Публикувана: 29 дек. 2023, 09:20 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2026, 09:15 ч.

Поезия – да споделим любимото си стихотворение

14 956
183
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
  
  Темите на стихотворенията включват любов, раздяла, природа, сезони, скръб, надежда и въпроси за смисъла на живота.
- Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
  
  Някои от авторите на съвместно написани стихотворения са Христо Фотев, Радой Ралин, Станка Пенчева, Иван Вазов, Дамян Дамянов, Пеньо Пенев, Джани Родари , Петя Дубарова , Робърт Бърнс , Христо Смирненски , Недялко Йорданов и Пабло Неруда.
- Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
  
  Някои от често срещаните теми в стихотворенията включват любов, природа, скръб, надежда, сезони, раздяла и въпроси за смисъла на живота.
- Каква е темата на стихотворението „Любов“?
- Какви емоции и мисли предизвиква стихотворението „Време“?

# 165 7 окт. 2025, 07:27 ч.

някъде другаде
Мнения: 4 102

Кажи ми защо, когато започна за тебе да пиша,
нещо ме стиска за гърлото и трудно се диша,
сълзи напират в очите и много боли,
толкова много, толкова много липсваш ми ти?...
Кажи ми защо ръката трепери и се плъзга по листа
и все тъжни са думите и нижат се , като мъниста
и се нареждат куплет след куплет
все с болка написани и с обич по теб?...
Кажи ми защо не лекува ме времето,
кажи ми защо все боли ме душата?
Кажи ми защо все се пълнят очите
и тежи ли, тежи самотата?...
Аз питам, но отговор няма...
Утеха намирам само в белите листи,
изливам душата си, за малко олеква,
за малко изчезват и тежките мисли...
Моите стихове всички са тъжни,
защото ги пиша с душа и сърце,
по вятъра пращам да стигнат до тебе,
горе, ей там, в това синьо небе...
РОСИЦА ГРИГОРОВА

# 166 7 окт. 2025, 10:40 ч.

Мнения: 9 928

НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ МИНАВА ЛЮБОВТА

Лекува времето, а още ме боли.
Годините минават, а не стигат
да заличат в очите ми очите ти…
И под клепачите ми още вика
онази няма, черна пустота,
която ми остави вместо „сбогом”.
Която ме разкъсва през нощта
и ме кръщава през вода и огън
със хиляди различни имена.
А истинското само ти го знаеш…
Не казвай, че минава любовта.
Не болест е.
Не лудост е.
Лъжа е.

Автор - аз

# 167 7 окт. 2025, 13:21 ч.

Мнения: 1 152

ПЕТЯ ДУБАРОВА
Беше отдавна... Беше безкрайно далече.
Беше детенце, а пишеше стихове вече.
И неусетно и някак внезапно... порасна...
Бяла... Добра... Седемнайсетгодишна... Прекрасна...
Весела... Луда... В училище... И непокорна...
В тази еднаква за всички тогаз униформа.
И Луна парка...И дневникът... Ето момчето...
И си говориш, говориш, говориш с морето...
Шепнат вълните му... Меко... С акцент... По бургаски
Тръгна внезапно... Невкусила мъжките ласки...
Светло момиче, което не може да мрази...
Твърдо решило докрай свойта чест да опази.
Шепата хапчета... Как, малка моя, не трепна...
Листчето... Няколко думички... Кой ти прошепна?
Кой беше с тебе, когато реши... И прекрачи...
Сякаш си в час пред класа и решаваш задачи.
Как се уплашиха после... Как се покриха
всички онези, които те наклеветиха...
Помня ковчега... Цветята... Спокойна... Красива...
И със очите притворени... Сякаш си жива...
Жива си, миличка... Всеки сега те познава...
Знам, не ти трябва тази непреходна слава...
Нито високия паметник... Нито музея...
Толкова стар съм, прощавай, но още живея.
Още говоря със теб... И със твоята книжка.
Кратък живот, колкото кратка въздишка...
Светиш в онази звездица... В тъмата ужасна...
Бяла... Добра... Седемнайсетгодишна... Прекрасна...
Недялко Йорданов

# 168 15 окт. 2025, 06:44 ч.

някъде другаде
Мнения: 4 102

Просто нямам професия. Не ме питай коя съм.
Безработна тотално. Но работеща – вечно.
С всички санкции аз съм безпределно наясно.
С всички премии – скарана. Ей така, от човечност.
Обучавам на щастие. Кротко бърша сълзи.
Ремонтирам криле. После пускам в движение.
Пожелавам късмет. Все превързвам тъги.
И превръщам в увереност всяко тайно съмнение…
Пиша само „Отличен”. Правописните грешки
ги прикривам с усмивка. Примижавам с очи.
Всяка мъничка драма се обръща във смешка,
ако знаеш откъде да погледнеш, нали?
Просто аз съм такава. А пък той е такъв.
И така се допълваме. И е толкова ясно.
Във сърцето ми вечно е безкомпромисно пръв,
а в живота ми той е най-щастливото щастие…
И за него съм силна. Често сбъдвам желания.
И от мъничка ставам до небето голяма.
Знаеш, нямам професия. Но пък имам призвание.
Аз съм просто така, само, тихичко: „Мама”. Simple Smile

))
irini

# 169 18 окт. 2025, 13:45 ч.

София
Мнения: 9 509

ОТДАЛЕЧАВАМ СЕ

Стефан Цанев

Отдалечавам се, отдалечавам се и все по-чужди
ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се,
тъй както се смаляват и изчезват подробностите
на пейзажа земен, наблюдаван от излитащ самолет,
отдалечавам се, най-първо хората изчезват,
смалили се до мравки, след тях автомобилите,
двуизмерни стават къщите като рисунки в детска книжка,
градовете заприличват на мравуняци, отдалечавам се,
отдалечавам се от близки и приятели, от децата си,
и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се
и избледняват в паметта ми лица и имена на политици,
на спортисти, на артисти и поети, и все по-нелепи
ми изглеждат битките за власт и слава, за богатства,
отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам
и като Сократ на шумния пазар започвам да разбирам
от колко много неща съм нямал нужда, освен
тояжката, на която се подпирам, и накуцвайки,
се отдалечавам, отдалечавам се, отдалечавам се...

# 170 22 окт. 2025, 19:16 ч.

Мнения: 12 133

Не съм те търсил, но ти дойде.
Внезапно, неочаквано, случайно...
Като вълна във тихото море;
и всичко стана в миг необичайно.

Не съм те търсил, но ти дойде.
Възбуждащо, нехайно-романтично...
Събудих се в твоите ръце;
и всичко беше истински различно.

Внезапно заживявах във друг живот.
Отново тръгна времето ми спряло...
Намерих те... Намерих те любов -
и всичко пак започна отначало.

Не съм те търсил, но ти дойде.
И в този миг, когато ме погледна -
открих, че искам в моето сърце,
да бъдеш точно ти - любов последна.

Александър Петров

# 171 23 ноем. 2025, 06:15 ч.

някъде другаде
Мнения: 4 102

Във сърцето ѝ спят изтощени сълзи.
Нямат сили да стигнат очите.
За това днес навярно не ѝ се мълчи.
Пише думи, които отлитат.
Нямат точно конкретен адрес,
нито има кой да ги чака.
Една стара любов им рисува криле
върху някакъв лист от тетрадка.
Тя мълчи и рисува. Думи, сълзи.
После сгъва листа. Самолетче.
От прозореца литва и самотно хвърчи
към едно безадресно "далече" ...
Радосвета Аврамова - caribiana

# 172 11 дек. 2025, 11:12 ч.

Варна
Мнения: 9

Здравейте поетични души!

Поезията за мен е онзи тих разговор със себе си от който често бягаме в забързаното ежедневие. Обичам много български автори но има един който винаги успява да бръкне в най дълбоката ми рана и същевременно да я полее с лек. Това е незабравимият Дамян Дамянов.

Избирам да споделя с вас точно „Когато си на дъното“ защото животът ме научи че не е страшно да паднеш. Страшно е да останеш долу. Този стих е бил моята молитва в най тъмните нощи когато загубата на дете и житейските бури са тежали повече от всичко друго. Той ми напомня че силата да излезем на светло е само и единствено в нашите ръце и сърца.

Ето ги и думите които винаги ме изправят на крака:

Когато си на дъното на пъкъла когато си най тъжен най злочест от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.

Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи сам слънце си създай и от лъчите му с последния до него се качи.

Трънлив и зъл е на живота ребуса на кръст разпъва нашите души загубил всичко не губи ти себе си единствено това не си руши!

Прегръщам ви и ви пожелавам светлина!

# 173 13 дек. 2025, 08:40 ч.

някъде другаде
Мнения: 4 102

Днес реших да надзърна в душата си.
(Тъй отдавна не бях го правила!)
Поразрових се и намерих остатъци,
За които дори съм забравила.
Рових дълго, все по-дълбоко
И се върнах години назад...
Бе и мило, и малко жестоко
Да създаваш от минало свят!
Беше сякаш без край и без дъно
Тази моя омаляла душа!
Всяко ъгълче нещо е скътало,
Макар бледо, макар и без цвят.
Гледай ти! Това съм забравила!
А това пък го помня добре!
В гърлото нещо ме дави,
Нещо дращи и нещо боде...
Уж от спомен душа не боли,
Но я чух вътре в мене да плаче!
Само спомени търсех, нали?
Как душата си успях да разплача!
Дочка Иванова

# 174 13 дек. 2025, 20:29 ч.

Мнения: 12 133

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

"Пръстен",
Веселин Ханчев

# 175 13 дек. 2025, 21:28 ч.

Мнения: 114

Не съм ви ближна

Не просто безбожно, а трижди прокълнато гола
ще разхождам душата си пред очите ви слепи –
да ви гледа от упор, да ви стряска с въпроси,
да ви плаши със смях и със липса на дрехи.

Голотата е страшна, безпощадно жестока
към удобния свят на страхливата съвест.
И е ад, и е грях, и е път без посока
за човешката глупост, заблудена да съди.

Облечете добре лицемерното лустро,
наметнете грижливо завистта си със риза,
закопчайте прилично, пристегнете я гузно.
Ако имате две, отминете. Не съм ви ближна.

Мария Лалева

# 176 15 дек. 2025, 16:55 ч.

Мнения: 12 133

Ако си дойдеш поне за два дена,
Коледа няма да бъде студена,
зимата няма да бъде огромна
и самотата ще стане по-скромна.

Няма значение, и да се скараме.
В приказки до сутринта ще откараме.
Нещо ще сготвим. За хляб ще изтичаме.
Малко на себе си ще заприличаме.

Като го мисля – изглежда реално.
Весело плача и смея се жално.
Милвам елхата. Подреждам украси.
И като мантра повтарям: Ела си…

Мария Донева

# 177 16 дек. 2025, 21:51 ч.

Мнения: 12 133

АКО МЪЛЧИМ
Ако аз мълча сега , когато
този беден свят пищи от глад ,
знай, мълчанието не е злато,
а предателство към този свят.

Ако ти мълчиш сега, когато
този свят на себе си е роб,
знай, бездушието не е злато,
а проклятие и то до гроб.

Аз искам винаги да е така,
когато времето въпрос задава,
да вдигне всеки по една ръка,
наместо две, които се предават.

Ако той мълчи сега, когато
този свят е сякаш без душа,
знай, предателството не е злато,
а измислена от нас лъжа.

Ако всички си мълчим, когато
някой ни остави без мечта,
знай, страхът не означава злато -
златна е единствено честта.

Евтим Евтимов

# 178 19 дек. 2025, 09:00 ч.

Мнения: 3 963

Докарва я до смях
Донася и вино
Носи ром със замах
Докарва я до тях
Докарва я до сълзи
Довежда я до смърт

Тил Линдеман

# 179 19 дек. 2025, 12:25 ч.

При децата ми
Мнения: 7 562

Злободневка

Студено, дявол да го вземе!

Студът те реже като ножици!

Човек за да се посъвземе,

са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,

да си побъбриме за зимата!

В такъво време сал сърцата

променят съвършено климата.

Смехът на твоите устни али

ще ме съгрее без съмнение;

той двесте печки ще запали

за мое лично отопление…

Студено, дявол да го вземе!

От студ обръщаш се на мумия!

И при това проклето време

иди, че не върши безумия!

Христо Смирненски

Препоръчани теми

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 12

За четенето - 3

Гласуване за "Книга на 2025 година"

Януарски книжен клуб - 2026

Причина:

Причина: