Не знам как да продължа напред.

Добре бе, наистина ли не разбирате каква тежест има такава първа връзка от 5 години в началото на 20-те? Аз като си спомня с моята бивша какви циркове бяха докато я изкарам от живота си почти на годините на авторката и след кофти връзка с горе долу такава продължителност, наистина е много трудно. Хубав или лош, буквално израствате с този човек и е много трудно да прекъснеш всичко с него. Изобщо не и препоръчвам да се занимава да му прави сечено, очевидно на него не му пука особено за нея, а тя само ще си бърка в раната още повече.
Да зарязва всичко, багажчето и на колата, и при техните. Смяната на обстановката и връщането към родния и дом и квартал първоначално ще я откъснат от проблема, по нататък вече ще реши какво да прави.

Аз циркове не смятам да правя, просто искам да си тръгна и да приключа всякакви отношения с този човек и с този си живот и да започна нов. Като всяка жена и аз мога да направя цирк, но ми е през онова дето го нямам и вече съм ужасно изморена психически.

Смисъл от циркове няма. И да правиш, само ще се изхабиш. Нищо няма да спечелиш, хубаво е, че мислиш така. Не носят абсолютно никакви плюсове.

Разбирам я тайс, права е до голяма степен. Обаче на твое място и аз бих зарязала и апартамент и всичко. Така или иначе завършваш, не вярвам да гориш от желание да живееш в Търново.

Относно съвета на психолога, според мен също не гледа териториално. Не е въпроса дали Варна или ВТ. Въпросът е да не се учи да търси спасение при мама и татко за всяко нещо. Не казвам, че авторката е такава. Говоря тук на ангро. Има и много по-големи жени, които при най-малкото звънят на мама и тати да им спасяват д-то. В един момент човек трябва да се учи сам да си решава проблемите. Като гледам авторката не иска да висва на ръцете на техните, а да се махне от тоя нещастник, по празници квартира няма да намери от днес за утре.

Според мен също да си изясни къде й се живее.

Прочетох само първия пост и последната страница, тоест последните две мнения.
Тя едва сега се разделя с този мъж, хора. Ще осмисли връзката, раздялата, ще вземе решения. Нека първо да се отърси от тази връзка. Това, че временно ще отиде при родители или приятелка, или на хотел, не означава, че в един момент няма да си стъпи на краката и да се ориентира как ще я кара занапред. Всичко с времето си.
Аз бих отишла при родителите си. После бих мислила с подробности какво ще правя без него. Само не се връщай! Защото ще има молби, сълзи и клетви, не се поддавай! Блокирай и не поглеждай назад. За твое щастие доста млада си осъзнала какво се случва и че такива отношения са отровни.

Може би психоложката е имала предвид,че ако се върнеш при вашите може да се поддадеш на самосъжалението и да останеш при вашите много време, без да искаш да поемаш по нов път. Според мен също няма лошо да идеш при тях, няма да им тежиш. По-добре това отколкото да станеш на възраст и да си още с този...

Авторката няма опит с мъжете, хора, със самостоятелността има. 5 години се е оправяла без мама и тате, а и реално без мъжка подкрепа. Тя още като дете е излязла от дома на родителите си, тренирана е. Не и е проблемът в това, има работа и средства да живее също. Сега трябва да се отърси от всичко с този нехранимайко, защото дори при неуважение и липса на истинска грижа и любов от негова страна не е лесно. Тя друго не познава, 5 години това и е била средата, има свикване дори с неприемливото. Най-доброто е да се върне при родителите, за колкото време е необходимо, да се събере първо, защото в крайно силно неприятните емоции много лесно може да сгреши отново. Дали с него, дали с друг като него. Това решение на 19 години да живеят заедно вече и е изиграло лоша шега. Той се е възползвал. Да се поуспокои малко, да се види с техните / най-нормалното нещо на света е, в нормалните семейства, не проектирайте вашите неразбирателства с родителите върху нейната ситуация, там щеш не щеш, като нямаш никой, като не може да разчиташ на родителите ще се оправяш сам не ами… нямаш избор/ да се събере след тази опустошителна връзка и тогава да реши къде, какво  - наем ли ще е, покупка на жилище ли ще е, за колко пари, там ли, другаде ли. Те са и родители - при нормални взаимоотношения, винаги ще са и родителите, при които може да намери опора в тежка ситуация. Както и обратното - те да се опрат на нея, ако се наложи, защото и това го има. Всичко е спрямо ситуацията, не бива да се обобщава така. Жената пита във форума как, според нас, е най-добре да постъпи. Дори и само този факт казва много.

Прочетох само твоят пост, авторке. Много обременен, това момче, паник атаки, болници, лекари...че и пет години заедно.
Багажът и във Варна. Това на първо време. Постой си вкъщи седмица, две, докато решиш какво ще правиш. И не мисли за връщане назад при този!

При родителите само на гости, за седмица- две,  иначе наистина е връщане назад и признаване, че си сгрешил. Иначе не е станало кой знае какво, много от тук пишещите сме се разделили с партньори, че и с дете/ деца. Животът продължава. Следващият мъж чака на ъгъла.

Не е нещо лошо да си признаеш, че си сгрешил. Само който пасува и не пробва, той не греши. Аз не мога и да нарека нейната връзка някаква кой знае каква голяма грешка. Влюбила се е, раздавала се е, в един момент е усетила, че нещата не са съвсем наред, но слава богу всичко е поправимо. Напуска въпросния, взема си поуките и ако със следващия мъж засветят същите червени лампи, го разкарва по навреме.

И като е връщане назад какво? Някой ще й пише оценка в бележника ли?

Животът обикновено ги пише тези оценки.
Усещането "справям се сама" е много по-добро от "мама и тате ме дундуркат". Но авторката каза, че връщането е само за малко де, така че...

Аз като цяло не съм човек, който обича някой да му помага, да го дундурка, да го отглежда даже.. гледам нещата в живота да си ги постигам сама и никога не съм мислила че ще стига до този момент да търся пак помощ от родителите ми, затова и ми е толкова трудно и да се реша да отида при тях, защото усещам че малко или много им се намесвам в живота, който те тъкмо са си го установили по техен си начин, с пораснало и отделено дете. Сякаш им висвам на врата, така се чувствам.

Няма дилема тук, решението е взето. Деца няма, мъже много. С излизането през вратата всичко ще свърши, а този не заслужава да го страдаш. Онлайн работата позволява да живееш, където поискаш. За мен на 24 си си момиче още и раздялата не е грешка, нито провал, нито нищо. Едно ново начало е. Няма да им тежиш, не се притеснявай. Отиди, помисли и поеми по новата пътека. Само се осмели да мечтаеш, да поискаш нещото, което то е нужно сега. И мисли повече за себе си, понякога се слагай на първо място. Нищо няма да им стане на вашите!
Чувството на вина и страх, дето изпитваш да не притесниш някого, е засадено точно от този мъж, който е успял да те накара да спреш да си вярваш, че важиш.
Всичко е наред.

Тая приятелка психоложката и кажи да отиде тя да живее на улицата. Много ясно, че трябва да се прибереш при родителите ти. Добре, че нямаш дете от тоя психар. Плюй си на петите и не поглеждай назад!

Бих отишла при приятелка/приятел в чужбина за НГ, ако имам средства и имам достатъчно близък някъде. ( авторката каза, че има приятели в чужбина, и аз имам и съм го правила преди като ми прищрака). Ще отида и при родителите си после, с уговорката да не ми дават уклон, а да ме подкрепят(по моите съдя).