В момента чета...87

Може ли да разкажете малко за тези разказа на Бялева, какъв стил все пак, тематика...

Много човешки, обикновени истории, които обаче оставят следа в душата. Напоени с емоции, леко тъжни.
Започнах Утринно море на Маргарит Мацантини и неусетно прочетох 90 страници. Жалко, че утре съм на работа и трябва вече да спя, иначе още днес щях да я завърша. Разбуди ми интереса и ще търся тези дни  информация относно италианците, които са живеели в Либия, за войните, депортациите и т. Н.

"Утринно море" ми е в списъка за четене, ще се радвам на финален отзив като я прочетеш, Sparks.

Аз влача "Трето царство", преполових я поне и на инат ще я прочета. Открих, че антипатията ми е конкретно към едната героиня и всъщност сюжетните линии, в които тя не участва, са... да кажем сносни и поносими за четене.
Междувременно се бях озовала за няколко часа без книга и без работа и прочетох съвсем спонтанно на телефона "У дома за Коледа" - Джени Хейл, която не заблестя с нищо, а онзи ден случайно ми излезе клипче от филма по "Земя" на Елин Пелин и осъзнах, че не съм я чела в училище, тя май не се и изучава. Та, прочетох и нея, много хубаво ми стана, въпреки че е нелека историята, простичкият, близък до читателя стил на писане ми дойде много добре. Описания, ценности, любов, поука - и всичко в 50-60 страници. Доказателство, че не е необходимо да напишеш 600 във въздишки и многословия, за да въздействаш на читателите си.

Къщата на халифа започнах в Сторител.

Чета "Вечният годеник" - Аниес Дезарт. Мисълта на авторката тече бързо и препуска, много добър стил и език, но някак меланхолична ми е цялата книга като настроение.
Освен това не обичам книги, в които всичко е разказ и някак действията минават и заминават и не успявам да се въвлеча достатъчно във всяко събитие. Действията следват едно, второ, трето, пето, иска ми се на моменти леко да се забавят, за да мога да си взема глътка въздух, но уви - започва следващото.
Не е моята книга, но определено оценям майсторството на словото на автора.

За почитателите на Корморан Страйк - от утре БТВ започва излъчването на сериала по книгите. Всеки делничен ден от 22 ч.

Аз още след първата книга прекратих четенето, но сериала само за нея ли е или и за следващите части?

Ако излъчват първи сезон, ще е по първата. А иначе има серии до пред-предпоследната, но за мен са много съкратени. Вероятно ще го гледам.

Отлага се излъчването на сериала за Корморан, bTV промениха програмата си.

Еее, тъкмо се бях нагласила, че в НВО намерих само един сезон.

Привет!
Аз виждам в HBO и трите сезона, проверете пак

Прочетох "Леговище на вълчици" на Елоди Харпър, изд. "Сиела", и горещо не я препоръчвам дори и на харесващите да четат художествени романи за Древния Рим, към които се числя и аз - действието на романа е ситуирано в един от бордеите на Античен Помпей през 74 сл. Хр., 5 години преди избухването на Везувий, унищожило из основи Помпей и Херкулан, като за мен сюжетът е изключително плосък, предвидим и посредствен, както и цялостният стил на романа, персонажите са еднопластови и безкръвни и въобще цялата стилистика на творбата е изградена върху наивни и черно-бели контрасти - римляните и патрициите са зли и порочни, елините и робите - добродетелни идеалисти, бедните - достойни, богатите - негодници и т.н., като в процеса на четене аз поне не успях да усетя каквито и да било чувства към героите, въпреки нелеката им и ужасна съдба.

Отделно от това  имам и множество забележки към превода на български - превеждайки подобен роман, би следвало човек да има и съответните познания по латински език, неслучайно базисно се изучава от студените по западни филологии - така напр. в английския език като основа на античните имена обикновено се взима името в  номинатив /именителен падеж, докато на български в общия случай името се образува от основата на  генитива/ родителен падеж  - Dido от оригинала в българския вариант би следвало да бъде изписано не като Дидо, най-малкото защото звучи странно и се губи връзката с митологичния персонаж, а като Дидона.

Прочетох я само заради странния си и мазохистичен навик да не оставям започната книга, дори и да не си струва, но няма да си го причиня с останалите две (книгата е първа част от трилогия).

2*/5*


Сериалът има четири сезона според информация в IMDb, като първият обхваща първата и втората част от романа, но в HBO Max са групирани в три сезона (понастоящем и трите са налични в платформата, по едно време там присъстваше само последният) - т.е. първият сезон обхваща първите три романа, но и според мен книгите драстично са орязани и ако човек го гледа, без да ги е чел, както направих  аз първоначално, доста детайли не се разбират и остават неясни.

След бозавата "Коледа в Силвър Фолс", която тръгна доста добре и някъде от средата претърпя пътен провал, вчера започнах "Коледен експрес" на Балдачи. Харесвам го като автор, а тук още повече, заради умелия хумор. Чудно ми е как книги като първата събират толкова висок рейтинг, а "класическите" са все с оценки под 3.5?!

Прочетох "Дядо Прас" от Тери Пратчет. За разлика от други негови книги, нещо сюжетът на тази не успя да ме увлече (може би зависи от настроението), но много ми хареса разговорът накрая между Сюзън и Смърт за това какво ни прави хора.

Започнах онзи ден "Нюх" на Емил Минчев - още съм преди средата, но засега ми допада книгата. Интересно съчетание между фентъзи и криминале.
Относно "Утринно море" - препоръчвам я. Кратка книга, която засяга болезнена тема за депортацията, за това да те "изскубят" от мястото ти на живот заради войни, за които ти не си виновен и да те оставят да започнеш отначало, без нищо. За трудностите, за спомените от миналия живот, за връщането и за осъзнаването на изгубеното и промененото.