В този ранен час отново съм сред вас!Надявам се вече по-често да се включвам във форума и да се опозная по-добре с майките с които не се познавам от предродилния ни период.
Влизайки в наща темичка виждам толкова много сладки ,детски личица и хубави майки и връщайки се назад във времето когато чакахме коя първа ще роди и стискахме палци всичко да мине леко и успешно ,си мисля че всички притеснения и болки са си заслужавали/не се учудвайте на думите ми,поради дългото ми отсъствие съм пропуснала много моменти за това правя тази съспоставака с предишните ни страхове и сегашните вълнения/.
Виждам ,че някой от вас сериозно се замислят за второ бебче,според мен поне две дечица трябва да има в семейството ,за да е пълно щастието.За тези ,които не знаят разликата на синовете ми е 11 години ,поне аз съм доволна от тази разлика ,защото получавам истинко разбиране и подкрепа,но скоро имахме много комична ситуация поне за мен.Най-неочаквано ми се появи невероятен апетит ,такъв какъвто изпитвах единствено когато бях бременна с Влад и познайте каква паника обхвана големите ми мъже ,мъжа ми каза че ако има две черти Ванко е невинен този път ,а Спаси обеща че ако съм бременна ще се наложи да си събере раницата и да се пренесе при баба му .Притесненията им бяха толкова реални ,че дори ми купиха тест за бременност ,който за всеобща радост се оказа отрицателен .Причината не е ,че няма да се справим с още един бебелан ,просто този малкия калпазан се оказа голям калпазан и всички сме готови да се изнесем на палатка вече.Но майките ,който имат добри дечица ,подкрепа и разбиране от страна на близките няма от какво да се притесняват.
От мен лека нощ и хубав почивен ден!
