Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Ще Ви разкажа за моето дете. Може би и при Вашето проблемът е подобен. Синът ми, сега на 7 години, също има много сензорни проблеми. Особено зле му се отразяват рев и викове на малки деца. Сякаш му причиняват болка в главата. Сестричката му, която сега е почти на 3 години, много го измъчи. Толкова беше стресиран от гласа й, че само като я видеше и бягаше в другата стая. А като започне да плаче или мрънка, веднага отива да я щипе. Даже някой път и без да е издала звук, пак отиваше да я щипе. В детската градина, когато му е шумно, отива в стаята за спане и там си играе. Сега вече и тя е по-голяма и той порасна. Много рядко я щипе.
Мисълта ми е следната. Ако детето Ви много се стресира от гласовете на малките деца, защото му причиняват болка в главата, това може да го кара да е враждебен към тях, дори превантивно. Децата на неговата възраст и по-големи вече имат друга честота на звука на гласа си, затова те вече не го притесняват. С времето този проблем може да започне да намалява. Дотогава, както съветва известен детски психиатър, за когото съм споменавала в предишни теми, родителите трябва да се постараят да предпазят детето от шумове, които му причиняват дискомфорт. Например, не го водете на детски площадки, на които има малки деца. Ако все пак наоколо има бебета и малки деца, дръжте го настрана от тях и очаквайте той да направи нещо във всеки един момент. Аз с моето дете на площадката никога не сядах, когато беше по-малък. Винаги съм била плътно до него и в очакване да направи нещо нередно.

Бих препоръчала да потърсите поведенчески специалист. Тук говорим именно за Приложен поведенчески анализ. Приложен, защото се ръководи от конкретното дете с неговите специфики, поведенчески, защото коригира поведението, анализ, защото понеже няма универсална рецепта - анализира се и търсят различни подходи, опитва се, търси се кой ще сработи според реакцията на детето. Аз мога да направя адекватен анализ, но първо - той ще бъде от вашите думи, а  за съжаление опита ми е показал че често родителя напълно несъзнателно и не от лоши чувства изкривява информацията, така че,  наблюдение и анализа на детето на вашата възраст е най-подходащия инструмент. И второ  - подходите се експериментират, търси се резултат, ако не е подходящ се сменя подхода, това изисква пряко наблюдение на детето и постоянно обсъждане с вас... на вас също трябва да ви се покажат неща, защото вашите родителски реакции също са от много голямо значение в случая. Често самият родителски стил подпомага, подхранва агресията. Отново казвам , само поради незнание. Още повече вие пишете две години практика- това са силно затвърдени поведенчески модели. Все пак ако решите че мога да направя нещо в един или друг аспект пишете ми на лични. Имам и литература. Може процесът да тръгне, но ми се струва, че  няма да стане само с мен и литература.

Трябва задължително да овладеете агресията, детето да се научи на адекватно поведение, на контрол на емоции, на подходяща комуникация, за може да дръпне напред. Човекът-специалисти, внимателно трябва да анализира защо се появяват тези изблици.  Поведението по-принцип е специфична форма на комуникация и не е възможно да бъде буквално транслирано обяснението за дадено поведение от дете на дете. Много съжалявам че трябва да го напиша, но имате агресия защото интелектът и речевото развитие са ви в изоставане спрямо възрастта. А именно те са тези които определят поведението. Разбира се когато не говорим за социопатия, а тук съм сигурна че причина е  именно забавянето  в общото развитие. На първо четене може да се наложи да усвоявате поведение чрез мотивация, без разбиране защо е правилно, но да го прилагате. Както и да работите над регулация на емоциите и комуникация.

