Паническо разстройство - 60

  • 55 351
  • 773
  •   3
Отговори
# 690
  • Мнения: 196
Здравей джуд , може ли да ми пишеш на лично ?

# 691
  • Мнения: 406
Здравейте! Преди време бях писала в тази тема, но не бях сигурна дали е точното място за мен. Сега отново ме насочиха тук. Търсех тема за хора с депресия, в която да споделям как се чувствам.
Скрит текст:
Не знам дали отговарям на някакви критерии, но просто имам нужда от време на време да пиша някъде. Дори не знам дали съм точно в депресия, просто твърде често не се чувствам добре. От години съм така и по свой си начин успявам да се справя. Имам много страхове и притеснения. От няколко години смених много психотерапевти, сега реших да се задържа при един и да работя с него, защото иначе рискувам да почвам отново и отново едно и също без напредък.
Не пия медикаменти, не защото съм против тях, а просто не мисля, че имам нужда. Ходила съм два пъти на психиатър. Единият ми каза, че имам генерализирано тревожно разстройство и ми изписа Золофт, но се притеснявах да го почна и се отказах. Другият ми каза, че не смята за нужно да пия, каквото и да е.
Вярвам на психотерапията, просто имам неотработени травми и адски много страхове. И имах нужда да споделя.
Аз самата мисля, че съм тревожна и много чувствителна.
На правилното място си. Сподели, как се чувстваш, какви са ти притесненията, за какво се страхуваш най-много - за живота си ли, от болести ли, от какво? Защо се притесняваш от лекарствата, кое те притеснява.

# 692
  • Мнения: 2 347
За моето няма лечение, то дори не е болест. Просто опустошаващо чувство за самота и липса на смисъл. Чувствам се сякаш животът ми е напразно. Не мога да реализирам потенциала си. Имам често социална тревожност. Дори в квартирата, в която живея, не мога да се отпусна покрай съквартирантката си и се затварям в стаята си. Не искам съвети. Пробвах всичко. През последните две години ходих на какви ли не курсове, работа смених, на спорт ходих. Бях пристрастена към шопинга, докарах си дългове, сега си изплащам. Лекувам и един здравословен проблем.
Изживявам и криза, свързана с възрастта ми. Имам комплекси, сещам се често за отминали лоши преживявания, обидни думи. В семейството ми също има разни проблеми и когато прекарвам време с тях, ми влияят.
Искам да отида някъде в чужбина, защото си мисля, че там ми е спасението, но за момента не мога, не се чувствам готова и финансово не мога. Нещо ме спира, въпреки че в критични моменти го чувствам като спасението. Искам да мога да бъда себе си без страхове, без притеснение кой какво ще каже, как ще ме критикува или как ще ме обиди. Не искам да живея в толкова страхове от думите на хората. И искам някой да ми даде шанс да развия потенциала и талантите си, но не мисля, че ще стане в тази държава.

# 693
  • Мнения: 2 776
За моето няма лечение, то дори не е болест. Просто опустошаващо чувство за самота и липса на смисъл. Чувствам се сякаш животът ми е напразно. Не мога да реализирам потенциала си. Имам често социална тревожност. Дори в квартирата, в която живея, не мога да се отпусна покрай съквартирантката си и се затварям в стаята си. Не искам съвети. Пробвах всичко. През последните две години ходих на какви ли не курсове, работа смених, на спорт ходих. Бях пристрастена към шопинга, докарах си дългове, сега си изплащам. Лекувам и един здравословен проблем.
Изживявам и криза, свързана с възрастта ми. Имам комплекси, сещам се често за отминали лоши преживявания, обидни думи. В семейството ми също има разни проблеми и когато прекарвам време с тях, ми влияят.
Искам да отида някъде в чужбина, защото си мисля, че там ми е спасението, но за момента не мога, не се чувствам готова и финансово не мога. Нещо ме спира, въпреки че в критични моменти го чувствам като спасението. Искам да мога да бъда себе си без страхове, без притеснение кой какво ще каже, как ще ме критикува или как ще ме обиди. Не искам да живея в толкова страхове от думите на хората. И искам някой да ми даде шанс да развия потенциала и талантите си, но не мисля, че ще стане в тази държава.
И сте убедена, че не се касае за заболяване от менталния спектър? Аз няма да давам мнение или съвет, само ще кажа да идете пак на сериозен психиатър , който обаче е и терапевт, след това може да кажете какво е мнението му Simple Smile

