В момента чета...87

За много и пълни с хубави книги години♥️
Щастието и здравето да са с всички ни. Честит Йордановден на всички празнуващи, бъдете благословени.
След като съм заредила доста и то хубави книги за четене, четох Самоличност - Нора Робъртс , като на около 250 страница от 500 ми писва, та почнах една от тези дето на трупче ми седят... Тотално непонятно писане за мен, подведоха се малко по-добри ревюта... Еманюел Карер-"Истории различни от моята" тегаво ще я прочета... Уж започваше увлекателно. Имам  Където пеят раците "Непознатата от Сена" Гийом Мюсо и си взех Ева Луна на Исабел Алиенде и още..., но за нея ще поизчакам май....

Приключих
в началото, както писах ми вървеше сухо и тегаво,но отдавам го на професията на писателката а имено адвокат. Юридическа и политическа така бих определила книгата. Аз-ът ми дойде в повече на авторката. Но за любителите на подобни книги за жени от близкия Изток я препоръчвам. Въпреки, че от издателството съм чела много по-драматични и интересни. Историята акцентира върху цензурата наложена медиите и зависимостта на съдебната система от държавата. И наистина е ужасяващо ....  Министерство на разузнаването и служителите на сигурността, които са над законите.
Сега се чудя с коя да продължа

Аз завърших годината с "отровни Думи", книга пета от поредицата „Разследванията на инспектор Гамаш“ - Луиз Пени. Всяка книга до сега е много интересна и увлекателна. Определено препоръчвам

Аз съм ги подкарала криминале след криминале - "Цветя над ада", "Сюжетът"(и двете не са нещо кой знае какво), "Без план Б"(обичам Джак Ричър, няма умора този човек 😂) и сега съм на "Мъжът от влака в 6:20". Определено на Балдачи е най-добра.

Започнах “Да докоснеш Земята” на Рани Маника.
Обаче нещо не разбирам кога се развива действието. Кога са родени героите?
В смисъл настоящето в книгата кога е?

Ами аз точно това казвам. Можеше да си остави вратичка за още един роман и постепенното му превръщане в злодей, не така от раз в края на този.

Започнах "Богатство", засега е много увлекателна и бързо се чете.

Приключих Стоунър и мисля, че е разкошна. Много човешки, без да е излишно възвисен или принизен е разгърнат самият Стоунър. В книгата намерих няколко любими изречения, които ще запазя, т.к ме вкараха в размисли 🙃. Категорична 5-ца!

"Стоунър" е много камерна , съзерцателна книга.
Навремето като я четох сякаш не я оцених подобаващо. Стори ми се монотонна и нищо-не-случваща-се. Сега обаче се усещам как все повече започвам да ценя и търся дълбочините на привидно нищо-неслучващото-се
Ще я чета отново.

Иначе започнах годината с първата ясно очертаваща се петица - "Тихи години" на любимата ми от "Хана" Алена Морнщайнова.
Ще пиша повече като я свърша.

В момента чета "Ана Каренина", въпреки, че съм минал около двеста страници само и я влача вече доста време. Пу да му се не види, Толстой ме запали по руската литература с "Война и мир" и след него изчетох доста класически заглавия. Последно прочетох "Възкресение", пак на Толстой, а преди това "Майстора и Маргарита", която ми влиза директно сред най- любимите книги. Все пак, да направиш Сатаната протагонист си е висше литературно майсторство.

Започнах "Поканените" на Дженифър Макмеън - почти до половината съм. Не е лоша засега книгата, но напрежението от "Удавниците" липсва тук.
Довърших "От прахта родени" на Бредбъри и грам не ми хареса - 2* й дадох.