Вие казвате вербален, но вербалитета , който вие влагате в начина на комуникация на детето не е достатъчен. Давам пример, дано бъде изтълкуван по правилния начин. Когато дете не може да мисли с идеи и да свързва емоциите си с идеите, когато е ядосано, притеснено, иска да постигне нещо, то извършва дейности и чрез тях изразява и разтоварва емоцията си (удрям блъска, щипе, блъска други, самонаранява себе си). Когато детето може да свързва идеи с емоции и поведение то може да каже : ужасно съм ядосан че стана така, искам да взема тази играчка но мисля че детето няма д ами я даде, притеснен съм да не падна, страхувам се мама да не ми се скара. И т.н. емоцията е изказана, няма нужда от действия. но както казах интелектуално и речево детето трябва да е достиганло определено ниво. Интелектът влече разбиране. Езика, "изливане". Ехолалията, която проявявате, показва че детето използва шаблони в подходящия момент, но му липсват изразни средства, това е добре, но и не е добре. Комуниакцията не е пълноценна. Тя е шаблон.  Чрез АВа също в началото ще има само приучаване към адекствано поведение чрез стимули. Разбирането ще дойде когато детето дръпне развитийно, но детето така или иначе не отговаря в развитието си на възрастта си , а от него се иска да се държи като 4 годишен, а то няма тези качества.

 Ергото не знам защо толкова много, та чак 3 пъти. Не е основния проблем в диспраксията и сензорната дезинтеграция. Децата с диспраксия имат проблеми в двигателното планиране. Това няма как да диктува такива поведенчески отклонения. Трябва да дръпнете в разбиране, комуникацията и езиково -говорно. Логопед 1 път е недостатъчно. Психолог също. Трябва ви психолог и в група, паралелно на индивидуални занимания.

Но все пак всичко горенаписано  е лично мнение.

Благодаря, re_ge, абсолютно съм съгласна с теб за всичко. Аз виждам, че проблемът е много по-комплексен. Решила съм да изчакам до 6 и ако нещата не са се променили ще му направим обследване. Това е и съвета на специалистите. Питала съм ги многократно дали в неговия случай аба ще помогне, всички ми казват, че не е за такъв тип терапия. Препоръчват да ходи на детска градина, за да се научи да се съобразява, но тези болести ни съсипват. Те са дори по-големия ни проблем. Ще помисля върху всичко, което си написала и ще мислим какво да правим. Благодаря отново!

Смея да поспоря. За съжаление в България така съветващите специалистите са невежи (ефект на Дъннинг Крюгер в действие - да имаш мнение за нещо което не познаваш в детайли)  , нещо като коне с капаци. Когато чуя според тях че АВА е дресировка разбирам как нищо не разбират, особено щом си мислят че могат да оспорват развиваща се методика, която наистина търпи развитие в рамките на последните 40 години. Това е все едно да се твърди че медицината ни лекува с методи и медикаменти отпреди 40 години.

Теб мога да те посъветвам да си намериш материали по Денвърска методика на АВА,  която демонстрира, че АВа и Флоортаим са методики от съвремието ни, които  буквално клонят една към друга. А щом това се случва, то АВА  е методика на бъдещето за деца с отклонения в развитието. Както и Флоортайм. Или по скоро тяхната колаборация.

Цитирам
"Анализът на Националната Академия на Науките на САЩ  също така показва, че поведенческите методи на терапия в момента търпят колосални промени и изместват подхода си към използване на спонтанни учебни ситуации, съответстващи на интересите на детето. В отчета се отбелязва, че: „Изследванията показват, че естествените подходи са много по-ефективни, по сравнение с поведенческите методи, защото подпомагат детето да прилага придобитите умения в естествени ситуации“ [Koegel, Camarata, Valdez-Menchaca, Koegel, 1998; McGee, Krantz, McClannahan, 1985].
Националната Академия на Науките на САЩ отбелязва, че съвременните поведенчески подходи все повече се приближават към подходите, ориентирани към детското развитие и формиране на взаимоотношения. Те се фокусират върху работа, съобразена с индивидуалните особености на децата и техните семейства и към формиране на взаимоотношения (по време на обучение). Тези отношения способстват формирането на фундаментални базови умения, необходими за общуване и мислене. В отчета се назовават 10  комплексни програми, чиято ефективност е потвърдена от различни проведени изследвания:
    • Три от тях са базирани върху детско развитие, взаимоотношения и семейната поддръжка – един от тях е именно DIR/Floortime
    • два подхода са високоструктурирани поведенчески програми (АВА в това число)
    • пет подхода съчетават различни елементи и се приближават към по-естествените методи на обучение.

При анализ на упоменатите от Националната Академия на Науките на САЩ изследвания (посветени на различни терапевтични концепции) е полезно да се обърне  внимание на това, в каква сфера се наблюдава положително развитие, в резултат от прилагане на различни подходи.
    A. Поведенческите подходи като цяло се фокусират върху учебни резултати (оценявани с помощта на формални тестове), а също така и върху промяна на външни прояви на поведение като самостимулации, стереотипни действия. Те подкрепят поведението правят децата обучаеми.
    B. Подходите, ориентирани към развитие на отношенията като цяло, отделят повече внимание върху :
    • взаимоотношения
    • социални умения
    • осмислено, непринудено използване на език и общуване.
Съчетанието от двете би допринесло най-много за детското развитие "...
Край на цитата

Завършвам с един риторичен въпрос. А какво ще стане ако агресията започне да ескалира както често се случва с възрастта, защото детето свиква че може да решава проблемите си чрез нея? Тогава мнимите съветници какво ще те посъветват?  И това няма нищо общо с някаква си диагноза. БЕз значение каква диагноза имате,  агресията е вид неприемливо поведение. Решението й е АВА (в ранна детска възраст) или медикаменти по-нататък.

П.С. искам да кача един документ за шестте етапа на развитие на Ума/разума по принцип, който много ме впечатли. Защото е обвързан с това да формираме правилна представа как се случва това при децата и какво диктува като симптоми отклонението в тяхното развитие. Моля някой да пусне един пост след мен. Благодаря!

Привет!
_re_ge, искам да изкажа адмирации за цялата информация, която предоставяш!
Също, бих искала да попитам, имаш ли информация и/или литература относно възпитаване на емоционално разбиране (ако така се нарича)?
Дъщеря ми е (почти) невербална и един психолог ми подхвърли, че колкото и пасивен речник да има и трупа, докато няма емоционално разбиране, нямало шанс да започне да използва речника си.
Реално, как се научава детето на това, което описваш тук :
Благодаря!

Относно ABA терапията искам да споделя полезна информация. На 02.02.2025 г. Зорница Иванова, сертифициран терапевт по Приложен поведенчески анализ ще проведе безплатна онлайн среща.

Здравейте, детенцето ми е на 1г и 11м момче,имам сетиозни съмнения ,че е аутист,моля за помощ понеже ходихме на психолог,но каза,че е твърде рано а аз ще се побъркам вече! Започвам с това,че няма никаква реч ,думичка! По някога се върти в кръг,често слага ръце пред очите си. Когато го повикам по име се обръща ,но не винаги има случаи в който викам крещя и пак не се обръща. Не яде всичко още от бебе. Общителен е дори и непознат да го закачи отива при него, на площадката наблюдава децата и ако бягат бяга с тях,но повече предпочита да иде при чуждите мами и да седне при тях. Разбира прости команди като "вдигни водата" ,"ела при мен" ако държи нещо в ръката и му кажа да го даде до дава ,дай ръчичката,кръчето дава и подобни,но и доста неща не разбира! И още доста неща има,но ще стане много дълго. Моля ви за мнение или насоки защото ще се побъркам! Забравих да споменя ,че гледаше тв до преди една седмица ,спрях го изцяло ,но преди беше постоянно пъснат телевизора от самото му раждане! Дали филм ,дали детски песнички и така,знам ,че може в мен да е грешката и на това се моля и надявам,но все пак моля за мнение и от вас! От изчетеното в интернет си отговаря на аутист ,но се надвам да не е!

Почакайте да видите седмица -две дали ще има промяна след ограничаването на екранното време.  Проверили ли сте дали няма проблеми със слуха също що по никакъв начин не реагира, ако викате? Не мисля, че тук някой може да постави диагноза, на база, че се върти детето и не говори. може да има речеви проблеми, но това не значи , че е аутит автоматично. По добре потърсете  специалисти, едно-две мнения поне.

