Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Преди време и аз писах в тази група с подобни опасения... към момента моят син е на 1г и 10м и има огромен напредък,  но разбираема реч още така и няма.
Смятам, че при някои деца част от описаните неща се израстват, но това да не ви успокоява. Хубаво е и самите родители да са по-заинтеросовани и да не си мислят, че вашите притеснения са безпочвени. И мен педиатърът ме помисли за луда, но по-добре да съм луда отколкото да си затварям очите и да не правя нищо!

Много е деликатна темата, отделно трудно някой би казал дали притесненията са основателни без да е прегледано детето. Пърхането с ръчички го има и при доста деца в норма, а като цяло малките деца се отпускат по-трудно пред другите за да казват думички.  Има ли детето екранно време? Понякога и това играе негативно влияние. Това което може да направите е пак да се опитате по деликатен начин да обърнете внимание на родителите, но не виждам как може да въздействате освен по този начин. Иначе и на мен ми се случи преди време да се сблъскам с дете, което ми се струваше, че има проблеми, но хората(родителите) не ми бяха толкова близки, а и реших, че от няколко срещи не мога да направя извод. Сега не знам какво се случва с детето, надявам се да е ок.

Пърхането с ръце категорично го НЯМА при деца в норма.

При малките деца го има.Виждала съм го много пъти, включително при малкият ми син -когато много се развълнува и почва да пърха с ръце, понякога и като му е скучно.Големият е вече на 16 и почти 7 месеца и от 2-3 месеца спря да прави тези движения (за което съм много щастлива).И май лекарите този път налучкаха подходящите лекарства и дози,но ще изчакам още малко докато се успокоя напълно...

В ранна детска възраст може да има, важно е с каква честота и дали изчезва. Не бих поставила диагноза само защото детето пърха с ръце.

На мен ми казаха, че дори и само веднъж да го направи, работата била ясна...

Никой не казва, че само на база този симптом се поставя диагноза. Моля, не ми слагайте думи в устата. Казах, че при децата в норма, не може да има такова пърхане с ръце, за което съм категорична. Всеки може да се самозалъгва както иска.

Полемиката е излишна със сигурност не сме на едно мнение по въпроса, но моят съвет е да не бъдете така категорична, а и в крайна сметка се отклоняваме от темата, авторката иска съвет, нека бъдем полезни. Тук има много дами,които може да й дадат също съвет на база опит и познания, надявам се да се включат.

Благодаря за споделеното. Идеята ми беше дали не си въобразявам и само излишно да притесня родителите. Затова се допитах, тъй като имате повече опит.

Коментирам написаното

1. Не проронва дума. Никаква - няма мама, тати и пр. Не казва и срички. Просто мълчи. Иначе се смее с глас и вика (не е нямо). При силни звуци се стряска и се обръща, което означава, че чува.
2. Пърха с ръце.
3. Ходи на пръсти.
4. Не се обръща на името си. Поне 50 пъти пробвах и не.
5. Не изпълнява команди. За последните 4-5 срещи умишлено пробвам различни неща: "дай ми топката", дай количката", "ела при мен", кажи чао", "дай боц".
6. Не показва, не сочи. Много обича книжки, гледаме ги и питам кое къде е, но не посочва по картинките.
7. Не играе с играчки. Ама никакви. Най-различни има и нищо не му е интересно. Само топка и книжки от време на време. Сядала съм да бутаме колички, да редим конструктор, кула да правим - не, бута ги и се маха. Или ако ги вземе то е за малко и обиктовено ги хвърля.


Има:
- сензорна дисфункция и съответно самостимулации. От описаното и самостимулациите мога да съдя че е хипозоната. Възможни проблеми със слуха, но не вярвам на 99%. Оставям си 1% за всеки случай : )  По-скоро е от децата които имат нужда от по-силно навлизане в пространството им за да обърнат внимание на случващото се (звукове, докосвания, проприоцепция) .
- няма разбиране - импресивната реч страда, няма самоосъзнаване
- не произнася нито имитира звукове - експресивната реч страда
- заради сензорната дисфункция вероятно  детето има проблеми със споделено внимание. Не че не може да го формира, но подходът към него  трябва да е по-наситен-защото иначе страда  социално-емоционален обмен
- ниско ниво на взаимодействие с родител- близък за възрастта
- не играе с играчки по предназначение- отново ниско разбиране, липса на формирани причинно-следствени съобразно възрастта

Всичко което пишете е обезпокоително,  а пърхането с ръце е най-малкия проблем. Подчертавам че ние тук не говорим за диагнози, никой от нас няма класификацията да поставя такива. Но,  да ,видимо е че детето е рисковата група (с "читаемо" от думите ви) и при него има отклонение в развитието.
За съжаление опитът ми се показал, че ако родителят не е пораснал за вижда каквото е видимо ... и с кулокран да го мятат не могат да го събудят. Съжалявам, че трябва да се повторя за пореден път , вие нямате полезен ход. Ако споделите притесненията си с тях - само ще ги отблъснете (ако не ви пука за тях то бихте могли, но вс епак са ви БЛИЗКИ роднини) . Ако пък след някакво време, се окаже че детето има проблем и родителите престанат "да играят щрауси",  пак ще носите вина защото не сте им казала а сте виждала червени лампички. Може би единственото,  което би било полезен ход е да им каже някой човек, който НЕ им е близък и който е да кажем някакъв  специалист - педагог или медицинско лице и като го каже да го каже направо и без заобикалки. Защото от "галенете" ( то е леко, то ще се оправи) някои родители продължават да спят дълбок сън . Това евентуално ще стане когато и ако детето тръгне на градина , което просто обезсмисля идеята за ранната интервенция. Ако и тогава не се събудят, то просто жалко за детенцето. Може и да има шанс, но с такива родители...

