На кръстопът

  • 4 079
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • Melmak
  • Мнения: 9 658
И аз помислих, че е някаква ученическа любов и за това чак след седем години са заживели заедно. А не, че примерно са били големи хора и са се срещали 7 години.

Явно със сегашния бъдеще няма, само застой. Не ти е тръпка, няма любов, а навик.

Новият ти е интересен, защото виждаш някакъв жест. Не се връзвай толкова, мъжете могат и 10 часа да пътуват за да си начешат … любопитството и след две седмици да забрави коя си.

Според мен с настоящия всичко е мъртво, махай се от там. С новия- каквото стане.

# 16
  • София
  • Мнения: 16 110
Започнеш ли да възприемаш мъжа си (съответно жена си) като "питомното", нещата не са добре.

# 17
  • Мнения: 10 352
Ако няма нов човек на хоризонта, ще си стоиш и търпиш изчерпаната връзка, докато се появи нов клон, за който да се хванеш ли? Вярно, че произлизаме от маймуните, но все пак. Трябва да можеш да взимаш решения за личните си отношения, без да чакаш на трети човек... или пък форум.

# 18
  • Мнения: 17 116
Пет години живееш с приятеля си, и от тия 5 за няколко години имаш и втори приятел? Зарежи ги и двамата, един дол дренки са да търпят такива паралелни отношения толкова дълго.

# 19
  • Мнения: 20
Благодаря на всички за мненията!
С приятеля ми тръгнахме,когато бях на 18 и тъкмо започвах да уча в университет в друг град, затова не сме живели по рано заедно.
Не сме женени и нямаме деца,но затова пък имаме общ апартамент и ипотека,която ме спира(честно казано в днешно време апартамента май е по обвързващ от брака).
С другия нямам виртуална връзка,както някои от вас предположиха. Той ми е колега и прекарваме доста време заедно. Направи ми впечатление веднъж,когато се бях прибрала в родния ми град,че той пътува три часа само за да си поговорим и затова го споделих. Но това е само един от многото жестове,които е правил.

Последна редакция: ср, 20 дек 2023, 16:23 от Vasileva92

# 20
  • Мнения: 2 373
Винаги съм смятала, че ипотека взимам само когато мъжът ми сложи пръстен.

Иначе някак несериозно.
Аз не мисля, че трябва да се наказваш седейки във връзка, която не те устройва.
Мъжът трябва да те прави щастлива, а ме да те натоварва, иначе няма смисъл да сте заедно.

# 21
  • Paris, France
  • Мнения: 17 725
За мене първата връзка е изтрита. Щом единият мисли за колега и се среща с него, по-добре да се разделите докато си млада и можеш да срещнеш любовта.

За ипотеката съм пас. Не е невъзможно да се продаде жилището, но не знам дали е възможно и какви загуби ще понесете. Виждам:

1. Говориш със сегашния партньор. Обясняваш, че не си щастлива и искаш да се разделите. Питаш дали иска и може да изкупи твоя дял. Ако имаш пари, родители биха ти помогнали и той има къде да отиде, предлагаш да изкупиш неговия дял.

2. Ако имаш родители или роднини в града с празно жилище - изнасяш се там и плащаш режийните, а продавате жилището и всеки си понася загубите или си прибира остатъка от парите.

3. Изнасяш се на квартира ако можеш да покриваш квартира и ипотека едновременно и се съветваш със специалист дали да продадете жилището веднага или да изчакате.

4. Пренасяш се директно у колегата. За мене това би било опция само и единствено ако не търся сериозна връзка с колегата, сегашният ме гони и нямам къде да ида и с ясното съзнание, че скоро ще трябва да се местя пак.

С колегата пробваш, но може и да не се получи. Може да си му интересна точно защото си обвързана с партньор и ипотека. Жестовете са хубаво нещо, но колегата би ли те настанил ако напуснеш сегашния? Би ли се обвързал с ипотека с тебе?

Аз бих се разделила със сегашния, но без wishful thinking за колегата.

За мене връзка с колега е No go area. Където ям, не сера.

