Мисля консултацията да я направя още следващата седмица. За да видя какви възможности имам
- Публикувана: 10 дек. 2023, 17:48 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2023, 08:07 ч.
Внуци
Аз не съм против майката и в никакъв случай не бих настройвала внучето си срещу майка му. Не одобрявам и постъпката на сина ми. Опитах се да му повлиая, но не успях. Просто искам да си виждам внучето. Нямам против да помагам на майката с каквото и да е, но да е в рамките на нормалното. Имам и финансова възможност, но не да е изнудване. Наистина се замислих и за консултация с юрист, какви са възможностите за апартамента, защото детето е много малко.
Не дължиш апартаменти на внуците, съжалявам. Не прави глупости, защото сега си млада и работиш, но не знаеш в бъдеще какво и колко пари ще ти трябват.
Ако прехвърлиш имот на внучето и нещо се случи с него, имотът ще го наследи майката заедно със сина ти. Защо?????? Ако синът ти умре и после и внучето, майката ще наследи, а ти няма да наследиш кой знае какво (ако изобщо).
Можеш да прехвърлиш апартамента на внучето, като си запазиш право на ползване за тебе и сина ти докато сте живи, но не виждам смисъл, честно казано.
А какво толкова е направил синът ти, че не го одобряваш?
Докато шикалкавиш и се чудиш как да помагаш на майката, ама да не е изнудване, няма да постигнеш желаното.
Адвокат първо и евентуално дело за свиждане и контакти.
Явно с майката все пак не сте имали блестящи отношения и преди. Сега ти го връща.
Мисля, че почваш да преиграваш с апартамента.
Никому не си длъжна. Нямаш и представа колко внуци ще имаш. Може това дете да не те погледне нивгаш и да нямате контакт, независимо какво му препишеш.
Мисля, че почваш да преиграваш с апартамента.
Никому не си длъжна. Нямаш и представа колко внуци ще имаш. Може това дете да не те погледне нивгаш и да нямате контакт, независимо какво му препишеш. 
Ще е голяма глупост, ако клекнеш и подариш жилището на внука. Гледай си спокойствието, животът има и други измерения.
Защо веднага с апартаментите напред, това е малко дете? Моят съвет е да се успокоиш, да помислиш как да изкомуникираш с майката, без его, без излишно натоварване за всички и да стигнеш до внучето с любов, мъдрост и търпение. Най-ценното, което дават бабите и дядовците е да бъдат резервните стожери на семейството ако нещо не се получи с основните. Адвокатите са много, много краен вариант. Успех ти пожелавам.
Аз помислих над това , че са живели там, редовното свекървата дала апартамент да живеят и с развода излиза ,че са навън.
И понеже майката има право да остане в имота, до пълнолетие, ако е на мъжа и ,на бащата, не на свекървата, рекох си ,че е нормално да останат, въпреки фактическата собственост. Просто са си там.
Пък като е даден, дете ,дето е загубило родител, семейството си, поне покрив да има един ден.
Щом иска да прескочи сина си , явно има защо.
Че не е длъжна е ясно.
И понеже майката има право да остане в имота, до пълнолетие, ако е на мъжа и ,на бащата, не на свекървата, рекох си ,че е нормално да останат, въпреки фактическата собственост. Просто са си там.
Пък като е даден, дете ,дето е загубило родител, семейството си, поне покрив да има един ден.
Щом иска да прескочи сина си , явно има защо.
Че не е длъжна е ясно.
Правят се изводи за редно без да е налице нужната обстоятелствена информация. И защо не? Очевидно бащата на детето нищо няма да му даде...
това пък, съвсем не е очевидно...
Ще е голяма глупост, ако клекнеш и подариш жилището на внука. Гледай си спокойствието, животът има и други измерения.
Щом внучето е много малко дете значи вероятно нещата са се случили много скоро. Аз лично бих дала малко време на жената, да се нареди на новото място, да си изгради ритъм, да поеме дъх, да си подреди и емоциите, до поотмине гнева.
Ще дойде време и за бабата.
Категорично не бих тръгнала през съда, ако не е минало малко време от раздялата.
Съвсем естествено е известно време да не иска да се чува с роднините на бившия. Очевидно при срещата в магазина са разговаряли прилично без истерии.
Звучат значи като две разумни жени.
Явно са в един и същи град.
Очевидно става дума за буквално бебе (от случката в магазина съдя, бабата ще каже)
Моя съвет е - дайте малко време.
Проявете разбиране към тази жена останала сама с много малко дете.
