Публикувана: 29 дек. 2023, 09:20 ч.
Последно мнение: 22 окт. 2025, 19:16 ч.

Поезия – да споделим любимото си стихотворение

13 281
170
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
  
  Темите на стихотворенията включват любов, раздяла, природа, сезони, скръб, надежда и въпроси за смисъла на живота.
- Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
  
  Някои от авторите на съвместно написани стихотворения са Христо Фотев, Радой Ралин, Станка Пенчева, Иван Вазов, Дамян Дамянов, Пеньо Пенев, Джани Родари , Петя Дубарова , Робърт Бърнс , Христо Смирненски , Недялко Йорданов и Пабло Неруда.
- Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
  
  Някои от често срещаните теми в стихотворенията включват любов, природа, скръб, надежда, сезони, раздяла и въпроси за смисъла на живота.
- Каква е темата на стихотворението „Любов“?
- Какви емоции и мисли предизвиква стихотворението „Време“?

# 150 5 юни 2025, 15:45 ч.

Мнения: 4 620

Свещен кръстопът на Димчо Дебелянов - стихотворение, в което провижда съдбата си

Сред вековни, неспирни борби,

на уречен, свещен кръстопът

ще се срещнат две вражи съдби.

Неспокойни на стан ще се спрат

там два свята. — Далечни тръби

в притаения мрак ще зоват.

И ще кажат едните тогаз:

„Ний вещаем безбрежен простор —

волността, светлината са с нас!“

Ще откликнат: „Прогнилий затвор

нам е драг, с своя ужас и мраз —

на отчаян ний идем отпор!“

И ще бъде тържествен часът,

дългочакан след глухи борби,

час на светла победа и смърт.

Под напевът на бойни тръби

в царствен блясък ще пламне светът.

О, бой сетен на вражи съдби,

O, далечен, свещен кръстопът!

# 151 5 юни 2025, 17:52 ч.

Телиш/Плевен
Мнения: 14 303

# 152 11 юни 2025, 07:47 ч.

някъде другаде
Мнения: 3 311

Вече не ми се бърза за никъде.
Бързах достатъчно. Да се родя, да обичам...
И пропуснах толкова много мигове –
ей така – в непрекъснато тичане...
И прескочих толкова много вечности.
... Почти безкрайни са били, вероятно.
Цялата ми необятна човечност –
сега си я искам обратно.
Вече не ми се бърза за никъде.
Бавно пристъпвам. Оглеждам се.
Толкова много забързаност... Стига ми.
Слизам на гара „Надежда”...
За какво беше цялото тичане?
Никой не може да хване времето...
Време има за всичко. И за обичане.
Всъщност, най-вече за него...
Мира Дойчинова

# 153 20 юли 2025, 13:51 ч.

някъде другаде
Мнения: 3 311

НЕБЕТО
Кой не вярва, че плаче небето?
Кой нарича сълзите му дъжд?
То плака, то плака додето
и морето създаде веднъж.
Кой не вярва, че шепне небето?
Кой нарича словата му град?
То говори, говори с морето
и разказва за своя си свят.
Кой не вярва, че гали небето?
Кой нарича ръцете му сняг?
То дарява, дарява сърцето
и със болка те моли за смях!
Петя Дубарова

# 154 21 юли 2025, 14:38 ч.

Мнения: 11 909

Измъчва ме, сине, въпрос,
като те гледам отсреща:
И лодката има си нос,
но миризми не усеща;

столът и той е с крака,
но никъде с тях не пътува;
иглата е също така с ухо,
ала нищо не чува;

пиронът с глава е и той,
но с нея не разсъждава…
впрочем, приятелю мой,
и твоята май е такава.

Джани Родари
(превод Валери Петров)

# 155 15 авг. 2025, 23:40 ч.

Мнения: 2 135

Художник
Той отвори и се спря на прага.
Гледаха го празните стени.
Гледаха го със очи от влага,
от пирони, от пукнатини.

Колко гола беше, колко бедна
стаята с мъртвешките очи!
Към стените мълком той погледна
и по тях картини закачи.

Закачи по мъртвите пустини
извори и пътища, и бряг,
лесове, небета сини, сини
и слънца, червени като мак.

Закачи усмивки и простори,
облаци, деца и светлини,
закачи света и го затвори
в тези грозни четири стени.

И стените скривайки с платната
— негови единствени неща, —
той превърна стаята в богата,
в най-богата стая на света.