# 22
  • Мнения: 2 353
Връзка от 12 год ,без развитие-брак,деца е изчерпана.Още повече имаш интерес към друг мъж.Който има пари да изкупи дела от ипотеката и всеки да си уреди живота. Ако на 20 г си имала цялото време на света,на 30 трябва да се замислиш.
За другия мъж ,не знам.Не се хвърляй от една връзка в друга.Ти реално никога не си живяла самостоятелно.

# 23
  • Мнения: 17 116
Оказа се, че изборът е любов или апартамент. Пусни анкета към темата, ще гласуваме.

# 24
  • Мнения: 1 038
В такъв случай съм “За” колегата. Вие не се виждате в бъдещето със сегашния си партньор, а би трябвало, ако се обичате. Не ми прилича на любов, а на колкото да не сте сами. При другия нищо не се знае още - може и да се случат, може и да не се случат нещата. Но пък при настоящия партньор усещате, че не се случват така, както желаете. По-добре е да рискувате, защото ми се струва, че оставането в настоящата връзка е безсмислено. То реално излиза и че няма и какво да рискувате толкова. Няма тръпка, не обърквате живота на деца,  няма нищо сега. 5 години съвместен живот, а и други седем срещи,  са много време, за да няма желание за никакво развитие и в двамата. То е субективно нали, но поне за мен са много време.

# 25
  • Мнения: 7 131
Какво е това питомно, човек, за който не ти пука, държите ипотеката?! Няма гаранция, че новия е човека, но няма как да срещнеш човека за теб, докато стоиш в някаква изчерпана връзка от навик и заради заем.

# 26
  • Paris, France
  • Мнения: 17 725
Оказа се, че изборът е любов или апартамент. Пусни анкета към темата, ще гласуваме.

Правилно. И да има и опция "без апартамент и без любов", защото е най-вероятната възможност в случая.

В такъв случай съм “За” колегата. Вие не се виждате в бъдещето със сегашния си партньор, а би трябвало, ако се обичате.

Аз съм за апартамента. Мълчи си, не създава проблеми, не хърка, не заглежда колеги, не духва с друг апартамент, а като ти омръзне след време, може да се продаде и за печалба. Колегата днес я заглежда нея, утре ще заглежда друг колега. След 12г ще четем, че любов нямало, не било еди какво си и някой друг бил въртял геврека 2 часа за да я види.

# 27
  • Мнения: 5 471
Наистина, мъж или апартамент си е голяма дилема.
Един апартамент е в пъти по траен от една връзка.
Не се знае и тази тръпка дали ще е дълга и дали ще си струва риска.

# 28
  • Мнения: 7 131
Човек може да промени всичко ако иска. Моя приятелка се разведе с мъжа си, продадоха жилището, изплатиха си заема, всеки пое по пътя си. Понастоящем и двамата щастливи с нови партньори.
Защо да пилееш още години?

# 29
  • Мнения: 8 124
Благодаря на всички за мненията!
С приятеля ми тръгнахме,когато бях на 18 и тъкмо започвах да уча в университет в друг град, затова не сме живели по рано заедно.
Не сме женени и нямаме деца,но затова пък имаме общ апартамент и ипотека,която ме спира(честно казано в днешно време апартамента май е по обвързващ от брака).
С другия нямам виртуална връзка,както някои от вас предположиха. Той ми е колега и прекарваме доста време заедно. Направи ми впечатление веднъж,когато се бях прибрала в родния ми град,че той пътува три часа само за да си поговорим и затова го споделих. Но това е само един от многото жестове,които е правил.

Василева 92, това, че сте се загаджили на 18, означава, че ти е един от първите, вероятно и ти на него.
Брак, тоест напредък във "връзката" (кавичките са защото не е ясно на публиката тук какво ви връзва с настоящия, освен ипотеката, де), та брака не е гаранция, че няма да те загложди любопитството дали всички мъже са еднакви, както твърди този форум Wink
Или че той няма да се заинтригува по същия въпрос спрямо жените.

Мнението ми се припокрива с клишето, че е по-добре човек да съжалява за грешка, отколкото за това, че не е опитал. Много хора естествено не мислят по този начин. Въпрос на избор и на смелост да го отстояваш.

Послепис: Реших, че тук ще се премести купона, след като пропуснах темата за стария любовник.

Общи условия

Активация на акаунт