме горе в операционна,биха ми конска доза епидурал(добре че исках да ми сложат преди това иначе трябваше с пълна упойка)И като ме сложиха на масата почти не помня макар че бях в съзнание,катетър,знам че много ме беше страх и бях разочарована от себе си че не съм се справила...А от упойката ми се схвана цилата дясна ръка и от гърдите надолу разбира се,и като се уплаших,викам си сигурно съм алергична сега кой знае дали ще могат да ме спасят ако напъвя някоя алергична реакция...Много е гадно да не можеш да си помръднеш изобщо на милиметър цялата ръка.Слава богу нищо ми нямаше нещо са засегнали нерв при слагане на упойката.Цялото време усещах едно силно подръпване но изобщо не болезнено.Неприятно е да усещаш(и си представяш)как ти дърпат корема да извадят бебока.За 45 мин мина всичко,със зашиването.Бебчо не го видях само по едно време ми викач честито а аз немога да зацепя за какво става дума,нали съм заета да си мисля че ей сега ще направя алергична реакция и ще взема да пукна :о( Та таткото го е поел после като са го изнесли в другата стаяа да го мият Викито.Мъжя ми не го пуснаха да присъства при чезаровото сечение но сигурно защото ние бяхме по спешност.Отведиха ме в интензивното в отделна стая доведоха ми бебко да сукне малко и с таткото се видяхме и той си замина а мен ме оставиха да поспя 3 часа.Цяла нощ влизаха и излизаха да ми следят показателите и изобщо не можах да спя вече за незнам коя вечер 5 подред май:о( После ни преместиха с бебо в една нормална стая и се започна фиаското :о))) Много щасти и мъки пак,раздвижване не можах да кърмя че нямах кърма,посещения безсъние и пак безсъние....Защото нямах достатъчно кърма и Вики по цял ден и нощ ревеше просто съм кърмила 1 час слагам го в леглото и рав до пропадък,през времето което не кърмех(а то беше много малко)то се помпех за да увелича кърмата но само ръцете ми се откачиха а кърма не дойде повече........Това е май малко дълго стан ама да имате какво да четете 
Е всичко това както казват всички се забравя бързо е при мен не толкова бързо,имах дълго депръся след това и ако някои ми споменеше само за второ дете падаше голям рев но сега съм добре.Нещата потръгнаха в ритам с сладкия Вики и съм щастлива и горда че имам най сладкото създание до мен да си го дледам и дущам.Няма нищо по-хубаво!!!Дай Боже на всеки!!!! Успех на всички мами и не се плашете много рядко има като моите 48 часови ражданя,повечето мами казват че за 4-5 часа и оп бебче Даже доста разказват за много малко болка...Просто искам да споделя с вас моето преживяване защото няма много с кого да го направя.Кураж на всички няма страшно за това кайдаме в болница с лекари там всичко е под контрол!!! Стискам палци на всички скоро мами!!!!