Поезия – да споделим любимото си стихотворение

  • 15 800
  • 185
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 12 525
Дамян Дамянов - " Прощално"

Разминахме се като две планети,
две светещи космически тела.
В живота ми така и не дойде ти.
Ела поне на мойта смърт, ела.

Ела, в деня, когато ще си ида,
сред множеството, дето ще гълчи.
Вдигни свещта високо да я видя
да не умра с отворени очи.

Ела, дори и от далече
свещичка ти ми запали.
И посади ми ти над гроба цвете,
да не растат над мене тръни и бодли.

И ти ще дойдеш, но ще бъде вече късно
ще почивам аз в гроб студен.
Ще целуваш букви вместо устни,
ще прегръщаш кръста вместо мен.

Как искам ти да ме прегърнеш,
сред тези мраморни цветя!
Не се мъчи ти да ме върнеш,
заровил пръсти във пръстта!

Ела при мен!

# 181
  • Мнения: 4 066
Кой с тяло от камък, кой с тяло от глина,
а аз се сребрея и светя!
На дело — измяна, на име — Марина,
аз — тленната пяна в морето.

Кой с тяло от глина, кой с тяло от кости —
под гробните плочи почиват…
Аз в морския купел съм кръстена — после
във полета свой се разбивам!

През всяко сърце и през всякакви мрежи
аз ход своеволен проправям.
Не можеш — виж тези къдрици небрежни! —
от пяната сол да направиш.

В гранитните ваши нозе разпиляна,
с вълните възкръсвам и светя!

Да бъде нетленната весела пяна —
високата пяна в морето!

 

23 май 1920
Марина Цветаева

# 182
  • Мнения: 131
АКО МЪЛЧИМ

Ако аз мълча сега , когато
този беден свят пищи от глад ,
знай, мълчанието не е злато,
а предателство към този свят.

Ако ти мълчиш сега, когато
този свят на себе си е роб,
знай, бездушието не е злато,
а проклятие и то до гроб.

Аз искам винаги да е така,
когато времето въпрос задава,
да вдигне всеки по една ръка,
наместо две, които се предават.

Ако той мълчи сега, когато
този свят е сякаш без душа,
знай, предателството не е злато,
а измислена от нас лъжа.

Ако всички си мълчим, когато
някой ни остави без мечта,
знай, страхът не означава злато -
златна е единствено честта.

Евтим Евтимов

# 183
  • Мнения: 1 600
Ray.Of.Sunshine благодаря! Едно от най-хубавите стихотворения споделяни в темата.


Къде е?

Половин луна изгрява над горите,
другата й част сега
къде е?
Може би зад облака е скрита?…
Продължава тя над мен да грее,
но — наполовина,
ах, наполовина,
само с половина добрина,
с половин душа мълчи отсреща.
Тъй прилича на жена,
от която някой
е откраднал
нещо.

Евтим Евтимов

# 184
  • Варна
  • Мнения: 135
В какой-то день я перестану ждать,
И все уйдет, забудется, затихнет...
Я научусь недели не считать,
И брать в пейзажи новые палитры.

В какой-то день ты станешь мне чужим,
Уйдешь в свой мир, к своим простым заботам,
И мое сердце, словно пилигрим,
Рванется ввысь под купол небосвода.

В какой-то день ты не ответишь мне,
И мой звонок пропустишь, понимая,
Ничто не вечно в мире на Земле,
Все, что горит, увы, перегорает.

В какой-то день я просто отпущу...
Тебя, родного, удалю из сердца,
В какой-то день я запишусь к врачу,
Не зная, мне куда от боли деться?

Но ты не бойся. Я не выдам слез.
Я научилась плакать в одиночку,
В какой-то день пройдет по мне мороз,
И мы с тобой вдвоем поставим точку...

Автор: Ксения Газиева

# 185
  • Мнения: 10 168
ПИСЪК

Аз защо те превърнах във своя море,
тук, на шепата моя събрано,
да ми бъде едничко на мене добре,
а за тебе - каквото остане?

Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.

Само писък на гларус морето сънува.

О, защо обещавах ти вечния рай,
обещаван на толкова длани,
да останеш под моята стряха докрай,
а за тебе - каквото остане?

Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море.
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.

Само писък на гларус морето сънува.

Евтим Евтимов

Общи условия

Активация на акаунт