Със слуха съм сигурна, че е добре защото по някога веднъж да му кажа името се обръща веднага и ме поглежда,явно когато както му изнася,но и не само . Не посочва с пръст,не задържа погледа си дълго към мен ,не играе с играчки.  Не разбира когато му говоря освен заучените на изуст команди от ежедневието .

Съвсем ли с никакви играчки не играе? Какво прави по цял ден? Ако му се даде количка ще я бута ли, ако му се даде флумастер ще драска ли?
Чудесно е, че ще спрели телевизора, но не очаквайте чудо само от това. Започнете работа с детето - посочвате много и непрекъснато. Пробвайте да посочвате с неговата ръка, първоначално посочване с цяла ръка се брои за ОК, после и с пръст.
Използвайте думи за да опишете всяко действие. Например "сега ще ти облека блузата, студено ли ти е, сега ще сложа елече, готвя еди какво си, сега го разбърквам," в магазина може да ви помага като слага в количката, подавате казвате какво е и така. Разчупете и командите, дори да не разбира и да не изпълнява.
Не казвате как е със самообслугването, храни ли се сам, може да пробвате да махнете памперса пролетта.
Ако можете запишете го на ясла - може да поразпитате госпожите как се справя, дали им прави нещо впечатление и т.н.

подходът зависи от възрастта на детето и разбира се от заложбите му. Едно е да говорим как да възпитаме социално-емоционално разбиране у дете с дефицити на възраст от 3-5 .... друго на 10г .... трето на 18г. Ако за възраст 3-5 можем все още да мислим, че детето има дефицити по причини, които в момента се преодоляват  и нивата  на социо-емоционална адекватност, емпатия и разбиране, които трябва да бъдат постигнати, са сравнително близко .... съвсем друго е вече за дете на училищна възраст, за което няма съмнение че дефицитите не са само в социално-емоционалната сфера и то си има някакъв лимит. В смисъл, обучението пак е възможно, човек се обучава цял живот, но вече нивата към които се стремим за различни. Примерно ( груб пример) да кажем че имаме дете на 9 години , некомуникиращо с дефицит  и ще го учим да не се смее когато друго дете плаче. Очевидно не е в корелация за възраст да кажем от 9 години, но както описах горе  -  всичко се съобразява с условията, а те уви са такива че детето е в изоставане. Толкова можем да постигнем, и по-добре да го постигнем, отколкото примерно да заложим като цели тристранно мислене като е очевидно че е непостижимо за такова дете.

Пасивния речник сам по себе си не означава нищо. той е някакъв багаж, който никога може и да не излезе от куфара. Говорим за децата в дефицити. Очевидно е че при деца в норма влиза в пасивен и после в активен, но за деца с дефицити нещата не са толкова очевидни. Те могат да знаят думи но ако функционирането им е на по-ниско ниво то тези думи може никога да не влязат в употреба. Може една дума от пасивен да премине в активен речник, но само ако им носи нещо- т.е. ще премине това , което ще им носи някаква полезност/функционалност. Т.е. речника им трябва да е преди всичко функционален, без да мислим дали е богат или не. той може да се обогатява но разбора се ако се ползва ..... а се ползва ако има стремеж да се ползва чрез взаимодействие с околните. И най-богатия речник да имате като един невротипичен индивид ако не го вложите в комуникация с околните той ще си отиде в пасивност. Същата работа и тук.


В случая отново всичко зависи от възрастта на детето. За дете, което не е на  4-5 години с забавено развитие и проговаряне - ако трябва да избирам -  по-добре по-бутиков но функционален активен речник , отколкото богат пасивен дремещ за много дълги( дори за вечни) времена. Ако детето не е невротипично то аз бих наблегнала на комуникацията, взаимодействието дори с по-бедни средства, отколкото на пълнене на пасивен речник. Тази комуникация ще поуспокои детето, емоционално ще го стабилизира, ще повиши интереса му към взаимодействие с обкръжението  и едва тогава бих мислила за обогатяване на средствата за комуникация (е. речника).  