Ще дойде време и за бабата.
Категорично не бих тръгнала през съда, ако не е минало малко време от раздялата.
Съвсем естествено е известно време да не иска да се чува с роднините на бившия. Очевидно при срещата в магазина са разговаряли прилично без истерии.
Звучат значи като две разумни жени.
Явно са в един и същи град.
Очевидно става дума за буквално бебе (от случката в магазина съдя, бабата ще каже)
Моя съвет е - дайте малко време.
Проявете разбиране към тази жена останала сама с много малко дете.
Регламентирано време от съда е най-доброто решение на този етап.
Имам познати баба и дядо, които минаха през това. В началото, докато огорчението от раздялата беше още много силно, майката се противеше и правеше какви ли не номера, за да не дава детето. Институциите обаче си свършиха работата, и детето редовно общуваше с баба си и дядо си. Но те са много фини и интелигентни хора и не си позволиха по никакъв начин да рушат авторитета на майката. С времето лошите чувства от развода отшумяха, майката се успокои, намери си приятел, създаде ново семейство. Като видя, че свекърите не представляват никаква опасност и дори е полезно за детето да има повече любящи роднини, на които може да разчита, вече им го оставя и изпраща много по-често. Детето беше на 2 при развода, затоплянето на отношенията дойде към 6 някъде. Ако през това време бабата и дядото не бяха общували с детето принудително, по волята на съда, отчуждението щеше да е 100%, и връзката щеше да е напълно изгубена.
Така че ако наистина имате желание и мотивация - борете се, законът и институциите са на ваша страна. Но и бъдете коректни спрямо майката, и в никакъв случай не натоварвайте детето с вашите забележки и разочарования към нейния характер или начин на живот.
Имам познати баба и дядо, които минаха през това. В началото, докато огорчението от раздялата беше още много силно, майката се противеше и правеше какви ли не номера, за да не дава детето. Институциите обаче си свършиха работата, и детето редовно общуваше с баба си и дядо си. Но те са много фини и интелигентни хора и не си позволиха по никакъв начин да рушат авторитета на майката. С времето лошите чувства от развода отшумяха, майката се успокои, намери си приятел, създаде ново семейство. Като видя, че свекърите не представляват никаква опасност и дори е полезно за детето да има повече любящи роднини, на които може да разчита, вече им го оставя и изпраща много по-често. Детето беше на 2 при развода, затоплянето на отношенията дойде към 6 някъде. Ако през това време бабата и дядото не бяха общували с детето принудително, по волята на съда, отчуждението щеше да е 100%, и връзката щеше да е напълно изгубена.
Така че ако наистина имате желание и мотивация - борете се, законът и институциите са на ваша страна. Но и бъдете коректни спрямо майката, и в никакъв случай не натоварвайте детето с вашите забележки и разочарования към нейния характер или начин на живот.
Авторке, този син единствено дете ли ти е?
Голяма грешка ще е да даряваш апартамент на внуче, след като майката няма да живее в него с детето, а ще го ползва за източник на доходи. Тя е тази, която има много години пред себе си, за да получава доходи. Пред теб годините са по-малко, съответно с възрастта идват болести и драстични потребности за пари.
Не виждам защо да се лишаваш от този източник на средства - предполагам, че този апартамент се дава сега под наем.
Вече ако ти искаш да те наследи внучето, като прескочиш сина си заради поведението му, си говори с адвокат. Все пак синът ще има запазена част, както и да завъртиш нещата. Но наследство няма в момента, ти си си жива и здрава, надявам се задълго.
Опитът да си купиш обич с апартамент ми се струва обречен, вреден за теб и несигурен като резултат. Една жена, която е толкова нагла, че да постави такова искане, не се знае по-нататък дали все пак ще ти дава да виждаш детето, даже и да вземе това, което изобщо не й се полага.
Голяма грешка ще е да даряваш апартамент на внуче, след като майката няма да живее в него с детето, а ще го ползва за източник на доходи. Тя е тази, която има много години пред себе си, за да получава доходи. Пред теб годините са по-малко, съответно с възрастта идват болести и драстични потребности за пари.
Не виждам защо да се лишаваш от този източник на средства - предполагам, че този апартамент се дава сега под наем.
Вече ако ти искаш да те наследи внучето, като прескочиш сина си заради поведението му, си говори с адвокат. Все пак синът ще има запазена част, както и да завъртиш нещата. Но наследство няма в момента, ти си си жива и здрава, надявам се задълго.