Честита нова година, мили четящи другарчета! С пожелание за повече време за удоволствия, по-малко проблеми и много да сте здрави! Да откриете незабравими четива и да им се наслаждавате на спокойствие!
Аз завърших малко ударно годината, но имах време да пътувам, да си почина и успях да си довърша предизвикателството. След доста трудните за четене последни книги на Уси Адлер-Улсен, нещата малко се оправиха с Харлан Коубън - прочетох книгата, по която е правен новият сериал на Нетфликс - "Излъжеш ли ме веднъж". Много приятно и неочаквано криминале. Типично в негов стил. След това продължих с две по-лекички книжки - "Мъртвите романтици" и "Експеримент по американски" - много ми харесаха, с тях влязох във времето за почивка и разтоварих от всичко, което се беше натрупало. Първата ми беше малко тъжна, а втората беше смешна, но и двете стават като за разтоварване и ваканция След това прочетох "Тайната съпруга" - интересно развита история за Татяна Романова, преплетена с историята на една млада англичанка. Не вярвам да има нещо истинско в самата история, ако помня правилно доказаха, че всички Романови да убити, но не пречи човек да помечтае. Освен това беше написана с доста приятен стил и за разлика от "Последната велика княгиня", тази не ме издразни толкова. Понеже доста пътувах, а времето в колата е дълго, прочетох "Сам" на Лиса Гарднър - първата от поредицата за детектив Ди Ди Уорън. Увлекателно и напрегнато криминале. Не знам защо съм останала с впечатление, че съм чела предишни книги от Юрт и Русенфелт, но докато избирах нови книги и си взех последната - "Вината, която носим" - увлекателна и интересна е, но ако не си чел предните, понякога се губиш в героите и не си наясно какво става и защо става. Оказа се малко трудно да разбера основните герои, та вероятно ще потърся предните книги, за да наваксам. Но като цяло ми хареса, някак неочаквано за мен се разви. Естествено по празниците, четох и книги, колкото да съм в тон със сезона Имам навик да чета коледни такива - "Коледа край фара", "Да се завърнеш за Коледа", прочетох и новата на Сара Джио - "Езикът на любовта" - хареса ми, че се говори за цветя, беше ми интересно как се развиват историите и обясненията на различните видове любов.
Ако има някой, който харесва историята в "Тъкачната вила", излязла е четвъртата от поредицата - "Завръщане в тъкачната вила". Тази ми хареса по-малко от предните, беше ми трудно да я дочета. Отново доста връщане към старите книги, повтаряне на историите, но пък дава поглед към Германия в периода между двете войни и как е изглеждала страната тогава. От тази гледна точка беше доста интересна и какво всъшност е довело до появата на нацизма.
Започнах новата година с продължението на "Изрисувано с къна". Бях я започнала, нещо не ми хареса, след това ме увлече и я прочетох на един дъх. Бях си взела "Пазителят на тайни" и сега по празниците видях, че е излязла и третата - "Парфюмеристката от Париж" - и трите заедно ми харесаха много. Показва ни една интересна Индия - времето от прехода на британско управление към индийско и историята на трима души, две сестри и едно момче, което голямата отглежда, техните проблеми, адаптация, борба да намерят себе си - за двете сестри е особено трудно, в едно общество, което всичко е ограничено и определено от тежки правила. Много увлекателно написани, третата ми хареса най-много.
Случайно бях попаднала на Ребека Ярос - "Всичко, което оставихме недовършено" - води се тик ток сензация, нямам идея какво точно означава това, но се оказа една от книгите, които са ми с най-висока оценка от това, което четох в края на годината и началото на новата. Изключително много ми хареса - много хубав стил, много приятно написана, историята е разказана от двама души, които се преплитат с други двама от миналото, нито за минута не скучах и в интерес на истината си поплаках накрая. Бих я препоръчала на романтични души. И понеже пътуването беше дълго, чаках три часа на границата, после в задръстване и успях да прочета и още една - "Смъртоносна игра" - нещо между криминале и любов роман, но не типичен за авторката. Случва се инцидент, при който една жена остава в кома. Прокурорка се опитва да обвини отново този, който е причинил това в опит за убийство. Интересно се разви историята, напрегната, хареса ми.

Започнах парелелно да чета "Не ви познавам" на Теодора Димова. "Поразените" не съм я чела, тази я взех от някаква промоция на Сиела. Много е странна за сега, да не използвам друга дума. Едно изречение - една страница. Сега съм на 100 и някоя стр. и името на кафето "Коста" се повтаря повече от броя на страниците, които съм достигнала. И само едно и също се върти и се повтаря. Ще я дочета, ама засега е голямо разочарование.

Вчера (след дълго отлагане) дочетох Изгревът на Аврора - взех я за 6 лв със списание, иначе по принцип вече не чета тийн романи (има някои изключения). Хареса ми, но не е нещо изключително, изглеждаше ми все едно сюжетът е сглобен от  различни други произведения - в нито един момент не беше наистина изненадващ и оригинален (примерно поредицата за Спенса е много по-добра в това отношение). Като цяло книгата става за четене и вероятно ще дочета трилогията.

Видях, че са откупени правата за сериал - ако го направят, сигурно ще му дам шанс, стига да не е прекалено тийн.

Много харесах стила на Дженифър Макмеън. Напоследък не бях попадала на подобен автор, който на мен да ми допадне така.
Аз прочетох "Зимните хора", после "Удавниците", като втората ми хареса повече. "Поканените" ще я оставя за малко по-натам, защото от резюмето видях, че и тя се разказва за някакво прокълнато място, което за трета книга малко досадно става, въпреки стила на писане.
Мисля да започна трилогията "Дъгата на косата" - прочетох за нея тук.

При криминалните поредици го има това, че по принцип всяка книга е сама за себе си, може да се чете самостоятелно, но историята на героите се развива, затова е добре да се започне от първата книга и да се четат поред. Предполагам, че това важи и за "Вината, която носим" - читателското преживяване е по-пълно, ако си наясно какво е довело до тази книга.

А аз приключих "Отново Олив" и я харесах дори повече от първата книга, макар че тази е по-потискаща, защото кажи-речи основен акцент тук е остаряването. Но съм на мнение, че тази книга допълва първата и някак първата стои незавършена без нея. Доволна съм, че ги прочетох.

Сега ще довърша "Етюд в черно", а за след това съм приготвила "Императорът на лъжите" на Стив Сем-Сандберг.

Скоро ще приключа и първата книга от нова шведска криминална поредица в духа на Агата Кристи. Авторката е Катарина Бивалд, която има вече две преведени книги на български, но това сега е друга поредица. Тук главната героиня е шведска писателка, която се стреми да помага на полицията в разследването.