Пишеш че детето е невербално. но нямам никаква представа за възрастта му и затова съветите ми не може да са целенасочени и адекватни. Какво е невербално всъщност, глухите са също невербални, но те са комуникиращи. Има деца които комуникират с комуникационни таблети, но са невербални. Не е въпроса в това дали детето е вербално, а дали осъществява комуникация, иска ли желае ли има ли възможност. Иначе и най-богатия пасивен речник да има , е все тая ако не желае да комуникира. Пиши ми на лични да обсъдим. Прекалено много но-та и ако-та, а аз нямам никаква визия за детето, колкото и да искам да помогна.

не с играчките не играе ,ако му дам камионче,няма да му обърне внимание дори да му покажа как ,с химикал ако му покажа драска веднъж и го оставя. Общо взето по цял ден е или да се закача с мен или изважда от шкафа тубички и започва да ги нарежда отгоре ,като цяла много ограничена игра. Редим конструктор ,но и с него задържа вниманието за не повече от 5,10мин и така  гледам да излизаме на вън обича разходките. Но както казах притеснява ме въртенето в кръг,стягането на тялото ,пърхане от време на време с ръце,че не разбира всичко което му казвам. Няма добър очен контакт ,гледа ме когато си иска ,не може да се храни сам освен с вилица,но ако аз му набола ,той не може. И все такива неща който са типични за децата от спектъра на аутизма. Наясно съм,че може да има ,но се чудя дали е възможно всички тези симптоми да са от гледането на много ТВ или няма как от това ,че е гледам Тв да придобие всичко присъщо за дете с аутизъм.

Аз не съм специалист, така че всичко, което ще напиша трябва да се подложи на съмнение.
Не ми е ясно каква е ролята на психолога - ходили сте на консултация или посещавате редовно. За вас на този етап ще е добре да има ерготерапия. Утре ще пусна клип. Ерготерапевта ще ви дава и домашни за в къщи.
За вас ще е добре да практикувате флор тайм. re_ge е писала за него, може за потърсите. Базовото е че сядане на пода до детето и почвате да играете вие с количките или с каквото мислите че ще е интересно на детето.
Като цяло не изглежда детето да е гледало екрани по цял ден. Не споменавате да е било трудно да спрете телевизора, не споменават за кризи и подобни. За мен лично мое мнение има и друго, което оказва влияние за забавянето.
Така или иначе забавяне има и ще трябва да роботите много. Ерготерапевт би ви насочил, също пробвайте ролеви игри, самообслужване - почнете с опитите да пие от чашка, предлагайте храни които се ядат с пръсти, помагайте му сам да яде с лъжица.

Аз също имах подобни проблеми с моето дете, което е на абсолютно същата възраст в момента като вашето/1г и 11м/. След като изчетох доста из форума и не само, и започнах да работя денонощно с детето, в момента има огромен напредък-храни се изцяло самостоятелно[с лъжица или с пръсти],  посочва с пръст, маха за чао,разбира много команди зададени по различни начини..общо взето не съм спирала да говоря,обяснявам,играя с него. Мисля,че при него много помогнаха игрите като низане на макарони,присипване на различни неща от един съд в друг,ролевите игри,в които готви,сервира,простира,лекува,игра с боб,с кинетичен пясък. Може и да си въобразявам,че е от тях,но след като разнообразих и въведох много битови предмети в играта, усетих много повече съсредоточеност и точност. Един ден реших,че ще повтарям по цял ден думата "няма" и нещо като липсва или като свърши и показвах и повтарях "няма" и така дни наред и в момента стигнахме до "няня", така че вие трябва най-много да работите с детето си, освен ерготерапевти и психолози.

Нещо много любопитно, как при невротипичните става развитието на ума/разума. Публикувам го защото ще кача и един скрийнинг тест на същия автор за да видите, къде е възможно  и по какъв начин (според тежестта на дефицитите демонстрирани по-късно) се случва онова отклонение , което  прави децата от спектъра различни от нормата.