Опитът да си купиш обич с апартамент ми се струва обречен, вреден за теб и несигурен като резултат. Една жена, която е толкова нагла, че да постави такова искане, не се знае по-нататък дали все пак ще ти дава да виждаш детето, даже и да вземе това, което изобщо не й се полага.
Може с бившия да са живели в този апартамент, а сега да се налага тя да живее с детето под наем заради неговите влошени отношения с майка му. При настоящите нива на наемите нормално един наемател да е леко поизнервен на хора, които му правят мили очи, но не удрят реално рамо.
Регламентирано време от съда е най-доброто решение на този етап.
Имам познати баба и дядо, които минаха през това. В началото, докато огорчението от раздялата беше още много силно, майката се противеше и правеше какви ли не номера, за да не дава детето. Институциите обаче си свършиха работата, и детето редовно общуваше с баба си и дядо си. Но те са много фини и интелигентни хора и не си позволиха по никакъв начин да рушат авторитета на майката. С времето лошите чувства от развода отшумяха, майката се успокои, намери си приятел, създаде ново семейство. Като видя, че свекърите не представляват никаква опасност и дори е полезно за детето да има повече любящи роднини, на които може да разчита, вече им го оставя и изпраща много по-често. Детето беше на 2 при развода, затоплянето на отношенията дойде към 6 някъде. Ако през това време бабата и дядото не бяха общували с детето принудително, по волята на съда, отчуждението щеше да е 100%, и връзката щеше да е напълно изгубена.
Така че ако наистина имате желание и мотивация - борете се, законът и институциите са на ваша страна. Но и бъдете коректни спрямо майката, и в никакъв случай не натоварвайте детето с вашите забележки и разочарования към нейния характер или начин на живот.
Имам познати баба и дядо, които минаха през това. В началото, докато огорчението от раздялата беше още много силно, майката се противеше и правеше какви ли не номера, за да не дава детето. Институциите обаче си свършиха работата, и детето редовно общуваше с баба си и дядо си. Но те са много фини и интелигентни хора и не си позволиха по никакъв начин да рушат авторитета на майката. С времето лошите чувства от развода отшумяха, майката се успокои, намери си приятел, създаде ново семейство. Като видя, че свекърите не представляват никаква опасност и дори е полезно за детето да има повече любящи роднини, на които може да разчита, вече им го оставя и изпраща много по-често. Детето беше на 2 при развода, затоплянето на отношенията дойде към 6 някъде. Ако през това време бабата и дядото не бяха общували с детето принудително, по волята на съда, отчуждението щеше да е 100%, и връзката щеше да е напълно изгубена.
Така че ако наистина имате желание и мотивация - борете се, законът и институциите са на ваша страна. Но и бъдете коректни спрямо майката, и в никакъв случай не натоварвайте детето с вашите забележки и разочарования към нейния характер или начин на живот.
Мисля си, че бих си гледала живота и не бих настоявала за виждане. Апартамент не бих приписвала, не бих си и помислила даже, освен ако нямам 5, разбра се.
За виждания, определени от съда, не знам, звучи ми недобре. Майката ще настройва детето, а вероятно ще продължи да изнудва за апартамента.
За виждания, определени от съда, не знам, звучи ми недобре. Майката ще настройва детето, а вероятно ще продължи да изнудва за апартамента.
Може с бившия да са живели в този апартамент, а сега да се налага тя да живее с детето под наем заради неговите влошени отношения с майка му. При настоящите нива на наемите нормално един наемател да е леко поизнервен на хора, които му правят мили очи, но не удрят реално рамо.
Вероятно като семейство са живели в този апартамент и снахата е поискала да останат там с детето, като бабата му го прехвърли. Бабата не се е съгласила и снехете си е отишла в свое жилище. Оттам вероятно са дошли и лошите чувства. Аз също съм против възрастните хора да си прехвърлят собствеността на деца и внуци, освен ако имат примерно няколко и не им е важно.
Ако авторката си търси правата по съдебен ред може снахата дасе озлоби,на никого не е приятно да го съдят. Но може да потърси някаква комуникация, примерно чрез родителите на снахата и да и даде да разбере, че желае да се вижда с внучето и би предприела и постъпки пред закона, ако не се разберат с добро.
Ако авторката си търси правата по съдебен ред може снахата дасе озлоби,на никого не е приятно да го съдят. Но може да потърси някаква комуникация, примерно чрез родителите на снахата и да и даде да разбере, че желае да се вижда с внучето и би предприела и постъпки пред закона, ако не се разберат с добро.