_re_ge, много благодаря за изчерпателния отговор. Значи опасенията ми не са напразни. Имам и лична история с много близка приятелка с дете от аутистичния спектър. Много време загуби докато се стигне до диагноза. До ден днешен казва, че ако е имало кой да й каже, да я насочи, е щяла да вземе по-рано мерки. Но живот... Та затова хем не искам да се меся на родители и да давам акъл, хем ми се иска, ако има проблем, то той да се открие навреме и да се работи с детето. Защото негативите от късното развитие остават най-вече за детето и то ще страда.
Развитието, което имам е следното - роднина по права линия на семейството ще говори с тях направо. Ако не поддат тя (понеже й оставят да гледа детето понякога) ще го заведе на консултация със специалист.

Много се надявам с написаното до тук да сме свършили една добра работа.
Като най-малко сме направили нашата част, сега вече всичко зависи от вас а от там по веригата и от родителя.
Отново подчертава че ние говорим за рискова група. Не диагноза. Да кажа че често диагнозата не означава повече от това,  което е видимо за специалиста в момента, но то може да се променя в резултат от правилна и навременна намеса и така видимото да минава към по-добро или към по-лошо. Казвам че може, а не че ще се случи. В момента конкретното дете е в рисковата група. Дали детето ще излезе от рисковата група зависи от много фактори. Но ранната намеса има своето много важно място и участие.

Аз не бих завела никъде дете без знанието на родителя. Ако ще да съм му баба. За мен това би бил неправилен подход. Детето ще има нужда от баба по-нататък, а ако родителите я "отрежат"заради стореното,  то остава без нейната голяма подкрепа.

Напълно съгласна съм, че без знанието на родителите не е добре детето да бъде водено при когото и да е! Трябва да се намери начин те сами да поискат консултация със специалист, а това може би ще се случи, когато няколко човека им кажат какво виждат като особености в поведението на детето, а не само вие.

Момичета, здравейте,

Моля ви, помагайте, ако някой има опит или знае някакъв метод за справяне с агресия. На 4 години и половина е вече, от около 2 години и половина бие децата без причина, спря да бие такива колкото него или по-големи, но постоянно бута бебета, днес отиде избута едно на около годинка, майка му и баща му го държаха за ръка и бащата доста силно избута моето и той падна. Не им се сърдя, ужасно грозна гледка е, просто съм отчаяна вече. Бил е бебе в количка. Такова нещо не съм виждала от друго дете.
Иначе е вербален, има някакво ниво на разбиране, но социалните му умения са зле. С по-големи деца се заиграва, говори им. Той няма диагноза все още, повечето специалисти казват, че има проблем с праксиса (диспраския) , но определено си има аутистично поведение на моменти. Задава едни и същи въпроси, говори си сам шепнейки, говори едни и същи безмислици, иначе е социален, любопитен, започна да казва думи на 2 годинки и 2 месеца и в момента говори, но повече със заучени фрази, от скоро започна да разчупва повече. Също има доста сензорни проблеми. От 2 годишен не сме спрели да ходим по терапии. В момента ходи 3 пъти на ерго, 2 логопед и 1 психолог. Също правихме томатис 1 курс, отрази му се добре в моториката и стана по-осъзнат. После направи бронхиолит и даде назад. Другият ни проблем, че боледува адски много, не може да ходи на детска. 2 дни и е болен. И изкарва всичко тежко. Специалистите казват, че и това го дърпа назад. Иначе повечето казват, че има потенциал. Адекватен е в някои ситуации. Знае много неща, но тази агресия ни съсипва. Не можем да отидем някъде без да се страхуваме, че нещо може да се случи.

Майче, спокойно! Моето дете също е правило такива неща! Трябва да го спрете. Щом проявява агресия, вие само трябва да го наблюдавате и в изблик на такова състояние да го парирате. Също вие най добре усещате кога може да стане това! На мен ми се случвало да предоверявам такова поведение от детето  си, например на детската площадка. Аз усещам, че не хареса някои деца може да ги бутне. Затова от много време насам, не е проявявал агресия към други деца. Отделям го, дръпвам го. Зависи дали му допада детето. Тези деца са много чувствителни, всяко нещо или дете, което ги дразни може да ги направи агресивни! Моето дете, имаше голям проблем с гризане на нокти. Правеше го до кръв. Един ден той сам осъзна , че от болка не успява да си заокопчее ципа или да си вдгне гащите. Налагаше се аз да го правя. Тогава разбрах, че е настъпил моментът аз да спра това. Обяснявах всеки божи ден, какви инфекции може да хване на пръстите, че трябва да му растат ноктите, за да ги изрязваме, както аз и татко му правим. Подарих му една нокторезачка. И тогава той разбра. Чакаше да му израстнат ноктите. След месец проблема беше решен. С удоволствие чака да изникнат, за да изрежем. Сващате ли как действат нещата в посока агресия и автоагресия? Понеже работим усилено с детето, посещава специалисти непрекъснато и в училище и на частно, разбирането му се подобри. Към момента проблема остава само с автоагресия. Ако е много изнервен, обикновено от училище и тежкия материал и домашни, понякога си удря главичката. Има дни не го прави. Пак ви казвам на колкото и специалисти да посещавате, основно родителя работи с детето!  Агресията се парира от родителя. Аз го знаех подсъзнателно, дори и преди диагнозата. Ако на този етап отидете на обследване, вероятно ще ви поставят диагнозата аутизъм. Така правят. Имате възможност да изкарате ТЕЛК, което ще ви защити в много отношения и градина и училище после успех!