# 694
  • Швейцария
  • Мнения: 2 923
И аз съм на мнението на Георги.

# 695
  • Мнения: 2 347
Приемам всяко мнение, благодаря. Не съм убедена в нищо, просто покрай мен хората като ми кажат, “животът е борба”, “вземи се в ръце” и т.н. И почвам да си мисля, че просто не съм борбена и т.н.
Аз си мисля, че имам “високо функционираща” депресия. Чела съм в чужди сайтове за това състояние. Ходя на работа, върша си задачите, в никакъв случай не искам да изпадна от този ритъм, защото иначе ще стане по-зле, но си се чувствам зле вътрешно най-вече заради стари травми. Още от 16-годишна ми започнаха депресиите, сега съм на 30. Да, не е като в началото, когато не разбирах какво се случва, научила съм се да се справям, но… знам, че не живея така, както бих могла да живея. Живея непълноценно. И като казвам тези неща, изпитвам чувство за вина, защото ме е страх на не съм лигла…
Може ли на лично съобщение да ми дадете препоръка за такъв специалист? Благодаря!
П.П. Последно да допълня за психотерапиите - притеснявам се много дали “действат” и затова ги сменям често, защото когато ми дават някакви задачи за изпълнение, сякаш действат на повърхностно ниво, но не и в дълбочина. И аз наистина имам нужда от някакво съчувствие, защото направо се изморих да се “боря” и все да се опитвам с усилия да си променя живота. И наистина, наистина положих много усилия през последните две години да променям какво ли не, но май трябва да се приема и да започна малко да изпитвам съчувствие към самата себе си БЕЗ чувство за вина…

Последна редакция: чт, 07 мар 2024, 06:57 от Джуд

# 696
  • Швейцария
  • Мнения: 2 923
 Аз мисля, че да се мъчиш и да търпиш депресията е безсмислено. Още повече, че без адекватно лечение тя се влошава. На психотерапия е хубаво да се ходи, но само с нея се опасявам, че няма да станат нещата. Антидепресантите вършат чудеса. А колкото до приказките да се стегнеш, да се радваш на живота, че си мързел и т.н., това са глупости, които хората говорят, без изобщо да са запознати с клиничната депресия. Това е липса на серотонин и тя не се оправя с позитивно мислене.

# 697
  • Мнения: 301
Подкрепям мнението на Георгий и Джени. Ти си на 30 и имаш комплекс от възрастта си?! Чувстваш самота и безизходица и мислиш, че това не е ментален проблем...Моето мнение е, че с психотерапевта само задълбочаваш състоянието си, отново и отново изговаряте едни и същи неща. Трябва ти психиатър и медикаменти.

# 698
  • Мнения: 1 119
Аз също съм само с депресия и години наред се опитвах да се стегна, да намеря все за нещо да се закача, което ме вдига и осмисля. Терапии, книги, констелации, врачки, а отделно и колко глупости може да сътвори човек в живота си, подлъган, че нещо му носи щастие в едно такова състояние....
Е да  ама дойде момент, в който вече тялото е парцал, работата се върши с огромни мъки и детето ти те гледа тъжно какво пак ти има???
С медикаменти те има вероятност да се стегнеш, да погледнеш ведро на всичко и да направиш някои промени в живота си. После вече нещата като се променят ще ги спреш бавно бавно.... Аз поне в това вярвам в момента. Не очаквам чудеса, но  трябва помощ, това е.

# 699
  • Мнения: 1 703
Джуд, напротив. Така описано си е точно болест. Депресията в такива граници, които описваш си е за лечение и за съжаление си е болестно състояние,колкото и да не искаме да го приемем. Като човек преминал за няма и година през тежка хипохондрия, паник атаки, ужасна тревожност и депресия, смея да кажа, че последното ме изплаши най-много. И към днешна дата, ако спра АД най се страхувам да не изпадна отново в тази бездънна дупка на депресията.
Подкрепям останалите, че ти трябва добър психиатър, с който да обсъдиш ситуацията си и да ти назначи правилно лечение. В противен случай агонията продължа и се и задълбочава. Успех!

# 700
  • Мнения: 2 347
Благодаря ви! Много се страхувам как да намеря точния специалист. Наистина ще ми е полезно да ми дадете препоръки. Обиколих много… а последният психиатър се държеше странно. Даде ми списък с терапевти и понеже бях ходила при един от тях, ме попита с лежерен тон: “и кво не му хареса на него”

# 701
  • Мнения: 1 703
Благодаря ви! Много се страхувам как да намеря точния специалист. Наистина ще ми е полезно да ми дадете препоръки. Обиколих много… а последният психиатър се държеше странно. Даде ми списък с терапевти и понеже бях ходила при един от тях, ме попита с лежерен тон: “и кво не му хареса на него”

От кой град си? Може някой от темата да те насочи. Другият вариант е да провериш в Супердок, там обикновено има доста отзиви за различните специалисти.

# 702
  • Мнения: 2 347
София. Точно оттам намерих тези двамата последните.

# 703
  • Мнения: 60
Здравейте! Преди време бях писала в тази тема, но не бях сигурна дали е точното място за мен. Сега отново ме насочиха тук. Търсех тема за хора с депресия, в която да споделям как се чувствам.
Скрит текст:
Не знам дали отговарям на някакви критерии, но просто имам нужда от време на време да пиша някъде. Дори не знам дали съм точно в депресия, просто твърде често не се чувствам добре. От години съм така и по свой си начин успявам да се справя. Имам много страхове и притеснения. От няколко години смених много психотерапевти, сега реших да се задържа при един и да работя с него, защото иначе рискувам да почвам отново и отново едно и също без напредък.
Не пия медикаменти, не защото съм против тях, а просто не мисля, че имам нужда. Ходила съм два пъти на психиатър. Единият ми каза, че имам генерализирано тревожно разстройство и ми изписа Золофт, но се притеснявах да го почна и се отказах. Другият ми каза, че не смята за нужно да пия, каквото и да е.
Вярвам на психотерапията, просто имам неотработени травми и адски много страхове. И имах нужда да споделя.
Аз самата мисля, че съм тревожна и много чувствителна.
На правилното място си. Сподели, как се чувстваш, какви са ти притесненията, за какво се страхуваш най-много - за живота си ли, от болести ли, от какво? Защо се притесняваш от лекарствата, кое те притеснява.
София. Точно оттам намерих тези двамата последните.
и мен ме беше страх да пия,но се наложи!От 4 месеца съм на есцитил и се върнах към живота!другия месец живот и здраве мислят да ми го спрат

# 704
  • София
  • Мнения: 6 925
Джуд, първо и най-важно - няма от какво да се стесняваш и притесняваш. Нито пък си длъжна да слушаш приказки "да се стегнеш" - това са сред най-вредните подмятания.
Отиди при добър психиатър, бъди откровена за състоянието си и приеми, че най-вероятно с това, което описваш, ще ти се наложи да пиеш хапчета. Няма място за страх, ще видиш как ще се завърнеш към живота, пъзелът просто ще си пасне.

П.П.: Аз днес съм на психиатър и чакам да видя какви насоки ще ми даде...

Общи условия

Активация на акаунт