Веселин Ханчев

Последна редакция: сб, 16 авг 2025, 07:15 от ierldan

# 156 16 авг. 2025, 21:20 ч.

някъде другаде
Мнения: 3 311

Изкуство - Веселин Ханчев

Върху древния камък зелен
малко каменно гущерче има.
То лежи и в горещия ден,
то не бяга и в лютата зима.

От столетия спи си така,
сякаш само за миг е заспало.
Бих целунал онази ръка,
що е ваяла малкото тяло.

Тя така е поставила там
своя мъничък гущер изваян,
че и грозният камък голям
покрай него останал е траен.

# 157 18 авг. 2025, 09:18 ч.

Мнения: 9 811

ПЪТЕКА

Пеньо Пенев

Скрит текст:

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,

плаче вятърът — сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека…

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

Още крачка — и ето го края! —

Извървяна е тя, извървяна…

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко… и всичко загубих —

няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш — така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. —

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори — догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти — прецъфтява,

туй, което се ражда — умира.

Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка. —

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!

… Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана…

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна…

# 158 30 авг. 2025, 07:11 ч.

Мнения: 11 909

КОГАТО БЕДНОСТТА МИ БЕШЕ МЛАДА
Ивайло Балабанов

Когато бедността ми беше млада -
като жена ми млада, като мен, -
си купихме в една дъждовна сряда
две чаши от един сервиз червен.

Щастлива беше първата вечеря:
две чаши вино - цяла нощ любов.
А ето ме сега - от студ треперя
след мебели със позлатен обков.

До новия им плюш съм като старец.
Те ще останат и след мене, знам,
а във смъртта се влиза като в арест -
със златни вещи не приемат там.

Това ме мъчи днес и ме тревожи:
дали и чашите ще станат прах.
Износих тридесет и девет кожи
и своя малка истина разбрах:

след мъките и горестите наши,
след часове на радост и на смях
остават само тези двете чаши,
а времето минава между тях.

И скърцат нощните му дървояди.
Да скърцат - за добро или за зло, -
но мойте чаши ще останат млади,
защото червей не яде стъкло.

Защото само любовта векува,
а всичко друго се превръща в прах.
Със тези чаши плаках и пирувах
и свойта малка истина разбрах:

Не ми е нужно пухено възглаве,
ни мебели със позлатен обков,
Две чаши вино за едно "Наздраве",
две чаши вино за една любов.

# 159 30 авг. 2025, 08:31 ч.

някъде другаде
Мнения: 3 311

Намирам те в най – хубавите стихове
с акорди в тишината те белязвам,
в олтара на самотните ми мигове,
душата ми без дъх те изповядва.
Вървя с надежда тиха – да те има
в очакване да спреш на светофара,
простирам под небето страховете си,
почистени от грях и от поквара.
Отмерва те сърцето в лунни нощи,
на дните – във заровения сняг,
топят те ледовете – искам още,
да чувам през сълзите твоя смях.
Отказвам да приема синевата,
удавила най – свидните ми вопли,
бродирам те в ковьора на съдбата си
и тайно ти наричам всички нощи.
Маргало

# 160 30 авг. 2025, 10:15 ч.

София
Мнения: 740

АКО ПИТАТ ЗА МЕН

Ако питат за мен,
не мълчи, а речи,
че съм зле...
Че не спя, че не ям
(даже кой съм - не знам),
но че пия!
Всеки ден, всяка нощ
там - под гръдния кош
сипвам много и люта ракия...
Ако питат защо,
не лъжи, а кажи,
че за теб...
За съня недоспан,
за очите - капан на сърцето,
дето ден, дето нощ,
свито в гръдния кош,
тръпно чака да спра битието...
Ако питат кога,
заплачи, но мълчи!...
В този свят
непознат, неразбран,
пак нещастно пиян ще осъмна...
Та не зная кога
ще си кажа: "Сега!"
и ще гръмна.

Йордан Йончев

# 161 30 авг. 2025, 12:28 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 773

# 162 30 авг. 2025, 17:53 ч.

София
Мнения: 8 923

ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: "Мъртъв е той".
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

Уистън Хю Огдън

# 163 30 авг. 2025, 22:48 ч.

Мнения: 116

,,За хвърчащите хора“

„Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

И виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?

Валери Петров

# 164 2 септ. 2025, 15:23 ч.

Мнения: 65

Потомка

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя —
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.

Елисавета Багряна Heart

Препоръчани теми

Вкусно в Пловдив

Адаптирано Козе мляко

Замириса вече на море, а септемврийчето има още да расте! Тема 4

КГБ = Клуб на Готините Баби - 225

Причина:

Причина: