Имоти за деца и внуци

Защото сам си сложи края.

Съжалявам.

Ама какво значение има,че един от два апартамента е прехвърлен?? Що за глупави въпроси, хайде да спрем с това ориенталско, да не кажа друга дума, мислене за златните синковци всичко, а щерките кучета ги яли, мъжете им да ги гледат.
Щом едното дете е взело едното жилище, другото жилище се полага на другото дете. В случая не е един имот, а със сигурност поне два, годни за живеене, и още не разбрах колко други.

Имотът, прехвърлен на сина, явно е бил изцяло на бащата. Другите - не са на един собственик, разделени са на дялове. Как може да сравнявате човек, който прехвърля изцяло свой имот на някого, с имоти, принадлежащи на трима?

Ще ми е интересно да прочетем край на тази сага.

През 2038, нали?

Майка ми може да се разпореди с нейните двлове както желае. Аз признавам, че исках и очаквах от нея да направи жест към мен, но  тя не искала да ощетява сина си. Еми.. добре, ощетена съм аз тогава. Разбирате ли, аз съм наясно, че съм нелюбимото дете. Това, че брат ми не помнеше коя е майка му при раздялата, за никого няма значение. Не се интересуваше дали има хляб на масата.

За това не съм толкова снизходителна към майка си вече. Защото нея не я интересува аз има ли къде да живея. Питала съм я, ако аз изпадна в тази ситуация да ме набият и изгонят? Къде да ида и ще ми подаде ли ръка? Да, в общия “дом” с брат ми и нея. Имала съм дял, да съм ходела там. Това е.

Щом тя не гледа за мен, аз защо да я съжалявам, че на 60+ ще ходи по дела и ще влачи търгове. Нейн беше избора. Аз сагата ще я приключа в съда. Моите дялове ще си ги взема в пари и ще си управлявам наследството както намеря за добре.

Наистина,His е права.Не може доброто отношение да е само от едната страна.Дано като се обявят имотите на публична продан/загуба на пари/ да се освестят и се разберат.Делата за собственост не се влачат толкова.Бях свидетел на също толкова неприятен случай,за около година приключиха.

hechicera_ ти си на 30. Тепърва ще градиш и ще се справяш.

Майка ти на 60+. Ужасявам се от мисълта, че дете разсъждава така за майка си. Твоите "ако теб те набият и изгонят" притеснения са имагинерни, не са ти на главата. Здрава си и имаш мъж до себе си. Майка ти е възрастна, сама, била е жертва на домашно насилие. Ще й вземете дома. Тежка история за мен. И не, изборът не е неин. Твой е. Ти не си бездомна, сама, пребита, или в належаща нужда, та да трябва да всяка цена да вземеш на майка си дела, да е на твое име и да си доволна.

Само дето бащата си е прехвърлил негов имат на едното от децата си.
Майката няма общо с неговото решение. Те са били разведени и в лоши отношения. Защо сега тя трябва да бъде наказана за грешното решение на бившия си мъж?
Между другото публичната продан става на далеч от пазарната цена.
Самите ние сме купували или сме съдействали при покупката на наши клиенти на имоти на на търг за 1/4 и дори за 1/5 от реалната цена.
Най-фрапиращата цена беше 14 000 евро за спалня, дневна, кухненски бокс, баня и прилежащ гараж в ново строителство на крайбрежната улица на курортен град, където към онзи момент цените вече бяха 6-цифрени.
Накрая, ако всеки си държи на ината, ще са на загуба и тримата.
Не знам дали и адвокатите дават адекватни съвети или се възползват удобно от афекта в случая.

Хечи, за теб не е ли опция брат ти и майка ти да ти изплатят твоята част и да прекратиш контакт. И без това след нейната смърт пак ще трябва да делите, защото сега нейната част не може да си поделите. Няма как сега с брат ти да се споразумеете за бъдещо хипотетично наследство, което може и да го няма някой ден.

Добре, де тя каза, че брат и иска всичко за себе си и отказва съдействие, освентова и отправя заплахи. Очевидно е, че те не искат да и платят нейните дялове.
Аз бих завела и дело за заплахите.
А също бих оспорвала и дарението, щом има възможност.

Те няма да се освестят, но ще си платят и ще приключи сагата.
Ечи е на 30. Тепърва дом и деца. Как пък няма да си потърси своето.
Лесно е да даваш акъл да хвърли всичко, ако твоето всичко е благодарение на прилична основа от баби, родители и съпруг/а.
Ние с ММ имаме неголям, но приличен доход. Е не можем просто да купим. Оказва се, че въпреки че теоретично можем да плащаме висока ипотека, на практика ние просто нямаме пари дори за панелка в Люлин.
Тъй че аз лично съветвам Ечи да си гони своето, защото явно няма кой да ù го даде, а грозни коментари от сребърни лъжички винаги ще има.

Б2022, така е, съгласна съм, че съм още млада. Но майка ми не е била зад гърба ми никога. Съответно съм наясно, че на нея за нищо не мога да разчитам.

Прогнозата на моите адвокати е 2 г за двете фази на делбата. В София сме, май съдът е натоварен.

Фивър, мисля, че адвокатите ми са доста адекватни. Шест месеца влачим комуникация с останалите страни. Адвоката на брат ми е ужас, не отговаря, не вдига телефон, не отговаря на мейли. Твърди, че комуникира с него само лично, съответно всяко предложение се влачи седмици, докато се обсъди. Идеята беше да се ликвидира цялата обща собственост и майка ни да подели всичко приживе, като остане ползвател.

Аз бях съгласна и да ми изплати той дяловете и да мирясаме, дори след години майка ни като не е на тоя свят пак да делим. Ама той пари не иска да дава. Искаше някакви абсурдни бартери, да заменяме дялове тук и там, които не са равностойни и съответно той искаше дяловете на мама за него. Е, как да се съглася на това.

После дойдоха и заплахите. Ама косвено, той казва на нея как ще ми стъжни живота, не идва да ме заплашва в лицето.

Наясно съм с това как ще стане търга, ще ила загуба на стойност. Ама това е. Шест месеца опитвах с добро.

Благодаря, Нарциса! Аз каквото съм успяла сама съм постигнала, с помощта на мм и неговата подкрепа. На нашите не чаках и като студентка, защото те не искаха да ми помагат. Оставиха ме сама да се издържам, писах вече какво беше положението. Не чакам на готово и сега. Взимам добра заплата, мм също. Надявам се да успеем да вдигнем сватба догодина, след това и бебета. Но не мога да оставя всичко да се батиса от тъпия ми брат, който се чуди как да заграби повече.

Ами не знам. Аз нямам съвсем нищо имотно, получено от роднини. Тоест, не може да се каже, че нещо ми е дошло наготово и разсъждавам като галеник на съдбата.

По-скоро бих теглила вечно кредити или ще живея на квартира, отколкото да мъкна възрастен родител по дела, от които той може да си загуби жилището. Пък аз да взема моите заветни проценти. И това вечно натякване "не съм любимо дете". Ако не си, няма и да станеш. Какъв е смисъла да се повтаря?

Аз не очаквам да стана любимото й дете като заведа дело. Но някаква справедливост трябва да има. Майка ми не оцени нищо от това, което правех за нея. Бях предложила да се продаде всичко доброволно и всеки да си вземе неговите дялове в пари. Апартамент в софия на перфектна локация щеше да се продаде за 2 дни. Ама не искат. Еми.. варианти предлагам шест месеца. Не това, не онова. Брат ми постоянно говори как неговият интерес щом е нарушен, ще се бори до дупка и то мръсно, с подкупи и връзки. Щял да запали работата на майка ми и нея. Как да се разбера с него? И с нея, която не смее да му каже една дума на въпреки?